№ 212
гр. Ловеч, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20254300500512 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. П. К., срещу разпределение, предявено на 11.07.2025 г. по
изпълнително дело № 1036/2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. №*** на КЧСИ,
р-н на действие ОС Ловеч.
В жалбата се твърди, че в изготвеното разпределение на сума,
постъпила от публична продан на поземлен имот с идентификатор №
43952.519.422, находящ се в ***, собственост на длъжника по изпълнителното
дело, не са спазени разпоредбите на закона относно ползващите се с
привилегия вземания и реда за удовлетворяване на кредиторите, както и че
неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на
присъединените взискатели.
Жалбоподателят излага, че в разпределението с привилегия по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и
разноски по осъществяване на изпълнителен способ, различен от
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и за
изпълнителен способ, който не е приложен. Счита се, че размерът на таксата
по т. 26 е неправилно изчислен, както и че таксата е начислена и събрана два
пъти. Посочва се, че начислените такси по ТТРЧСИ са прекомерни и
1
недължими, като се позова се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Застъпена е теза, че неправилно е определен размера на дължимите на
първоначалния взискател и на останалите взискатели суми за разноски, като
неправилно са включени разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело в полза на присъединени
взискатели.
Жалбоподателят прави възражение, че от разпределението не става
ясно как точно и по какъв начин е изчислен размерът на таксата по т. 26 от
ТРРЗЧСИ за удовлетворяване на вземанията с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД. Посочва, че са допуснати нарушения при заделянето на
суми с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, което е довело до
неправилно определяне размера на разпределената сума и вземанията, които
се погасяват по реда на чл. 137 от ЗЗД, включително размера на сумата в полза
на „Юробанк България“ АД. Счита този размер за неоснователно и
незаконосъобразно занижен.
В мотиви до съда, ЧСИ П. ЧСИ П. счита, че жалбата е процесуално
допустима, подадена е в законоустановения в чл. 462, ал. 2 от ГПК срок, от
страна с правна легитимация, но е неоснователна.
Посочва, че таксите, които са удържани в полза на ЧСИ В. П., peг. №
***, са разходи по разгласяване и провеждане на публичната продан по реда
на ГПК, от която е постъпила сумата, предмет на разпределението.
ЧСИ излага, че всички действия по извършване и успешно реализиране
на публичната продан са извършени, поради което неплатените, но дължими
такси към ЧСИ, са събрани именно от постъпилата сума, като се позовава на т.
3 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, като според ЧСИ
със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват вземанията
както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените
предварително от него, но дължими на ЧСИ такси по изпълнението.
Сочи, че към датата на предявяване на разпределението е изискал
актуално задължение от всеки от взискателите по изпълнителното дело с
оглед частично погасяване на задълженията.
Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че с привилегия са
погасени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело, в полза на присъединени
2
взискатели. Позовава се на т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, като посочва, че е погасил само разноски на първоначалния
взискател „Успех Металкап ССБ“ ЕООД с ЕИК *********, представляващи
авансово заплатени такси по ТТРЗЧСИ във връзка с реализирането на
публичната продан. Възстановени били разходите, които първоначалният
взискател е направил за осъществяване на конкретния изпълнителен способ,
като в този ред били включени и разноските на първоначалния взискател за
възнаграждение на един адвокат, които в т. 4 на изготвеното Разпределение
били погасени с привилегия.
ЧСИ изтъква, че няма противоречие относно това, че със специалната
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват общинските вземания за
дължимия местен данък за имота, върху който е проведено принудителното
изпълнение и от проданта му е получена сумата, подлежаща на разпределение,
поради което бил погасен данък недвижим имот към Община Ловеч съгласно
справка с вх. № 83615/12.06.2025 г., издадена от Община Ловеч.
Съдебният изпълнител посочва, че на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД е
погасена такса битови отпадъци към Община Ловеч, позовава се на т. 4 на
Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно която не са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а
представляват публично общинско вземане и в този смисъл се ползват с
привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
По отношение на т.26, ЧСИ П. в мотивите си заявява, че начинът на
изчисление на т. 26 е посочен императивно в т. 26, б. „а“ до „е“ от ТТРЗЧСИ и
същият е бил приложен при изготвяне на обжалваното разпределение. Счита
твърдението, че т.26 е неправилно изчислена и събрана два пъти за
необосновано и невярно. Посочва, че твърдението на жалбоподателя, че
неправилно е определен размера на оставащата сума и съответно неправилно
е разпределена тя по реда на чл. 137 от ЗЗД, е необосновано, с оглед на това,
че в разпределението бил описан подробно алгоритъма на изчисление на
коефициента, който бил получен като всяко хирографарно вземане, предявено
от всеки взискател, е разделено на общата сума от вземанията на всички
хирографарни кредитори и полученото процентно съотношение е умножено
по сумата, оставаща след удовлетворяване на привилегировани кредитори по
реда на чл. 136 от ЗЗД.
3
След извършена проверка, съдът е приел, че жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание на осн. чл. 437, ал 1 от
ГПК. По делото е прието заключение на вещо лице със съдебно-икономическа
експертиза, което е дало отговор на предварително поставените от съда
въпроси, касаещи вземанията на първоначалния и присъединените взискатели,
както и размера на таксите, дължими на ЧСИ.
В проведено публично заседание на 07.10.2025 г. жалбоподателят не се
явява и не се представлява, в молба до съда изразява съгласие делото да се
гледа в отсъствие на представител на банката, оспорват т.2 и т.3 от съдебно-
икономическата експертиза.
Редовно призовани, не се явяват и не се представляват и останалите
присъединени взискатели.
НАП се представляват от юрк. Д. Х., считат жалбата за неоснователна,
молят съда да потвърди разпределението на ЧСИ П..
Съдът, след като съобрази изложените съображения в жалбата,
мотивите на ЧСИ В. П., както и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Изпълнително дело № 20228790401036 е образувано срещу длъжника
„КАЛИА“ ООД, с ЕИК *********, на 20.05.2022 г. по молба на взискателя
„Успех Металкап ССБ“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. М. Б., съдебен
адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист № 405 от дата 18.05.2022 по
ч.гр.д. № 771/2022 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
С молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
На осн. чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена като взискател, въз
основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП.
На осн. чл. 456 от ГПК, по делото са присъединени следните
взискатели:
„Българска Агенция за експертно застраховане“ ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист №51/05.09.2023 г., издаден от ОС – Ловеч по т.д.№10/2023
г.
„ЕКОМЕТАН ВРАЦА“ ЕООД, въз основа на удостоверение изх.
№26764/25.09.2023 г., издадено от ЧСИ В. П., по изп.дело №1211/2023 и
изпълнителен лист №14/15.02.2024 г., издаден от ОС – Ловеч, по т.д.№37/2023
г.
„ВЕДЖИ ФРОСТ“ ООД, въз основа на удостоверение изх.
№2210/06.02.2024 г., издадено от ЧСИ Р. Д., по изп.дело №832/2023 г.
„ГРИЙН АРГО ИНВЕСТ 16“ ООД, въз онова на удостоверение,
4
издадено от ЧСИ В. П. по изп.дело №17/2025 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на удостоверение изх.
№37706/19.11.2024 г., издадено от ЧСИ М. И., по изп.дело №1959/24 г.
По молба на първоначалния взискател, изпълнението е насочено към
недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело, с
идентификатор 43952.519.422, адрес ***. Реализирана е публична продан на
недвижим имот, при която за купувач е обявен „Инвестстил“ ООД.
Имотът е възложен на дружеството с Постановление за възлагане от
30.09.2024 г., вх. №5362, том 3, акт №115, парт. книга №2634 от 23.10.2024 г.
на СВ – Ловеч, за сумата от 105 150.00 лева.
