№ 70
гр. С.З., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20235500900482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от 33Д.
Образувано е по искова молба на „Н.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С.**, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **,
представлявана от изпълнителния директор Г.Г.Д., против "Б." ЕАД, гр. Г., *,
ЕИК: **, с цена на предявените искове 1 569 988.22 лева, от които 1 393 598.50
лева с ДДС – главница, представляваща неизплатени задължения, породени за
ответника от действието на Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за
извършване на услугата „водоподаване”, и 176 389.72 лева – мораторна лихва
върху главницата.
В исковата молба е изложено, че съгласно подписан договор № 16 ИД-
Х60ВО53/18.11.2016 г., „Н.“ ЕАД извършва услуга „водоподаване“, с която се
обезпечава технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД, необходимо за
производството му, чрез хидротехническите съоръжения на язовир “Р.”,
поддържани и експлоатирани от поделението на дружеството - предприятие
“Я.”, язовирен район „Р.“.
Сочи се, че стойността на услугата, предмет на исковия период, е
определена в съответствие с чл. 7 от договора и подписани между страните
споразумения № 16 ИД- Х60В053-А01 от 06.02.2020 г. и № 16 ИД- Х60В053-
А02 от 21.04.2020 г. Заявява се, че съгласно споразумение № 16 ИД-Х60В053-
1
А01 от 06.02.2020 г. общата стойност на услугата за 2019 г. е определена в
размер на 540 678,36 лв. без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски.
Съгласно споразумение № 16 ИД-Х60В053-А02 от 21.04.2020 г., общата
стойност на услугата за 2020 г. е определена в размер на 557 439,36 лв., без
ДДС, платими на 12 месечни равни вноски. Посочва се, че цената на услугата
за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. остава същата като тази от 2020 г., предвид това, че
не са подписвани допълнителни споразумения за индексация на цената за
следващите години. Приложени са копия от цитираните документи. В
съответствие със задълженията, произтичащи от регистрацията на
дружеството по ЗДДС, за извършените услуги през 2021 г., 2022г. и 2023г. и в
изпълнение на чл. 7 на договора, ищецът е издавал всеки месец данъчни
фактури, които са изпращани до ответника с писма и са получавани от него,
видно от обратните разписки.
Посочва таблици, в които са описани фактурите по номера, стойност,
дати на обратните разписки на писмата изпратени до ответника, началната
дата на просрочие и изчислена мораторна лихва към датата на предявяване на
иска. Заявява, че дължимият ДДС е внесен по съответния ред, видно от
извлечението от дневник за продажбите от м. октомври 2021 г. до м. октомври
2023 г. включително. Твърди се, че дължимият ДДС е внесен по съответния
ред, за което представя извлечение от “Дневник за продажбите” за 2021 г.,
2022 г. и 2023 г., за съответния отчетен период.
Посочва, че общо неиздължените суми по описаните фактури са в размер
на 1 161 332,00 лв. и 232 266,50 лв. ДДС - общо 1 393 598,50 лв.
Представя копия от цитираните по-горе фактури, придружени със
съответните справки, писма, и обратните разписки, справка - извлечение за
клиент „Б.“ ЕАД, както и извлечение от “дневник за продажбите" за внесения
ДДС.
Излага доводи, че съгласно чл. 14 от договора, при забава на плащанията
за повече от 15 дни от получаване на фактурата, се прилагат разпоредбите на
чл. 86 от ЗЗД. Предвид това, ищецът претендира и мораторна лихва върху
вземането си по всяка фактура, изчислена след изтичане на 15-дневния срок от
получаване на фактурата, съгласно датата на обратната разписка, до датата на
предявяване на иска в общ размер на 173 349,15 лв. Сочи, че размерът на
мораторната лихва върху просрочените суми по всяка фактура е изчислен с
2
изчислителния модул на правно информационната система “Сиела”.
Ищецът заявява, че предвид това, че не са оспорвани дължимите суми и с
желание да не предприема съдебни действия, ако по доброволен ред може да
постигне издължаване в определен срок, с писмата, с които е изпращал
съответните фактури, е предупреждавал ответника за растящите задължения.
Отбелязва, че въпреки тази кореспонденция, предложение за издължаване не е
последвало, както и не последвали плащания.
Ищецът моли, да се осъди ответника да му заплати исковите претенции в
размер общо на 1 566 947,65 лв., представляващи:
Главници в общ размер 1 393 598,50 лв. с ДДС, представляващи
дължимата стойност на извършената услуга по договор № 16 ИД-
Х60ВО53/18.11.2016 г., за периода м. октомври 2021 г. до м. октомври 2023 г.,
включително, съгласно описаните в исковата молба фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното им
изплащане, както и
Мораторната лихва в общ размер 173 349,15 лв., изчислена върху
стойността на всяка фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаване
на фактурата, считано от посочена в обратната разписка дата, до датата на
предявяване на иска.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Б.“ ЕАД, с който счита, че е налице процесуална пречка за
движението на производството по делото и че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК същото следва да бъде спряно. Излага следните аргументите и
твърдения:
Посочва, че с искова молба вх. №7300/22.12.2021 г. на ОС С.З., „Н.“ ЕАД
- предприятие „Я.”, предявили срещу „Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител Й. А. М., обективно съединени искове в общ размер на 1 207
032.81 лева, от които 1 116 554.90 лева с ДДС - главница и 90 477.91 лева -
мораторни лихви. Твърдяло се, че главницата произтича от задължения, поети
по силата на Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на
услугата „водоподаване” от страна на ищеца, в полза на ответника и че се
3
формира от дължими вече от ответника плащания към ищеца за изпълнените
от „Н.“ ЕАД дейности по услугата „водоподаване” в процесния период.
Въз основа на така предявената искова молба е образувано търговско
дело №1497 по описа на съда за 2021 г.
Предвид обстоятелството, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. за
извършване на услугата „водоподаване” от една страна страда от тежък порок
проявяващ под формата на нищожност поради противоречие с императивни
материални правни норми; накърняване на добрите нрави и реална липса на
съгласие, както и от друга страна поради факта, че ищецът реално никога не е
извършвал дейностите, необходими за осъществяване на услугата
„водоподаване”, ответникът заявява, че не признава исковите претенции на
„Н.“ ЕАД, а т. д №1497/2021 г. С. окръжен съд и към настоящия момент все
още е висящо.
В подкрепа на горното приложено представя и моли да се приемат като
доказателства по делото заверени копие от Искова молба, вх.
№7300/22.12.2021 г. на ОС С.З., въз основа на която е образувано висящото
търговско дело №1497/2021 г.
Твърди се, че както настоящото съдебно производство, така и
производството по търговско дело №1497/2021 г. имат един и същ предмет -
неоснователната претенция на ищеца, произтичаща от твърдението на същия,
че му се дължи заплащане за извършване на услугата „водоподаване”,
уговорена в Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г.; както претендираните
права, така и обективните факти и обстоятелства и по двете съдебни
производства са абсолютно еднакви; и двете производства се развиват между
едни и същи страни - „Н.“ ЕАД в качеството на ищец и „Б.“ ЕАД, в качеството
на ответник.
Посочва се, че в случая спорът по т. д. №1497/2021 г. се явява
преюдициален на спора по т. д. №482/2023 г. Сочи, че преюдициален е този
спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство
/в този смисъл ТР №8/07.05.2014 г. по тълк. д. №8/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
Счита, че е налице предпоставката, посочена в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
за спиране на производството по търговско дело № 482/2023 г., тъй като
правата и фактите, които ще бъдат признати или отречени със сила на
4
пресъдено нещо при постановяване на окончателното решение по т. д.
№1497/2021 г. са идентични с правата и фактите по настоящото съдебно
производство и като такива са изцяло релевантни по отношение на
претендираните субективни права по т. д. № 482/2023 г.
Предвид изложеното по - горе, моли, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК, производството по търговско дело № 482 по описа на ОС С.З. за 2023 г.
да бъде спряно, до отпадане на съществуващата пречка за движението му.
Алтернативно, ако все пак Съдът счете, че производството по т. д. №
482/2023 г. следва да продължи своя ход, моли да се имат предвид и следните
аргументи и доводи:
Счита, че предявената искова молба не отговаря на изискване за форма.
Сочи, че молбата е нередовна поради липса на изложение на конкретните
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, както и поради
непосочване на „банкова сметка или друг начин за плащане“. Излага доводи
във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Отправя искане, ако делото не бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК, молбата да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2
от ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности.
Счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна:
Относно нищожността на процесния договор излага следните аргументи:
Счита, че представеният като писмено доказателство и използван като
единствено фактическо основание за предяваване на исковите претенции,
Договор №16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на услугата
„водоподаване“, е недействителен.
Заявява, че въпреки че съществува, нищожният договор не е годен да
породи желаните от страните правни последици, при което със сключването
му не са в състояние да възникнат и предвидените в него права и задължения,
както е и в случая.
Твърди, че порокът на договора е твърде тежък и се проявява под
формата на нищожност на три основания:
поради противоречие на договора с действащи към момента на
сключването му императивни правни норми;
поради невъзможен предмет на договора, предвид обстоятелството, че
5
реалното осъществяване на предмета на договора - провеждане, съхраняване и
отвеждане на водите в язовирен район „Р.” не се осъществява от страна на
изпълнителя по него и настоящ ищец, а по – скоро от „Б.“ ЕАД и
поради реална липса на съгласие от страна на „Б.“ ЕАД относно
съществени елементи от договора, а именно - относно неговата цена и
относно задължението „Б.” ЕАД само за своя сметка да поддържа нивото на
язовир „Р.” чрез ПС „С.”, изразена както при сключването на договора, така с
отказа за заплащане на необосновано високата и недължима цена на т. н.
услуга „водоподаване”, която реално не се осъществява от ищеца, а по - скоро
от „Б.“ ЕАД.
Заявява, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. е сключен при грубо
противоречие с нормата на чл. 139, ал. 3 от Закона за водите и изцяло в
нарушение на действащата към момента на подписването му норма на чл. 37а
от Закона на защита на конкуренцията /отменена с бр. 17 от 2021 г., в сила от
26.02.2021 г./, забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.
Посочва, че в хода на предходно идентично дело на ОС С.З. между
същите страни е установено, че цените за ползвателите на водата от язовир
„Р.“ са определени от „Н.“ ЕАД за 2016 г., както следва:
- ТЕЦ „Е. ЗС М.” дължи за услугата 310 225,20 /триста и десет хиляди,
двеста двадесет и пет и 0.20/ лева годишно;
- „Е. М.” дължи за услугата 465,60 /четиристотин шестдесет и пет и 0.60/
лева на година;
- “К.” дължи за услугата 42 070.72 /четиридесет и две хиляди и
седемдесет и 0.72/ лева годишно, изчислени в съответствие с декларираната от
централата консумация на вода и определената в договора цена, а „Б.” ЕАД -
далеч повече от всички други ползватели, взети заедно или 515 133,96
/петстотин и петнадесет хиляди, сто тридесет и три и 0.96/ лева за годината,
като отделно от това през 2016 г. е заплатило издръжката на помпената
станция на стойност над 836 000.00 /осемстотин и тридесет и шест хиляди/
лева;
Твърди се, че горните обстоятелства се удостоверяват от договори между
ищеца по настоящото производство /представени тогава от ищеца/ и
ползвателите на водите, копия от които представя и моли да се приемат като
6
доказателства по делото.
Сочи се, че въпреки че другите две топлоцентрали са с десетки пъти по-
високи производствени мощности и ползват огромни количества вода, която
не връщат в езерото, т. е. те действително извършват водовземане по смисъла
на §1, т. 7 от ЗВ /за разлика от „Б.“ ЕАД, който ползва за охлаждане само вода,
която циркулира в затворена система и не напуща водното тяло на язовира/,
тези две централи плащат на ищеца далеч по-ниски суми за идентична услуга.
Изложено е, че предвид принципите за добросъвестност,
равнопоставеност и реципрочност на гражданските и търговските
правоотношения, договорните клаузи следва да се определят на така, че
насрещните престации на страните по договора да бъдат ако не еквивалентни,
то поне съизмерими една на друга, така че спазвайки добрите нрави, нито
една от страните да не бъда ощетена. Намира, че следвайки правилата на
добросъвестността и в съответствие с добрите нрави, цените на
предоставяната от „Н.“ ЕАД услуга следва да са подчинени на принципа
„комуто ползите, нему и тежестите”. Заявява, че видно от представените по
предходно дело договори с ползвателите на водата от язовир „Р.”,
разпределението на цените е изцяло в разрез както с всякаква логика, така и с
добрите нрави, като „Б.” ЕАД, освен че сам, чрез собствената си ПС „С.”
поема разходите по фактическото провеждане на водите и поддържане на
нивото на язовира, плаща за „услугата”, която фактически сам си предоставя,
повече от всички ползватели, взети заедно, а „Е. М.” дължи за същата услуга,
сума по - малка от тази на едно средно домакинство за годишно
предоставяните му ВиК услуги.
Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за
водите, поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири,
хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците, в
случая - от ищеца. Сочи, че нормата категорично е императивна и задължава
„Н.“ ЕАД, в качеството му на оператор на ХТС да ремонтира и поддържа за
своя сметка язовир „Р.”, независимо от това, дали друго лице ползва възмездно
водите на язовира или не. Отбелязва, че дори и ПС „С.” да спре работата си
окончателно, при което нито един от сегашните потребители няма да получава
вода за промишлени нужди, то законовото задължение на „Н.“ ЕАД да
поддържа в изправност ХТС, включително по фактическото провеждане на
7
водите и поддържане на нивото на язовира, няма да отпадне и то ще трябва да
се изпълнява за сметка само на оператора.
Заявява се, че в случай, че и други лица имат полза от съоръженията по
чл. 139, ал. 1 от ЗВ, според повелята на закона тези лица дължат част от
разходите за поддръжка на системата в работно състояние съразмерно на
получените или очакваните от тях ползи.
Посочено е , че съотношението на ползите между дружествата -
ползватели на водите на язовир „Р.” съгласно приета по идентично дело на ОС
С.З. СТИЕ, като се заявява, че цените на услугата „водоподаване” са
определени при пълно пренебрегване на разпоредбата на чл. 139, ал. З от ЗВ за
съразмерност на цените с получените или очакваните от лицата ползи от
ресурса, като по никакъв начин не са взети предвид нито ползите, извличани
от всеки един от ползвателите, нито правените от тях други разходи за
поддръжка на ХТС. Твърди се, че определянето на цената за „Б.” ЕАД е
извършено при пълно пренебрегване на принципите за добросъвестност,
равнопоставеност и реципрочност на търговските правоотношения, изцяло в
разрез с добрите нрави, при грубо нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и
чл. 12 от ЗЗД, изискващи добросъвестност и спазване на добрите нрави при
сключване на договорите. Сочи се, че макар и да не е изрично формулиран
като принцип, чрез тези разпоредби на закона забраняват злоупотребите с
господстващо положение при договарянето.
Твърди се, че договорът, съдържащ толкова неприемливи за дружеството
клаузи, безспорно е подписан под натиск, при крайно неизгодни ценови
условия, поради обстоятелството, че без охлаждаща вода топлоелектрическата
централа не може да работи, в пълно противоречие с действащата към
момента на сключването му норма на чл. 37а от Закона на защита на
конкуренцията /отменена е бр. 17 от 2021г., в сила от 26.02.2021 г./,
забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне, което е в
противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да
увреди интересите на по-слабата страна при договарянето.
Сочи се, че язовир „Р.” се явява единственият водоизточник, от който е
възможно да се извършва охлаждането на работния флуид на централата, тъй
като е изграден именно с тази цел. Твърди се, че цялото ХТС е изградено за
нуждите на ТЕЦ „М.” и Б.Ф., които сега представляват „Б.” ЕАД. Сочи се, че
8
охладителната система на централата - система от канали и охлаждаща
камера, се намира под земята, далеч под нивото на водоема, като водата в нея е
част от водното тяло на язовира и никога не го напуска. Посочва се, че чрез т.
н. Б. помпена станция водата се нагнетява, минава през довеждащи
тръбопроводи, охлажда потопените в нея колектори и през Т. отново влиза в
язовира.
Сочи се, че след приватизацията на активи в енергетиката комплексните
и големи язовири, сред които и „Р.” са предоставени за стопанисване на Н.
ЕАД. Така, това дружество е получило пълен контрол върху единствения
възможен източник на охлаждане на централата, която не може да се охлажда
по друг начин поради факта, че охладителната й системата практически е част
от ХТС. Заявено е, че дори да се доведе вода от другаде, поради тази схема на
работа на съоръженията, дружеството няма технологична възможност да я
използва като охладителен агент. Твърди се, че именно поради тази причина
Н. ЕАД, използвайки монополното си положение, въпреки множеството
опити за преговори и възраженията, все пак е упражнило достатъчно натиск и
е принудило „Б.” ЕАД да подпише процесния договор и аН.си при крайно
неприемливи ценови и фактически условия.
Посочено е, че услугата, предмет на процесния типизиран, изготвен от
„Н.” ЕАД договор е формулирана от като „водоподаване”, но в българското
законодателство липсва легална дефиниция за това понятие. Отбелязва се, че в
конкретния случай, според текста на чл. 1 от Договор №16ИД-
Х60В053/18.11.2016 г., предметът на услугата „водоподаване” включва в себе
си дейностите по „провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.”.
Сочи се, че фактическото осъществяване на изчерпателно изброените
дейности, формиращи съдържанието на предмета на договора, на практика се
явява и основното договорно задължение на Изпълнителя по процесния
договор - „Н.” ЕАД.
Заявява се, че според твърденията на ищеца, тези фактически дейности
по осъществяване на предмета на договора би следвало обективно да се
изпълняват чрез собственото му предприятие „Я.” – ЯР „Сладък кладенец”,
чрез собствените му активи и служители.
Отбелязва се, че фактическите дейности по изпълнение на услугите по
9
провеждане, съхраняване и отвеждане на водите в язовир „Р.“ представляват:
„Дейността по провеждане на водите до язовир „Р.“ се състои в отклоняване
на същите от руслата на р. С. и р. С. и довеждането им чрез съответните
деривации до чашата на язовира.
Провеждането на основните количества на водите в „Р.“ реално се
извършва чрез непрекъснатото подаване на водни обеми от деривация „С.“, от
стопанисваната от „Б.” ЕАД помпена станция „С.“ от кота 90.30 м при
водохващането до кота 102.00 и повече, на колкото се поддържа нивото на
язовира.
Твърди се, че помпената станция е собственост на от „Б.” ЕАД и всички
разходи по работата и поддръжката на същата са само и единствено за сметка
на дружеството. Сочи се, че тези разходи понастоящем са около 2 200 000.00
/два милиона и двеста хиляди/ лева годишно и „Н.“ ЕАД не ги компенсира по
никакъв начин, въпреки че черпи ползи от „продажбата“ на водата от водоема
на другите две ТЕЦ, които го ползват за промишлено водоснабдяване.
Твърди се, че дейността по съхранение се състои в поддържането на
определено водно ниво на язовира, в случая кота 102.00. Съхраняването на
водния обем в язовира до определена кота, с оглед обезпечаване на нормална
работа на ТЕЦ “К.” и ТЕЦ „Е. М.” и ТЕЦ „Б.” ЕА, става отново с
непрекъсната работа на помпена станция „С.“, за сметка на „Б.” ЕАД.
Заявява се, че към тази дейност би следвало да се отнесат и грижите за
поддържане и подобрявана качеството на водата, каквато грижа ищецът не
полага.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ТПК,
Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, както твърди
ищецът, отговаря за доброто качество.
Посочва се, че дейността по отвеждане на водите от язовира се извършва
от бреговите помпени станции на ТЕЦ “К.” и ТЕЦ „Е. М.”, а високи води се
отвеждат от страничния изпускател и траншейния преливник.
Заявява се, че видно от така очертаните дейности по предмета на
процесния договор, техническите и фактическите действия по провеждането и
съхранението на водите се осъществяват основно чрез непрекъсната работа на
помпена станция „С.“, изцяло за сметка на „Б.” ЕАД.
10
Сочи се, че действията по отвеждане на водите от чашата на язовира, се
осъществява от помпените станции на ТЕЦ “К.” и ТЕЦ „Е. М. ” или по силата
на земната гравитация, за което не е необходимо да се извършват някакви
специализирани дейности от страна на ищеца.
Твърди се, че без работата на ПС „С.“, която е собственост, стопанисва се
и работи за сметка на „Б.” ЕАД, горните дейности няма как да бъдат
осъществявани. Отбелязва се, че безспорно ищецът по делото - „Н.” ЕАД не
осъществява фактически нито една от тези дейности, които представляват
предмет на Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. и съставляват и
фактическото основание за предявяването на исковите претенции по
настоящия правен спор. Твърди се, че задълженията по горния договор не се
изпълняват от Изпълнителя по него - „Н.” ЕАД, същото не е предоставяло и
не предоставя дължимата по договора престация. Сочи се, че очевидно още
при сключването на Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. предложителят и
мним изпълнител по договора - „Н.” ЕАД не е имал намерение да изпълнява
заложените като предмет на договора дейности, като по този начин същият
договор се явява лишен от реален предмет.
Отделно от това се посочва, че в разрез с твърденията на ищеца,
договорът далеч не е подписан при изразено от страна на „Б.” ЕАД съгласие
по отношение на дължимата сума. Знаейки, че язовир „Р.“ е единственият
източник на вода за охлаждане на съоръженията на „Б.” ЕАД, Националната
електрическа компания е използвала господстващото си монополно
положение на собственик на водата в хидротехническото съоръжение
язовирен район „Р.“ и пренебрегвайки принципите за равенство в
гражданските правоотношения и за еквивалентност на насрещните престации
е наложило чрез диктат в договорните си отношения е дружеството, клаузите
на сключеното споразумение.
Посочва се, че показателен в това отношение е факта, че процесният
договор е предложен за подпис е писмо изх. № 26-185-115 от 23.12.2015 г. на
„Н.“ ЕАД, но поради несъгласие с вменената му цена е подписан от страна на
„Б.” ЕАД, след десетки разговори и откази, близо година по - късно, едва на
18.11.2016 г.
В този смисъл се твърди, че договорът е сключен при реална липса на
съгласие, под натиска на монополното положение на ищеца.
11
Ответникът счита, че Договор №16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. е
сключен както изцяло в нарушение на нормата на чл. 139, ал. З от Закона за
водите, така и при грубо незачитане на забраната на чл. 37а от Закона на
защита на конкуренцията.
Според ответника, процесният Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016
г. за извършване на услугата „водоподаване”, е нищожен поради грубото
противоречие на договора е императивни правни норми, поради нарушаване
на принципите за добросъвестност, равнопоставеност и реципрочност на
гражданските и търговските правоотношения, прокламиране от разпоредбите
на чл. 9 и чл. 12 от ЗЗД, поради реалната липса на съгласие за сключване на
договора при заложените в него условия както и поради невъзможност за
изпълнение на предмета му от страна на изпълнителя по него.
Моли, да се прогласи нищожността на Договор № 16ИД-Х60В053 от
18.11.2016 г., ведно с всички произтичащи от прогласяването последици.
Посочено е, че при преструктурирането на активите от енергетиката в
Република България, под контрола и на разположение на „Н.” ЕАД останали
всички водоеми, които захранват с вода ВЕЦ и ТЕЦ в страната.
Сочи се, че както за водноелектрическите, така и за топлоелектрическите
централи е немислимо да осъществяват дейността без наличието на големи
количества вода, като първите трансформират кинетичната енергия от пада на
водата, а вторите се нуждаят от вода както за да произвеждат необходимата им
за дейността суха пара, така и за охлаждане на съоръженията си.
Сочи се, че според изложеното в исковата молба, единственото
основание, въз основа на което ищецът предявява исковите си претенции е
наличието на сключен между „Н.” ЕАД и „Б.” ЕАД договор за услуга,според
текстовете на който, изпълнителят по този договор „Н.” ЕАД е в правото си да
издаде фактури за извършена услуга. Заявява се, че логиката, заложена в
исковата молба сочи, че самото сключване на подобен договор обвързва
възложителя със задължение да заплаща регулярно месечни възнаграждения
на ищеца, без да е необходимо да се предоставя реална насрещна престация.
Отбелязва се, че текстът на молбата сочи /в началото на ИМ/, че
„водоползване ” се осъществява „чрез хидротехническите съоръжения на
язовир „Р.”, поддържани и експлоатирани от поделение на дружеството /”Н.”
ЕАД/ предприятие „Я.”. Твърди се, че този текст не отговаря на обективната
12
истина поради факта, че язовирът се пълни от помпена станция на „Б.” ЕАД.
Сочи се, че самият язовир е изграден заедно и за целите на ТЕЦ „Първа
комсомолска”, сега - „Б.” ЕАД, чиято охладителна система практически е
неразделна част от цялостното ХТС, което обяснява от своя страна защо
помпената станция на дружеството пълни и поддържа нивото езерото. Твърди
се, че след изграждането на ТЕЦ „МИ 3” и ТЕЦ „Е.” и тези централи започват
също да ползват вода от язовира, като за ползването на водата заплащат на
ищеца Н. ЕАД, но и след това нивото на язовира се поддържа само и
единствено за сметка на „Б.” ЕАД и тази дейност струва на дружеството сума
от порядъка на 2 200 000.00 /два милиона и двеста хиляди/ лева годишно,
отделно от неоснователните претенции на ищеца.
Отбелязва, че наличието на подписан договор за услуга само по себе си
не води до пораждане на задължение за плащане. За да възникне задължение
за плащане на възнаграждение по процесния договор, е необходимо от
обективна страна Изпълнителят да е изпълнил услугата, предмет на договора.
С предявената молба ищецът твърди единствено, че има подписан договор и
въз основа на този договор са издавани фактури. Счита, че тези изложени от
ищеца обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се направи обоснован
извод, че е породено и дължимо възнаграждение за услугата водоподаване,
както и за това, че действително е била извършена подобна услуга от страна на
ищеца. Напротив - фактическите дейности по провеждане и съхранение на
водите в язовир „Р.”, се извършват от ответника по делото и то изцяло за
негова сметка.
Заявява, че прави впечатление, че в исковата си молба „Н.” ЕАД
всъщност не твърди, че през процесния период е извършвал някоя от
дейностите, предмет на договора. Сочи, че в молбата липсва какъвто и да било
текст, че ищецът е осъществявал по някакъв начин тези фактически дейности,
че негови служители или активи са реализирали предмета на договора; липсва
предаване на изпълнените работи, липсва приемане на работите.
Отбелязва, че не е посочено чрез кои хидротехнически съоръжения на
язовир „Р.”, поддържани и експлоатирани от поделение на „Н.” ЕАД -
предприятие „Я.” се осъществява всъщност услугата водоподаване - предмет
на договора и не са приложени никакви доказателства в тази насока. Изтъква,
че не се сочи как фактически се осъществява услугата, каква е себестойността
13
й. Твърди, че както техническото водоснабдяване, така и двете основни
дейности от предмета на договора - довеждането на основната част от водите
и съхраняването чрез поддръжката на необходимата кота, всъщност се
осигурява от „Б.“ ЕАД именно чрез собствената му помпена станция. Сочи, че
дружеството също така осъществява поддръжката и възстановяването на
съоръженията и пътищата до помпената станция.
Намира, че за да е дължимо възнаграждение за услугата, ищецът следва
да установи по безспорен начин, както че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договора за изработка, /т.е. че това
правоотношение не е спорно, а двете страни са съгласни със съдържанието
му/, така и че е изработил (изпълнил) възложеното му с договора точно и в
уговорените срокове, както и че извършената работа е приета от ответника без
възражения. Твърди, че в случая дейностите по предмета на договора не са
изпълнявани от ищеца, поради което същият не представя каквито и да било
актове за изпълнението и приемането на тези дейности.
От друга страна посочва, че предприятие „Я.” не поддържа качеството на
водата на язовир „Р.”, която поддръжка би следвало да бъде част от
изпълнение на задължението по поддържане и съхраняване на водите. Твърди,
че през процесния период „Н.” ЕАД не е полагало каквито и да било грижи за
осигуряване качеството на водите. Посочва, че това налага периодично
почистване на съоръженията на „Б.“ ЕАД от налепи. За удостоверяване на
горното обстоятелство представя копия от Наряди за извършване на работи с
повишена опасност по почистване на напорен циркулационен тръбопровод.
Посочва, че почистването на това съоръжение е възможно само при изцяло
спряна работа на централата, което от своя страна води големи по размер
пропуснати ползи.
Заявява, че нещо повече - качеството на водата в езерото е такова, че при
преминаване през охладителните съоръжения на „Б.“ ЕАД, водата се
прочиства, вместо да се замърсява. Посочва, че това обстоятелство е видно и
от приложените като доказателство произволно избрани 10 броя Протоколи от
изпитване от 2023 г. на входните и изходните води /5 бр. протоколи за
изпитване на входа на охладителната система - Б. помпена станция и 5 бр. на
изхода от системата - на точката на заустване в язовира/. Сочи, че най-
съществена разлика се разкрива при неразтворените /суспендирани/ вещества
14
/най - общо казано утайки/, а именно - в съдържанието на входните води те са
далеч повече в сравнение с това на изходните води. Счита, че ищецът не е
изпълнявал и не изпълнява договорното си задължение за съхранение на
водите в язовир ’’Р.” тъй като нито поддържа по някакъв начин нивото им на
работна кота, нито осигурява необходимото им качество.
Заявява, че дори и това да липсва като договорна клауза, съгласно
разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗЗД, изпълнителят по договора за изработка,
който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.
Посочва, че основното договорно задължение на Изпълнителя по
процесния договор - „Н.” ЕАД, се явява фактическото извършване на
изчерпателно изброените дейности - провеждане, съхраняване и отвеждане на
водите, формиращи съдържанието на услугата „водоподаване”.
Твърди се, че и технически и фактически тези дейности не се извършват
от ищеца по настоящото производство - „Н.” ЕАД.
Сочи се, че първите две от горните дейности фактически се изпълняват
от ответника „Б.” ЕАД, чрез неговата помпена станция „С.” изцяло и само за
негова сметка, а третата дейност - отвеждането на водите са извършва основно
от другите две ТЕЦ, ползващи вода от езерото.
Твърди се, че изпълнителят по договора „Н.” ЕАД, не е предоставяло и
не предоставя дължимата по договора престация, при което не следва да
очаква възнаграждение за неизвършена работа, тъй като същото ще бъде
недължимо платено.
Ответникът излага възражение, че не е налице изпълнение на поетите
договорни задължения за процесния период от страна на „Н.” ЕАД, което да
обоснове издаването на фактури за процесния период.
Счита, че ако действително ищецът е предоставил услуга на
претендираната стойност, то за него не би представлявало трудност да защити
документално себестойността на услугата си, като предостави по делото
писмени доказателства, за извършените разходи по дейностите, съставляващи
очертания по - горе предмет на договора.
Посочва съдебна практика и счита, че в настоящото съдебно
производство ищецът следва да докаже фактически изпълнените от него и
приети от ответника дейности по предмета на процесния договор, а именно -
15
тези по фактическото провеждане, съхраняване /т.е. поддържане на нивото и
грижа за качеството на водите/ и отвеждането на водите.
Изложено е, че от въвеждането в експлоатация на „Б.” ЕАД, по време на
процесния период и до настоящия момент, язовир ’’Р.” се захранва с вода
почти само от помпена станция /ПС/ „С.” на „Б.” ЕАД, която подава вода от
едноименната река и така поддържа водното ниво. Твърди, че „Н.” ЕАД не
взема никакво участие в този процес. Сочи, че помпена станция „С.” е
собственост на „Б.” ЕАД, дружеството заплаща за своя сметка
електричеството за работата на помпите, поддръжката на помпите, на
сградите, на съоръженията и пътищата към ПС, на заплатите и осигуровките
на четирима души постоянен персонал, работещи на помпената станция.
Отбелязва, че само електричеството за работата на помпите, поддържащи
нивото на езерото и заплатите на персонала на ПС костват на „Б.” ЕАД около
2 200 000,00 /два милиона и двеста хиляди/ лева годишно, като тази сума не
включва разходите за ремонти и поддръжки на съоръженията, пътищата и
тръбопроводите. За доказване на горните твърдения, ответникът приложено
представя и моли да се приеме като доказателство копия от трудови договори,
скици, АДС, Нотариален акт, Справка за ползвано електричество от ПС „С.”.
Сочи, че ищецът и не претендира, че изпълнява точно договорните си
задължения.
Заявява, че не са представени никакви доказателства, че Изпълнителят е
осъществявал тези дейности по провеждане, съхраняване и отвеждане на
водите, за което да му се дължи възнаграждение.
Твърди, че неизпълнение на услугата обосновава както недължимостта
на заплащането на издадените фактури от страна на „Б.“ ЕАД, така и самото
неоснователно фактуриране на реално неосъществени доставки.
Освен това посочва, че в разрез с уговореното между страните, ищецът
не е предприел действия за доброволното уреждане на правния спор по пътя
на преговорите.
Посочва, че предвид наличността предходно съдебно производство и на
висящото идентично с настоящото производство по т. д.№1497/2020 г. на ОС -
С.З., меко казано откровена неистина се явяват твърденията от стр. 3 на
исковата молба, че от страна на ответника „не са оспорвани дължимите суми“
и че от страна на Н. ЕАД е налице желание „да не предприемаме съдебни
16
действия“.
Сочи, че в текста на чл. 18 от Договора за услуга страните са се
договорили, че всички спорове във връзка със „сключването, изменението и
изпълнението на този договор ще бъдат уреждани по пътя на преговорите”, а
едва след като не бъде постигнато съгласие помежду им спорът ще се отнася
за разрешаване пред компетентния съд.
Твърди, че и до настоящия момент не е иницииран опит за преговори.
Заявява се, че всички възражения за размера на дължимите суми винаги
са били пренебрегвани и договорът в разрез на принципа за равнопоставеност
на стопанските субекти е бил сключван при наложените от „Н.” ЕАД, в
качеството му на монополист условия. Тъй като не разполага с друг източник
на вода, „Б.” ЕАД е принуждавано да сключи договора при каквито и да било
условия, за да може да работи, но не счита, че следва да заплаща каквито и да
било суми за непредоставена услуга.
Сочи, че е очевидно,че дружеството не е съгласно и оспорва
„дължимите” според ищеца суми, след като от 2019г. включително, до
настоящия момент отказва да заплаща представяните му фактури с
необосновано високи суми, отразени в тях.
Посочва, че „Б.” ЕАД не претендира, че не следва да заплаща дела си за
ползвания от него воден ресурс. Отбелязва, че самият факт, че и понастоящем
продължава да пълни езерото само за своя сметка говори за това.
Заявява, че дружеството е готово да заплаща своята част от реалните
разходи по поддръжката на ХТС „Р.” в съответствие с разпоредбата на чл. 139,
ал. 3 от ЗВ, но само при положение че тези разходи бъдат документално
обосновани и само в случай, че предприятието бъде съответно компенсирано
от ищеца, отново в съответствие с разпоредбата на горната правна норма, за
разходите, които прави за работата и поддръжката на помпена станция „С.”,
без чиято работа никой от ползвателите не би могъл да получи вода от
езерото.
Отбелязва, че дезинтересът на ищеца към съоръжението „Т.”, което
връща охлаждащите води в язовира очевидно е бил такъв, че Община Г. е
актувала същото съоръжение и същият е общинска публична собственост,
считано от 26.05.2022г. В подкрепа на това твърдение прилага като
17
доказателство АПОС скици за имота, удостоверение.
Алтернативно на изложеното в отговора на исковата молба, моли съдът
да приеме изложените аргументи и в качеството им на възражение срещу
неизпълнението на Договор № 16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ГПК, тъй като „Н.” ЕАД през процесния период не е изпълнявало
задълженията си, чрез фактически свои действия да осигури „провеждането,
съхраняването и отвеждането на водите” /чл. 4 от Договора/ във и от водното
тяло на язовир „Р.”, така, че същите да могат да се ползват безпроблемно за
„технологичното водоснабдяване” на „Б.” ЕАД, при което ищецът по
настоящото дело не е предоставил дължимата по договора престация и
следователно не следва да очаква заплащане по договора.
Моли, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по
търговско дело № 1497 по описа на ОС С.З. за 2021 г. да бъде спряно, до
отпадане на съществуващата пречка за движението му.
Алтернативно, ако все пак Съдът счете, че производството следва да
продължи своя ход, моли да се прогласи нищожността на Договор № 16ИД-
Х60В053 от 18.11.2016 г., ведно с всички произтичащи от прогласяването
последици.
Алтернативно моли, да се отхвърлят предявените с искова молба
обективно съединени искове срещу ответното дружество като недоказани,
необосновани и изцяло неоснователни.
Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
заявява становище по наведените твърдения и направените възражения от
ответника, както и по направените доказателствени искания.
Счита, че не са налице предпоставките за спиране на делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Заявява, че действително между страните е налице
предходен имуществен спор във връзка с неизпълнение на парично
задължение по процесния договор № 16 ИД-Х60ВО53/18.11.2016 г., отнесен
за разглеждане пред съд, който спор обаче няма за предмет имуществени
права заявени като предмет на разрешаване в настоящия исков процес.
Посочено е, че като предмет на първо заведено дело (т. д.123/2020 г. по
18
описа на ОС С.З.) са въведени следните вземания по следните фактури: 43
407,63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31 08.2019 г.; 52 595,17 лв. с
ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.; 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура
№ **********/31.10.2019 г.; 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.11.2019 г.; 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.12.2019 г., 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.01.2020 г. 1 472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие
№60000003855/07.02.2020г. към фактура № **********/31.01.2020 г. 17
671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № 60000003854/07.02.2020 г.
към фактурите за периода м. януари - м. декември 2019 г. Сочи се, че
гореизброените вземания формират сумата на главниците по това дело в общ
размер 325 528,11 лв. с ДДС представляващи дължимата стойност на
извършената услуга по договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016 г. през 2019 г.
и за м. януари 2020 г. включително. Върху описаните вземания за главници се
претендират и мораторни лихви в общ размер 13 420,53 лв., дължими на
основание чл. 86 от ЗЗД, до датата на предявяване на иска. Заявява се, че за
посочения исков период - от м. 08.2019 г. до м. януари 2020 г. исковите
претенции са уважени изцяло с влязло в сила решение на Апелативен съд П.
№221/09.05.2022 г. по в. т. д. № 53/2022 г. по описа на съда, копие от което е
приложено към допълнителната искова молба.
Посочва се, че предмет на второто заведеното дело т. д. № 1497/2021 г.
по описа на ОС Ст. Загора), което е висящо, са вземания за последващ исков
период, за които са издадени следните фактури: Фактура №
*********/29.02.2020 г. - 54067,84 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Февруари 2020 г.; Фактура № *********/31.03.2020 г. - 54067,84 с ДДС
за услугата водоподаване за месец март 2020 г.; ДИ № *********/21.04.2020 -
5028,30 лв. с ДДС; Фактура № *********/30.04.2020 - 55743,94 лв. с ДДС за
услугата водоподаване за месец Април 2020 г.; Фактура №
*********/31.05.2020 - 55743,94лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец
Май 2020 г.; Фактура № *********/30.06.2020 - 55743,94 лв. с ДДС за
услугата водоподаване за месец Юни 2020 г.; Фактура №
*********/31.07.2020 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Юли 2020 г.; Фактура №*********/31.08.2020 - 55743,94 лв. с ДДС за
услугата водоподаване за месец Август 2020 г.; Фактура №
*********/30.09.2020 - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец
19
Септември 2020 г.; Фактура № *********/31.10.2020 г. - 55743,94 лв. с ДДС за
услугата водоподаване за месец Октомври 2020 г.; Фактура №
*********/30.11.2020 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Ноември 2020 г.; Фактура № *********/31.12.2020г. - 55743,94 лв. с
ДДС за услугата водоподаване за месец Декември 2020 г.; Фактура
№**********/31.01.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Януари 2021 г.; Фактура № **********/28.02.2021 г. - 55743,94 лв. с
ДДС за услугата водоподаване за месец Февруари 2021 г.; Фактура №
**********/31.03.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Март 2021 г.; Фактура № **********/30.04.2021г. - 55743,94 лв. с ДДС
за услугата водоподаване за месец Април 2021 г.; Фактура №
**********/31.05.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Май 2021 г.; Фактура № **********/30.06.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС
за услугата водоподаване за месец Юни 2021 г.; Фактура №
**********/31.07.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Юли 2021 г.; Фактура № **********/31.08.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС
за услугата водоподаване за месец Август 2021 г.; Фактура №
**********/30.09.2021 г. - 55743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за
месец Септември 2021 г.
Сочи, че гореизброените вземания формират сумата на главниците по
делото в общ размер 1 116 554,90 лв. с ДДС, представляващи дължимата
стойност на извършената услуга по договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016 г.,
съгласно описаните в исковата молба фактури и дебитни известия, за периода
от м. февруари 2020 г. до м. септември 2021 г. включително. Претендират се и
вземания за мораторна лихва в размер на 90 477,91 лв., дължими на основание
чл. 86 от ЗЗД, за всяка дължима сума по посочените по- горе фактури, след
изтичане на 15-дневния срок от получаване на съответната фактура до датата
на предявяване на иска.
Предмет на настоящото дело са дължими от ответника вземания по
договор № 16 ИД-Х 60BО53/18.11.2016 г., за които са издадени следните
Фактури:
Фактура №**********/31.10.2021 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2021 г.;
Фактура №**********/30.11.2021 г. дължима сума за главница в размер
20
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец ноември 2021 г.
Фактура №**********/31.12.2021 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец декември 2022 г.
Фактура № **********/31.01.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец януари 2022 г.
Фактура №60000005884/28.02.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец февруари 2022 г.
Фактура №60000005984/31.03.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец март 2022 г.
Фактура №60000006093/30.04.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец април 2022 г.
Фактура №60000006197/31.05.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец май 2022 г.
Фактура №**********/30.06.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юни 2022 г.
Фактура № **********/31.07.2022г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юли 2022 г.
Фактура № **********/31.08.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец август 2022 г.
Фактура № **********/30.09.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец септември 2022 г.
Фактура № **********/31.10.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2022 г.
Фактура № **********/30.11.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец ноември 2022 г.
Фактура № **********/31.12.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец декември 2022 г.
Фактура № **********/31.01.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец януари 2023 г.
Фактура № **********/28.02.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец февруари 2023 г.
Фактура № **********/31.03.2023 г. дължима сума за главница в размер
21
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец март 2023 г.
Фактура № **********/30.04.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец април 2023 г.
Фактура № **********/31.05.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец май 2023 г.
Фактура № **********/30.06.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юни 2023 г.
Фактура № **********/31.07.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юли 2023 г.
Фактура № **********/31.08.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец август 2023 г.
Фактура № **********/30.09.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец септември 2023 г.
Фактура № **********/31.10.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2023 г.
Посочва, че гореизброените вземания формират сумата на главниците по
настоящото делото в общ размер на 1 393 598,50 лв. с ДДС представляващи
дължимата стойност на извършената услуга по договор № 16ИД-Х
60ВО53/18.11.2016 г., съгласно описаните в исковата молба фактури и дебитни
известия, за периода от м. октомври 2021 г. до м. октомври 2023 г.
включително.
Претендират се и вземания за мораторната лихва в размер на 173 349,15
лв., дължими на основание чл. 86 от ЗЗД, изчислени за всяка дължима сума по
посочените по- горе фактури, след изтичане на 15-дневния срок от получаване
на съответната фактура до датата на предявяване на иска.
Заявява се, че от изложеното по-горе е видно, че предметът на делата е
различен, тъй като става дума за вземания произтичащи от изпълнението на
един и същ договор, но за различен исков период. Твърди, че в случая, не е
налице нито съвпадение на претендираните права, нито обективна зависимост
между спорните правоотношения изследвани по двете дела, в съотношение на
обуславящо и обусловено.
Заявява, че обстоятелството, че ответникът оспорва исковете по
22
гореизброените дела с едни и същи твърдения, не е аргумент за наличието на
преюдициалност.
По отношение изразеното с отговора на исковата молба становище за
нередовност на исковата молба, ищецът счита, че изложените доводи са
правно необосновани. Заявява, че цитираната разпоредба, не въвежда такова
задължение, нито същото се извежда от спецификата на осъдителния иск, като
основание за редовност на заявяването му. Излага съображения в тази връзка и
посочва банкова сметка.
Във връзка с оспорванията и възраженията на ответника по
основателността на исковите претенции за липсва валиден договор за
предоставянето и ползването на посочената услуга се излага следното:
Категорично възразява срещу квалификациите на ответника, тъй като
счита, че не е налице нарушение на императивна нормативна забрана.
Сочи, че разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗВ не съдържа императивна
забрана, напротив установява правилото, че отношенията между лицата, които
поддържат в изправност язовирните съоръжения и лицата, които имат полза от
тези съоръжения, следва да бъдат възмездни. Според ищеца, конкретните
взаимоотношенията между страните следва да се уреждат в съответствие с
принципите на търговското право и гражданското законодателство. Сочи, че
това представлява и настоящия договор - поддържат се хидротехническите
съоръжения на язовир „Р.“, като водостопанска система, включваща водния
обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации,
посредством който се осигурява вода за производствената дейност на
ответника, като язовирното езеро служи и за отвеждане и охлаждане на
отработените от „Б.“ ЕАД води, които се заустват в него посредством т. нар. Т..
Твърди, че е налице търговска сделка - сключен договор в съответствие с
принципите на търговското право и гражданското законодателство. Излага
доводи по чл. 286 от Търговския закон като посочва, че в случая, обаче,
страните са подписали и писмен такъв - за извършване на услугата.
Договорните отношения между страните са възникнали във връзка с
издаденото на ответника Разрешително №0661 №27.11.2001 г. от Министъра
на околната среда и водите за използване на водите акумулирани в язовир Р. за
охлаждане, промишлено водоснабдяване и противопожарни цели на Б. ЕАД
/“Б.Ф.“ ЕАД и ТЕЦ „М.“ ЕАД/ по реда определен в Закона за водите, поради
23
което страните са в трайни търговски отношения вече повече от 20 години – от
влизане в сила на ЗВ до настоящия момент.
Твърди, че така още през 2001 г. страните са постигнали съгласие по
отношение на предмета на договора и неговата цена, като същата е заплащана
от ответника, в съответствие с постигнатите договорености през годините.
Заявява се, че през всичките тези години ответникът е получавал и
приемал договорената услуга, която се изразява в използване на воден обем,
акумулиран в язовир „Р.“ и прилежащите му хидротехнически съоръжения
/ХТС/, като водостопанска система, която се стопанисва от Н. ЕАД, както и
използване на язовира за отвеждане и охлаждане на отработена вода.
Заявява се, че в случая, съществува постигнато съгласие по предмета на
договора - да бъде извършвана услуга “водоподаване”, чрез
хидротехническите съоръжения, стопанисвани от ищеца, както и съгласие и
по всички останали съществени елементи - условия, при които се изпълнява,
място на изпълнение, цена и плащане, съответно санкции и прекратяване.
Намира, че абсолютно несъстоятелни са и твърденията на ответника, че
цената на договора, като стойност на разходите за поддръжката на ХТС на
язовира е следвало да бъде определена по някакъв друг начин между
водоползвателите на язовира. Сочи се, че тези твърдения ответника
обосновава с части от заключение по друго дело (висящо), което няма
доказателствена стойност по настоящото дело.
Твърди се, че цената е фиксирана от страните в двустранно подписан
писмен договор и допълнителни споразумения към него и не може да има
колебания, че е постигнато съгласие по отношение на размера й.
Отбелязва, че същото се отнася и до приемането на услугата.
Посочва се, че основният довод на ответника, изтъкнат многократно в
отговора на исковата молба, е че Н. ЕАД бил „мним изпълнител по договора“,
тъй като водата в язовир „Р.“ се осигурявала само и единствено от ответника,
чрез собствената му помпена станция ПС „С.“.
Според ищеца, с тези твърдения се цели ролята на ищеца, като
стопанисващ язовира и експлоатацията на язовира като съоръжение да бъде
омаловажена и сведена най - общо до бездействие. В противоречие с
твърденията за тази самодостатъчност на ответника, се оказват изтъкнатите от
24
същия твърдения за нарушение на нормата на чл. 37а (отм.) от Закона за
защита на конкуренцията, че ответникът е бил принуден да сключи договора с
ищеца, защото язовир „Р.“ бил единствения източник на вода за
производствената дейност на „Б.“ ЕАД.
Пояснява, че не се касае за доставка/продажба на вода, нито за
предоставяне право за използване на водни маси, а за осигуряване
възможността за тяхното използване от титулярите на разрешителни за
водовземане, чрез подържаните от Н. ЕАД язовирни съоръжения. Сочи, че
поради това цената на договора се формира на база разходите за поддръжка на
съоръженията и е в съответствие с разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗВ, която
указва, че отношенията между лицата, които поддържат в изправност
язовирните съоръжения и лицата, които имат полза от тези съоръжения следва
да бъдат възмездни. Посочва се, че в Закона за водите не е предвиден
специален начин за ценообразуване, поради което конкретните
взаимоотношения между страните следва да се уредят в съответствие с
принципите на търговското право и гражданското законодателство.
Изложено е, че правото на водовземане се регламентира от Закона за
водите. Сочи се, че при възникване на договорните отношения ответникът се е
легитимирал като титуляр на разрешително за водовземане от язовир „Р.“ и от
р.С.. Водовземането е с цел охлаждане и противопожарни нужди и за
промишлено водоснабдяване на Б. ЕАД (Б.Ф. и ТЕЦ М.). Посочва се, че
съгласно това разрешително, водовземането от язовира се осъществява от Б.
помпена станция на северния бряг на язовира, а водовземането от река С. за
промишлено водоснабдяване, чрез помпена станция „С.“. Заявява се, че като
условие на разрешителното е посочено, че при осъществяване на
водовземането чрез ПС „С.“, титулярът на разрешителното следва да
осигурява и постъпването на вода в язовира за поддържане на необходимия
обем в яз. Р.. Посоченото разрешително е действало до 27.11.2015 г. Сочи се,
че от 2016 г. ответникът е титуляр на Разрешително за водовземане от река С.,
№31130075/17.06.2016 г. издадено от Басейнова дирекция „Източно
беломорски район“ с цел на водовземането - промишлено водоснабдяване.
Обект на водоснабдяването са - Допълване на язовир „Р.“ и Промишлена
площадка и технологични нужди на „Б. ЕАД в ПИ с идентификатор
53134.502.1 в землището на с. Обручище общ. Г.. Посочва, че в цитираното
разрешително е посочено, че отпадните води от производствената дейност на
25
ответника се заустват в язовир „Р.“.
Твърди се, че ответникът извършва водовземане, освен от язовир „Р. ( за
охлаждане), но и водовземане от река „С.“ за промишлени нужди,
посредством съществуващо водохващане на река „С., състоящо се от ХТС -
канал със саваци и помпена станция „С.“, оборудвана с 3 броя помпи - №1.2 и
3 за подаване на вода за допълване на язовир „Р.“ и помпи 4 и 5 за подаване на
вода към цех „Х.“ по тръбопровод Ф325 и към шахта за сурова вода за
технологични нужди.
Заявява се, че наред с издадените разрешителни по Закона за водите,
предвид рисковете за околната среда произтичащи от дейността на ответника,
на същия са издадени и комплексни разрешителни по реда на Закона за
опазване на околната среда от Изпълнителната агенция по околна среда. Сочи
се, че освен това, в издадените комплексни разрешителни се съдържат условия
и задължения към оператора за опазване на компонентите на околната среда, в
т. ч. за извършване на собствен мониторинг на заустваните в язовира води.
Отбелязва се, че във връзка със задълженията по издадените комплексни
разрешителни Б. ЕАД следва да изготвя годишни доклади по околна среда,
които се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по
околна среда.
Посочено е, че към датата на настоящата молба, относимо за процесния
период, са приети само докладите за дейността на ответника през 2021г. по КР
№483- НО/ИО -АО/2014г. и по КР №40-Н1/ 2011 г. В посочените доклади
самият ответник е декларирал използването на води от хидровъзел Р..
Твърди се, че е видно, че ответника експлоатира собствената си ПС „С.“,
като водовземно съоръжение за водоснабдяване от река С. (в т.ч. отклоняване
на води) за собствените си технологични нужди и производствените си
дейности, поради което са неоснователни изложените оплаквания в отговора
на исковата молба, че ответника прави разходи за нейната поддръжка.
Намира за неоснователни и претенциите за заплащане от ищовата страна
на разходите за поддръжка на съоръжението на ответника. Заявява, че подобно
задължение не е предмет на процесния договор, твърдяните суми са
произволно определени от ответното дружество, както и на различни места в
отговора на ИМ са посочени суми (веднъж тя е 836 000лв., по - нататък е
посочена сума - 1 300 000лв. , която към средата на изложението вече възлиза
26
2 200 000лв.).
Сочи, че е друг въпросът, че нерентабилността на помпите за добавъчни
води (ПДВ) в стопанисваната от Б. ЕАД помпена станция, се дължи на
голямата им експлоатационна възраст от една страна и от друга на липсата на
сериозни действия от собственика за оптимизиране работата им и осигуряване
и ефективната работа на помпената станция.
Подчертава, че съоръжението - помпена станция /ПС/ на река С.,
собственост на ответника, няма самостоятелно значение, без останалите ХТС
на язовира, поради което ответникът не би могъл сам да изпълнява предмета
на договора.
Отбелязва се, че осигуряването на необходимия воден ресурс в язовира се
осъществява, чрез хидротехническите съоръжения на язовир Р., който
представлява водостопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която
са изградени.
Твърди се, че тази водостопанска система се стопанисва и поддържа в
изправност от „Н.“ ЕАД, чрез експлоатационното му предприятие „Я.“.
Посочва, че дейността е с комплексен и постоянен характер и извършването и
осигурява възможността да бъде използвана водата в язовира за нуждите на
производствената дейност на ответника.
Сочи се, че в случая язовирните съоръжения, чрез които на ответника се
оказва услугата се стопанисват от „Н.“ ЕАД чрез своето поделение -
предприятие „Я.“, язовирен район “Р.”.
По отношение изпълнението на задълженията по договора е изложено,
че съгласно чл. 1 от същия, „Н.“ ЕАД се е задължило да осигурява
провеждането, съхраняването и отвеждането на водите, чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.“, с оглед обезпечаване
на технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД.
Сочи се, че във връзка с изясняване начина на изпълнение предмета на
договора, ще следва да бъдат пояснени функциите и предназначението на
язовир „Р.“, като хидротехническо съоръжение, изискванията и дейностите за
неговата безопасна експлоатация и тяхното изпълнение от страна на ищеца.
Язовир „Р.“ е изграден на р. С. за нуждите на ТЕЦ „Б.” (ТЕЦ „М.“).
27
Строителството на язовира е извършено през периода 1957 - I960 г. Язовир
„Р.“ е строеж I категория и за него е съставен технически паспорт.
Язовирна стена „Р.“ е построена с цел осигуряване на техническо
водоснабдяване на „Б.” ЕАД, ТЕЦ „М. и ТЕЦ „М.”. Сочи се, че тя се явява и
езеро - охладител на ТЕЦ „М.“ ( „Б.” ЕАД).
Язовирна контрастена „Р.” е построена с цел оформяне на
водохранилището и осигуряване на водно огледало за охлаждане на водата.
Съоръженията на ТЕЦ „Б.” се охлаждат, посредством цикличен
топлообмен на водата, като отработената вода се зауства във водоема
(посочено в Разрешително №31130075/17.06.2016 г. издадено на ответника от
Басейнова дирекция „Източно беломорски район“).
Посочено е, че язовирът се състои от следните съоръжения и системи:
- Язовирна стена – тип земнонасипна с глинен екран и облицовка на
водния откос с бетонови плочи 60/60 см., частично торкретиран;
- Контра стена – еднородна земнонасипна дига с облицован воден откос с
бетонови плочи или заскеляване с ломен камък, впоследствие цялата
торкретирана;
- Основен изпускател – тампониран, защото попада в сгуроотвала на ТЕЦ
„Б.“;
- Страничен изпускател изграден в края на контрастената, с възможност
за регулиране на водното ниво до определена кота, чрез работна табла;
- Траншеен преливник изграден в края на контрастената с дължина 30 м
и оразмерен да пропуска 30 м³/сек водно количество при най-високо водно
ниво;
- Водохващане на р.С. с три бр. таблени затвори, оразмерено за Qmax = 3
м³/сек, съгласно технически паспорт на съоръжението, както и Деривация от
водохващането до язовира, включваща:
- открит канал
- Помпена станция „С.“ – собственост на „Б.“ ЕАД,
- напорен тръбопровод,
- закрит канал и дюкер с обща дължина 1 150 м.;
Водохващане на р.С. с три броя сегменти и четири броя таблени затвори,
28
оразмерени за провеждане на 267 м³/сек водно количество;
Открит канал с дължина 930 м., оразмерен за провеждане на 20 м³/сек
водно количество;
Канал за студени води с дължина 530 м;
Канал за топли води с дължина 1 218 м;
Струеразсейващи (каменни) диги - направляващи и на топлите езера -
Контролно - измерителна система
- Реперна геодезична мрежа
- Измерителни съоръжения за филтрация
- хидромеханични съоръжения (таблени и сегментни затвори) на
гореизброените хидротехнически съоръжения, със съответните
електрическата им и машинна част.
Заявено е, че от всички изброени по-горе хидротехнически съоръжения,
само ПС „С.“ е собственост на „Б.“ ЕАД и се стопанисва от това дружество,
но същата няма самостоятелно значение за водоснабдяването на язовира, тъй
като водата достига до нея, респективно от нея до язовира, чрез съоръженията
на водохващането и останалите съоръжения от деривацията на река С. (част от
ХТС на язовира), стопанисвани от ищеца. Посочва се, че водния ресурс в
язовира се осигурява и от река С. (чрез посочените съоръжения на
водохващане „С.“).
Посочва се, че следователно макар и да участва в допълването с вода на
язовира, е очевидно, че помпената станция на ответника сама по себе си, без
останалите ХТС на язовир „Р.“, не би могла да изпълнява предмета на
договора, каквито са основните твърдения на ответника.
Твърди се, че описаната водостопанска система се стопанисва и
поддържа в изправност от Н. ЕАД, чрез експлоатационното му предприятие
„Я.“. Тази дейност е с комплексен и постоянен характер и извършването и
осигурява възможността да бъде използвана водата в язовира за нуждите на
производствената дейност на ответника.
Заявява се, че действителните фактически дейности по изпълнение
предмета на договора, се изразяват в осъществяваната от ищеца техническата
експлоатация на язовир „Р.“ и прилежащите му съоръжения.
29
Сочи се, че за осигуряването на техническата и безопасната
експлоатация на съоръженията стопанисвани от Н. ЕАД, Предприятие „Я.“ се
упражнява Технически контрол на Хидровъзел „Р.“.
Твърди се, че предприятието осъществява системен непрекъснат
технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения с помощта на
контролно-измерителни системи и прибори, както и визуални огледи. Сочи се,
че тази дейност се осъществява по утвърдени програми за технически
контрол.
Заявява се, че при екстремни условия експлоатацията се осъществява
съгласно Аварийния план на язовирния район.
Твърди се, че всички действия по поддръжка на съоръжението се
извършват със средства, машини и служители на Предприятие „Я.“ в
създадено за целта структурно звено - Язовирен район „Р.“ с необходимата
материална база и човешки ресурс.
Посочва се, че при необходимост се използват специалисти от
управлението на предприятието и тежка строителна техника - кранове, помпи
за гъсти течности и челни товарачи от ремонтната база на дружеството в гр.
Батак или с външно възлагане посредством организиране на обществени
поръчки за изпълнение на обекти, доставка на материали и наемане на
техника. Също така се сочи, че Н. ЕАД осигурява и охрана на язовирните
съоръжения.
Обръща внимание, че провеждането, съхраняването и отвеждането на
водите не представляват някакви отделни фактически действия, извън
гореописаните, каквото впечатление иска да създаде ответника у съда, в т. ч. и
с формулираните към вещите лица въпроси.
Според ищеца, тези т.нар от ответника „дейности“ всъщност са описание
на схемата на водосбора на язовира и на водоснабдяването/охлаждането за
технологичните нужди на ответника, чрез съоръженията на ХИДРОВЪЗЕЛ
„Р.”, като подробно е посочена схемата.
Заявява се, че в отговора на ИМ, ответникът се опитва да подведе съда с
твърдението, че отвеждането на водите от язовира се извършвало от бреговите
помпени станции на ТЕЦентрали. Счита, че това твърдение е категорично
невярно, тъй като чрез тези помпи се извършва не отвеждане, а водовземане от
30
ползвателите на язовира. „Б.“ ЕАД използва хидротехническите съоръжения
на язовира, в т.ч „Т.“ от системата за охлаждане на води, които са част от
хидровъзел „Р.“, като „Топлия канал“ се ползва единствено от ответника - за
отвеждане на отработените води от ТЕЦ „Б.“.
Сочи, че по настоящото дело, както и по приключилото такова, за
предходния исков период, ответникът се домогва да убеди съда, че ищецът
дължи извършването на някакви точно определени действия по описаната
схема на водоснабдяване, които представлявали „фактическите дейности по
услугата „водоподаване“ - т. е. по провеждане, съхраняване и отвеждане на
водите в язовир „Р.“. Счита, че се прави опит да се отделят някакви конкретни
дейности, като предмет на договора, различни от дейността по поддръжка на
язовира осъществявана от Н. ЕАД.
Намира, че тази теза е несъстоятелна и не намира опора в закона (чл. 139
от ЗВ и чл. 15 от Наредбата по чл. 141 от ЗВ и другите относими актове към
експлоатация на ХТС) относно изпълнението на задълженията на ищеца по
поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовирните
съоръжения.
Сочи се, че фактическите дейности по договора са свързани с
осигуряването на техническата и безопасна експлоатация на
хидротехническите съоръжения на хидровъзел „Р.“, като изпълнението на
описаните нормативни изисквания правят възможно провеждането,
съхранението и отвеждане на водите на хидровъзел „Р.“. Посочва, че
дейността подлежи на контрол извършван периодично от компетентни
държавни органи, относно мерките за поддържане в изправност изправността
на язовирното съоръжение. Прилага копия от протоколи за извършени
проверки.
Твърди се, че нямат основание и твърденията на ответника, че ищеца има
спрямо него задължения за осигуряване на качество на водата. Отбелязва се,
че подобно задължение не е уговорено между страните по договора.
Съответно се сочи, че има законоустановено такова задължение за
Водоползвателите - титуляри на разрешителни.
По отношение направеното искане за пояснения:
Относно справките за добавена месечно свежа вода:
31
Посочва се, че справки за подадените месечни водни обеми от ЯР
„Овчарица“ (ТЕЦ „Марица изток 2“) и ЯР „Р.“ (ТЕЦ „М. - „Б.“ ЕАД) се
изготвят в отдел Водостопански на предприятието за вътрешно (служебно)
ползване, единствено за целите на изготвяне на водобалансова оценка на
водоемите, по Закона за водите и нямат отношение към финансово-
икономическата дейност. За тези цели е приет усреднен % за компенсиране
процесите на изпарение на вода от язовирното езеро и допълването на язовира
със „свежа“ вода чрез двете водохващания, изградени на р. С. и р. С.. Прието
е, че размерът на добавената свежа вода е 4% от средно месечния обем за
период от пет години. Сочи се, че въпросните справки нямат информативна
стойност, относима към делото, поради което моли да бъдат изключени от
доказателствения материал.
По отношение искането да бъде посочено начина и критериите въз
основа на които е определена цената за Б. ЕАД:
Посочва се, че цената е формирана на база разходите на Н. ЕАД за
поддръжка на съоръженията на язовир „Р.“ през 2015г.
- Разпределянето на посочените разходи между всички ТЕЦ-ли не е на
база ползвана вода, а на база разходите за поддръжка на съоръженията.
Прилага горното разяснение и в табличен вид.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен писмен отговор, в който
взема становище, че допълнителната искова молба е неоснователна, а
изложените в нея твърдения и аргументи за несъстоятелни.
Поддържа изцяло изложените твърдения и доводи в отговора си на
исковата молба относно нередовността на исковата молба.
По отношение на искането за спиране на производството на основание
чл. 129, ал. 1, т. 4 от ГПК заявява, че действително, както сочи ищецът
„предметът на делото е спорното материално субективно право, претендирано
от ищеца и индивидуализирано от основанието и петитума на иска.“ и в
случая не сме изправени пред две производства с абсолютно идентичен
предмет само и единствено поради причината, че втората искова молба касае
исков период различен от този при първата молба. Посочва, че нормата на т. 4
от чл.229 на ГПК не изисква идентичност на предметите на двете дела, за да е
налице основание за спиране на второто по време производство. Намира, че в
32
случая, по всички свои елементи, особености и реквизити обаче, исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е
идентична с предходната молба - и тук неоснователно претендираното от
ищеца субективно право реално не съществува или поне не съществува в
претендирания обем; и тук ищецът базира исковите си претенции на едни и
същи недоказани и необосновани твърдения за наличие на едни и същи
облигационни отношения, породени от един и същ договор; и при настоящото
производство ищецът се опитва да черпи права от едни и същи неверни
твърдения за изпълнение на предмета на процесния договор и за наличие на
задължение за заплащане на възнаграждение, и тук дори не прави опит да
обоснове размера на претенцията си и по никакъв начин не доказва разходите,
които сочи за поддръжката на язовирния район; и тук претенцията му
произтича само от един сключен преди осем години договор, който бива
оспорван по всеки един начин от ответника „Б.“ ЕАД вече пет пълни години; и
тук според ищеца правото му е възникнало само и единствено въз основа на
факта на издаването на процесиите фактури, които дори не са отразени в
счетоводството на ответника.
Сочи, че според представителя на ищеца, „ Обстоятелството, ч
ответника оспорва исковете по двете дела с едни и същи твърдения не
аргумент за наличието на преюдициалност.” Заявява, че наличието на
преюдициалност между две съдебни искови производства зависи само от
предмета на иска, който се формулира от твърденията, изложени от ищеца с
исковата му молба. Намира, че при положение, че две производства се
развиват между две идентични страни, намиращи се в едни и същи
процесуални роли, като спорното правоотношение и в двата случая произтича
от един и същи правопораждащ факт и разликата в двата иска се състои само в
периодите, то определено първото производство ще е от значение за второто.
Твърди, че безспорен е факта, че двете производства имат почти
идентичен предмет формулиран от неоснователните искови претенции на „Н."
ЕАД, предприятие „Я.”, предявени срещу „Б.“ ЕАД, като тези претенции
произтичат от реално от едно и също фактическо основание - твърдението на
ищеца, че му се дължи заплащане за неизвършената от него услуга
„водоподаване”, представляваща предмет на Договор № 16ИД-Х60В053 от
18.11.2016 г.
33
Посочва, че разликата между производствата се състои единствено в
това, че исковите молби визират различни периоди, през които, съвсем
неоснователно, са издавани различни като номерация, но идентични фактури.
Поддържа твърдението, че е налице предпоставката, посочена в чл. 229,
ал. 1, т. 4 на ГПК за спиране на производството по търговско дело № 482/2023
г.
Отново моли, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по
търговско дело № 482 по описа на ОС С.З. за 2023 г. да бъде спряно, до
отпадане на съществуващата пречка за движението му.
Относно нередовността на исковата молба се посочва, че независимо от
това дали липсата на „банкова сметка или друг начин за плащане“ е основание
за връщане на молбата или не, то наличието на такава е оповестено от закона
като задължителен реквизит на исковата молба и съответно съставлява
предпоставка за редовност на исковата молба.
Относно нищожността на Договор № 16ИД-Х6ОВО53/18.11.2016 г.:
Счита, че предявените обективно съединените искове са изцяло
неоснователни.
Поддържа твърдението си, че Договор №16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г.
за извършване на услугата „водоподаване“, страда от изключително тежки
пороци, обуславящи неговата недействителност. Твърди, че в случая, порокът
на договора е твърде тежък и се проявява под формата на нищожност, както
поради противоречие с действащи императивни правни норма, така и поради
реална липса на съгласие от страна на „Б.“ ЕАД при сключването на същия и
невъзможност за изпълнение на предмета му от страна на изпълнителя по
него.
Твърди се, че процесния договор е сключен при грубо противоречие с
нормата на чл. 139, ал. 3 от Закона за водите и изцяло в нарушение
надействащата към момента на подписването му норма на чл.37а от Закона на
защита на конкуренцията /отменена с бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г./,
забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.
Заявява, че необяснимо остава какво обуславя решението на ищеца да
приеме една законова разпоредба, която вменява задължения и задължителен
начин на поведение, касаеща разпределението на разходите при извършването
34
на дейности по поддръжката и ремонта на язовири, като изцяло пожелателна
по отношение на неговото предприятие и да си позволи да твърди, че: „не е
налице нарушение на императивна забрана“.
Счита, че твърдението очевидно не кореспондира с обективната истина.
Намира, че безспорно е налице както нарушаване на императивното
правило, /а не на „императивната забрана"/ на разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от
ЗВ, така и пълно игнориране на забраната на чл. 37а от ЗЗК, която
категорично не позволява злоупотребата с по - силната позиция при
договаряне. Излагат се подробни съображения.
Изразява съгласие с ищеца, че взаимоотношенията между страните
следва да се уреждат в съответствие с принципите на търговското и
гражданското право /стр. 5/. Именно в съответствие с гражданскоправния
принцип „комуто ползите, нему и тежестите” е и разпоредбата на ал. 3 от чл.
139 на ЗВ, с който ищецът не желае да се съобрази и понастоящем.
Посочва, че принцип в търговското и гражданското право е забраната за
злоупотреба с право, отразен в чл. 289 от ТЗ и чл. 35, ал. З от ЗЗД; Принцип е
изискването за добросъвестност при воденето на преговори и сключването на
договори, но той очевидно не е спазен от ищеца, който се възползва от по-
силната си позиция.
Заявява, че действително, съгласно чл.297 от ТЗ търговска сделка,
сключена между търговци, не може да се унищожава поради явно неизгодни
условия.
Намира, че в случая обаче не става дума за пороците, визирани в чл. 27 -
чл. 33 от ЗЗД, водещи до унищожаемост на договора, а за далеч по – тежки
пороци, довели до неговата изначална нищожност. Сочи, че и докато законът
допуска унищожаемите договори да бъдат потвърждавани чрез писмен акт от
лицата, които имат право да искат унищожението му /с изключение на
унищожаемост поради крайна нужда/, при нищожните това е невъзможно.
Счита, че злоупотребата с господстващото положение на ищеца при
сключването на договора е довело до очевидно непоносимо несъответствие,
неравностойност и нееквивалентност на насрещните престации по договора,
абсолютно несъвместими със справедливостта и добросъвестността.
Сочи се, че „Б.“ ЕАД не е било съгласно нито с цената на договора, нито
35
със задължението за безвъзмездното поддържане нивото на язовира, което
обстоятелство е видно както от писмо изх.№26-185-38/03.05.2016г. на „Н.“
ЕАД, така и от факта, че договорът е сключен под стопански натиск, близо
година след първоначалното предложение на Електрическата компания.
Заявява, че дори към момента на сключване на процесния договор
задължението за безвъзмездно поддържане на нивото на язовир „Р.“ /отразено
в чл. 12 от договора/ да е било по някакъв начин приемливо, то
Н.олкократното повишение на цената на електрическата енергия, породено от
заплащане на квоти за въглеродни емисии, практически доведе до абсолютна
стопанска непоносимост както на чл.12 от договора, така и на самия договор.
Сочи се, че единственият елемент от цялото хидротехническо
съоръжение /ХТС/ „Р.“, който постоянно потребява електрическа енергия за
работата си, това е помпена станция /ПС/ „С.“, която работи за сметка на
ответното дружество. Твърди се, че всички други елементи от ХТС
практически не се нуждаят от енергия, тъй като имат основно възпираща
функция, докато за работата си малките помпи „добавъчни води“ на ПС се
нуждаят от 320 kW, а голямата - от 417 kW, като усредненото потребление на
ПС надхвърля средното потребление на 160 домакинства. Сочи се, че предвид
обстоятелството, че при работа на ТЕЦ „К.” и ТЕЦ „Е.” помпената станция
работи почти непрекъснато, радходите за електроенергия за добавяне на вода в
езерото са огромни и растат постоянно. Посочено е, че към момента на
подписване на процесния договор през 2016 г. средната цена на киловатчас
електроенергия е била 0.13617 лв. без ДДС, а към края на процесния период -
31.10.2023 г. същата вече е 3.343 пъти по висока и възлиза на 0.45525 лв. без
ДДС, като за периода 30.07.2022 г. - 28.06.2023 г. цената е 0.52759 лв. за
киловатчас.
Заявява, че именно това обстоятелство, както и нарастването на
работните заплати близо два пъти /през 2016г. същата е била 420.00лв, а през
2023г. - 780.00лв./, водят и до близо три пъти по - високи разходи за работата и
поддръжката на помпената станция. Така ако тези разходи през 2016г. са
възлизали на 836 000.00 лева, то съвсем нормално е за 2023г. да са от порядъка
на 2 200 000.00 лева /836 000 х 3.343 = 2 794 748/, при което голословните
твърдения за „.... нерентабилността на помпите за добавъчни води (ПДВ) е
стопанисваната от Б. ЕАД помпена станция, ... и ... липсата на сериозни
36
действия от собственика за оптимизиране работата им и осигуряване и
ефективната работа на помпената станция” /стр.8/ освен, че не се подкрепят от
фактите от действителността, определено и надхвърлят рамките на добрия
тон.
Сочи се, че член 266, ал.2 от ЗЗД предвижда, ако през време на
изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на
работната ръка бъде изменена, възнаграждението да се изменя съответно,
макар и да е било уговорено изцяло.
Твърди се, че в случая ответника чрез помпената си станция, освен че
фактически изпълнява договорните задължения на ищеца, също така му
предоставя и една престация, допълвайки постоянно язовира с вода, която
ищецът от своя страна „продава“ на останалите ползватели. Отбелязва се, че
имайки предвид това обстоятелство, както и факта, че повишението на цената
на електричеството е довело до близо трикратно увеличение на стойността на
предоставяната от „Б.“ ЕАД престация и на основание чл. 266, ал. 2 от ЗЗД
нееднократно са искали намаление на цената по договора съобразно ползите
на дружеството от водата в сравнение с другите потребители, съобразно
нормата на чл. 139, ал. 3 от ЗВ или компенсиране на разходите ни за ПС, но се
твърди, че никога не са получавали съгласие. Вместо това се сочи, че всеки
път ищецът твърди, че цената е определена през 2016 година и че към
настоящия момент е налице съгласие по отношение на договорните клаузи,
въпреки наличието на съдебни спорове. Твърди, че цената спрямо „Б.” ЕАД е
определена при пълно погазване на нормата на чл. 37а от ЗЗК, която
категорично не позволява злоупотребата с по - силната позиция при
договаряне, като се пренебрегнати многократните възражения на дружеството
както срещу несправедливо определената непосилна цена, така и срещу
задължението да поддържа нивото на езерото само за своя сметка.
Отбелязва, че язовир „Р.” се захранва с вода от реките С. и С., като
основния поток се черпи от далеч по - пълноводната С. посредством помпена
станция /ПС/ „С.”, собственост на „Б.” ЕАД.
Посочено е, че тъй като водохващането на река С. се намира на кота
90.30 а язовирът е на кота 102.00, довеждането на основните количества вода
и поддръжката на нивото на езерото на кота 102.00 става с почти
непрекъснатата работа на помпена станция „С.” на „Б.” ЕАД. Твърди се, че
37
имайки предвид обстоятелството, че „Б.” ЕАД поддържа само за своя сметка
ПС „С.” и допълнително заплаща за тази дейност огромни суми годишно, то
при спазване на правилата на добросъвестността и добрите нрави и на
принципа „комуто ползите, нему и тежестите”, „Н.“ ЕАД не само, че не
следва да търси плащане от страна на „Б.” ЕАД, а следва да му възстанови
част от разходите за поддръжката на ХТС чрез непрекъснатата работа на
помпената му станция, която дейност съставлява най - скъпата част от
поддръжката на цялостното съоръжение язовир „Р.”.
Сочи се, че ТЕЦ „К." и ТЕЦ „Е." също ползват вода от язовира, чието
ниво се поддържа само и единствено за сметка на „Б." ЕАД, като тези
дружества не връщат изтеглената от тях вода, която отлита в атмосферата през
водоохладителните кули на централите, докато „Б.” ЕАД връща използваните
за охлаждане води, които практически се явяват дори пречистени, обратно в
езерото. Заявено е, че поради рециркулацията, дружеството практически
потребява много по-малко от другите ползватели на ресурса на язовира и
огромната част от количеството вода, която помпената станция на „Б.” ЕАД
допълва в чашата на водоема, за да поддържа технологично необходимото
ниво, не се ползва от неговата топлоелектрическа централа, а от другите две
ТЕЦ, като за така получената вода ТЕЦ „К.” и ТЕЦ „Е.” заплащат
възнаграждение не на „Б.” ЕАД, а на „Н.” ЕАД.
Намира, че са неприемливи внушенията за „отработени“ води, които
дружеството зауствало в язовира, очевидно предназначени да създадат
впечатление за замърсяване на водоема. Отбелязва, че връщащите се в езерото
води определено са по - чисти отколкото преди да минат през колекторите на
централата, като причината е утаяване и натрупване на замърсителите по
колекторите като налепи.
Счита, че неотносимо към правния спор е и посоченото Писмо изх.
№817.10.07.2020г., с което ответника се съгласявал да погасява задължения,
тъй като това писмо очевидно касае период, далеч предхождащ процесния.
Заявява, че на фона на двете висящи съдебни производства, несериозно
звучи твърдението, че „ Цената е фиксирана от страните в двустранно
подписан писмен договор и допълнителни споразумения към него и не може
да има колебания, че е постигнато съгласие по отношение на размера й.
Същото се отнася и до приемането на услугата”.
38
Твърди се, че именно поради пълното несъгласие на „Б.” ЕАД, както с
принудително наложената му цена, така и с условието за поддържане на
нивото на язовира само за негова сметка, се е стигнало и до образуване на две
съдебни производства. В този смисъл посочва, че безспорно не съществува
каквото и да било съгласие от тяхна страна с цената по договора - напротив,
счита, че дружеството не само не следва да заплаща несъществуващата
„услуга” на ищеца, а следва да получава от другите ползватели на ресурса на
езерото парични суми за поддръжката на водното ниво на кота 102,00.
Що се отнася до приемането на услугата, отново подчертава, че не
съществува нито един документ, свидетелстващ за такова приемане. Твърди
се, че издадените от ищеца фактури не са подкрепени от каквито и да било
приемателни актове за изпълнени работи или за каквото и да било приемане
на предоставена престация. Твърди се, че липсват приемо-предавателни
протоколи, записки, формуляри или друг документ, въз основа на който да се
определи стойността на фактурите. Сочи се, че в самите фактури липсва
описание на предмета на дейностите, за които са издадени, липсва обем,
количество на предоставената стока или услуга; липсва единична цена.
Категорично се твърди, че договорът е сключен под икономическа
принуда, при злоупотреба с господстващото положение на „Н.” ЕАД,
категорично е налице несъгласие по основни реквизити на договора, както по
отношение на цената, така и относно задължението за безвъзмездна
поддръжка нивото на езерото, за което говорят не само представената по
делото кореспонденция, не само фактът, че договорът не е подписан близо
година след отправяне на предложение на сключване, но и обстоятелството, че
считано от началото на 2021г. до настоящия момент фактурите на ищеца не са
осчетоводявани от „Б.” ЕАД. Заявява се, че последното обстоятелство -
неприемането на издаваните от „Н.” ЕАД фактури вече трета година още по -
категорично говори за това, че „Б.” ЕАД не е съгласен с насилствено
натрапените му условия по договора и че не признава разхода за „услугата
водоподаване”.
Твърди, че не отговарят на истината и внушенията, че дружеството не е
изразявало възражения по реда на чл. 265 от ЗЗД.
Посочва, че въпреки многократно водените разговори и проведената
кореспонденция, всички техни искания за понижаване на цената или за
39
поемане поне на част от разходите за поддръжката на нивото на езерото на
кота 102, са били пренебрегвани и „Б.” ЕАД, под натиска на обстоятелствата и
технологичната необходимост от вода е било принудено да подпише
процесния договор при условията на подчинение пред по – силната позиция
при договаряне на „Н.” ЕАД, под икономически диктат, при крайно неизгодни
за него условия.
Моли, представените доводи и аргументи да бъдат приети в качеството
им на възражение срещу неизпълнението на Договор №16ИД-
Х60В053/18.11.2016 г. по смисъла на чл. 265 във вр. с чл. 87, ал. 1 от ГПК, тъй
като „Н.” ЕАД и през новия процесен период не е изпълнявало задълженията
си, чрез фактически свои действия да осигури „провеждането, съхраняването
и отвеждането на водите” /чл.4 от Договора/ във и от водното тяло на язовир
„Р.”, така, че същите да могат да се ползват безпроблемно за „технологичното
водоснабдяване” на „Б.” ЕАД, при което ищецът по настоящото дело не е
предоставил дължимата по договора престация. Заявява, че предвид
неизпълнението на дължимата престация, „Н.” ЕАД не следва да претендира
каквото и да било заплащане по договора.
Счита, че несъстоятелни са твърденията /стр.6/, че „Б.” ЕАД трябвало да
оспорва процесните фактури при издаването им.
Сочи, че съгласно логиката на представителя на „Н.” ЕАД, в този случай
не следва да се оспорва верността на фактурата, а цената, отразена във
фактурата, което е юридически нонсенс.
Намира, че несъотносими към спора са изложените съждения, касаещи
„дълготрайни търговски взаимоотношения ” /стр.5/.
Сочи се, че фактът, че между двете дружества съществуват
дългогодишни взаимоотношения не означава, че тези отношения са постоянни
и неизменни във времето. И двете дружества са били с един и същи
принципал.
Твърди се, че именно за целите на ТЕЦ „М.“, чийто правоприемник е
„Б.” ЕАД е изградена и ХТС „Р.“, която е била част от активите на ТЕЦ. Както
едното, така и другото дружество са претърпели сложни промени след
настъпването на т.н. демократични промени и пазарен преход, но в един
определен момент „Н.” ЕАД е започнало да използва господстващото си
положение и пренебрегвайки принципите за равенство в гражданските и
40
търговските правоотношения, да налага диктат в отношенията си с „Б.” ЕАД.
Посочено е, че обратно на твърденията на представителя на ищеца, през
годините, през които са били в сила договорите за „водоподаване”, не
възложителят „Б.” ЕАД е „получавал договорената услуга”, а напротив -
именно ответникът по настоящото производство, „Б.” ЕАД, е извършвал
необходимите фактически действия както за довеждане на водите и
осигуряване на водното ниво в езерото /в което се състои и самото
водоподаване в частност/, така и за осигуряване на качество на водите чрез
прочистване от биологични или механични замърсители, и практически
услугата е получавана не от възложителя, а от изпълнителя по договора.
Сочи се, че дългогодишните взаимоотношения очевидно не са
попречили на ищеца да злоупотреби с господстващото си положение при
договаряне и да започне да налага крайно неизгодни условия в договора.
Заявява се, че не следва да се има предвид твърдението на ищеца, че
„През всичките тези години ответникът е получавал и приемал договорената
услуга, която се изразява в използване на воден обем, акумулиран в язовир „Р.
“ и прилежащите му хидротехнически съоръжения /ХТС/, като водостопанска
система, която се стопанисва от Н. ЕАД. ” /стр.6, горе/.
Изтъква, че изпълнителят по договора практически не е предоставял
договорената услуга, при което и „Б.” ЕАД не е получавал тази неосъществена
престация. Твърди, че не съществуват приемателни документи,
удостоверяващи, че „Н.” ЕАД е изпълнявало дейностите по договора, нито
документи, че „Б.“ ЕАД някога е приемал такъв вид работи от Изпълнителя по
процесния договор.
Заявява се, че ако все пак ищецът разполага с такива приемателни
документи, отразяващи изпълнението на горните дейности и приемането на
същите дейности от страна на „Б." ЕАД, то не би представлявало трудност
документите да бъдат представени по делото. Сочи, че очевидно още при
сключването на договора, предложителят и изпълнител по договора - „Н.”
ЕАД не е имал намерение да изпълнява дейностите, представляващи предмет
на договора, като по този начин договорът се явява лишен от реален предмет.
Счита, че в този смисъл домогванията да се докаже, че между
дружествата са налице валидни облигационни отношения са лишени от
всякакво фактическо основание. Дори и да са налице някакви отношения, то
41
те със сигурност не са валидни облигационни отношения, породени от
процесния договор.
Освен това се сочи, че договорената услуга всъщност не е точно
осигуряване на възможност за използване на воден обем, акумулиран в язовир
„Р.. Предметът на договора дефинира и услугата, която следва да се
предоставя от изпълнителя по договора и тя, съгласно изричната уговорка на
чл.1 от договора е „провеждането съхраняването и отвеждането на водите“.
Тоест, по силата на сключения договор изпълнителят трябва да довежда води
и да поддържа нивото на езерото, а възложителят има право да използва
водите за технологичното си водоснабдяване. В случая се сочи, че
възложителят „Б.” ЕАД изпълнява задълженията на изпълнителя по договора
- „Н.” ЕАД за провеждането и съхраняването на водите и сам осигурява и
технологичното си водоснабдяване.
Заявява се, че буди недоумение защо според ищеца следва да се спазва
клаузата по отношение на цената на договора, а не следва да се спазва тази,
определяща дейностите, които той се е съгласил да извършва в изпълнение
предмета на договора.
Сочи се, че „Б.“ ЕАД е изцяло съгласен с тезата, че цената на договора
следва да бъде формирана на база разходите, направени за поддръжка на
съоръженията на ХТС „Р.“, включително за поддръжка на ПС „С.“, в
съответствие с разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗВ за разпределение на
разходите между потребителите.
Счита, /макар че предметът на договора е твърде конкретен и не включва
всички дейности по ХТС/, че ищецът следва да докаже с всички
доказателствени средства, стойността на всичките му реални разходи,
направени именно за работата на ХТС „Р.“, а не за каквито и да било други
обекти на Н. ЕАД, като тази стойност бъде документално обоснована. Също
така счита, че ищецът следва да докаже и разходите си за поддръжката на
съоръжението „Т.“, собственост на Община Г., както и да докаже, че
стопанисва съоръжението /както твърди/ на валидно законово основание.
Счита, че доказаните разходи за реално изпълнени дейности на ищеца за
поддръжката конкретно на ХТС „Р.“ следва да му бъдат възстановени от
ползвателите на водите в съответствие с нормата на цитирания чл.139, ал.3 на
ЗВ, при съобразяване с и при компенсиране на разходите, които „Б.“ ЕАД е
42
направил за работата на ПС „С.“, за да поддържа ХТС „Р.“.
Посочва се, че представителя на ищеца е формулирал почти точно
„ролята на ищеца, като стопанисващ язовира” и че същата се свежда до
бездействие, поне що се отнася по отношение на предмета на процесния
договор /стр.6 от допълнителната искова молба/.
Заявено е, че ако все пак счита, че е изпълнявал дейности, които
осъществяват предмета на договора, то за ищеца надали би било трудност да
представи доказателства както за изпълнението именно на тези дейности -
провеждането и съхраняването на водите, така и за стойността на дейностите,
с което да оправдае и претендираното възнаграждение.Твърди, че безспорен
факт е също, че стопанисващият може да злоупотребява с предоставената му
благоприятна позиция, в пълно нарушение на правилата на добрите нрави.
Счита, че ирелевантни по отношение на спора са съжденията на
представителя на „Н.“ ЕАД по отношение на разрешителни за водовземане,
водоползване, такси за заустване. Намира, че са недопустими внушенията, че
едва ли не дружеството замърсява водата в езерото, тъй като изследванията
сочат точно обратното - след колекторите на ТЕЦ водата излиза с по – малко
замърсители, отколкото влиза, най - малкото защото се филтрира преди
постъпването в системата. Отбелязва, че на този извод сочат и представените в
настоящото производство протоколи от изследване качеството на водата на
входа и на изхода на охладителната система на централата.
За неоснователни намира и без никаква обективна връзка с правния спор
съжденията на ищеца относно издадените на дружеството Комплексни
разрешителни.
От друга страна се посочва, че ищецът по настоящото съдебно
производство не е контролен орган и опитите да осъществява
административен контрол върху дейността на дружеството освен, че са
недопустими, не касаят по никакъв начин спора по делото.
Освен, че „Б.” ЕАД е депозирало всички необходими документи и
разполага с правото на водовземане, напомня, че ако то не осъществява
дефакто водовземане от река „С.”, ищецът не би могъл да предоставя
„услугата водоподаване” освен на дружеството, също така и на другите
ползватели на водата от язовира.
43
Заявява се, че непонятно за тях остава по какъв начин според ищеца,
пространното описание на историята и на предмета на дейност на
предприятие „Я.“ при „Н.” ЕАД, доказва изпълнението на фактическите
договорни дейности по провеждане и съхранение на водите в язовир „Р.”,
каквито очевидно са домогванията му в допълнителната молба. Сочи, че
необяснимо е също, как описанието или подробното разяснение на вменените
на предприятието, от закона задължения, представляват доказателство за това
че същото това предприятие регулярно и добросъвестно изпълнява
обслужването поддръжката и ремонта на поверените му съоръжения.
Посочва, че на страница 13 от Допълнителната искова молба ищецът
изчерпателно изброява техническите средства, чрез които се осъществява
„водохващането на река С.“. Твърди се, че от всички изброени от ищеца
средства, реалните технически и фактически действия по провеждането и
съхранението на водите се осъществяват основно чрез непрекъсната работа на
помпена станция „С.“, изцяло за сметка на „Б.” ЕАД. Сочи се, че действията
по отвеждане на водите от чашата на язовира, се осъществява от помпените
станции на ТЕЦ “К.” и ТЕЦ „Е. М.” или по силата на земната гравитация.
Според ответника, че нито в исковата молба, нито в допълнителната
искова молба се сочи себестойността на някоя от дейностите, за които Н. ЕАД
претендира заплащане.
Сочи се, че понастоящем като основно доказателство за формиране на
цената по договора, съответно за претендираните от ищеца суми се представя
таблица с наименование „Разходи за ЯР "Р.” по елементи включени в Анализ
на цените за услугата „водоподаване” за 2016г. /на база разходи за 2015г./.
Стойностите на разходите, отразени в таблицата не са подкрепени от нито
един разходооправдателен документ. Счита се, че по абсурден начин само за
„Б.” ЕАД са начислени разходи в размер на 19% от стойността на всички
разходи за язовирния район, които са отнесени към съоръжението „Т.”, което
се ползвало само от ответника. Посочва, че това съоръжение представлява най
- обикновен канал, по който на практика не се извършват никакви фактически
дейности и отнасянето на разходи към него очевидно е само с цел да се
оправдае изключително високата цена на „услугата” към „Б.” ЕАД. Заявява,
че абсурдно е и твърдението, че това съоръжение се ползвало само от
ответника, затова той сам следвало да плаща поддръжката му.
44
Посочва, че безспорно, всички елементи, включени в хидротехническото
съоръжение образуват една система и нито един от елементите сам по себе си
нито може да функционира, нито да изпълнява предназначението си без
помощта на другите елементи. Така твърденията, че топлия канал, по който се
извършва рециркулацията на водата в езерото се ползвал само от „Б.” ЕАД е
абсолютно несъстоятелно.
Отбелязва, че твърдението че „ ...ответника експлоатира собствената си
ПС „С. ”, като водовземно съоръжение за водоснабдяване от река С. (в т.ч.
отклоняване на води) за собствените си технологични нужди и
производствените си дейности, поради което са неоснователни изложените
оплаквания в отговора на исковата молба, че ответника прави разходи за
нейната поддръжка. ” /стр.8/ не отговаря на обективната истина и е откровен
опит да заблуди и подведе съда.
Посочва, че действително, ПС „С.“ подава основното количество вода за
допълване на езерото и една малка част - „свежи води” - за цех Х. за
производство на обезсолена вода за пара в котлоагрегатите, както и за други
нужди.
Заявено е, че както самият ищец отбелязва, в помпената станция се
намират както помпи добавъчна вода /№1, №2 и №3/, които допълват язовира,
така и помпи свежи води /№4 и №5/, които се ползват за технологичните
нужди и производствените дейности на предприятието.
Сочи се, че представителят на Н. ЕАД е запознат с факта, че справките,
представени по делото касаят само разходите за помпи добавъчна вода, които
пълнят езерото. Основен компонент в тези разходи е стойността на ползваната
електроенергия. Заявява се, че действително част от общите разходи могат да
се отнесат и към помпи сурова вода, но тази част е пренебрежимо малка.
Посочено е, че видно от предоставените от ищеца доказателства -
„Отчети на актуализирана ремонтна програма” и „Актуализирана
инвестиционна програма” на предприятие „Я.“ за язовирен район „Р.“, за 2021,
2022 и 2023г. сборът на изразходваните средства за трите години, /а не за две
години и един месец, колкото е процесния период/ за поддръжка и ремонт на
язовир Р. възлиза общо на 305 240.00 лева, т.е. по 101 746.66 лева годишно, а
претенцията само към „Б.” ЕАД за една календарна година е 668 927.28 лева -
повече от шест пъти над стойността на реалните разходи.
45
Отделно от това се сочи, че за електричество за работата на ПС „С.”, Б.
ЕАД заплаща ежегодно и сума, която надхвърля десеткратния размер на
годишния разход на ищеца за поддръжка и ремонт на цялото ХТС.
Заявено е, че „Б.” ЕАД не претендира, че не следва да заплаща дела си за
ползвания от него воден ресурс.
Сочи се, че дружеството е готово да поема дела си от общите разходи за
поддръжката на язовир Р. като цяло, но в съответствие с разпоредбата на чл.
139, ал. 3 от Закона за водите - съобразно ползите /във финансово изражение/,
които извлича от работата си, ползвайки водния ресурс, съотнесени към
ползите /във финансово изражение/, които извличат от работата си другите
ТЕЦ - ползватели на ресурса и като се отчита обстоятелството, че
дружеството не потребява, а само рециркулира ползваната от него вода.
Отбелязва се, че и в допълнителната си молба ищецът не претендира, че
изпълнява точно договорните си задължения. Твърди се, че по делото не са
представени доказателства, че Изпълнителят е осъществявал през процесния
период задълженията си по провеждане, съхраняване и отвеждане на водите,
за което да му се дължи възнаграждение. Според ответника, неизпълнение на
договорената услуга обосновава както недължимостта на заплащането на
издадените фактури, така и неоснователността на самото фактуриране на
реално неосъществените доставки.
Сочи, че логиката, заложена и в допълнителната искова молба отново
сочи, че според виждането на ищеца самият факт на сключването на договор
обвързва възложителя със задължение да заплаща регулярно месечни
възнаграждения на ищеца, без да е необходимо изпълнителят да се предоставя
уговорената насрещна престация.
Отбелязва отново, че наличието на подписан договор за услуга само по
себе си не води до пораждане на задължение за плащане. Сочи, че за да
възникне задължение за плащане на възнаграждение по процесния договор, е
необходимо от обективна страна Изпълнителят да е изпълнил услугата,
предмет на договора. По отношение на твърдението, че „Разпределянето на
посочените разходи между всички ТЕЦ-ли не е на база ползвана вода, а на
база разходите за поддръжка на съоръженията. ” /стр.15/ счита, че за да докаже
ищецът претенциите си, следва да представи пред съда абсолютно всички
разходооправдателни документи, за всички направени от него разходи за
46
поддръжка на ХТС „Р.”, въз основа на които да се направи и заключение за
размера на тези разходи.
Моли, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по
търговско дело № 482 по описа на ОС С.З. за 2023 г. да бъде спряно, до
отпадане на съществуващата пречка за движението му.
Алтернативно, ако все пак Съдът счете, че производството по т. д. №
482/2023 г. следва да продължи своя ход, моли да се прогласи нищожността на
Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г., ведно с всички произтичащи от
прогласяването последици;
Алтернативно моли, да се отхвърлят предявените с искова молба
обективно съединени искове срещу ответното дружество като недоказани,
необосновани и изцяло неоснователни.
Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
С Определение №353/26.04.2024 г. по настоящото дело съдът е оставил
без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като предходният имуществен
спор между страните, по който е образувано т. д. № 1497/2021 г. на Окръжен
съд гр. С.З., който е висящ към онзи момент, има за предмет имуществени
права, различни от заявените като предмет на разрешаване в настоящия исков
процес.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Между страните е сключен Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г.,
по силата на който ищецът, в качеството на изпълнител, се е задължил да
осигурява провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.“ с оглед обезпечаване
на технологичното водоснабдяване на ответника, като последният се е
задължил да заплаща тази услуга наречена „водоподаване“ на цена, съгласно
чл. 2 и чл. 3 от договора. В чл. 2 от договора е уговорена стойност на услугата
в размер на 515 133,96 лв. без ДДС, като в чл. 3 е договорено индексиране на
цената на услугата през срока на договора за всяка следваща календарна
година, спрямо цената за предходната година, с официално обявената от НСИ
47
средногодишна инфлация за предходната година, а при обратно проявление
/дефлация/ цените остават на договореното ниво от предходната година.
Съгласно чл. 17 от договора, срокът на договора е за периода 01.01.2016
г. – 31.05.2026 г. Услугите, за които ищецът е издал фактури на ответното
дружество и претендира да бъдат заплатени са извършени в период от време
на действие на договора.
Със споразумение от 06.02.2020г. страните по делото са договорили на
осн. чл. 3 от сключения между тях договор стойността на
услугата“водоподаване“ за 2019 г. в размер на 540 678,36 лв. без ДДС.
Със споразумение от 21.04.2020 г. страните по делото са договорили на
осн. чл. 3 от сключения между тях договор стойността на
услугата“водоподаване“ за 2020 г. в размер на 557 439,36 лв. без ДДС на 12
месечни вноски в размер на 46 453,28 лв. без ДДС.
Страните по делото не оспорват обстоятелството, че са имали трайни
търговски отношения, свързани със същата предоставяна услуга от ищеца -
провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед обезпечаване
на технологичното водоснабдяване на ответното дружество и преди
процесния договор № 16ИД-Х60ВО53/18.11.2016 г.
В хода на производството с оглед установяване на спорните
обстоятелства по делото е назначена комплексна съдебно-техническа и
съдбено-икономическа експертиза, чието заключение е депозирано пред
настоящия състав.
След запознаване с представените по делото писмени доказателства и
счетоводните документи при страните, експертизата е дала заключение
относно размера на претендираните суми и ДДС по издадените фактури,
касаещи процесния договор. Според експертизата, в счетоводството на ищеца
„Н.“ ЕАД има вземане от ответника „Б.“ ЕАД /по счетоводна сметка Клиенти
№ **********, аналитична партида **********, фирмен код 6018, с текст
„МО 25 – услуга водоподаване“/ като за периода месец октомври 2021 г. –
месец октомври 2023 г. Н. ЕАД е издало фактури за услуга „водоподаване“ на
обща стойност 1 393 598.50 лв., от които 1 161 332 лв. без ДДС и ДДС –
232 266.50 лв., а именно:
48
Фактура №**********/31.10.2021 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2021 г.;
Фактура №**********/30.11.2021 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец ноември 2021 г.
Фактура №**********/31.12.2021 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец декември 2022 г.
Фактура № **********/31.01.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец януари 2022 г.
Фактура №60000005884/28.02.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец февруари 2022 г.
Фактура №60000005984/31.03.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец март 2022 г.
Фактура №60000006093/30.04.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец април 2022 г.
Фактура №60000006197/31.05.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец май 2022 г.
Фактура №**********/30.06.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юни 2022 г.
Фактура № **********/31.07.2022г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юли 2022 г.
Фактура № **********/31.08.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец август 2022 г.
Фактура № **********/30.09.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец септември 2022 г.
Фактура № **********/31.10.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2022 г.
Фактура № **********/30.11.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец ноември 2022 г.
Фактура № **********/31.12.2022 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец декември 2022 г.
Фактура № **********/31.01.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец януари 2023 г.
49
Фактура № **********/28.02.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец февруари 2023 г.
Фактура № **********/31.03.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец март 2023 г.
Фактура № **********/30.04.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец април 2023 г.
Фактура № **********/31.05.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец май 2023 г.
Фактура № **********/30.06.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юни 2023 г.
Фактура № **********/31.07.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец юли 2023 г.
Фактура № **********/31.08.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец август 2023 г.
Фактура № **********/30.09.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец септември 2023 г.
Фактура № **********/31.10.2023 г. дължима сума за главница в размер
на 55 743,94 лв. с ДДС за услугата водоподаване за месец октомври 2023 г.
Според експертното заключение, отразената в счетоводството на ищеца
вземане от ответното дружество е общо 1 161 332.00 лв. без ДДС, отразената
сума като сбор на ДДС е 232 266.50 лв., общото вземане е в размер на
1 393 598.50 лв. От представено извлечение от счетоводната система на ищеца
е видно, че няма извършени плащания или прихващиния по процесиите
фактури и сумата в размер на 1 116 554,90 лв. не е заплатена от ответника.
При извършена проверка в счетоводството на ответника е установено, че
издадените от ищеца процесни фактури от 2021 г. са включени в дневниците
за покупки през 2021 г. от ответника и в СД по ЗДДС – уведомление за
приемане вх. №ДДС 9200-1087725/14.02.2022 г. са сторнирани и за издадените
през 2021 г. фактури за „Услуга водоподаване“ не е ползван данъчен кредит.
Издадените фактури през 2022 и до месец октомври 2023 г. включително не са
включени в СД по ЗДДС и не са отразени в счетоводните регистри на „Б.“
ЕАД. Към датата на депозиране на експертното заключение в счетоводните
регистри на „Б.“ ЕАД няма задължения по горепосочените фактури.
50
В заключението т. А.4. експертизата е изчислила дължимата мораторна
лихва по всяка една от приложените фактури и ДДС от деня, в който става
изискуема, съгласно чл. 14 от договора /при забава на плащанията за повече от
15 дни от получаване на фактурата от възложителя се прилагат разпоредбите
на чл. 86 от ЗЗД/, до завеждане на делото /19.12.2023 г./, като сумата е
изчислена общо в размер 176 389.72 лв.
Във връзка с установяване на дейностите по предмета на договора
между страните – „водоподаване“ – т. е. дейности по провеждане, съхраняване
и отвеждане на водите в язовир „Розoв кладенец“, експертизата е посочила и
обяснила подробно в т. Б какво съоръжение е язовир „Р.“ и какви са
дейностите по провеждане на водите до язовир „Р.“.
Видно от експертизата, язовир „Р.“ не е естествено езеро, а представлява
хидровъзел с множество хидротехнически съоръжения, благодарение на които
водата постъпва, съхранява се и се отвежда по предназначение
Дейността по провеждане на водите до язовир „Р.“ се състои в
отклоняване на същите от руслата на р. С. и р. С. и довеждането им чрез
съответните деривации до чашата на язовира.
Водохващането на р. С. е изградено на корекцията на същата.
3
Водохващането на р. С. е оразмерено за Qmax=3 m/s съгласно Техническия
паспорт на съоръжението.
Водата се отклонява от р. С. целогодишно и постъпва в езерото чрез
следните по-важни съоръжения:
• Водохващане - стопанисвано от „Н.“ ЕАД;
• Захранващ канал - стопанисвано от „Н.“ ЕАД;
• Помпена станция „С.“ - собственост на „Б.“ ЕАД;
• Напорен водопровод - стопанисвано от „Н.“ ЕАД;
• Безнапорен водопровод - стопанисвано от „Н.“ ЕАД;
• Дюкер - стопанисвано от „Н.“ ЕАД.
Водохващането на р. С. е изградено на корекцията на същата и е
оразмерено за Qmax=20 m3/s съгласно Техническия паспорт на
съоръжението.
Водата се отклонява от р. С. целогодишно и постъпва в езерото чрез
51
следните съоръжения:
• Водохващане - стопанисвано от „Н.“ ЕАД;
• Захранващ канал - стопанисвано от „Н.“ ЕАД.
От водохващането на р. С. до водохранилището водата се транспортира
по трапецовиден канал, земен профил.
Водите от собствения водосбор са незначителни.
Видно от експертизата, водният обем на язовир „Р.“ се обезпечава от
нормалната експлоатация на деривациите на р. С. и р. С., като последната
работи целогодишно (в т. ч. и ПС С., стопанисвана от „Б.“ ЕАД).
Съхранението на водния обем и поддържане на необходимото водно
ниво в язовира е възможно благодарение на възпиращата роля на язовирната
стена и контрастената и работата на деривациите на двете реки.
Отвеждането на водите с оглед осигуряване на технологичното
водоснабдяване на ТЕЦ-овете в комплекса, от страна на Н. ЕАД „Я.“ се свежда
до подаване на вода посредством канал за студени води до бреговите помпени
станции собственост на ТЕЦ-овете.
Експертизата посочва, че хидротехническите съоръжения на хидровъзел
„Р.“ са част от една система, която е едно цяло и компрометирането на някое
от тях ще застраши нормалните производствени процеси и обезпечаване на
технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД и ТЕЦ-овете.
Експертизата посочва, че поради своето естество, язовирните стени са
съоръжения /строежи/, подложени на непрекъснато всестранно въздействие на
водата (воден натиск, воден подем, филтрация, суфозия, химическо и
физическо въздействие, претоварване при високи води) и се намират винаги в
риск, поради което им е необходим непрекъснат технически контрол и
поддържане.
За осигуряването на техническата и безопасната експлоатация на
съоръженията, стопанисвани от Н. ЕАД, предприятие „Я.“ упражнява
технически контрол на Хидровъзел „Р.“.
Видно от експертизата, предприятието осъществява системен
непрекъснат технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения
с помощта на контролно- измерителни системи и прибори, както и визуални
огледи. Тази дейност се осъществява по утвърдени програми за технически
52
контрол.
Измерваните и наблюдавани явления, въз основа на които се дава
заключение за състоянието на язовирната стена, се правят чрез: геодезическа
контролно-измерителна система, пиезометрична система, визуални огледи,
технически прегледи.
Видно от експертизата, ежедневно се правят измерване на водното ниво
с помощта на водочетна рейка, разположена близо до административната
сграда на район „Р.“.
Всички описани действия се извършват със средства, машини и
служители на Предприятие „Я.“ в създадено за целта структурно звено -
Язовирен район „Р.“ с необходимата материална база и човешки ресурс. При
необходимост се използват специалисти и тежка строителна техника -
кранове, помпи за гъсти течности и челни товарачи от ремонтната база на
ответното дружеството.
Въз основа на всички споменати измервания и наблюдения се прави
анализ и заключения от отговорните технически лица на район „Р.“ и се прави
съответната организация за провеждане на поддръжка, ремонти и инвестиции
в хидровъзела. Ежегодно, два пъти в годината се провеждат и годишни
технически прегледи от специално назначени комисии от специалисти от
Предприятие „Я.“.
Видно от експертизата, фактически дейности, осъществявани от ищеца
за изпълнение на договорените му задължения, са осъществявани от
поделението на Н. ЕАД - „Я.“, район „Р.“ и се състоят, в извършваното на:
Експлоатация на хидротехническите съоръжения на хидровъзел „Р.“, (с
изключение на стопанисваната със средства и хора от „Б.“ ЕАД, ПС
„С.“);
Поддържане на необходимото водно ниво в язовира за обезпечаване на
техническото водоснабдяване на ТЕЦ (с изключение на работата на ПС
„С.“);
Охрана на водохващанията на р. С. и р. С. и страничния изпускател и
траншейния преливник;
Периодични геодезически и пиезометрични замервания от контролни
шахти по протежение на язовирната стена и контрастената за проверка за
филтрация, хоризонтални и вертикални деформации;
53
Почистване на прилежащата територия на деривациите от тревиста и
храстовидна растителност;
Непрекъснат визуален контрол и проверка на фугите по облицовъчните
плочи по водния откос, почистване и запълване на фугите;
Почистване на деривациите от наноси;
Поддръжка (профилактика, смазване и др.) на съоръженията на
водохващанията и страничния изпускател;
Обезопасяване на опасни участъци с оградна мрежа за предотвратяване
на достъпа на хора и животни;
Ремонтна и инвестиционна дейност на съоръженията в хидровъзел „Р.“.
Видно от експертизата фактическите дейности, осъществявани от ищеца
за поддръжката на ХТС са следните:
Осигуряване на техническото водоснабдяване, което се извършва по
утвърдена програма за технически контрол на язовир „Р.“, в съответствие с
изискванията на „Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние“, включваща извършване на оперативен мониторинг за гарантиране
сигурността на язовира, язовирната стена, съоръженията към нея, която
включва:
Пълни измервания по всички пунктове от контролно измервателните
системи:
• Вертикални премествания по геодезически способ на язовирна стена
„Р.“;
• Вертикални и хоризонтални премествания по геодезически способ
язовирна контра стена „Р.;
• Измерване на водни нива в пиезометрите на язовирна стена „Р.“ и
контра стена;
• Вземане на водни проби за Х. анализ на водата съгласно график
изготвен за конкретната година от отдел „Технически“;
За гарантиране на изправността на съоръженията, регулярно се
извършват и Визуални огледи на
• Язовирна стена и контра стена „Р.“;
54
• Водохващания „С.“ и „С.“;
• Канал пълнещ язовира от водохващане „С.“;
• „Студени“ и „топли“ канали;
• Струеразсейващи и преградни диги.
Като допълнение се извършват при необходимост и извънредни пълни
измервания при определени явления, като (земетръс, висока вълна, силни
ветрове, покачване/понижение на водното ниво в езерото и др. необичайни
явления).
Ежедневна поддръжка се извършвана от язовирния район и извън
включените в ремонтните и инвестиционни програми на предприятието
дейности, като в това число влизат:
• почистване на решетки за осигуряване на проводимост от попаднала
растителност и др. предмети;
• косене на растителност по въздушни откоси и преградни диги;
• почистване с цел осигуряване проводимост на канали, водохващания.
Видно от комплексната експертиза, относно себестойността на
гореописаните дейности за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., в счетоводните регистри
на „Язовира и каскади“, район „Р.“ фактическите дейности осъществявани от
ищеца за изпълнение на договорните му задължения, описани по-горе по
услугата „водоподаване“, свързани с осигуряването, провеждането,
съхраняването и отвеждането на водите в язовира са отразявани общо за
структурната единица, а не по видове дейности. Разходите са осчетоводени и
калкулирани по сметка 670 „разходи район „Р.““ и не може да се извърши
анализ на разходите по видове дейности, извършвани от ищеца.
По делото е депозирано допълнение към експертизата, съгласно което
3
ТЕЦ „К.“ АД има месечен лимит от вода от 2,5 млн. м/мес., а ТЕЦ „Е. – ЗС
М.“ АД – 1,5 млн. м3/мес., като тази вода се черпи от тях от язовир „Р.“ и не се
възстановява. За да могат тези две електроцентрали да ползват вода от
язовира безпроблемно, е необходимо водното ниво в него да се поддържа над
кота 102,00 чрез непрекъснато подаване на вода от деривация „С.“, в това
число и стопанисваната от „Б.“ ЕАД ПС „С.“. Основното количество от
ползваната от „Б.“ ЕАД вода се ползва при рециркулация и не се отнема от
водоема. Използваната от „Б.“ ЕАД вода от водоема за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
55
е 7 020 808 куб м. или 2 340 269 куб м годишно. Разпределението на общото
използвано количество вода от язовир „Р.“, който се допълва посредством вода
изкачвана с 3 бр. центробежни помпи в % за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2023
г. за ТЕЦ „К.“ АД е 59,6%, за ТЕЦ „Е. – ЗС М.“ АД е 35,76 %, а за „Б.“ ЕАД е
4,64 %.
Съдът възприема заключението, тъй като същото е мотивирано,
задълбочено изготвено и като цяло отговаря на поставените от страните и
съда задачи, относими към спора.
По отношение на направеното от ответника възражение за нищожност
на договора поради липса на съгласие и липса на предмет, „грубо
противоречие на договора с императивни правни норми, поради нарушаване
на принципите за добросъвестност, равнопоставеност и реципрочност на
гражданските и търговските правоотношения, прокламирани от разпоредбите
на чл. 9 и чл. 12 от ЗЗД, поради реалната липса на съгласие за сключване на
договора при заложените в него условия, както и поради невъзможност за
изпълнение на предмета му от страна на изпълнителя по него“, съдът счита
тези възражения за частично основателни.
По отношение на направеното от ответника възражение за
нищожност на договора поради липса на съгласие и липса на предмет,
съдът счита същите за неоснователни.
Безспорно договорът е с определен предмет, по отношение на който
страните са постигнали съгласие и са изпълнявали задълженията си по него –
ищецът да предоставя съответната услуга „водоподаване“, а ответникът да
изпълнява, както е и изпълнявал задълженията си по договора за заплащане на
издаваните от ищеца фактури.
Според експертизата водният обем на язовир „Р.“ се обезпечава от
нормалната експлоатация на деривациите на р. С. и р. С., като последната
работи целогодишно (в т. ч. и ПС „С.“ стопанисвана от „Б.“ ЕАД).
Съхранението на водния обем и поддържане на необходимото водно
ниво в язовира е възможна благодарение на възпиращата роля на язовирната
стена и контрастената и работата на деривациите на двете реки.
Отвеждането на водите с оглед осигуряване на технологичното
водоснабдяване на ТЕЦ-овете в комплекса, от страна на „Н.“ ЕАД се свежда
56
до подаване на вода посредством канал за студени води до бреговите помпени
станции собственост на ТЕЦ-овете.
Според експертизата, хидротехническите съоръжения на хидровъзел
„Р.“ са част от една система, която е едно цяло и компрометирането на някое
от тях ще застраши нормалните производствени процеси и обезпечаване на
технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД и двата ТЕЦ-а.
Поради своето естество, язовирните стени са съоръжения /строежи/,
подложени на непрекъснато всестранно въздействие на водата (воден натиск,
воден подем, филтрация, суфозия, химическо и физическо въздействие,
претоварване при високи води) и се намират винаги в риск. Затова им е
необходим непрекъснат технически контрол и поддържане. За осигуряването
на техническата и безопасната експлоатация на съоръженията, стопанисвани
от Н. ЕАД, Предприятие „Я.“ се упражнява технически контрол на
Хидровъзел „Р.“.
Предприятието осъществява системен непрекъснат технически
мониторинг на всички хидротехнически съоръжения с помощта на контролно-
измерителни системи и прибори, както и визуални огледи. Тази дейност се
осъществява по утвърдени програми за технически контрол.
Видно от експертното заключение, конкретните дейности, свързани с
предмета на договора, осъществявани от поделението на „Н.“ ЕАД се състоят,
в извършваното на:
- Експлоатация на хидротехническите съоръжения на хидровъзел „Р.“, (с
изключение на стопанисваната със средства и хора от „Б.“ ЕАД ПС „С.“)
- Поддържане на необходимото водно ниво в язовира за обезпечаване на
техническото водоснабдяване на ТЕЦ (с изключение на работата на ПС „С.“)
- Охрана на водохващанията на двете реки и страничния изпускател и
траншейния преливник;
- Периодични геодезически и пиезометрични замервания от контролни
шахти по протежение на язовирната стена и контрастената за проверка за
филтрация, хоризонтални и вертикални деформации;
- Почистване на прилежащата територия на деривациите от тревиста и
храстовидна растителност;
- Непрекъснат визуален контрол и проверка на фугите по облицовъчните
57
плочи по водния откос, почистване и запълване на фугите;
- Почистване на деривациите от наноси;
- Поддръжка (профилактика, смазване и др.) на съоръженията на
водохващанията и страничния изпускател;
- Обезопасяване на опасни участъци с оградна мрежа за предотвратяване
на достъпа на хора и животни;
- Ремонтна и инвестиционна дейност на съоръженията в хидровъзел
„Р.“.
Освен процесния договор страните по делото са сключили и
споразумения за индексиране на цената, уговорена с чл. З от договора, което
представлява едно потвърждаване на вече изразената воля по съществените
условия на същия. Налице е и изпълнение от страните по договора. Съдът
счита, с оглед данните по делото, че възраженията на ответника за нищожност
на договора поради липса на предмет и съгласие са неоснователни.
По отношение на възражението на ответника за нищожност на
процесния договор поради противоречие на клаузите в него на действащи
към момента на сключването му императивни правни норми, а именно на
разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от Закона за водите и на нормата на чл. 37а от
Закона на защита на конкуренцията /отменена с бр. 17 от 2021 г., в сила от
26.02.2021 г./, забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне,
която норма е била в сила към момента на подписване на договора, съдът
счита същите за основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от
Закона за водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от
собствениците, в случая – от ищеца. Нормата категорично е императивна и
задължава „Н.“ ЕАД, в качеството му на оператор на ХТС да ремонтира и
поддържа за своя сметка язовир „Р.” независимо от това дали друго лице
ползва възмездно водите на язовира, или не. Дори и помпена станция „С.” да
спре работата си окончателно, при което нито един от сегашните потребители
няма да получава вода за промишлени нужди, то законовото задължение на
„Н.“ ЕАД да поддържа в изправност съоръжението, включително по
фактическото провеждане на водите и поддържане на нивото на язовира, няма
да отпадне и то ще трябва да се изпълнява за сметка само на оператора. В
случай, че и други лица имат полза от съоръженията по чл. 139, ал. 1 от ЗВ,
58
според ал. 3 тези лица дължат част от разходите за поддръжка на системата в
работно състояние съразмерно на получените или очакваните от тях ползи.
Безспорно тази разпоредба е императивна, урежда отношенията по защита на
населението от вредното въздействие на водите, и не подлежи на дерогиране
от страна на оператора на ХТС. Според експертизата разходите на ответното
дружество по прехвърляне на вода в язовира за 2021 г. са 1 172 304.09 лв. или
97 692 лв. средно месечно, за 2022 г. са 1 796 413.32 лв. или 149 701.11 лв.
средно месечно, за 2023 г. са 2 230 278.32 лв. или 185 856.52 лв. средно
месечно. Тоест, „Б.” ЕАД поддържа само за своя сметка помпената станция,
която съставлява най-скъпата част от поддръжката на цялостното съоръжение
язовир „Р.”, и заплаща за тази дейност суми в изключително големи размери.
Съдът намира, че цените на услугата „водоподаване” са определени при
пренебрегване на разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗВ за съразмерност на
цените с получените или очакваните от лицата ползи от ресурса, като по
никакъв начин не са взети предвид нито ползите, извличани от всеки един от
ползвателите, нито правените от тях други разходи за поддръжка на ХТС. По
делото бе установено, че ответникът ползва 4,64 % от общата използвана
вода от трите централи, но заплаща 42,74 % от приходите от трите
електроцентрали. Определянето на цената за „Б.” ЕАД е извършено при
пренебрегване на принципите за добросъвестност, равнопоставеност и
реципрочност на търговските правоотношения, изцяло в разрез с добрите
нрави, при грубо нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 12 от ЗЗД,
изискващи добросъвестност и спазване на добрите нрави при сключване на
договорите. Макар и да не е изрично формулирано като принцип, тези
разпоредби на закона забраняват злоупотребите с господстващо положение
при договарянето. Съдебната практика по приложението на разпоредбата на
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е категорична, че противоречието със закона
представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми,
поради което за да се установи наличието на общото основание, е необходимо
да се прецени дали конкретната правна норма е императивна и дали сделката е
сключена или съдържанието противоречи на тази правна норма. В
конкретния случай всички тези предпоставки са налице, поради което
считаме, че процесният договор е сключен изцяло в противоречие с нормата
на чл. 139, ал. 3 от ЗВ, като ищецът както в момента на отправяне на поканата
за сключване на договора, така и в момента на подписването на същия, е бил
59
напълно наясно с обстоятелството, че единствено „Б.“ ЕАД от всички
ползватели разходва средства за поддръжката на ХТС и че в същото време
получава най-малко ползи от ресурса и търпи вреди. От изготвената по делото
експертиза бе установено, че през 2017 г. например влошеното качество на
водата, поради влошаване на биологичните замърсители, е наложило да се
извърши подмяна на йонообменните смоли на йонообменните филтри в цех Х.
на централата, а повишената киселинност е наложила подмяна през 2019 г. на
месингови охлаждащи тръбни снопове на кондензаторите на турбините.
Съдът намира, че договорът се намира в пълно противоречие и с
действащата към момента на сключването му норма на чл. 37а от Закона на
защита на конкуренцията /отменена с бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г./,
забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне, което е в
противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да
увреди интересите на по-слабата страна при договарянето. Недобросъвестни
според закона са действия или бездействия, които нямат обективно
икономическо основание, като налагане на необосновано тежки или
дискриминационни условия. Наличието на по-силна позиция при договаряне
се определя с оглед конкретното правоотношение между засегнатите
предприятия, като се отчита степента на зависимост между тях, характерът на
дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на
алтернативни източници на снабдяване, като в настоящия случай такава
вероятност за намиране на алтернативна течност за охлаждане на колекторите
на централата категорично не е налице.
Язовир „Р.” се явява единственият водоизточник, от който е възможно да
се извършва охлаждането на работния флуид на централата, тъй като е
изграден именно с тази цел. Цялото ХТС е изградено за нуждите на ТЕЦ „М.”
и Б.Ф., които сега представляват „Б.” ЕАД. Охладителната система на
централата – система от канали и охлаждаща камера, се намира под земята,
далеч под нивото на водоема, като водата в нея е част от водното тяло на
язовира и никога не го напуска. Чрез т. н. Б. помпена станция водата се
нагнетява, минава през довеждащи тръбопроводи, охлажда потопените в нея
колектори и през Т. отново влиза в язовира. „Н.“ ЕАД има пълен контрол
върху единствения възможен източник на охлаждане на централата, която не
може да се охлажда по друг начин поради факта, че охладителната
системата практически е част от ХТС. Дори и да доведе вода от другаде,
60
поради тази схема на работа на съоръженията, дружеството няма
технологична възможност да я използва като охладителен агент.
Ето защо съдът счита, че процесният Договор № 16ИД-Х60В053 от
18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване“ е недействителен -
нищожен поради противоречието му с императивни правни норми на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
По отношение на основателността на предявените искове, съдът
намира същите за неоснователни и недоказани по следните съображения:
В съдебно заседание от 10.02.2025 г. ищецът е направил увеличение на
иска за мораторна лихва, съобразно заключението на експертизата, като съдът
е допуснал исканото увеличение и искът се счита предявен за сумата от 176
389,72 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-
техническа и съдбено-икономическа експертиза основното количество от
ползваната от „Б.“ ЕАД вода се ползва при рециркулация и не се отнема от
водоема. Използваната от „Б.“ ЕАД вода от водоема за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
е 7 020 808 куб м. или 2 340 269 куб м годишно. Разпределението на общото
използвано количество вода от язовир „Р.“, който се допълва посредством вода
изкачвана с 3 бр. центробежни помпи в % за „Б.“ ЕАД е едва 4,64 % за периода
01.10.2021 г. – 31.10.2023 г. Въпреки това според експертното заключение при
извършения анализ на приходите на „Н.“ ЕАД за обект язовир „Р.“ за същия
период от 01.10.2021 г. до 31.10.2023 г. за консуматора „Б.“ ЕАД процентното
съотношение е 42,74%. Въпреки че ответникът ползва 4,6 % от общата
използвана вода от трите централи, той заплаща 42,74 % от приходите от трите
електроцентрали, плюс сумата от електроенергия по години. Тоест,
ответникът заплаща над 9 пъти повече вода от действително използваната. В
този смисъл, налице е противоречие с нормата на чл. 139, ал. 3 от Закона за
водите, съгласно която когато и други лица имат полза от съоръженията по ал.
1, дължат част от разноските съразмерно на получените или очакваните ползи.
В случая този принцип на съразмерност не е спазен.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и съдбено-
икономическа експертиза се установява също така, че издадените от ищеца
фактури за услуга „водоподаване“ по процесния договор през 2021 г. са
сторнирани и за тях не е ползван ДДС. Издадените фактури от ищеца през
61
2022 г. и до месец октомври 2023 г. включително не са включени в справки
декларации по ЗДДС и не са отразени в счетоводните регистри на „Б.“ ЕАД.
Тоест, по делото няма данни „Б.“ ЕАД да е признало задълженията, които
процесните фактури обективират. Практиката на ВКС е непротиворечива -
извънсъдебно задълженията по издадени фактури се признават недвусмислено
като същите бъдат осчетоводени и по тях бъде използван данъчен кредит.
Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване, като само по себе
си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Ето защо съдът приема, че
"Б." ЕАД не дължи на „Н.“ ЕАД сумата в размер на 1 569 988.22 лева, поради
което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника
направените по далото разноски, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК в общ размер на
87085 лв. /осемдесет и седем хиляди осемдесет и пет лева/, от които: 3085 лв.
/три хиляди осемдесет и пет лева/ - депозит за вещи лица и 84000 лв.
/осемдесет и четири хиляди лева/ с вкл. ДДС – заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение. На ищеца „Н.“ ЕАД разноски не се следват с
оглед изхода на делото.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на услугата
„водоподаване”, сключен между „Н.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С.**, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **,
представлявана от изпълнителния директор Г.Г.Д., и "Б." ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Г., *, **, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., поради противоречие със
62
закона.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Н.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. С.**, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с
ЕИК: **, представлявана от изпълнителния директор Г.Г.Д., обективно
съединени искове против "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Г.,
*, **, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 569 988.22 лева, от които 1 393
598.50 лева с ДДС – главница, представляваща неизплатени задължения,
породени за ответника от действието на Договор № 16ИД-Х60В053 от
18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване”, и 176 389.72 лева –
мораторна лихва върху главницата.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.**,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявана от изпълнителния
директор Г.Г.Д., да заплати на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. Г., *, **, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и вещи лица в размер на 87 085 лв. /осемдесет и
седем хиляди осемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд - гр. С.З. пред
Апелативен съд - гр. П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
63