№ 260041 / 18.2.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е             

гр.МОНТАНА            

18.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 2744 по описа за 2020 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците А.Р.Ц., като майка и законен представител на малолетното дете Ева П.Ц. и А.П.Ц. със съгласието на майката А.Р.Ц. предявяват срещу ответника П.П.Ц. иск с посочено правно основание чл.150 от СК.

Поддържа, че с влязло в сила решение по гр.дело № 70468/2014г. на РС Монтана е допуснат развод между страните и е утвърдено споразумение между тях, по силата на което родителските права по отношение на двете деца А. и Ева са предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с двете деца, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева за всяко едно от тях, считано от влизане в сила на решението за развода.

Ищецът твърди, че са изменени съществено обстоятелствата, при които е определена предишната издръжка, от когато са изминали повече от шест години, изменени са цените на стоките и услугите, социално-икономическите условия в страната съществено са променени. През изминалия период от време децата са пораснали, като съответно и техните потребности и разноски също значително са се увеличили.

Поддържа, че от края на 2018г. майката и децата живеят в гр.Валценхаузен, Швейцария. Децата посещават училище, като непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието им се полагат от майката.

Децата се нуждаят също от повече и по-качествена храна, а така също за дрехи и обувки с оглед израстването й, за извънкласни занимания и странични такива и забавления.

Определената издръжка е изплащана нередовно и частично от ответника.

В същото време изменен е и размера на минималната издръжка, съобразно чл.142, ал.2 СК, считано от 01.01.2021г., когато е увеличен и размера на МРЗ за страната.

Ответникът не желае сам да увеличи размера на дължимата издръжка, като в същото време е в добро здравословно състояние и трудоспособна възраст.

Моли съда да постанови решение, с което измени размера на определената по гр.дело № 70468/2014г. издръжка, като осъди ответника да заплаща вместо по 100.00 лева, по 160.00 лева месечна издръжка за всяко от двете деца, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и да присъди разноските по делото.

Приложени са към исковата си молба писмени доказателства и се заявяват искания за допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът П.П.Ц., не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не взема становище по предявените искове.   

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени.

         СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищцата А.Р.Ц. и ответникът П.П.Ц. са родители на малолетното дете Ева П.Ц., родена на ***г. и на непълнолетното дете А.П.Ц., родена на ***г.    

Със съдебно решение е одобрено споразумение между страните по чл.51 от СК, влязло в законна сила от 29.10.2014г. постановено по гр.д. № 70468/2014г. по описа на Районен съд–Монтана, съгласно което родителските права на децата А. и Ева са предоставени за упражняване на майката, определен е режим на лични контакти на децата с бащата, както и бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й и до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката.

От момента на постановяване на горе цитираното решение до момента на предявяване на настоящия иск са изминали шест години, през което време без съмнение са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, обуславящи условията на живот в страната.

През изминалия период от време децата са пораснали, като съответно и техните потребности и разноски също значително са се увеличили.

Установи се от приложените удостоверения за адресна регистрация, че от края на 2018г. майката и двете деца живеят в гр.Валценхаузен, Швейцария. Децата посещават училище, като непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието им се полагат от майката.

Децата се нуждаят също от повече и по-качествена храна, а така също за дрехи и обувки с оглед израстването й, за извънкласни занимания и странични такива и забавления.

 

Нуждите им от издръжка (не само за храна и облекло, но така също и за учебници, учебни пособия, за задоволяване на културни потребности, спорт, с оглед изграждането им като личност) са се увеличили. Децата са във възраст, в която имат нужда от средства за духовното си израстване, за посещения на театрални постановки и кино представления с деца на тяхната възраст, осъществяване на социални контакти.

         От събраните доказателства за възможностите на двамата родители да дават издръжка се установява следното:

         Както за майката на децата, така и за ответника няма писмени данни дали работят и какви месечни доходи реализират. Ищцата поддържа в исковата си молба, че работи, но средствата не й достигат, както и твърдение, че ответника също работи и реализира добри доходи.

         И за двамата родители обаче няма данни да имат задължения за издръжка към други лица от същия ред, и двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи в размер поне на минималната работна заплата, установена за страната.

         Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени доказателствени средства.     

По силата на чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.1 и ал.2 в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която считано от 01.01.2021г. е 650 лева или минималния размер на месечната издръжка към настоящия момент е 162.50 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че към деня на предявяване на иска безспорно е налице нарастване на нуждите на детето от повече средства за издръжка.

От гледище на съдебна практика, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация (т.5 от П 5 – 7 – Пл.ВС).

Двамата родители ще дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – ПлВС).

Съдът намира, че в случая са налице условията за определяне издръжка в по-висок размер, тъй като са налице изменени обстоятелства по см. на чл.150 от СК – увеличени потребности на нуждаещото се от издръжка дете.

Като взе предвид възрастта на децата и несъмнената им нужда от повече средства за покриване на увеличените потребности и съобразявайки възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че за задоволяването на тези потребности (без такива с луксозен характер) необходимият минимум съставлява 300.00 лева на месец, която сума да се осигурява от двамата родители, като ответникът следва да участва със сумата от 162.50 лева, а майката да осигурява останалата част, като се отчетат и получаваните от нея месечни добавки за децата, както и факта, че децата живеят при нея и същата ще упражнява и ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането, възпитанието и духовното израстване на децата.

По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на издръжката е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на родителите и не би поставило под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 СК и в този смисъл ответникът би могъл в изпълнение на задължението си по чл.143, ал.2 СК да заплати вместо по 100 – по 162.50 лева месечно за издръжка на децата си А. и Ева, като останалата част от издръжката се осигурят от майката. Ето защо и на основание гореизложеното размерът на присъдената по гр.д.№70468/2014г. на РС–гр.Монтана издръжка е наложително да бъде съответно увеличен, считано от деня на предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

При горния изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Монтана сумата 180.00 лева държавна такса върху увеличените размери на издръжката и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата разноските в производството в размер на 400 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК, представляващи адвокатски хонорар.

Водим от гореизложените мотиви, Районният съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 70468/2014г. по описа на Районен съд–Монтана, като:

ОСЪЖДА П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на А.Р.Ц. ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Ева П.Ц. ЕГН ********** и на А.П.Ц. ЕГН **********, със съгласието на майката и законен представител А.Р.Ц. ЕГН **********, вместо по 100 лева – по 162.50 (сто шестдесет и два лв. и петдесет ст.) месечна издръжка за всяко от двете деца, считано от 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане и до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА дължимата държавна такса в размер на 180.00 лева за присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на А.Р.Ц. ЕГН ********** и А.П.Ц. ЕГН **********, разноските по делото в размер на 400.00 лева адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК, но същото може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му – 24.02.2021г.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: