Решение по адм. дело №228/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Р. Р. С. от [населено място], срещу Решение № 1040-20-117/17.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 201-00-507-4/05.06.2025 г. на ръководителя за осигуряване за безработица, с което е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 18,00 лв. дневно за периода от 11 април 2024 г. до 10 август 2024 г.

В жалбата се сочи за добросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, като същата не е имала достъп до данните за полученото обезщетение в Гърция и че в заявлението е попълнила всички графи по образец, поради което твърдението на ответника, че не е имала възможност да го направи в предоставения документ е необосновано. В случай, че се приеме че дължи възстановяване на получените средства да се има предвид нейната добросъвестност. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание, жалбоподателката лично поддържа жалбата. Представя писмена пледоария.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Смолян, с писмено становище, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ч. оспорва жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № 201-00-507/11.04.2024 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - Смолян, с което С. е поискала отпускане на ПОБ, като е декларирала прекратено правоотношение с „Пампорово“ АД, считано от 11.04.2024 г.

Приложена е Заповед № 183/10.04.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

В точка 2 от заявлението за отпускане на ПОБ С. е посочила упражняване на трудова дейност в друга държава - Гърция за времето от 08/2009 до 10/2021 година, а в точка 3 от заявлението: „получил съм парично обезщетение за безработица (посочва се държавата)“, С. не е попълнила нищо.

На 22.04.2024 г. е издадено Разпореждане № 201-00-507-1, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1, чл. 54в, ал. 1 от КСО, на С. е отпуснато ПОБ за периода от 11.04.2024 г. до 10.12.2024 г. вкл. в размер на 51,10 лева дневно.

На 06.12.2024 г. С. декларира започване на трудова дейност, считано от 05.12.2024 г., при което с Разпореждане № 201-00-507-2 от 13.12.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на ПОБ на С., считано от 05.12.2024 г., поради започване на трудова дейност.

На 23.04.2023 г. чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между България и ЕС (EESSI) е изготвен и изпратен до КИ на Гърция СЕД U001 - искане за осигурително досие. Поискано е удостоверяване на 12 придобити периоди по законодателството на Гърция след което със справка вх. № 201-00-507-5 е приет получения от КИ на Гърция СЕД U002 - осигурително досие. Със СЕД U002 са удостоверени придобити по законодателството на Гърция осигурителни периоди, а със СЕД U002 в секция „Периоди на обезщетения за безработица“ са удостоверени от КИ на Гърция девет периода на получаване на ПОБ, вкл. за времето от 10.11.2021 г. до 14.02.2022 г. вкл.

За да издаде оспореното Разпореждане № 201-00-507-4/05.06.2025 г. от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян е прието, че лицето е получавало ПОБ с начална дата на отпускане 10.11.2021 г. при което към началната дата на отпускане на настоящето парично обезщетение /11.04.2024 г./ не са изтекли три години от предходното упражняване на правото на обезщетение, като е взел предвид удостоверените по надлежния ред данни от страна на КИ на Гърция и приложил нормата на чл. 546, ал. 4 от КСО и отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.04.2024 г. до 10.08.2024 г. в размер на 18 лв. дневно, т.е. минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Констатирал е, че С. е получавала ПОБ в Гърция за времето от 10.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и в случая, отпуснатото ПОБ на С. в България с начална дата 11.04.2024 г. се явява придобиване на право на ПОБ в тригодишния период от отпуснатото в Гърция ПОБ, който изтича на 10.11.2024 г.

Предвид гореизложеното, на 03.06.2025 г. е издадено Разпореждане № 201-00-507-3, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 201-00-507-1/22.04.2024 г. за отпускане на ПОБ на С., а на 05.06.2025 г. е издадено оспореното Разпореждане № 201-00-507-4.

При оспорване на това разпореждане от страна на жалбоподателя, Ръководителя на ТП на НОИ - Смолян е приел, че наведените доводи в жалбата за изцяло неоснователни, досежно доводите за освобождаване от възстановяване на суми, с доводи, че в настоящият случая се осъществява контрол за законосъобразност по отношение на разпореждане за определяне на размер и период на отпуснато ПОБ и е недопустимо осъществяване на контрол по отношение на административен акт, който не съществува в правния мир.

С оспореното в настоящото производство решение, Директорът на ТП на НОИ, позовавайки се на чл. 54б, ал. 4 от КСО, е приел за правилен извода, че предходното парично обезщетение за безработица по заявление е отпуснато, считано от 10.11.2021 г., при което към началната дата на отпускане на настоящето парично обезщетение /11.04.2024 г./ не са изтекли три години от предходното упражняване на правото на обезщетение, като се има предвид, че тригодишният период изтича на 11.11.2024 г., а правото на парично обезщетение за безработица е придобито на 11.04.2024 г., т. е. преди да изтече посоченият период. С горните мотиви административният орган е отхвърлил жалбата срещу издаденото разпореждане.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на жалбоподателката на 18.07.2025 г., видно от приложената по преписката обратна разписка /л. 22/, при което жалбата входирана на 31.07.2025 г. е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на обжалвания ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган в изискуемата с чл. 117, ал. 3 изр. първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО писмена форма, и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол. В хода на служебната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168 от АПК, не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание, т.е. такива, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на спора. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ - Смолян е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изр. второ, пр. първо от КСО.

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца.

За да се приеме, че са налице предвидените в чл. 54б ал. 4 от КСО правни последици, следва да се установи наличието на фактическия състав, включващ два юридически факта – 1 придобито право на обезщетение за безработица и момента на възникването му и 2 предходно упражнено право на обезщетение за безработица в рамките на три години преди датата на придобиване на новото право на обезщетение.

В настоящия случай категорично е налице първият юридически факт за придобиване право на обезщетение, една от които е и изискването лицето да има регистрация като безработно в Агенцията по заетостта. По делото не се спори, че жалбоподателката е придобила това право след като е прекратен нейният последен осигурителен период и се е регистрирала като безработна в Агенцията по заетостта.

По отношение на втория юридически факт следва да се съобрази нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съгласно която при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица, като при изчисляване на тригодишния срок следва да се вземе предвид датата на подаване на заявлението, а не датата на придобиване на правото на ПОБ. В настоящия случай тази дата 10.11/ноември/.2021 г. не се оспорва и е посочена в издадените разпореждания, вкл. в оспореното такова № 201-00-507-4/05.06.2025 г., при което към 11.04. /април/ 2024 г. не е изтекъл предвидения тригодишен срок, като наведените доводи, че не е знаела, че се взема предвид и придобитото ПОБ в Гърция и че не са ипредоставени данни за това не водят до различен извод.

От значение е единствено обстоятелството, че считано от тази дата, 11.04. 2024 г. визираният в чл. 54б, ал. 4 КСО тригодишен срок изтича на 10.11.2024 г. и към 10.04.2024 г. все още не е изтекъл, при което безспорно се установява, че заявеното право на жалбоподателката на ПОБ е придобито в рамките на визирания в чл. 54б, ал. 4 от КСО тригодишен период, а именно на 11.04.2024 година.

Формирането на предвидения в чл. 54б, ал. 4 от КСО, фактически състав води и до възникване на свързаните със същия правни последици, а именно: отпускане на ПОБ в минимален размер и за срок от 4 месеца. Съгласно чл. 11, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. определеният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2024 г. е 18 лева. Като е определил отпуснатото ПОБ на жалбоподателката в този размер и за срок от 4 месеца, административният орган е постановил решението си, респективно органът по осигуряването е издал разпореждането си, при спазване на приложимия материален закон.

Възраженията на жалбоподателката за добросъвестност при получаване на преди отпуснатата ПОБ са неотносими в настоящото производство, както е приел и решаващият орган, а биха били релевантни при оспорване на друг АКТ, какъвто не е издаден.

Ирелевантно е и обстоятелството ,че не са й предоставени данни за полученото обезщетени е в Гърция, след като не се оспорва получаването му, а и в графата, която е останала непопълнена от С. се сочи / посочва се държавата/

С оглед гореизложените правни изводи, съдът счита, че по отношение на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ – Смолян сума в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р. Р. С. от [населено място], срещу Решение № 1040-20-117/17.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 201-00-507-4/05.06.2025 г. на ръководителя за осигуряване за безработица, с което е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 18,00 лв.

ОСЪЖДА Р. Р. С. от [населено място] да заплати на Териториално поделение на НОИ - Смолян сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.