Р Е Ш Е Н И Е №260000

 

Гр. Сливен, 07.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският районен съд, наказателно отделение в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД №114 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №20- 002803/30.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Сливен, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1600 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител в съдебно заседание, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.11.2020г. служители от „Инспекцията по труда” в гр. С., свидетелите  К.Д. и Г.С. заедно със служители от ОД на МВР- С. и Областна дирекция по безопасност на храните- С. извършили проверка на търговско дружество „Раданчева” ЕООД. Посетили обект, находящ се в гр. С., ул. „Родопи“ №3. На място установили, че се  извършва дейност по направа на кисело зеле. Предоставени били на работниците намиращи се в цеха да попълнят съответните декларации като един от тези работници бил И.И.Ч. с ЕГН ….. Той попълнил декларация, в която отбелязал, че работи в дружеството от 4 дни на длъжност общ работник, че почивни дни са събота и неделя и че е започнал работа в 8,00 часа до 18,30 часа. Тази декларация е попълнена в 10,20 часа. Управителят на фирмата  не се чувствал добре и си тръгнал, а впоследствие изпратил документите по електронната поща. На 10.11.2020г. работодателят представил граждански договор, сключен между „Раданчева“ ЕООД и И.И.Ч.. На 23.11.2020г. св. К.Д. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен по пощата. Колегите й Г.С. и Т.Д. се подписали в акта като свидетели по съставянето. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Сливен приел същите констатации в издаденото наказателно постановление и наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1600 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че търговското дружество жалбоподател „Раданчева” ЕООД е извършило, описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение. Установи се по несъмнен начин, че на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата 05.11.2020г. в обект на проверката цех за направа на кисело зеле, находящ се в гр. С., ул. „Родопи“ №3 от 10,00 до 10,30 часа лицето И.И.Ч. е предоставяло работна сила, работило е като общ работник. Установи се по несъмнен начин, че той е попълнил декларация, която му е била предоставена от проверяващите лица. По несъмнен начин се установи, че на 05.11.2020г. търговско дружество „Раданчева“ ЕООД в Дирекция „Инспекция по труда“ не е представило сключен трудов договор между него и работника И.Ч.. Ето защо, съдът следва да приеме, че търговското дружество жалбоподател в качеството му на работодател е допуснало до работа на 05.11.2020г. лицето И.И.Ч. с ЕГН ……., без да има сключен трудов договор, подписан от двете страни.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д., Г.С., Д.К. и Е.К. по несъмнен начин се установи, че лицето И.Ч. е работело в помещението,  стопанисвано от „Раданчева“ ЕООД. Работел е като общ работник заедно с други работници от фирмата. Съдът кредитира изцяло показанията на тези четирима свидетели участвали в проверката, тъй като те са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Съдът счита за несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че И.Ч. е работел във фирмата по граждански договор. Съдът не кредитира показанията на св. Н.Д., тъй като те са дадени от заинтересован свидетел. То е лице, което също е ходело да работи в същата фирма без да е бил сключен трудов договор между него и работодателя, т. е. той също е работил по граждански договор.  Показанията на св. Д. противоречат на показанията на посочените по- горе служители на Дирекция „Инспекция по труда” и на служителите от ОД на МВР- С. и ОДБХ- С., които са възприели какво точно е извършвало лицето Иван Черкезов, а именно, че работи във фирмата като общ работник. Съдът счита, че по несъмнен начин се доказа нарушението, извършено от жалбоподателя и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От показанията на разпитаните свидетели К.Д., Г.С., Д.К. и Е.К. става ясно, че И.Ч. е работил в цеха с други работници, извършващи абсолютно същата дейност, която следва да се извършва от работник по трудово правоотношение. Съдът счита, че е следвало да бъде сключен трудов договор с И.И.Ч., тъй като дейността му представлява дейност, която изисква сключване на трудово правоотношение.  Действително става въпрос за основна дейност на предприятието и тази дейност следва да се извършва от работници, с които е сключен трудов договор, а не граждански такъв.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Правилно е определена от наказващия орган наложената „Имуществена санкция“ и с нея ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Дирекция „Инспекция по труда“- С. следва да се присъдят разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 002803/30.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. С., с което на „Раданчева“ ЕООД с ЕИК …….. е наложена на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда „Имуществена санкция” в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл.62, ал.1 от същия кодекс като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА търговско дружество „Раданчева“ ЕООД с ЕИК ……, представлявано от Е.Й.Р. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Сливен, направените по делото разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: