Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………
……………………..г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХІХ състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 1799/2018г.
Производството
е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от
„Менуа 2018“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.Г.Г., срещу заповед № 250
от 14.06.2018 г., издадена от кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с
която е разпоредено премахването на обект: „Съоръжение/постройка на етап
дървена конструкция със завършен покрив, монтирана върху дървена скара/платформа“,
находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2572.204 по КККР на гр.
Варна, морски плаж „Кабакум – централен“, гр. Варна, реализиран от оспорващото
дружество.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е постановена
при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като депозираното
възражение срещу констативния акт не е разгледано и обсъдено. Изтъква се, че
става въпрос за ползване на обект – изключителна държавна собственост, съгласно
договор № Т-СД-35-13 от 21.05.2018 г., според който договор върху активната
плажна площ на морския плаж е договорено поставянето на преместваеми обекти по
смисъла на чл. 10, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие (ЗУЧК). Поддържа се, че в изпълнение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е
изработена схема, одобрена от Министерство на туризма, приета с решение на ЕСУТ
по Протокол № 20/29.05.2018 г., одобрена и от главния архитект на Община Варна
на 30.05.2018 г. Доколкото констативният акт е съставен на 23.05.2018 г., то
според оспорващия кметът на община Варна е имал задължение в 7-дневен срок да
издаде заповед за премахване на обекта, което не е спазено и това води до
извод, че не са констатирани твърдените нарушения. На следващо място се
поддържа, че съгласно Наредбата на Общински съвет Варна за реда за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, чл. 70, ал. 3 от същата
компетентен да издава заповед за премахване на обекта е кмета на община Варна,
като не е предвидено упълномощаване на други лица, поради което оспорената
заповед е нищожна.
В
съдебното заседание на 03.10.2018г. адв. М.Л., процесуален представител на
оспорващия подчертава, че предвид
територията на плаж „Кабакум“, която е изключителна държавна собственост
правомощия да съставят констативни актове имат служителите на общинската, а не
на районната администрация и съответно заповед за премахване може да издава
кмета на общината, а не кмета на района, който не може да бъде преупълномощаван.
Същите доводи се поддържат в становище с вх.№18752/30.10.2018г. на адв.Л., в
което се иска отмяна на заповед № 250 от 14.06.2018 г., издадена от кмета на
район „Приморски“ при Община Варна като незаконосъобразна и присъждане на
съдебни разноски.
Ответникът
- Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, чрез процесуалния си
представител – ст. юрисконсулт Ц. Ц. намира жалбата за неоснователна. В писмено
становище, представено в съдебното заседание на 3 октомври 2018г. сочи се, че заповедта
е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и
приложимия материален закон. Отбелязва, че кметът на район „Приморски“ е
надлежно упълномощен въз основа на §1 ал.3 от ДР на ЗУТ със заповед № 4794 от
25.11.2015г. на Кмета на Община Варна, от където произхождат делегираните
процесни правомощия да постановява заповед по чл.57а ал.3 от ЗУТ за обекти по
чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗУТ за констатирани нарушения по чл.57а ал.1 т.1-7
от ЗУТ. В хода на устните състезания изтъква се, че разпоредбата на чл. 13 ал.6
от ЗУЧК препраща относно процедурата по премахване към чл. 57а от ЗУТ и в тази
връзка са спазени разпоредбите на закона. Твърди се, че обектът е поставен без
издадено разрешение и без одобрена схема за разполагане, като подаденото
заявление от оспорващия е много след датата на констатациите за поставяне на
обекта. Искането е да бъде оставена без уважение жалбата. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от заинтересовано лице –
адресат на заповедта, посочен в заповедта като реализирал обекта. Жалбата е
подадена в 14-дневния срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (заповедта е
съобщена на оспорващия на 14.06.2018 г., видно от изрично изписаното след
текста на заповедта от представляващия оспорващото дружество, а жалбата е с
входящ номер в районната администрация от 19.06.2018 г. По аргумент на чл. 214 т. 2 от ЗУТ актовете за
премахване на преместваеми обекти са индивидуални административни актове, т.е.
налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената Заповед № 250 от 14.06.2018 г. е издадена от кмета
на район „Приморски“ при Община Варна, като с нея на основание чл. 57а, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект: „Съоръжение/постройка на етап
дървена конструкция със завършен покрив, монтирана върху дървена скара/платформа“,
находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2572.204 по КККР на гр.Варна,
морски плаж „Кабакум – централен“, гр. Варна, реализиран от „Менуа 2018“ ЕООД.
