Присъда по дело №238/2022 на Районен съд - Девня

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 238 / 2022 г.
по описа на РС – Девня,
постановена на 18. 10. 2022 г.

Подс. Д. Е. И., ЕГН: **********, род. в гр. *******, обл. ******, жив. в
гр. ******, обл. *****, българин, български гражданин, начално образование,
женен, работи, неосъждан, е предаден на съд с обвинение по:
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че през периода
18. 02. 2019 г. – 17. 03. 2019 г. в гр. Девня, обл. Варна, действайки в
условията на продължавано престъпление, на два пъти се заканил на С. И. А. с
убийство и това заканване би могло да възбуди у заплашения основателен
страх за осъществяването му.
Представителят на ТО – Девня – РП – Варна в ход по същество
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че
извършеното деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, както и направените признания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли
съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ над минималния размер,
изпълнението на което да бъде отложено.
В хода на производството съдът е допуснал за съвместно разглеждане
граждански иск, от постр. С. И. А., срещу подс. Д. Е. И., в размер на 3 000. 00
лв. /три хиляди лв./, за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17. 03. 2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с
протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел признанието
и доколкото последното кореспондира със събрания доказателствен материал
в досъдебната фаза. Моли съда за минимално наказание, с условно
изтърпяване.
Защитата изразява становище, че с оглед оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, изразените съжаление, критичност и
разкаяние, наказанието следва да бъде в минимален размер, като бъде
отложено.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :

1

Гр. ищец С. И. А. бил управител на „Океан геймс“ ООД, което
дружество стопанисвало игрална зала, находяща се в гр. *****, обл. ******,
където през периода 2017 г. – 2018 г. подс. Д. Е. И. полагал труд. Успоредно с
това последният загубил пари, играейки на игрални автомати, поради което
му било забранено да влиза в игралната зала.
На 18. 02. 2019 г. в гр. ******, обл. *******, подс. Д. Е. И. влязъл в
игралната зала, като започнал да вика и нанася удари на игралните автомати.
С помощта на органите на реда бил изведен навън, където отправил към гр.
ищец С. И. А. закана – „Ще те очистя! Ще те убия!“, което притеснило
последния.
На 17. 03. 2019 г. в гр. ******, обл. ******, гр. ищец бил в игралната
зала. Излизайки от нея, същият бил пресрещнат от подс. С. Е. И., който
отправил към него закана – „Ще те убия тебе! Ще те заколя!“, което
притеснило гр. ищец.
За случаите били информирани органите на реда, като било образувано
наказателно производство.
Съдебно – видео – лицево – идентификационна експертиза: видео –
файловете са цифров презапис от файлове на охранителна система. Не се
установиха следи от манипулация. Установиха се действия на лице от мъжки
пол. От лицето и действията се извлякоха кадри. Изображението на лицето е
годно за лицева идентификация със степен „вероятно“ с представен
сравнителен материал в цял ръст и ракурс близък до заснетите изображения.
Съдебно – психиатрична експертиза: Д. Е. И. не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са данни за
личностово разстройство – емоционално – нестабилна личност. Няма данни
към момента на извършване същият да е бил в краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, да е страдал от тежко слабоумие.
Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Физическото и психичното му състояния
позволяват правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения.
Същият може да участва в наказателното производство и да се защитава сам.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се
позовава на направените признания на подс. Д. Е. И. по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свид. С. И. А., свид. А. А. А., свид. Р. А. С., свид. П. Д. Х.,
свид. М. Я. П., свид. Н. Ж. Р., свид. Д. С. А., свид. С. С. С., свид. Й. Ц. Й.,
свид. А. П. С., свид. Н. Б. В., свид. Ж. С. Ч., свид. И. Т. И., съдебно – видео –
техническа – лицево - идентификационна експертиза, съдебно – психиатрична
експертиза, протокол за доброволно предаване, справки.
Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени,
че те са вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
2

Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на извършване.
Изготвените и приети по делото експертизи съдът счита за обективно и
компетентно дадени. Същите изясняват състояние, предмет, авторство.
Следва да се акцентира на изключителните професионализъм и авторитет с
които се ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че заключенията
им са в пълен унисон с доказателствата по делото. Останалите събрани по
делото доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Същите допринасят
за изясняването на осъществяването на състава от обективна и субективна
страна.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда :

Съдът намира за безспорно установено, че с деянията си подс. Д. Е. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че подсъдимия, чрез
своите действия /изричане на думи - „Ще те очистя! Ще те убия! „Ще те убия
тебе! Ще те заколя!“/ е отправил двукратно закана с убийство към гр. ицещ С.
И. А. и това е възбудило у последния основателен страх за осъществяване.
Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на
подсъдимия по така възведеното му обвинение. Доколкото в процесния
случай относно същия са налице повече от едно деяние, които са еднородни,
извършени в кратък период от време, при относителна една и съща
обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление
и безспорно при една и съща форма на вина, то е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Горното съдът извежда от
признанията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на
вещите лица, писмените материали.
От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, желаел е
тяхното извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал
тяхното настъпване. Това съдът извежда от неговото цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида и последователността на
действията му.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в
Република България.
По изложените съображения съдът призна подс. Д. Е. И. за виновен в
извършване на визираното престъпление.
3

Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако
постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на
чл. 58 А от НК. Но за да бъде индивидуализирано същото следва да се
отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействие за
разкриване на обективната истина, изразени съжаление и критичност към
извършеното, установени трудови навици, като отегчаващи такива
арогантност при осъществяване на престъпните намерения, резонанса в
личната сфера с оглед естеството на престъплението. В обобщение на горното
съдът счита, че то води до извода за сравнително ниска степен на обществена
опасност на дееца и относително завишена такава на деянието.
Тези обстоятелстма мотивираха съда да му наложи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не при изключителни или
многобройни такива. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи
на подсъдимия наказание – „Лишаване от свобода“, ориентирано над
минималния размер – за срок от шест месеца, което съгласно законовите
разпоредби беше намалено с една трета, т. е. беше определено на четири
месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години и
половина.
С оглед липсата на предходна съдимост /реабилитиран/ и намирайки, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения
съдът счита, че не е наложително наложеното да се търпи ефективно.
Поначало при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66 от НК съдът следва да се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
превъзпитание е постижимо с приложението на този институт. Отчитайки
чистото съдебно минало може да се направи обосновано предположение, че
не съществува риск от извършване на друго престъпление. Разглеждайки
процесуалното поведение безспорно е налице осъзнаване на извършено,
съчетано с разкаяние и съжаление за стореното. Може да се приеме, че
извършеното има инцидентен характер, като е налице желание от страна на
подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в обществото. По този начин
ще му се даде възможност окончателно да осъзнае извършеното, да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само
неоправдана, но и наказанието не би съответствало на извършеното.
Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед приетото от съда, следва да бъдат взети мерки за
превъзпитаване на дееца, с оглед възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на
генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на
4

подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната
укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще
въздействат предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът намира, че предявения граждански иск е допустим, доколкото
настъпилите за пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието
на подсъдимия, което е предмет на обвинението. В процесния случай бяха
събрани доказателства установяващи претърпените болки, страдания,
унижение. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тези факти се
станали достояние на широк кръг лица от населеното място, където работи
пострадалия, което от своя страна е генерирало съществено неудобство за
него. С оглед правомощията си и предвид изложеното, съдът счита за
справедливо да уважи гражданския иск в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.
03. 2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в
останалата му част до пълния предявен размер от 3 000. 00 лв. /три хиляди
лв./, като неоснователен.
Подс. Д. Е. И. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от
50. 00 лв. /петдесет лв./, представляваща 4 % държавна такса върху размера
на уважения граждански иск, на ОД – МВР – Варна сумата от 280. 53 лв.
/двеста и осемдесет лв. и петдесет и три ст./, представляващи направени по
делото разноски.
Вещественото доказателство – 1 бр. флаш памет, след влизане в законна
сила на съдебния акт, следва да се върне на С. И. А..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	11
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Антони Иванов Николов

Дело:	20223120200238
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юли 2022 г.

Присъда по дело №238/2022 на Районен съд - Девня

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите