№ 13922
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110132727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба с уточнителна молба с вх. №
****** от 16.08.2024 г. от М. А. Н., с която заявява, че предявява иск за
недължимост на вземания в размер на 4500 лева спрямо дружеството
********************** по партида с абонатен № ******. Твърди, че не
дължи на *********************** посочената сума, тъй като същата е
погасена по давност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът *********************** оспорва
иска по основание и размер. Заявява, че М. А. Н. имала открита партида на
свое име, но отговаряла за задълженията до 31.05.2019 г., а след тази дата няма
качеството на клиент на топлинна енергия. През 2015 г. ищцата открила
партида на свое име, предоставяйки договор за наем и изрично писмено
съгласие от страна на П. П.. Тъй като договорът е за една година, след
изтичането й, партидата продължава да се води на собствениците. На
22.02.2016 г., М. Н. подава ново заявление до ответника, с което представя
анекс към договора за наем за още три години, като отправя искане партидата
да се води на нейно име. Продължаване на договора за наем е до 31.05.2019 г. ,
а след тази дата друг анекс не е представян.
С влязло в сила определение от 18.06.2025 г. е прекратено частично
производството по исковата претенция за разликата над 2530.23 лв. за периода
от месец 12.2019 г. до месец 05.2021 до пълния предявен размер от 4500 лв. за
периода от месец 12.2019 до месец 04.2022 г., поради оттегляне на исковата
претенция от ищцата в тази част. Предмет на производството по делото е
исковата претенция за сумата от 2530.23 лв. за периода от месец 12.2019 г. до
месец 05.2021 г.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът е допустим. Видно от справката, издадена от
*********************** / на л. 105 / и приложените фактури ответникът
претендира заплащане на суми от ищцата за апартамент № ********** , в
********************************, с аб. № ****** за процесния период.
Видно от справката за процесния период са начислени суми за топлинна
енергия и лихви за забава.
В хода на производството е разпределена доказателствена тежест между
страните. В тежест на ответника е да докаже, че спрямо ищеца разполага с
вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
а именно- да докаже наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия,
доставянето на топлинна енергия до горния имот за процесния период с
нормативно предвидени качествени характеристики, възникване на
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, за които обстоятелства
ответникът не излага твърдения и не сочи доказателства. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства: заявление за откриване на партида от 10.02.2015 г. и от
16.06.2016 г. от М. Н. за апартамент № ********** , в
***********************************, с аб. № ******, ведно с нотариално
заверена декларация съгласие от 10.02.2015 г. от собственика, както и договор
за наем от 10.02.2015 г., анекс от 31.05.2016 г. към договор за наем за
продължаване срока на договора с три години, анекс от 01.06.2019 г. за
продължаване на срока на договора в периода от месец 12.2019 г. до месец
06.2021 г. и справка, издадена от *********************** на лист 105 и
фактури, че страните са били в договорни отношения за топлоснабден имот,
находящ се в *************************************, аб. № ******, а с
определение от 29.04.2025 г.е отделено за безспорно и че е доставено
количество топлинна енергия на стойност съгласно справката от 14.03.2025 г.,
приложена от *********************** , приложена към молба от 28.04.2025
г.
Основателен обаче се явява доводът, че вземането в исковия период се
явява погасено по давност. Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и
по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
2
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало
- чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила
от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, чиято е
доказателствената тежест за спиране или прекъсване на давността. Видно от
справката, издадена от *********************** / на л. 105 / и приложените
фактури, няма незаплатени суми за м. 05.2021 г. следователно последното
задължение от м. 04.2021 г. е станало изискуемо на 15.06.2021 г. Безспорно е
изтекъл тригодишния давностен срок към датата на предявяване на исковата
претенция срещу *********************** 16.08.2024 г. Следователно
безспорно, процесните вземания се явяват погасени по давност. Ето защо,
искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси с определение от
21.11.2024г. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Н., ЕГН
********** срещу **********************, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. А. Н. не дължи на
********************** сумата от 2 530,23 лв./ две хиляди петстотин и
тридесет лева и 23 стотинки/, представляваща сума за топлинна енергия,
ведно с начислените лихви за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ
се в *****************************************, с аб. № ******, за
период от м.12.2019 г. до м. 05.2021 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК **********************, ЕИК
********* да заплати по сметка на Софийски районен съд в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 101,20 лева – държавна такса за водене на
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3