Със заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно премахване на обекта,
считано от датата на уведомяване за издадената заповед, като в случай на
неизпълнение е разпоредено принудително премахване на обекта по възлагане от община
Варна за сметка на дружеството на основание чл. 70, ал. 7 от Наредбата за реда
за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на
Община Варна.
При проверка на място и по документи, отразена в констативен
акт №18 от 23.05.2018 г., съставен в
изпълнение на чл.57а ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по контрол на
строителството в район „Приморски“ при община Варна е установено, че в
посочения поземлен имот е реализиран преместваем обект - съоръжение,
обособяващо постройка от дървена конструкция, монтиран върху дървена
скара/платформа, върху пясъчната ивица на морски плаж „Кабакум – централен“,
гр. Варна. Контролните органи са установили, че съоръжението е изградено на
етап дървена конструкция от колони и греди върху дървена скара/платформа с
височина около 0.25 м с напълно завършен покрив с покритие от керемиди.
Посочено е, че обектът е с приблизителна площ от 18 кв.м, а височината от
нивото на платформата е приблизително около 2.80 м, като не е трайно прикрепен
към пясъчната ивица. Установено е, че поземленият имот е изключителна държавна
собственост съгласно акт №1465/07.10.2014г., издадена от МРРБ, а обектът е
реализиран от наемателя „Менуа 2018“ ЕООД. Констатирано е, че за обекта няма
надлежно издадено разрешение за поставяне, издадено от главния архитект на
Община Варна, както и схема за разполагане, одобрена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, което
е достатъчно основание за неговото премахване според чл.13 ал.6 от ЗУЧК по реда
на чл.57а от ЗУТ. Установено е, че до съставянето на констативния акт, с който
е сложено началото на административното производството за премахване по чл. 57а
от ЗУТ, не е подавано заявление за издаване на разрешение за поставяне на
обекта. От отбелязването върху констативния акт се установява, че същият е
връчен на представляващия дружеството-жалбоподател на 30.05.2018 г. Още на
30.05.2018 г. „Менуа 2018“ ЕООД е внесло в район „Приморски“ писмено възражение
с рег. № УСКОР18001206ПР, с което е посочено, че се възразява по констативния
акт и че дружеството ще обжалва. Подадено е второ възражение от дружеството с
рег.№УСКОР1800128ПР на 05.06.2018г. срещу констативен акт №18/23.05.2018г., в
което се твърди, че е договорено поставянето на преместваеми обекти по смисъла
на чл. 10 ал.7 и ал.8 от ЗУЧК върху активната площ на морския плаж и в
изпълнение на чл.56 ал.2 от ЗУТ е изработена схема, одобрена от министерството
на туризма, приета с решение на ЕСУТ по протокол №20/29.05.2018г. и одобрена от
главния архитект на община Варна на
30.05.2018г.
Възраженията
на „Менуа 2018“ ЕООД, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.56 ал.2 от ЗУТ и няма предпоставки за производство по чл.57а от ЗУТ не са приети за
основателни и административният орган е квалифицирал липсата на разрешение и на
схема за поставяне като нарушение по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, което е основание
за премахването на преместваемия обект по реда на чл. 57а от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 6
от ЗУЧК.
Към молба вх.№11508/25.06.2018г. оспорващият представя по делото приемо-предавателен
протокол от 11.06.2018г. за предаване на морски плаж „Кабакум-централен“ за
ползване под наем от „Менуа 2018“ ЕООД във връзка с договор за отдаване по наем
№Т-РД-35-13/21.05.2018г., сключен с министъра на туризма въз основа на негова
заповед №Т-РД-16-69/22.02.2018г., с която дружеството-жалбоподател е определено
за наемател на процесния морски плаж – изключителна държавна собственост. Представена
е и схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения във връзка с
договора за наем, включително допълнителни търговски площи и зони за свободно
разполагане на плажни принадлежности на морски плаж „Кабакум-Централен“, община
Варна за сезон 2018 г., одобрена на 22.05.2018 г. от министъра на туризма, приета
с протокол № 20/29.05.2018 г. от ЕСУТ и проверена от архитект при Община Варна
на 30.05.2018 г. До приключване на устните състезания по делото не беше
представено разрешение за поставяне на преместваеми обекти на морския плаж,
каквото е императивното изискване на чл.13 ал.3 от ЗУЧК.
Съображенията
за некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния акт, въз основа
на който е образувано производството по чл. 57а от ЗУТ, са неоснователни. По
аргумент от чл.13, ал. 6 от ЗУЧК преместваемите обекти и съоръжения на
територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А"
и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 (т.е. такива
без разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено от главния архитект
на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма) се премахват
по реда на чл. 57а от ЗУТ. В този смисъл неоснователно оспорващият поддържа, че
ЗУТ е неприложим в случая.
