№ 169
гр. Севлиево, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100203 по описа за 2025 година
„А 1 България” ЕАД е предявило по реда на чл. 422 ГПК кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Е. И. И., че същата дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 174,78 лева (сто седемдесет и
четири лева и седемдесет и осем стотинки) - неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги за периода 18.03.2022 г. до 06.09.2022 г.;
сумата от 98,74 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки)
- начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на
Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане,
договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, от
които сумата от 2 (два лева) – представляваща обезщетение за обработка на
просрочни задължения, сумата от 32,49 лева (тридесет и два лева и
четиридесет и девет стотинки) – представляващи наустойка в размер на три
стандартни месечни такси без ДДС, както и сумата от 64,25 лева (шестдесет и
четири лева и двадесет и пет стотинки) – представляващи неустойка за дадена
отстъпка от цената на услуги, сумата от 64,52 лева (шестдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки) - мораторна лихва върху посочените вземания, от
датата 02.04.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1
960/10.12.2024 г. по ч. гр.д. № 1572/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че въз основа на
сключен между „А 1 България“ ЕАД и Е. И. И. рамков договор № *********
от 09.03.2022 г. и приложения към него на ответника са предоставяни
електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по 1 партида с №
М6854399. Предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен
№ **********.
По така посочената партида, за периода от 1 8.03.2022 г. до 06.09.2022 г.,
ответникът натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно
договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД
следните задължения: 174,78 лв. - непогасена сума за предоставени услуги. На
11.08.2022 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият
договор № ********* бил прекратен в останалата му част по вина на
ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на
приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България“
ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 98,74 лв. Общо,
претендираната сума е в общ размер на 273,52 лв.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника.
В проведеното на 10.07.2025 г. о.с.з. ответницата се явява лично и
заявява, че признава така предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
2
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено
на 10.07.2025 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно
изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.
237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лв.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1572/2024 по описа на РС - Севлиево, а именно държавна такса в
размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в
размер на 89 лв. – платена държавна такса за възпроизвеждане на документ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *************************** дължи на
„А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 следните суми: сумата от 174,78 лева (сто
седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) - неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода 18.03.2022 г. до
06.09.2022 г.; сумата от 98,74 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и
3
четири стотинки) - начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с
разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по
вина на абоната, от които сумата от 2 (два лева) – представляваща
обезщетение за обработка на просрочни задължения, сумата от 32,49 лева
(тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) – представляващи
наустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, както и сумата
от 64,25 лева (шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) –
представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, сумата от
64,52 лева (шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) - мораторна
лихва върху посочените вземания, от датата 02.04.2022 г. до 07.11.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 960/10.12.2024 г. по ч. гр.д. № 1572/2024 г. по
описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. И. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***************************, да заплати на А 1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1
следните суми: 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното
производство и 239 лева /двеста тридесет и девет лева / - разноски за
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4