На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 462 от ГПК е насрочено
предявяване на изготвено разпределение на постъпилата от публичната
продан сума, на 25.10.2024 г., за което страните са били редовно уведомени.
Постановление с изх. № 42983/25.10.2024 г., в което било обективирано
разпределението е обжалвано пред ОС – Ловеч. Впоследствие ЧСИ с
разпореждане сам е отменил разпределението, като е приел, че е допусната
грешка, не било взето предвид, че сума в размер на 17 525.00 лева е преведена
на НАП на основание чл. 131 от ЗДДС и е насрочил ново разпределение за
15.11.2024 г.
Срещу Постановление за разпределение от 15.11.2024 г. е подадена
жалба с вх. № 130265/19.11.2024 г. от „Юробанк" АД, с ЕИК *********, чрез
адв. П. К.. Образувано е в.гр.д № 824 по описа за 2024 г. на ОС Ловеч,
приключило с Решение № 12/17.01.2025 г., с което е отменено Постановление
за разпределение на суми от 15.11.2024 г.
С ново постановление изх. № 42983/25.10.2024 г., ЧСИ разпределил
сума в размер на 105 150.00 лева. Постановлението отново е обжалвано и с
Решение №65/08.04.2025 г., съдът го е отменил като неправилно и е върнал
делото на ЧСИ, тъй като сумата в размер 17 525 лева била преведена на НАП
на основание чл. 131 от ЗДДС и е следвало да се разпредели останалата
налична и подлежаща на разпределение сума е 87 625.00 лева.
В изпълнение указанията дадени със съдебното решение, ЧСИ е
предявил ново разпределение с Постановление изх.№28397 от 11.07.2025 г.,
последното е предмет на настоящото производство, тъй като срещу него е
постъпилата жалба от „Юробанк България“ АД, в качеството им на
присъединен взискател.
Настоящата инстанция счита, че жалбата е основателна.
В обжалваното от „Юробанк България“ АД разпределение на
постъпили от публична продан суми, ЧСИ в нарушение на чл. 136 от ЗЗД, в
първа по ред привилегия е включил такси за изпълнителни действия, които не
касаят конкретния изпълнителен способ, в резултат на който е постъпила
сумата. В т.1 от Постановлението на ЧСИ е видно, че на осн. чл. 460 от ГПК
във връзка с чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД в своя полза е разпределил суми за такси
5
по т.9 и т. 11, които съгласно ТТРЗЧСИ се начисляват съответно за налагане на
запор и присъединяване на взискател. Посочените такси не би могло да се
приеме, че са свързани и са начислени във връзка със способа за изпълнение
публична продан на недвижим имот. По тази причина тяхното място не е в
първа по ред привилегия. Действително закона и тълкувателната практика на
ВКС и по-конкретно Тълкувателно решение №2/2021 г. от 11.04.2021 г. на
ОСГК, поставят в този ред вземанията на съдебния изпълнител за такси.
Изрично в т.3 от посоченото тълкувателно решение се казва, че вземанията на
частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за
дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното
производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато
същите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния
изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение
сума. Настоящата инстанция приема, че включването на такси по т.9 и т. 11 от
ТТРЗЧСИ в този ред на привилегировани вземания е незаконосъобразно.
Съдът не кредитира и приетата съдебно-икономическа експертиза, в частта, в
която таксите за налагане на запор и присъединяване на взискател са посочени
като такива, касаещи публичната продан.
По отношение на останалите вземания за такси на ЧСИ, посочени в т.1
от постановлението, съдът не може да направи преценка относно това дали и
каква част от тях касаят конкретната реализирана публична продан, тъй като
същите са посочени като обща сума, напр. 48 лв. по т.3 от ТТРЗЧСИ, 396 лв.
по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 1656 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ. Въпросът не се изяснява
категорично и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.
Разпределението в тази му част е неясно.
На следващо място в т. 3 от обжалваното разпределение, ЧСИ е посочил,
че разпределя сумата в размер на 2 718.80 лева в полза на първоначалния
взискател, която предсталява авансово платени от него такси по
изпълнителното дело. По отношение на тази суми отново не става ясно каква
част таксите са платени във връзка с действия по публичната продан на
недвижимия имот, за да намерят своето място в този ред на привилегировани
вземания. Съгласно Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не
всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. От така
посочената обща сума е невъзможно да се направи преценка дали ЧСИ се е
съобразил с това тълкуване. Съдебният изпълнител е начислил върху сумата,
представляваща платени авансови такси, т. 26 по ТТРЗЧСИ в своя полза, което
е недопустимо. Изрично в т. 4 от забележки към т. 26 от ТТРЗЧСИ е
упоменато, че в размера на събраното парично вземане, въз основа на което
ЧСИ начислява и събира пропорционална такса по т. 26 не се включват
авансовите такси, платени от взискателя. В нарушение на разпоредбата, ЧСИ
6
е начислил и включил в общия размер на таксата по т. 26 и такава въз основа
на събраната сума за авансови такси. Това обстоятелство е видно от самото
постановление на ЧСИ, потвърждава се и от приетото по делото заключение
на вещо лице.
Отново съгласно приетото в Тълкувателно решение №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, относно адвокатското възнаграждение, платено от
взискателя, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение
присъдените разноски по осъдителния иск на взискателя срещу длъжника,
разноските в заповедното производство, както и разноските по издаването на
изпълнителния лист. В случая, в т. 4 от разпределението, ЧСИ е разпределил
на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 с полза на първоначалня взискател, сумата в размер
на 2 650. 00 лева за платено от него адвокатско възнаграждение. Видно от
вложените в делото доказателства и по-конкретно от изпълнителен лист
№405/18.05.2022 г. е, че сумата в размер на 2348 лева е присъдена като
разноски на „Успех Металкап ССБ“ ЕООД в заповедното производството. По
изпълнителното дело е приложен договор за правна зашита и съдействие, от
който е видно, че с процесуалният представител на взискателя – адв. М. Б., е
договорено адв. възнаграждение в размер на 200 лева, за образуване на
изпълнително дело. При това положение, при посочване от ЧСИ единствено
на сума, която разпределя в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение
е невъзможно да направи преценка разпределената сума дали касае разноски в
изпълнителното дело или в заповедното производство. В случай, че в сумата
разпределена на осн. чл. 136, ал. 1, т.1 са включени такива от заповедно
производство, то разпределението на ЧСИ е незаконосъобразно и в тази му
част.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
разпределението е незаконосъобразно, тъй като в него не е спазен реда на
привилегированите вземания, предвиден в чл. 136 от ЗЗД. Неправилно е
изчислен и размерът на т. 26 от ТТРЧСИ. Съгласно чл. 463, ал. 2 във връзка с
чл. 274 от ГПК, след отмяна на обжалваното пред него разпределение,
изготвено от съдебен изпълнител, съдът решава въпроса по същество, като
сам извършва ново разпределение. Съгласно постановката на Тълкувателно
решение №2/2021 г. от 11.04.2021 г. на ОСГК обаче, когато липсва достатъчна
конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след
отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново
разпределение. Съдът приема, че е невъзможно да направи преценка как
следва да се разпредели постъпилата сума, тъй като в постановлението на
ЧСИ липсва яснота и обжалваното разпределение, обективирано в
Постановление от 11.07.2025 г., по изпълнително дело №1036/2022 на ЧСИ В.
П., следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител
за изготвяне на ново разпределение на постъпилата от публична продан на
недвижим имот сума.
Водим от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разпределение от 11.07.2025 г. постановено
по изпълнително дело № 20228790401036 по описа на ЧСИ В. П., рег. №*** на
КЧСИ, р-н на действие ОС - Ловеч.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В. П. за извършване на ново разпределение по
изп. д. № 20228790401036, съобразно дадените в мотивите на настоящия
съдебен акт указания.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба, на осн. чл.463, ал. 2
от ГПК, пред Апелативен съд – Велико Търново, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8