Съгласно
чл. 57а ал. 2 от ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване се установява с констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.
223 ал. 2 от ЗУТ определя като
компетентни да съставят такъв акт служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община или район. Както се установява от самия
констативен акт от 23.05.2018 г., с който е поставено началото на
производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, същият е съставен от двама
старши инспектори по контрол на строителството при район „Приморски“ и от
инспектор „Екология и контролни дейности“. В длъжностната характеристика както
на инспекторите по контрол на строителството, така и на инспектора „Екология и
контролни дейности“ в т. 5.4 изрично е предвидено съставянето на констативни
актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Компетентността е винаги законоустановена. В
случая ЗУТ определя наличието на обстоятелства, водещи до премахване, да се установява с констативен акт, съставен
от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община
или район. По аргумент от чл. 15 ал. 3 от Закона за нормативните актове не следва да се прилага въведеното допълнително
условие за упълномощаване на служителите от Кмета на община Варна с
подзаконовия акт - Наредбата на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на чл.56 ал. 1 от ЗУТ, доколкото същото противоречи на
регламентацията на тези правоотношения с нормативен акт от по-висока степен.
Неприложима
е разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗУЧК, доколкото със същата законодателят
определя компетентността във връзка със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения по ЗУЧК, т.е. относима е към образуването на
административно-наказателно производство, каквото настоящото не е, поради което
е несъстоятелно възражението на оспорващия в този аспект.
Неоснователни
са и твърденията за некомпетентност на кмета на района за издаване на
обжалваната заповед. ЗУЧК се явява специален закон, приложим по отношение на
територията, в която е изпълнен обектът-предмет на обжалваната заповед. В ЗУЧК
не се съдържат нарочни правила, регламентиращи компетентността на конкретни
органи за издаване на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение
на чл. 13 ал. 3 от ЗУЧК, като не се съдържат и специални процесуални норми.
Както се посочи, по силата на препращащата норма на чл. 13 ал. 6 от ЗУЧК, приложима за определяне на реда за премахване
на обекти, които не отговарят на условията по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК е разпоредбата
на чл.57а от ЗУТ. Следователно, компетентността за издаване на заповеди за
премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13 ал. 3 от ЗУЧК, следва да
се определи по правилата на общата компетентност за издаване на актове за
премахване по чл. 57а от ЗУТ, приложими съобразно естеството на обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обектите по чл. 57 ал. 1 от ЗУТ се издават от кмета на общината, който обаче може да предостави
свои функции по този закон
на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица
от общинската (районната) администрация на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.
Със заповед № 4794/25.11.2015 г., издадена на това правно основание, кметът на
община Варна е предоставил на кметовете на райони функциите за издаване на
мотивирани заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 от ЗУТ при констатирани нарушения по чл. 57а ал. 1 т. 1-7 от ЗУТ.
Друга различна компетентност е недопустимо да бъде предвиждана с нормативен акт
от по-ниска степен, каквато е местната на наредба по чл. 56 от ЗУТ. Предвид
това, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазена
е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и
правни основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния
контрол за законосъобразност. Обектът е индивидуализиран в достатъчна степен
посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен
адресатът и наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право.
Не
се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство. Констативният акт, с който е започнало производството, е редовно
съставен от компетентни длъжностни лица, и е надлежно връчен на представляващия
дружеството-жалбоподател на 30.05.2018 г., като е указана възможността да се
подаде възражение в 3-дневен срок от връчването на констативния акт.
Дружеството е упражнило тази възможност двукратно, на 30.05.2018 г. и след
изтичане на срока, на 05.06.2018 г. Първото възражение, което съдържа само
изявлението, че дружеството възразява срещу акта и ще обжалва в законовия срок,
е обсъдено в обжалваната заповед, и не е взето под внимание, тъй като в него
няма никакви фактически или правни доводи. Второто, подадено след срока възражение,
не е коментирано, но това не може да бъде прието като процесуално нарушение на
органа, още по-малко съществено. Част от изложените обстоятелства – за това, че
обектът е поставен в имот - изключителна държавна собственост и е договорено
поставяне на преместваеми обекти, не променят изводите по фактите, релевантни
за спора. Другото твърдение, за наличие на одобрена от министъра на туризма
схема, се отнася само до изпълнението на едно от изискванията по чл. 13 ал. 3 от ЗУЧК, и евентуалното му обсъждане не
би могло да доведе до различен по съдържание акт. Издаването на оспорената
заповед не в 7-дневен срок от връчването на констативния акт, както е разписано
в чл.57а, ал. 3 от ЗУТ, но това не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да се
определи като постановяване на акт, извън времевата компетентност на органа,
тъй като определеният 7-дневен срок е инструктивен и цели дисциплиниране на
административния орган.
Съдът
намира, че заповедта е обоснована от установените с констативния акт
обстоятелства и събраните в производството доказателства, като е и издадена при
правилно приложение на материалния закон.
Няма
спор по фактите, установени с констативния акт, и предвидени като фактическо
основание за издаване на оспорената заповед. Обектът има характер на
преместваем по смисъла на § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ. Безспорно се установява, че в случая е налице
реализиран преместваем обект върху пясъчната ивица на морски плаж
„Кабакум-Централен“, гр.Варна без да е налице издадено разрешение по чл. 56 ал.
2 от ЗУТ във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК за поставяне на процесния
преместваем обект, което разрешение да е въз основа на одобрена от министъра на
туризма схема. Фактът, че на 22.05.2018 г. от министъра на туризма е одобрена
схема за разполагането на преместваемите обекти и съоръжения за територията на
морски плаж „Кабакум – Централен“ за сезон 2018 г., не води до друг правен извод, доколкото
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК изисква за поставянето на преместваеми
обекти да е налице разрешение на главния архитект на общината, което разрешение
да е въз основа на одобрена схема от министъра на туризма.
От
страна на жалбоподателя не са и наведени твърдения, че към датата на констатираното
поставяне на обекта – на 23.05.2018 г., изискуемото разрешение за поставяне да
е било издадено. От приложените по делото констативни протоколи с №113/15.05.2018
г. и №117/17.05.2018г., съставени от служители по контрол на строителството при
район „Приморски“ става ясно, че органите са констатирали действия по поставяне
на преместваеми обекти на морски плаж „Кабакум-централен“ още преди схемата, одобрена на 22.05.2018 г., приета е по
протокол на ЕСУТ на 29.05.2018 г. и е проверена от главния архитект на Община
Варна на 30.05.2018 година. Разрешение за поставяне на процесния обект и до
момента на приключване на устните състезания по настоящото дело не е
представено. Действително съдът е установил, че по жалба на „Менуа 2018“ ЕООД
срещу мълчалив отказ за издаване на такова разрешение е образувано адм.д. №
1945/2018 г. на АдмС – Варна, но оспореният отказ е по заявление от 06.06.2018
г., т.е. по подадено заявление много след като контролните органи са
констатирали на 23.05.2018 г. поставянето на преместваемия обект.
Предвид
това, съдът приема за безспорно установени фактите, въз основа на които е
издадена обжалваната заповед. По делото не се оспорва приетото от контролните
органи, че именно оспорващото дружество е извършило процесното поставяне на
преместваемия обект по оспорената заповед. Същността на подадените възражения
срещу констативния акт не сочат на друг извод за поставянето на обекта от друго
лице.
С
оглед установяването по делото на наличието на материално-правните предпоставки
за премахване на обекта по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 3 от
ЗУЧК, оспорената заповед се явява законосъобразна. Непредставянето на разрешение
за поставяне и монтирането на преместваеми обекти, преди одобряване на схема за
разполагането им, води до заключението, че жалбата „Менуа 2018“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от П.Г.Г., срещу заповед № 250 от 14.06.2018 г., издадена от кмета
на район „Приморски“ при Община Варна е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
този изход от производството и с оглед направеното искане, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100
лева.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Менуа 2018“ ЕООД с ЕИК *********,
срещу заповед № 250 от 14.06.2018 г., издадена от кмета на район „Приморски“
при Община Варна, с която е разпоредено премахването на преместваем обект:
„Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен покрив,
монтирана върху дървена скара/платформа“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2572.204 по КККР на гр. Варна, морски плаж „Кабакум –
централен“, гр. Варна, реализиран от оспорващото дружество.
ОТХВЪРЛЯ искането
на
„Менуа 2018“ ЕООД с ЕИК ********* за прогласяване нищожността на заповед
№ 250 от 14.06.2018 г., издадена от кмета на район „Приморски“ при Община
Варна, с която е разпоредено премахването на преместваем обект:
„Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен покрив,
монтирана върху дървена скара/платформа“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2572.204 по КККР на гр. Варна, морски плаж „Кабакум –
централен“, гр. Варна, реализиран от оспорващото дружество.
ОСЪЖДА
„Менуа 2018“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: