Р Е Ш
Е Н И Е
№ 281
гр. Хасково, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 118 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.М.Ш., ЕГН : **********, адрес:
*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ изх. №
02-260-6500/2041 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие“ в частта, с която са извършени намаления,
респективно частично е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките,
заявени за подпомагане, а именно по СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, СЗ – МЗДП, и в частта,
с която са извършени прихващания, представляващи приспаднати от оторизираната
субсидия суми.
В жалбата се твърди, че на 25.05.2021
г. жалбоподателят подал пред ДФ “3емеделие“ искане за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания за стопанисваните площи, което било прието в
системата и получило УИН. Заявленията били приети, като жалбоподателят бил уверен,
че площите, които стопанисва, отговарят на всички изисквания за подпомагане. През
2022 г. същият получил част от заявените за плащане суми по посочените мерки за
подпомагане.
Жалбоподателят оспорва
горепосоченото уведомително писмо, като навежда основания за неговата нищожност
и посочва, че същото е постановено от орган без материална компетентност. В
писмото не било посочено основание за издаването му от Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „3емеделие“. В ЗПЗП било предвидено издаването на уведомителните
писма за оторизация и изплатено финансово подпомагане да става от изпълнителния
директор на фонда. В случая, дори да била налице делегация на права, то това не
ставало ясно от текста на писмото. Предвид обстоятелството, че промени в
ръководството на ДФ „3емеделие“ се извършвали многократно в периода от подаване
на заявлението до окончателното произнасяне, счита, че заповед за такава
делегация не съществува преди датата на издаване на писмото.
Твърди още, че актът е
постановен в противоречие с административно- производствените правила:
Административният орган не
уведомил жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото производство по
издаване на уведомителното писмо.
Съгласно разпоредбата на чл. 35
от АПК индивидуалният административен акт се издавал, след като се изяснят
всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на страните по него. Това в случая не било направено и по този
начин жалбоподателят бил лишен от правото да участва в обсъжданията, да
представя възражения и искания в развилото се производство.
В уведомителното писмо не били
изложени мотиви, като за жалбоподателя оставало неясно каква част от исканата
сума за подпомагане не е одобрена в резултат на проверки за двойно декларирани
площи, каква в резултат на административни или други проверки, каква е частта
на намаленията, наложени поради несъответствие на заявените площи със слоя
площи в добро земеделско състояние. Не били посочени площи, които не
отговарят на изискванията за подпомагане. Посочена била сума на намаленията, но
неясен оставал методът на нейното формиране. Видно от писмото, не било наложено
намаление поради неспазване на финансова дисциплина, но това основание
присъствало посочено, както и намаление въз основа на линейно намаление,
съгласно чл. 51 от параграф 2 на Регламент ЕС № 1307/2013 г.
С оглед на гореизложеното,
жалбоподателят твърди, че писмото е издадено при липса на фактически и правни
основания, което водело до невъзможност да се направи проверка за
законосъобразност, тъй като не можело да се прецени как административният орган
е субсумирал фактическата обстановка по случая и дали я е подвел под относимата
правна норма. Неспазването на формата представлявало съществено процесуално
нарушение - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като оспореният акт
бил издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Друго основание за отмяна,
представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
била липсата на акт, с който по подаденото заявление да били наложени санкции,
които видно от Таблица 2: извършени плащания в лева на писмото, да бъдат
прихванати от одобрените за изплащане суми. Жалбоподателят твърди, че по
отношение на тези суми нямало влязъл в законна сила, нито издаден индивидуален
административен акт, с който да са му наложени санкции за бъдещи периоди, нито
имал задължения за внасяне на данъци към фиска в удържания му размер. Въпреки
че по отношение на тези намаления не били изложени мотиви, след справки в ДФ
„Земеделие“ станало ясно, че те са наложени с УП за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ
за кампания 2020 г. изх. № 02-260-6500/2168 от 10.03.2022 г. на Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Това писмо обаче било оспорено пред съда и отменено
с Решение № 429/28.06.2022 г. по адм. дело № 301/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково.
По отношение на подпомагането на
жалбоподателя като земеделски производител нямало друго писмо, с което да са му
налагани санкции за бъдещ период и което към момента на постановяване на
оспорваното писмо да било влязло в законна сила.
Предвид изложеното, жалбоподателят
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Уведомително писмо с
изх. № 02-260-6500/2041/12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ в обжалваните му части и преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне, както и да му бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски по делото.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така подадената жалба по
изложените в нея доводи.
Ответната страна –
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез процесуалния
си представител, в депозирана по делото писмена молба, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното уведомително писмо. Моли за
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. В писмено становище,
представено по делото с административната преписка, се обосновават причини за
издаване на оспорения акт.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
На
13.05.2021 г. М.М.Ш.,
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН): 527292 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК), е подал Заявление за подпомагане с
Уникален идентификационен номер (УИН): 26/250521/13518 за кампания 2021 г. (л. 33 и сл.), като е заявил искане за подпомагане по следните схеми и
мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) – СЗ-П,
схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - СЗ-КЛЧ, Схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) - СЗ-МЗДП,
Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Схема за преходна
национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), Агроекология и
климат (Мярка 10), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка
12), Компенсационни плащания за планински райони (Подмярка 13.1./НР1), Компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка
13.3/НР3). Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове
документи. При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане, при което, видно от приложените
по преписката разпечатки (л. 47 и сл.), са констатирани несъответствия, които
(както и съответните парцели и БЗС, които касаят) са подробно посочени.
Земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от
извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към
момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по
смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
На 28.05.2019
г. М.М.Ш. е подал Заявления за подпомагане за кампания 2021 г. Форма за
физически лица за редакция на схеми/мерки (л. 50 и и сл. и л. 60 – гръб и сл.),
с които са
извършени промени в декларираните за подпомагане площи. По повод така
подадените заявления отново са стартирани автоматични проверки, отразени в
разпечатки на Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление
за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 (л. 71 и сл.), при които
са констатирани несъответствия, с които резултати заявителят е запознат срещу
подпис на 28.05.2021 г.
На 26.11.2021
г. от Началник отдел Регионален Технически инспекторат при ОД на ДФЗ – Хасково,
е издадена Заповед № 454517/26.11.2021 г. (л. 91), с която е наредено
извършване на проверка на място в периода 26.11.2021 г. – 03.12.2021 г. във
връзка с кандидат с УРН 527292, относно Заявление УИН 26/250521/13518 за
кампания 2021 г., с местоположение на проверката: конкретно посочени в
заповедта парцели.
На така
посочените в заповедта парцели е извършена проверка на място, резултатите от
която са отразени в Доклад за проверка на площи (л. 92-135), във връзка с който
е издадено Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/1244 от 06.12.2021 г. (л. 137).
В писмото е указана възможността за подаване на забележки и възражения в писмен
вид в 14-дневен срок от получаването му. Депозирано е от страна на
жалбоподателя Възражение вх.№ 01-262-6500/1244#1 от 20.12.2021 г. по описа на ДФЗ, ОД – Хасково (л. 141). В отговор на
възражението е издадено Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/1244 от 28.01.2022
г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 143) за извършен
допълнителен анализ на подаденото заявление, при която проверка било
констатирано, че констатациите на експертите от отдел „Регионален технически
инспекторат“ са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ.
Липсват данни за връчването на това писмо на жалбоподателя.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2021 изх.№ 02-260-6500/2041 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 19-23) кандидатът – М.М.Ш. е уведомен
за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки,
базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/250521/13518
за кампания 2021. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с
чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1 на уведомителното писмо е
посочена съответната схема/мярка, исканата сума, намаленията и оторизираната
сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните
какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка (лв/ха) за кампания 2021.
Изчисленият размер на оторизирани суми (колона 6) по процесните схеми е
следният:
Подмярка
13.1/НР 1 искана сума - 1843.34, намаления - 53.39, оторизирана сума - 1789.95;
Подмярка 13.2/НР искана сума - 2360.85, намаления - 51.34, оторизирана сума - 309.51;
СЕПП искана сума - 3582.51, намаления - 314.17, оторизирана сума - 3268.34; Мярка
12/Натура 2000 искана сума - 839.78, намаления - 99.26, оторизирана сума - 740.52;
СПП искана сума - 2550.94, намаления - 260.4, оторизирана сума - 2290.54; СПК искана
сума - 445.71, намаления - 162.09, оторизирана сума - 283.62; ЗДП искана сума -
2252.59, намаления - 147.41, оторизирана сума - 2105.18; СЗ-КЛЧ искана сума - 17943.58,
намаления - 565.24, оторизирана сума – 17378,44; СЗ-МЗДП искана сума - 1151.54,
намаления - 19.06, оторизирана сума - 1132.48, Възстановяване от ФД искана сума
- 573.22, оторизирана сума - 573.22.
В поясненията към колона 3 на таблица 1, касаеща намаленията, е
посочено, че при намаленията се отчитат:
-
намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
-
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
-
наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.
26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в
изпълнение на регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За
кампания 2020 е в размер на 2,906192 %;
-
Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова;
-
Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано
такова.
В
таблица 2 от уведомителното писмо са отразени оторизираните суми, прихванатите суми
и извършените плащания. Видно от таблицата е, че по СЕПП е оторизирана и
съответно прихваната изплатена на 16.12.2021 г. сума от 3106.62 лева, по Подмярка
13.1/НР 1 – изплатена на 20.12.2021 г. сума в размер на 1789.95 лева, по Подмярка
13.2/НР 2 - изплатена на 20.12.2021
г. сума в размер на 287.5 лева, по СЗ-КЛЧ от изплатената на 11.03.2022 г. сума
в размер на 17378.44 лева са прихванати 889.71, съответно изплатената сума е 16488.73
лева. По останалите схеми/мерки липсват прихванати суми.
Заявено е, че колоната „Прихваната сума” отразява приспаднатите от оторизираната
субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които
има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми
и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход", за който е
пояснено, че отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във
връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в
качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца,
следващ тримесечието на придобиването на дохода. Цитиран е чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, съгласно който, с окончателен данък се облага брутната сума на
придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани,
облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане
от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за
развитие на селските райони и от държавния бюджет.
Писмото
е сведено до знанието на оспорващия чрез изтеглянето му от системата за
електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ на 19.01.2023 г. (л. 24). Жалбата
е подадена в Административен съд – Хасково на 01.02.2023 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното уведомително писмо
е съобщено на оспорващия на 19.01.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана в
деловодството на Административен съд – Хасково на 01.02.2023 г. и следователно
е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е
подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ при наличие на
компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено,
че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и
я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (в относимата редакция),
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. (л. 158 и 159) е делегирал на свой заместник-изпълнителен
директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което липсват
основания за прогласяване нищожността на оспореното писмо.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест
трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство
от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява
на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай от събраните по преписката писмени
доказателства и обективираното в оспореното уведомително писмо не може да се
изведе категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране – площи,
заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или
редакция на заявлението, наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи,
посочени в съответното заявление – административни проверки (чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК), проверки на място (чл. 37, ал. 3 и ал.
4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП), автоматизирани проверки спрямо данните в слоя
допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. Съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт. В случая уведомителното писмо не съдържа
позоваване на резултатите от извършени проверки на площи. Единствено в
поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени пет хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е
„намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и
изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени спрямо адресата на
уведомителното писмо. На практика може да се предполага, че административният
орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но
кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като
недопустими, не става ясно от уведомителното писмо.
Действително в представения по делото Доклад за
проверка на площи се съдържат данни за констатирани в проверяваните парцели
забележки, но тези фактически установявания по никакъв начин не са коментирани
в оспорения акт, а и в доклада не е налице правно обосноваване на установените
при проверката обстоятелства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз
основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на
административния акт. Констатациите в Доклада за проверка на площи не са обект
на разглеждане в оспореното уведомително писмо, съответно не е налице както
фактическо, така и правно обосноваване на същите.
Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го
орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на
субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото
съобщаване, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере
причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да
организира адекватно защитата си, а съда – да извърши съдебен контрол за
законосъобразност.
Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170,
ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че
размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намалено е за
административния орган, който следва да установи фактическите и правни
основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална
норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими
доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган
да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт или най-малко да обвърже
посочени в акта си правни основания с установени по-рано фактически
обстоятелства. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде извършено намаление на заявеното финансовото подпомагане
или прихващане на суми, както и да се посочи актът или проверката, въз основа
на която това е направено. От една страна, това би позволило на жалбоподателя
да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт. От друга
страна, би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразността на
уведомителното писмо, като провери защо е постановен акт със съответния
финансов резултат. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в
административното производство съображенията, по които административният орган
издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в
избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Съгласно трайната съдебна практика на
административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява
въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или
изменя.
Всичко гореизложено важи с пълна сила и по отношение
на извършените с уведомителното писмо прихващания. В Таблица 2 „Извършени
плащания (в лева)“ от акта, в колона „Прихваната сума“ са посочени сумите 3 106.62
лева СЕПП, 1 789.95 лева по Подмярка 13.1/НР 1, 287.50 лева по Подмярка 13.2/НР
2, 889.71 лева по СЗ-КЛЧ. Нито в разясненията под таблицата, нито в акта като
цяло, е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и
какво е нейното фактическо основание. В разясненията под таблицата, за колона
„Прихваната сума“ е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от
оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. От съдържанието на процесното
писмо не става ясно на коя от изброените три възможни хипотези се е позовал
административният орган за извършеното прихващане. При положение, че извършването
на прихващане изисква сумата, с която се прихваща, да е изискуема и установена
по основание и размер, при липса на изложени от органа мотиви с процесното
уведомително писмо с дължими суми по кой издаден акт се извършва прихващане, не
може да се извърши преценка дали изискванията на националното законодателство
за извършването на прихващането са спазени.
Непосочването на фактически и правни основания за
издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на
акта, който препятства, както възможността за упражняване на контрол върху
същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и
съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен
акт, макар и издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, е
постановено при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на
административния акт, що се отнася до изискването за излагане на фактически и правни
основания. Това налага неговата отмяна в оспорените му части и доколкото
административното производство е започнало по заявление за подпомагане,
подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му делото не позволява
решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски.
Същите възлизат на сума в общ размер от 510 лева, от които 10 лева – държавна
такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 31.01.2023 г. (л. 10). Възражението за
прекомерност е неоснователно с оглед размера на адвокатския хонорар, който е
под нормативно установения минимум.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания на площ изх. № 02-260-6500/2041 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие“, в частта, в която по подаденото от М.М.Ш.
Заявление за подпомагане с УИН: 26/250521/13518 за кампания 2021 г. са извършени
намаления по подмярка СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, СЗ - МЗДП (Таблица 1) и в частта, с
която са извършени прихващания, представляващи приспаднати от оторизирана
субсидия суми по СЕПП, Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2 и СЗ-КЛЧ
(Таблица 2).
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от
административния орган по заявлението на М.М.Ш., УРН: 527292, с УИН:
26/250521/13518 за кампания 2021 г. в отменените части в съответствие със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София
да заплати на М.М.Ш., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен от съобщаването му.
СЪДИЯ: