№ 194
гр. Търговище, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200546 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Иксион Груп“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Б.Х.О., действащо чрез процесуалния
пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-
0001550 от 12.07.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000 лева. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение
на процесуалните правила и на материалния закон: 1/ липса на реквизит по чл. 57 ал.1 т.5
ЗАНН – посочване на място на извършване на нарушението; 2/ липса на реквизит по чл. 57
ал.1 т.5 ЗАНН – посочване на точната дата на извършване на нарушението, тъй като били
визирани две дати : на извършване на проверката и на осъществяване на обществения
превоз, без да става ясно коя от тях е датата на извършване на нарушението; 3/ неяснота на
нарушената законова норма, тъй като посочената такава била бланкетна и следвало да се
посочат и останалите норми, към която същата препраща, за да се гарантирала яснотата на
обвинението срещу нарушителя, т.е. не бил налице реквизита по чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Наред с това намира за приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като месеци преди
извършването на проверката извършилият превоза водач получил удостоверение за
психологическа годност, което показвало, че и описаният превоз е извършен от водач,
отговарящ на тези изисквания, и от описаното нарушение не са произтекли вреди и
неблагоприятни последици. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП като
претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък. В
1
с.з. жалбата се поддържа от процесуалния пълномощник.
Ответникът – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното
писмо към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното
НП като законосъобразно и прави на осн.чл. 63д ЗАНН възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в
НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП е подадена в законния 14 -
дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН бл.№321153/07.04.2022г., същият е
съставен против „Иксион Груп“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Б.Х.О., за това, че „на 07.04.2022г. около 13.31 часа в
гр.Разград, в сградата на ОО“АА“ – Разград, при извършена комплексна проверка на
транспортното предприятие „Иксион Груп“ ООД, извършващо обществен превоз на товари
с лиценз №11516/11.02.2021г., валиден до 10.02.2031г. за обществен превоз на товари на
територията на Р България, документите за проверката, изискани с писмо №83-00-55-
1/14.02.2022г. на РД“АА“ – Русе, и насрочена за 07.04.2022г.от 13.30ч.в ОО“АА“ – Разград
със Заповед №81-00-55-1/1/05.04.2022г. за комплексна проверка е съставен констативен
протокол от 07.04.2022г., като се констатира следното нарушение: Транспортното
предприятие „Иксион Груп“ ООД е осъществило обществен превоз на товари с водача
А.И.А., който не отговаря на изискването за психологическа годност. На 17.08.2021г.
водачът А. е управлявал товарен автомобил МАН 26.240 с рег.№Т1315КТ от категория N3,
видно от пътен лист №574310/17.08.2021г. От справка в информационната система на
ИА“АА“ „Психологически изследвания на водачите“се установи, че към 17.08.2021г.
водачът не притежава удостоверение за психологическа годност“. Актосъставителят е
квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а ал.2 предл.посл. от ЗАвтПр. Актът е
подписан от актосъставителя, един свидетел и от надлежно упълномощен от управителя на
дружеството – нарушител пълномощник съгласно пълномощно рег.№2893/04.04.2022г. Като
доказателства са описани : пълномощно рег.№2893/04.04.2022г., справка от инф.система на
ИА“АА“, пътен лист №574310/17.08.2021г., писмо №83-00-55-1/14.02.2022г., известие за
доставяне и Заповед №81-00-55-1/1/05.04.2022г. Пълномощникът на визираният нарушител
е записал в предназначеното за целта място в акта, че ще представи възражения в срок, но
по преписката няма данни в рамките на законовия седемдневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН да
са депозирани писмени такива. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление №38-0001550 от 12.07.2022г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите
и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по
2
преписката факти като административно нарушение по чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр, за
което е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл. 96г ал.1 предл.2 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал,
че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка
на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. В мотивите на
НП е добавено: „При извършената на 07.04.2022г. комплексна проверка срещу
транспортното предприятие са съставени общо 4 броя АУАН“. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание е разпитан като свидетел актосъставителя Х. М.,
чиито показания кореспондират с останалите доказателства, поради което и няма пречка за
кредитирането им.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. Освен това в конкретния случай е налице и издадена Заповед №81-00-55-
1/1/05.04.2022г.на Директора на РД“АА“ – Русе, с която се възлага на посочените в АУАН
актосъставител и свидетел, които са старши инспектори в дирекцията, да извършат проверка
на транспортната дейност на дружеството – жалбоподател. При прегледа на съставения акт
съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и
съобразно наведените от жалбоподателя оплаквания обсъди наличието на реквизитите по
смисъла на чл. 42 ал.1 ЗАНН. При този преглед съдът установи липсата на някои от
предвидените в чл. 42 ал.1 ЗАНН реквизити. Не е посочено изрично мястото на извършване
на нарушението. Наред с това липсва и ясно посочване на датата на извършване на
нарушението доколкото даденото описание на дейността на транспортното предприятие, в
която се изразява административното нарушение, не включва дата на тази дейност. Налице е
посочена дата на извършване на обществен превоз от конкретен водач, но субект на
визираното нарушение не е водачът, а лицензираният превозвач, за когото липсва визирана
дата на осъществяване на превоза, с който се свързва нарушението. Начинът, по който е
направено описанието на нарушението, е двусмислен и създава объркване досежно субекта
на нарушението. Ето защо съдът приема, че при съставянето на АУАН не са спазени
реквизитите по чл. 42 ал.1 т. 3 и 4 ЗАНН като липсата им ограничава правото на съответния
нарушител да разбере в какво нарушение е обвинен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по АНПреписка до съда е приложена Заповед №РД – 08-
30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, в чиято т.І.6 директорите на РД“АА“ са
3
оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози,
ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият
в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка
на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при
която проверка, предвид напълно идентичното с АУАН описание на нарушението, се
установи същата липса на задължителни реквизити на НП. Категорично липсва посочено
място на извършване на нарушението, което освен че не позволява на визирания нарушител
да разбере какво е точното нарушение, което му се вменява, е определящо и за
териториалната компетентност на АНОрган, и за местната подсъдност при разглеждане на
жалбата против НП. Следователно липсва реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето
ЗАНН. По отношение на датата на извършване на нарушението – реквизит по смисъла на чл.
57 ал.1 т.5 предл.второ ЗАНН, отново не е налице ясно и точно посочване, а наличието й е
от особен важност за прецизното проследяване на давностните срокове. Липсва конкретна
дата, с която да се обвързва извършването на описаното нарушение от страна на
транспортното предприятие. Подобно на АУАН, и тук е посочена дата на извършване на
превоз от конкретен водач, но субект на визираното нарушение не е водачът, а
лицензираният превозвач, за когото липсва визирана дата на осъществяване на превоза, с
който се свързва нарушението. Начинът, по който е направено описанието на нарушението,
отново е двусмислен и създава объркване досежно субекта на нарушението, т.е. не е спазено
надлежно законовото изискване за наличие на реквизита по чл. 57 ал.1 т.5 предл.първо
ЗАНН. АНОрган е пренебрегнал и още един задължителен реквизит – да посочи пред кой
съд подлежи на обжалване издаденото НП, което е задължително да стори съгласно
изискването на чл. 57 ал.1 т.13 предл.второ ЗАНН. В случая е посочено, че НП подлежи на
обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението. Написано по този
начин, това указание е недостатъчно с оглед пълноценното упражняване на процесуалните
права на визирания нарушител, в частност на правото му да обжалва, тъй като той следва да
упражни това си право в определен законов срок/14-дневен/ и липсата на точно указание за
компетентния съд го поставя в затруднение да подаде надлежно жалбата си. А в случая и
предвид липсата на посочено място на извършване на нарушението даденото указание за
обжалване пред „съда по местоизвършване на нарушението“ води до неяснота досежно
съда, пред който може да се обжалва НП. Пропускът на този реквизит е системен в
издаваните от директора на РД“АА“ НП и е посочван многократно в съдебните решения по
жалби срещу тези НП. Констатираните пропуски и несъответствия представляват
съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи процесуалните права на
визирания нарушител, и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на
обжалваното НП. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към
него и най – вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона
съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава
процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
4
изцяло като незаконосъобразно.
Въпреки направените констатации съдът следва да се произнесе и по въпроса за
правилното прилагане на материалния закон като обсъди събраните в съдебното
производство доказателства. От наличния по АНПреписка пътен лист №574310 от
17.08.2021г. е видно, че на същата дата работещият в дружеството – жалбоподател водач А.
А. е извършил общо 6 превоза по посочени маршрути с автомобил марка „МАН“ с рег.№Т
13-15 КТ. В рамките на извършената проверка е направена и разпечатана справка в Регистър
за психологически изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на
водача А.И.А., от която е видно, че на същия е издадено на 12.09.2021г. удостоверение за
психологическа годност със срок на валидност до 12.09.2024г., като няма данни за
притежавано от този водач предходно удостоверение за психологическа годност.
Съвкупната преценка на писмените доказателства показва, че в деня на извършения превоз -
17.08.2021г., посоченият водач не е имал валидно удостоверение за психологическа годност.
В показанията си свид. М., който е актосъставител по случая, изцяло потвърждава
гореизложените данни. При тези доказателства би могло да се приеме, че водач на МПС от
дружеството – жалбоподател е извършил обществен превоз на товари на 17.08.2021г. без да
е разполагал с удостоверение за психологическа годност.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 440 лева – платено
адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък на разноските. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези
случаи договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените
разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
5
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв.до
5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. При интерес в размер на 3000 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е
точно в размер на 440 лева, което означава, че договореното възнаграждение съвпада изцяло
със законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 440 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло на основание чл. 63 ал.3 т.2 ЗАНН.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 38-0001550 от
12.07.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен от
министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение на чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр на
„Иксион Груп“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано
от управителя Б.Х.О., е наложено административно наказание на основание чл. 96г ал.1
предл.2 ЗАвтПр, а именно имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „Иксион Груп“ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Б.Х.О., Булстат – *********,
сумата в размер на 440/четиристотин и четиридесет/лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6