Определение по дело №2947/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 210
Дата: 23 януари 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330102947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210 /23.1.2019г.

                                                            23.01.2019 г.                               Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     ХV - ти граждански състав

На 23.01                                                                                                      2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Христова

гр.д.№ 2947  по описа за 2018 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното :

 

             Производството по делото е образувано по  искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Н.М.И., че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1742/2018 г. на ЯРС, като с молба от 11.09.2018 год. ищецът е оттеглил претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 17, 96 лв. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за прилагане на ч.гр.д.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК    е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника.Не се ангажират доказателства.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск  допустим, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

            Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 1742/2018 г. по описа на ЯРС.

            Направеното искане по чл. 232 от ГПК е основателно, поради което и т.к. съдът е надлежно десезиран с исковата молба в тази й част, производството по делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение обезсилена в частта й касаеща сумата – 17,96 лв. – мораторна лихва – т.13 от ТР №4/2013 год. ОСГТК на ВКС.

  С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  Прекратява производството по гр. дело №2947/2018 год. на ЯРС в частта относно предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД  за сумата от 17,96 лв.  – законна лихва.

Обезсилва заповед за изпълнение №1059/11.05.2018 год. по ч.гр.д. №1742/2018 год. в горепосочената част.

            НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.03.2019 г. от 10, 20 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства, под опис.

 ПРИЛАГА  ч.гр.д. № 1742/2018 г. по описа на ЯРС.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба се посочва, че  на 19.04.2017 год. между праводателя на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“АД  и ответника бил сключен договор за паричен заем в размер на 600, която сума следвало да бъде върната на 8 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва. На кредитополучателя бил предоставен стандартен европейки формуляр. Сумата била използвана за рефинансиране на текущ кредит на ответницата. По договора ответницата извършила плащания в общ размер на 465 лв. По силата на договора същата дължала и договорна лихва, неустойка, включително такси за извънсъдебно събиране на вземанията. Заемът следвало да бъде изцяло погасен на 15.12.2017 год.  На 30.01.2017 год. бил сключен рамков с договор за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от 01.03.2018 год., по силата на които ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения.Иска се уведомлението за цесия да бъде връчено заедно с преписа от исковата молба. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Клаузата за лихва била нищожна по изложени съображения, което влечало недействителността на целия договор.Чл. 4,ал.1 и ал.2 от договора имали неравноправен характер.Липсвал погасителен план към договора – чл. 22, вр. чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК. Иска се отхвърляне на иска, като основаващ се на един нищожен договор.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си – а именно, че праводателят му и ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение ,при посочените условия и че първият е изправна страна по договора,реално е предадена сумата по кредита,по начина уговорен с договора, както и размера на претенциите си, включително надлежно уведомяване по правилата на чл. 99 от ЗЗД.

 В тежест на ответника е да доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост на сумите.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

            

 

             Определението в прекратителната си част подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: