Р
Е Ш Е
Н И Е
№462
16.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №546 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Я.М., гражданин на М., с посочен по делото адрес: РПЦ Х., гр. Х., против Решение №УПХ 54/23.06.2020 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Решението било незаконосъобразно поради нарушение на нормата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в М.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност, и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. При постановяване на обжалвания акт административният орган не изследвал законодателството на М.. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, и предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-869/02.06.2020 г. (с имена М. Й. /непълнолетен/ от М.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№432/10.06.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15560/10.06.2020 г., Я.М. от М., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 15560/10.06.2020 г. като Я.М., гражданин на М., етническа принадлежност а., роден на *** г. в М., гр.А., със същия постоянен адрес, без образование, професия .., религия м., н., без документи за самоличност.
Под рег.№УП-15560/11.06.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Я.М. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 54/23.06.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Я.М..
На 25.06.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 26.06.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-229/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която П. Г. Р., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на Я.М. е извършена на 10.06.2020 г. и към датата на издаване на процесното решение – 23.06.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли към ДАБ, е проведено интервю с чужденеца, който към този момент е навършил пълнолетие, интервюто е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят
изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход, някоя измежду изброените
в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният потвърждава всички данни, заявени
от него при регистрацията. Заявява, че не можел да представи документи за
самоличност. Притежавал национален паспорт в М., който използвал за пътуването
си до Турция, но по време на престоя му там паспортът му бил откраднат и в
момента нямал никакви документи. Нямал близки роднини в държави-членки на ЕС.
Напуснал М. през месец март 2020 г. и легално с национален паспорт от гр.К. с
полет преминал в Турция, където останал близо два месеца в гр.Истанбул. В началото
на месец май 2020 г. влязъл незаконно в Република България, укривайки се във
влак, пътуващ от гр.Одрин към гр.София. По този начин преминал
турско-българската граница и след три часа път влакът спрял на неизвестна за
чужденеца гара. Слязъл и попитал един човек как може да достигне до гр. София,
но в същия момент бил задържан от полицията. Град К. (арабско наименование А.)
бил постоянният му адрес в М.. Там бил роден и само там живял до напускането на
страната си. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС. Освен тук не бил подавал молба за закрила в друга
държава. Имал близки роднини в родината си. Майка му се намирала в М., в гр.К.,
докато за баща си не знаел в момента къде се намира. Имал и един брат – Омар,
на 12 години, и една сестра – Х., на 21 години, които живеели в същото населено
място в М.. Имал и един брат – Х., на 20 години, за когото нямал информация
къде се намира в настоящия момент. Нямал образование, само до трети клас учил.
Работил в строителството, като поставял пвц-дограми. На
въпроса защо е напуснал държавата си по произход отговаря, че първата причина
да вземе решението да напусне родината си било желанието му да открие баща си и
брат си. Нямал информация за тях и не знаел къде се намират в настоящия момент.
Баща му Ф. и брат му Х. напуснали семейството им преди пет години и заминали в
неизвестна посока. Предполага, че тръгнали към Европа, макар, че при
заминаването си те нищо не споделили и не казали какви са плановете им. От този
момент нищо не знаели за тях, никога не се обаждали по телефона да се чуят и да
кажат в коя страна се намират. Чужденецът предполагал, че те се намирали в
България и желанието му да се събере с тях го накарало да напусне М.. Това
негово предположение се основавало на информацията, която получил от един свой
приятел, който му се обадил по телефона от България и му казал, че е виждал
баща му и брат му в гр.София. Другата причина да вземе решението да замине бил
един инцидент, който му се случил в гр.К. няколко месеца преди да напусне. Един
ден карал собствения си мотор и го спрял полицай, който му поискал шофьорска
книжка. Чужденецът му я показал, но той решил да му поиска подкуп от пет евро,
за да го пусне. Казал му, че ще му създаде бъдещи проблеми, ако откаже да му
плати. Чужденецът нямал в себе си никакви пари и не му платил, и тогава полицая
го пуснал, без да му направи нищо.Чужденецът се уплашил много след този случай
и си мислел, че ще продължи да има проблеми с полицията. Освен това баща му не
бил до него, за да го защити и се страхувал, че този полицай ще продължи да го
тормози. Всичко това го мотивирало да напусне М. и да замине за европейска
страна, по-конкретно България, където се надявал да открие баща си и брат си.
Интервюираният изрично заявява, че не е имал
проблем заради изповядваната от него религия – м. и заради етническата си
принадлежност – а., не е арестуван, нито осъждан в М. или в друга държава, не е
членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните
власти в М.. Не му е било оказвано насилие, не е имало лично отправена заплаха
към него. Заявил, че не би се завърнал в М., защото тръгнал с идеята да намери
баща си и брат си. Подал молба за закрила в Република България, защото се
надявал тук в България да открие баща си и брат си.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-271/18.05.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в М.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в М. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ МД-271/18.05.2020 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Ситуацията в М. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, което означава, че жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот, ако се завърне в държавата си на произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.М., гражданин на М., против Решение №УПХ 54/23.06.2020 г. на Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: