РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Берковица, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100258 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от Г. В. П. против АПС БЕТА България ЕООД иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен
установителен иск за признаване на установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника следните суми – 269.19 лева главница и 19.89 лева
лихва по Договор за целево финансиране № ... г., сключен с Транзакт Юръп
АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/ по изпълнителен
лист, издаден от Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010 г. по ч.гр.д.
7334 от 2010 г, поради изтекла давност.
Ищецът Г. В. П. твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден
изпълнителен лист от 02.07.2010 г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г., по описа на
Софийски районен съд, 53 състав, с който е осъден за заплати в полза на
Транзакт Юръп АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/
следните суми: 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за целево
финансиране № .... г.
За принудително събиране на вземанията е било образувано
изпълнително дело №....г. по описа на ЧСИ Д. В., след което е образувано
1
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Г.К., прекратено на основание
чл.433, ал. 1, т.8 ГПК на 12.03.2024 г. с постановление от същата дата.
Твърди, че по образуваните изпълнителни дела срещу него не са
предприемани никакви принудителни действия.
Сочи, че по последното изпълнително дело взискател е ответника, който
се е легитимирал с договор за цесия, с който е придобил вземането е
първоначалния кредитор, като твърди, че така извършената цесия не му е
надлежно съобщена.
Поддържа, че вземането по описания изпълнителен лист е погасено по
давност поради бездействие на кредитора.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника АПС БЕТА България ЕООД посочените в
изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010
г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г. суми - 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по
Договор за целево финансиране № ....г., сключен с Транзакт Юръп АД
/предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/.
Претендира разноски.
Ответната страна АПС БЕТА България ЕООД е подала отговор и
взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в
дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
ПРИЗНАВА иска.
Заявява, че няма претенции по отношение на ищеца и процесния
договор.
С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 237 ГПК за
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно
направеното от ответника признание.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска при условията на чл. 237 от
ГПК:
Съгласно чл.237 ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
2
Според чл.237, ал.2 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответната страна са
налице.
Ответната страна е заявила, че признава иска – че действително
вземанията са погасени по давност и моли за постановяване на решение с
оглед така направеното признание.
Не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове /чл. 324 ГПК/; по искове за
гражданско състояние /чл. 334 ГПК/ и по иск за поставяне под запрещение /чл.
339 ГПК/.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Решението при признание на иска съгласно чл.237, ал.2 от ГПК не се
мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено решение при признание на иска, с
което искът да бъде уважен, така както е предявен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В случая макар признанието да е направено с отговора на исковата
молба съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, тъй като с покана за доброволно плащане, изходяща от АПС БЕТА
3
България ЕООД е поканил ищеца в срок до 31.03.25 г. да плати доброволно
суми по договора, за който е издаден изпълнителния лист, която покана е
станала повод на 11.04.25 г. да бъде заведено настоящото дело.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за
основателно.
В случая с оглед размера на исковете възнаграждението е в размер на
400 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за адвокатската работа, до който размер възнаграждението следва да бъде
намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не се
отличава от обичайната за такъв тип дела.
Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер от 450 лева /от
които 50 лева за ДТ и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.237 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Г. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., НЕ ДЪЛЖИ на АПС
БЕТА България ЕООД с ЕИК: ............, седалище и адрес на управление: гр.
С., СУМАТА от 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за
целево финансиране № ..... г., сключен с Транзакт Юръп АД /предишно
наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/ по изпълнителен лист, издаден от
Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010 г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г,
поради изтекла давност.
ОСЪЖДА АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ....., седалище и адрес на
управление: гр. С, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. П. с ЕГН ********** от гр. С.,
СУМАТА от 450 лева, представляваща направени в производството
деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5