Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 22.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1579/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от изп. директор ***, гражданин на Норвегия, чрез
пълномощника юрк. Р.Р. против Наказателно постановление № К-038988 от 26.06.2018
г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството за
нарушение на чл.127 ал.1 от Закон за защита на потребителите на основание
чл.222 от Закон за защита на потребителите на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това,
че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна, алтернативно се предлага санкцията да бъде намалена до размера
на предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
редовно призовано, не се явява законов или процесуален представител. Няма
постъпило становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата не е депозирано писмено становище.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени изложените в нея доводи, както и
становището на ответната страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2018 г. служители
на КЗП- РД- Пловдив, между които св. Н.И., на длъжност гл. инспектор, извършили
проверка в магазин „Т.” в гр. Пазарджик, на ул. „***” №1, стопанисван от „Т.Б.”
ЕАД. Поводът за проверката бил постъпила в КЗП, РД Пловдив, РЗ Пазарджик жалба
от св. И.Ч.. При извършената в обекта проверка, както и на документите касаещи
въпросния случай, било установено, че през м. януари 2016 г. св. Ч. закупила на
лизинг мобилен апарат от „Т.“. Няколко месеца по-късно мобилното устройство
проявило дефект и св. Ч. предявила рекламация, като представила гаранционна
карта. Търговецът приел рекламацията и привел стоката в съответствие с договора
за продажба. На 19.12.2017 г. мобилният апарат отново проявил дефект. Св. ч.
отново предявила рекламация в търговски обект- офис на „Т.Б.“ без да представи
гаранционна карта. Рекламацията била предявена в 2-годишния законов срок. Този
път търговецът отказал да приеме рекламацията с мотива, че потребителят не е
представил гаранционна карта, а единствено лизингов договор. Поради тази
причина на следващия ден- 20.12.2017 г. св. Ч. поискала от търговеца да й бъде
издаден дубликат на гаранционна карта, но на 22.12.2017 г. получила отговор от
същия че било задължение и отговорност на потребителя да съхранява
предоставените му при покупката на устройството документи за същото. за
извършената проверка и направените
констатации бил съставен Констативен протокол № К- 2640142/ 12.02.2018 г., предявен
и връчен екземпляр на представител на ЮЛ. Със същия управителят или
упълномощено от него лице бил поканен да даде становище по депозираната от г-жа
Ч. жалба. Такова постъпило в КЗП и в същото е посочено, че търговецът е отказал
рекламация, т.к. потребителят не е представил гаранционна карта при предявяване
на рекламацията, за което бил съставен КП със задължителни предписания (л.18-19
от делото).
При осъществената
на 12.02.2018 г. проверка в магазин „Т.”, св. И. установила, че търговецът „Т.Б.“
поддържа в обекта регистър на предявените рекламации на потребителите, но в
същия не била описана предявената на 19.12.2017 г. от страна на св. И.Ч.
рекламация на мобилен апарат.
За констатираното
нарушение, св. И. съставила на „Т.Б.“ ЕАД гр. София АУАН с № К- 038988 от
23.03.2018 г. в присъствието на упълномощено лице- С.В.Б., съгласно приложено
към административно наказателната преписка пълномощно (л.14 от делото).
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.127
ал.1 от ЗЗП. Препис от акта е предявен и връчен срещу подпис на
представляващия дружеството-нарушител, който отбелязал в същия, че му е
разяснено правото да направи писмени възражения в тридневен срок.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
НП. Същото било връчено по пощата на представител на санкционираното дружество
на 06.08.2018 г., а жалбата срещу него била депозирана чрез АНО по пощата на 13.08.2018
г. от упълномощен представител на дружеството, съгласно представено пълномощно
(л.9 от делото). В този смисъл жабата се явява процесуално допустима като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Н.И. (актосъставител) и И.Ч. (потребител).
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е частично основателна.
При разглеждане на
дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл.63
ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя- аргумент от чл.314
ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН
и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията
им по закон и в предвидените от закона срокове. Проведеното против
дружеството-жалбоподател административнонаказателно производство е започнало
със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.
В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са посочени датата (19.12.2017 г.) и място
на извършване на нарушението (гр. Пазарджик, ул. „***“ № 1, магазин „Т.“).
Същото е изчерпателно описано, като са посочени и обстоятелствата, при които е
осъществено. В подкрепа на направените констатации са приложени съответните
документи (констативен протокол от проверка на документи и документи свързани с
подадената от потребителя жалба). Дадена е правна квалификация на нарушението- чл.127
ал.1 от ЗЗП. Актът е съставен в присъствието на упълномощено от нарушителя
лице, на което е предявен и връчен срещу подпис. НП е връчено по пощата на
представител на санкционираното дружество.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен
начин, че от страна на дружеството-жалбоподател е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.127 ал.1 от ЗЗП, тъй като във водения регистър
на предявените рекламации на потребителите не е вписана предявената от
потребителя И.Ч. на 19.12.2017 г. рекламация относно поредното дефектиране на
закупения от нея мобилен апарат. Фактическите констатации, отразени в акта, се
потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно
показанията на свидетелите И. и Ч., които съдът кредитира като еднопосочни и
последователни, непротиворечащи на останалите писмени доказателства по делото,
както и писмени доказателствени средства- констативен протокол, протокол за
проверка на документи, жалба, кореспонденция и документи по повод на жалбата
(л. 12 до 35 и л.47 до 59 от делото). Дружеството-жалбоподател не ангажира
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната.
