Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.Търговище,
20.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, в публично заседание на тридесети
септември, две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т.П.
със секретаря С.Ж., като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№ 23 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 66, ал.2 от СК.
Производството
по реда на чл.331 от ГПК във вр.с чл.66, ал.2 от СК е
образувано по искова молба на Б.С.П. ЕГН:********** ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат М.П. *** със съдебен адрес:***, кантора №4, за установяване на произхода на малолетното му
дете К.И.К. с ЕГН:**********, родена на *** *** против майката И.К.С. ЕГН:**********
*** - лично и като законен представител на малолетното дете. Иска се да бъде
признато за установено по отношение на ответницата И.К.С. и на малолетното дете
К.И.К., че детето е заченато и произхожда от него- Б.С.П., като биологичен
баща; да се състави нов акт за гражданско състояние, в
който за баща на детето К.И.К. с ЕГН:********** се впише Б.С.П. ЕГН:**********,
а детето се именува К. б.с.; да се постанови
упражняването на родителските права върху детето на майката, като се определи
режим на контакти с бащата всяка събота от 10.00ч.
до 16.00ч. в неделя с преспиване, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по
два дни на Коледните и Великденските празници и един ден около рожденния ден на
детето; да се постанови да заплаща на малолетното
си дете месечна издръжка в размер на 115.00лв., считано от влизане на решението
в сила до настъпването на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или
прекратяване.
Моли да бъде осъдена
ответницата да му заплати направените разноски по делото -
държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица и експертизи.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца-адв. М.П. *** поддържа
иска. Претендира разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответницата, изразява становище за
допустимостта на предявения иск по чл.66, ал.2 от СК, считайки го за вероятно
неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Счита предявените искове за
упражняване на родителските права, режим на лични контакти и присъждане на
издръжка за недопустими, поради което и не следва да се разглеждат в настоящето
производство.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ответницата адв. Н.Л.-*** счита
иска за недоказан. В писмената си защита поддържа становището си за
недопустимост на иска поради липсата на доказателства дали е спазен
преклузивния срок по чл.66, ал.2 от СК, както и за недоказаност на предявения
иск.
Съдът, след като съобрази твърденията в исковата молба и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Исковата
молба за установяване произхода на детето К.И.К. с ЕГН:**********, родена на ***
*** от ищеца Б.С.П. ЕГН:********** е обоснована с обстоятелствата, че същото е
родено от интимната връзка между страните през 2010г. и действителният му
биологичен баща е именно ищецът, припознато е от него, но ответницата е
оспорила припознаването.
Не се
спори от страните, че ответницата И.К.С. ЕГН:********** *** е родила детето К.И.К.
с ЕГН:********** на *** ***, за което е издаден
акт за раждане № 0345 от *** ***.
От изслушаната акушеро-гинекологична
експертиза, възприета както от съда така и от страните по делото като изготвена
компетентно и безпристрастно се установява, че най-вероятния период на
зачеването на детето К. е в
периода 31.08.2010 г до 10.10.2010 г.
От разпита на свидетелите на ищеца се установява следното:
” Б. и И. имаха интимна връзка. Връзката започна от есента на 2006г. с
няколкократни прекъсвания. Последно се
възобнови лятото – м.юли, август на
2010г. Приспивали заедно, както тя в къщи , така и той тях.”-св. М. С.-майка на ищеца; „Знам,
че Б. и И. имаха връзка лятото на 2010г. Преди това имаше някакви
периоди на събиране, но мисля, че от
2010г. беше по-сериозно. И. ми каза, че
бащата на това дете е Б.. Тя лично ми го каза.” - св.Д.С.Й.: 30г.-
съпруга на брата на ищеца.
От разпита на поискания свидетел от ответницата се
установява следното: „Б. го познавам, както познавам всеки човек в
Търговище. Идвал е да взема дъщеря
ми от къщи, като всяко младо момиче. Б.
в къщи не е приспивал. Дъщеря ми, като излезе винаги се прибира. Може да е оставала да спи на друго място, но
не знам къде е била... Ние му се обадихме, още когато И. тръгна за
болницата и му казахме, че тя влиза
в болницата да ражда.”-св. К.К.-баща на ответницата. На въпроса
на съда: „Защо се обадихте на него, че
влиза в болницата да ражда? Защо не се обадихте на някой друг, а се обадихте на него?”,
сдвидетелят отвърна с мълчание. Свидетелят заяви така също, че след аборта на
дъщеря му на 11.05.2010г. взаимоотношенията на дъщеря му и Б. са станали по-лоши.
Съдът дава вяра и на двете групи свидетели, тъй като те не
си противоречат. Особено са показателни показанията на бащата на ответницата,
който бе пределно обективен в преценката си казвайки „Майката си знае кой е бащата. Аз не мога да кажа кой е
бащата.“, но именно ищеца е уведомил за предстоящото раждане.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.66, ал.2 от СК е допустим. Същият е предявен от
припознаващия в тримесечен срок от съобщаването му за оспорване на
припознаването- спазен е преклузивният срок по чл.66, ал.2 от СК /исковата
молба е депозирана в съда на 27.01.2016 година, а изх.№ на съобщението е от
16.12.2015 година/.
От
показанията на двете групи свидетели се установи, че страните са поддържали
контакти в периода на зачеването и преди това, макар и отношенията им да не са
били винаги добри.
За да
бъде установено по категоричен начин, каква е вероятността ищецът да е
биологичен баща на роденото от ответницата дете К., по делото бе назначена ДНК
експертиза, която да бъде извършена в Националната генетична лаборатория в гр.
София, СБАЛАГ „Майчин дом”, ул.”Здраве” № 2, етаж 14, от Д-р Боряна Захарова,
като бе указано на страните, че при неизпълнение
на тези задължения, поведението им може да се счита като доказателство по
делото, за твър-дените от другата страна
обстоятелства.
С писмо
от 15.07.16 г. съдът бе уведомен от Националната генетична лаборатория в гр.
София, СБАЛАГ „Майчин дом”, че на датата, определена за даване на биологични
проби, се е явил само Б.С.П., като майката и детето не са се явили.
Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда,че съдът може да приеме за
доказани фактите,относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.В конкретната хипотеза ответницата не е изпълнила задължението си по чл.
333, ал.1 ГПК за съдействие при изготвяне на назначената от съда ДНК
експертиза,за което е била надлежно уведомена и предупредена за последиците, неправомерно с оглед влязлото в сила горепосочено
определение на съда е отказала да се яви
и даде проби за изготвяне на експертизата, без да има
данни отказът за съдействие и изследването да е свързано със сериозна или
продължителна опасност за здравето и живота й. С поведението си ответницата е създала пречки за изготвяне на ДНК
експертизата, която с категоричност би могла да установи дали ищецът се явява или не биологичен баща на детето. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- акушеро-гинекологична
експертиза, показанията на разпитаните
свидетели и на основание чл. 161 ГПК във вр.с
чл. 333, ал.2 ГПК съдът приема за доказан фактът,че именно ищецът е биологичен баща на детето К.,
родено на *** г. от майка И.К., че по време на вероятния период на зачеването му, в
периода 31.08.2010 г до 10.10.2010 г., ищецът е поддържала интимни
отношения с ответницата.
В
отговора на исковата молба е оспорено
искането на ищеца относно упражняването
на родителските права от майката,
режима на лични контакти на детето и ищеца, както и за осигуряване на издръжка
на детето от страна на ищеца. Съдът счита оспорването за основателно, тъй като съдебното
решение по иск с правно основание чл. 66,
ал.2 от СК има конститутивно действие, т.е установява
със сила на присъдено нещо кой е биологичният баща на детето за в бъдеще и едва
от момента на влизането му в сила е допустимо разглеждането на искове, свързани
с установеното бащинство, каквито са такива за личните отношения и контакти
между бащата и детето и за издръжката на детето от неговия баща. Такава
възможност е предвидена в чл.70 от СК при уважаване на исковете по чл.68 и
чл.69 от СК, включително служебно.
Ето защо така предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че
ищецът е баща на роденото от ответницата дете, което в интерес на детето-да се
установи произхода му.
Като последица от уважаване на претенцията,
след влизане на решението в сила препис от него следва да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние в община Търговище за отбелязването
му в регистрите и за съставяне на нов акт за раждане на детето К., в който
детето следва да бъде записано с имената К. б.с..
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответницата И.К.С. следва да бъде осъдена да заплати направените
по делото разноски от ищеца в размер общо на 730 лв.
Водим от горното и на основание
чл.66, ал.2 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.С. ЕГН:********** *** и К.И.К.
с ЕГН:**********, действаща чрез майка си И.К.С., кята
неин законен представител, че Б.С.П. ЕГН:********** *** Е БАЩА на детето К.И.К. с ЕГН:**********, родена на *** *** от
майка- И.К.С., на основание чл.66, ал.2
от СК, като занапред детето ще носи имената К. б.с..
СЛЕД
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, препис от същото да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние в Община Търговище ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ на допуснатите
промени в акта за раждане на детето К..
ОСЪЖДА И.К.С.
ЕГН:********** *** да заплати на Б.С.П.
ЕГН:********** *** направените по делото разноските в размер общо на 730 лв./
седемстотин и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните по
делото пред Апелативен съд гр.Варна, в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: