№ 2893
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100502201 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетните Б. К. К. и И. К. К., действащи
лично и със съгласието на тяхната майка Р. Г. Б., срещу решението по гр. д. № 32109/2024 г.
на СРС, 86 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като подробно са
изложени съображенията за това. Въззивниците молят да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове за увеличаване размера на
присъдените им месечни издръжки. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К. В. К. оспорва наведените доводи в жалбата. Моли да се
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С атакуваното решение по гр. д. № 32109/2024 г. СРС, 86 състав, е отхвърлил
исковите претенции по чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК за увеличение на месечните издръжки на
1
въззивниците - ищци в първата инстанция от по 400 лева на по 900 лева месечно за всеки
от тях, считано от исковата молба – 04.06.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Доводите на въззивниците касаят неправилна преценка на събраните доказателства
от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е преценил, че не е
налице увеличение на нуждите на двете деца от средства за съществуване от времето, когато
са определени месечните им издръжки от по 400 лева – 20.04.2021 г. (с решение по гр.д.№
61920/2019 г. на СРС, 89 състав). През изминалия период от четири години ищците са
пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжките в досегашните им размери. Наред с това, установеното
влошаване в здравословно състояние и специални потребности на въззиваемите, обуславя
нужда от допълнителни средства за издръжка. Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерите на издръжките са били формирани. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. В тази връзка,
неправилни се явяват и изводите на първоинстанционния съд, че присъдените през 2021 г.
месечни издръжки са достатъчни да покрият нарасналите нужди на въззиввниците – ищци в
първата инстанция. С оглед увеличените нужди на децата се налага да бъдат преценени
възможностите на задължения родител да покрие тези нараснали нужди, тъй като
конкретните възможности на ответника – въззиваем в настоящото производство да
предоставя издръжките са предпоставка за техния размер (арг. от чл.142, ал.1 СК). В
настоящия случай, включително и от заявеното от въззиваемия в социалното проучване,
извършено за нуждите на първоинстанционното производство, отразено и в социалния
доклад на Д“СП“- Слатина, последният е компютърен специалист, а средномесечния му
трудов доход е в размер на 3500 лева. Средномесечния осигурителен доход на майката,
последната упражняваща свободна професия, е установен в размер на 1500 лева.
Установените средномесечни трудови доходи на задълженото да доставя издръжките
лице, образованието и квалификацията на последното - компютърен специалист,
трудоспособната му възраст и работоспособност, както и липсата на алиментни задължения
2
към други лица са достатъчни да обосноват извод, че въззиваемият разполага с материални
възможности да заплаща на непълнолетните си деца месечни издръжки в по-голям размер
от определените през 2021 г., а именно издръжка на всяко едно от децата си в размер на по
600 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (04.06.2024 г.),
респ. издръжките на въззивниците следва да бъдат увеличени с по 200 лева месечно, или от
по 400 лева на по 600 лева месечно, до който именно размер исковите претенции по чл.150,
вр. с чл.143, ал.2 СК са основателни и следва да бъдат уважени. За разликата над 600 лева
до пълните предявени размери от по 900 лева, исковите претенции са неоснователни.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в съответните части,
в които исковете за увеличение на месечните издръжки са отхвърлени за сумите до по 600
лева месечно, като въззиваемият следва да бъде осъден да заплаща на въззивниците, негови
деца месечни издръжки в размер на по 600 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба (04.06.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, а решението в частта, в която
исковете за увеличение на месечните издръжки са отхвърлени за разликите от по 600 лева
до претендираните по 900 лева – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Върху увеличените издръжки въззиваемият – ответник в първата инстанция дължи
държавна такса в общ размер от 488 (200+ 288)лева по сметка на СГС (чл.69, ал.1, т.6 и т.7
ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете. При
определянето на дължимите за първоинстанционото производство разноски, които са в
доказан размер от 1200 - заплатено адвокатско възнаграждение, от които на основание чл.78,
ал.1 ГПК въззиваемият следва да им заплати 480 лева. Въпреки изхода на спора, ищците –
въззиваеми в настоящото производство не дължат на ответника - въввивник в настоящото
производство разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
от настоящата инстанция част от исковете, поради липсата на заявена от последния
претенция за присъждането на такива.
Разноски за въззивната инстанция се претендират и от двете страни. Въззивниците са
доказали действително сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1200 лева, от които с оглед изхода на въззивното производство им се следват - 480
лева. Въззиваемият е доказал действително сторени разноски за въззивното производство в
размер на 1150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно изхода на
въззивното производство му се следват 690 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение 22930/17.12.2024 г. по гр. д. № 32109/2024 г. на СРС, 86 състав, в
частта, в която е отхвърлен искът по чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК за увеличаване размера на
месечната издръжка, определена с влязло в сила на 20.04.2021 г. решение по гр.д.№
61920/2019 г. на СРС, 89 състав, на детето И. К. К. от 400 лева до 600 лева, считано от
04.06.2024 г., и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК за
увеличаване размера на месечната издръжка, определена с влязло в сила на 20.04.2021 г.
решение по гр.д.№ 61920/2019 г. на СРС, 89 състав, на детето Б. К. К. от 400 лева до 600
лева, считано от 04.06.2024 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 81755/04.05.2020 г., постановено по
гр.д.№ 61920/2019 г. на СРС, ГО, 89 състав, в полза на И. К. К. месечна издръжка от 400
(четиристотин) лева, на основание чл. 150, вр. чл.143, ал.2 СК като:
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете И. К. К.,
ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата майка Р. Г. Б., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 600 (шестстотин ) лева, считано от 04.06.2024 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 81755/04.05.2020 г., постановено по
гр.д.№ 61920/2019 г. на СРС, ГО, 89 състав, в полза на Б. К. К. месечна издръжка от 400
(четиристотин) лева, на основание чл. 150, вр. чл.143, ал.2 СК като:
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Б. К. К.,
ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата майка Р. Г. Б., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 600 (шестстотин ) лева, считано от 04.06.2024 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. д. № 32109/2024 г. на СРС, 86 състав, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 488
лева – държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, да заплати на И. К. К., ЕГН **********, и Б.
К. К., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на тяхната майка Р. Г. Б., ЕГН
**********, сумата от 480 лева – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, да заплати на И. К. К., ЕГН **********, и Б.
К. К., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на тяхната майка Р. Г. Б., ЕГН
**********, сумата от 480 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, и Б. К. К., ЕГН **********, действащи лично
и със съгласието на тяхната майка Р. Г. Б., ЕГН **********, да заплатят на К. В. К., ЕГН
**********, сумата от 690 лева – разноски за въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5