Неоснователни са и доводите на
дружеството-жалбоподател, че рекламацията не била надлежно предявена от
потребителя, т.к. не били спазени изискванията на чл.125 ал.4 от ЗЗП, съгласно
която следва задължително да се прилагат и документите, на които се основава
претенцията, а именно гаранционна карта, за да се приеме,че рекламацията е надлежно
предявена пред търговеца, за да възникне за същия задължението да приеме и
впише рекламацията в регистъра на предявените рекламации.
Съгласно чл.125 ал.3 от
ЗЗП: „При предявяване на рекламацията
потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за
удовлетворение на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и
адрес за контакт”. Достатъчно е да се
посочи нередовност в качеството, количеството или някаква друга характеристика
на предоставената стока или услуга и да се поиска отстраняването на
нередовността (каквото безспорно в случая е налице), за да възникне
задължението за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на
предявените рекламации и да приеме същата.
Всички изисквания на
чл.125 ал.3 от ЗЗП за предявяване на рекламацията от страна на потребителя в
случая са били налице- клиентът е уведомил дружеството, от което е закупил
мобилния апарат за откритата повреда непосредствено след дефектирането на
телефона, посочил е пред служителя при търговеца предпочитания от него начин за
удовлетворяване на рекламацията- извършването на ремонт за сметка на търговеца.
Релевираните в жалбата на дружеството доводи, че не е направена надлежна рекламация
по смисъла на чл.125 от ЗЗП не се споделят от настоящата инстанция.
Законодателят борави с
различни термини- подаване на рекламация (чл.125 ал.2 и ал.4 от ЗЗП) и
предявяване на рекламации (чл.125 ал.1 и ал.3 от ЗЗП), като по същество
рекламацията е претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока.
Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 от ЗЗП, рекламацията на потребителска
стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно
от два месеца от установяването на несъответствието с договореното. По аргумент
от чл.127 ал.1 и ал. 3 от ЗЗП, търговецът
или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да приемат рекламацията, ако
тя е предявена своевременно, както е и в настоящия случай. При предявяването й,
те задължително я описват в регистъра. Логическият и систематичен анализ на
визираните норми сочи, че задължението за описване в регистъра не е обусловено
от срочността и приемането по същество на рекламацията по смисъла на ЗЗП, а от
обективното й предявяване. Именно поради това неправилни се явяват доводите на
въззивника относно липсата на документите, придружаващи направената рекламация
и тяхното значение с оглед вписване на рекламацията. Определящо е, че
предявената рекламация в съответната по закон форма съгласно чл.125 ал.2 от
ЗЗП- „устно или писмено” не е вписана в съществуващия нарочен регистър, с което
е осъществен състава на нарушение по чл.127 ал.1 от ЗЗП.
След надлежното вписване
на предявената рекламация, неприлагането на изискуемите от чл.125 ал.4
документи, би се явило основание за отказ същата да бъде удовлетворена. Т.е.
дали рекламацията е придружена с необходимите документи и дали е основателна,
се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос по същество. Или
иначе казано сочените документи, които се изискват по чл.125 ал.4 от ЗЗП, са
необходими едва, когато търговецът разглежда рекламацията дали е основателна
или не.
Само за пълнота следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател като контрагент по двустранния договор по закупуване на мобилния апарат, разполага с издадените именно от него документи, индивидуализиращи стоката. Поради което не може да се говори за неизпълнение на задължението по чл.125 ал.4 от ЗЗП.
При безспорна установеност на констатираното нарушение, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Наказващият орган
законосъобразно приема, че случаят не е маловажен предвид характера на
осъществяваната дейност, във връзка с извършването на която е констатирано
нарушението, поради което издава НП. Не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, тъй като това нарушение разкрива степен на обществена опасност водеща
до накърняване правата на потребителите при направена рекламация.
Неотразяването на същата във водения регистър и неприемането й ощетява
недоволния потребител и го лишава от възможността своевременно да бъде приета
направената от него рекламация.
Съдът намира, че
при определяне на административното наказание наказващият орган не се е
съобразил с изискванията на чл.27
ал.1 ЗАНН, поради което неправилно е индивидуализирал наказанието за
извършеното нарушение. С оглед степента на обществена опасност на нарушителя и
тази на нарушението, явяващо се изолирано и инцидентно за
дружеството-жалбоподател, наказанието е следвало да бъде наложено в минималния
размер, посочен в закона, а именно 500 лева. Ето защо ще следва обжалваното НП
да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената „имуществена
санкция” от 1 000 лева на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-038988 от 26.06.2018 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директор ***, гражданин
на Норвегия, за нарушение на чл.127 ал.1 от Закон за защита на потребителите на
основание чл.222 от Закон за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” от 1 000 на 500 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд-Пазарджик в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: