Решение по КНАХД №526/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на началник група в ОДМВР – [област], РУ Дупница срещу решение №243/30.09.2025г. на ДРС, постановено по АНД №420/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на решението, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.

Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от ОП [област] е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №243/30.09.2025г., постановено по АНД №420/2025г., с което е отменено НП №25-0348-000201/28.04.2025г. на началник група в ОДМВР – [област], РУ [община]. Е. З. Д. от [населено място] е санкциониран на основание чл.179, ал.2 във вр.с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за незаконосъобразност на НП, поради недоказаност на деянието от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Изводите на въззивният съд са направени на база задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и са съответни на материалния закон.

Прието от фактическа страна от АНО е, че на 11.04.2025г. около 15.00ч., в [населено място], на [улица]пред №39, нарушителят е управлявал лек автомобил П*** с рег.№[рег. номер], като е предприел маневра изпреварване на товарен автомобил с рег.№[рег. номер], който от своя страна е предприел маневра завой на ляво, за да навлезе в двора на магазин „Х“ и е реализирано ПТП. За констатирано нарушение на чл.42, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН №169087/11.04.2025г., а въз основа на констатациите в него е издадено обжалваното НП.

Касационната инстанция приема изложените правни изводи по съществото на спора за недоказаност на административното нарушение за правилни, с оглед анализа на събраните доказателства. Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП, поради липса на доказателства за извършено нарушение по чл.179, ал.2 във вр.с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че е нарушил правилата за изпреварване, визирани в чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. Последната императивна норма задължава водача на МПС преди да предприеме маневра изпреварване да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение /в конкретния казус е посочено, че нарушителят не се е убедил, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без то да измени посоката си на движение/. Така предявеното обвинение се явява недоказано. С АУАН, с който се поставя началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението при съвсем различни съставомерни елементи от обективна страна от сочената хипотеза на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. Фактическите констатации се изчерпват с посочване предприемането на маневра изпреварване от жалбоподателя в момент когато и изпреварваното ППС е предприело маневра завой на ляво, в следствие на което е реализирано ПТП. Налице е разминаване между фактическото описание на нарушението като обективни обстоятелства и сочената хипотеза на императивната норма. По този начин е формулирано обвинението, което не разкрива идентичност между фактическо поведение и соченото за нарушено императивно задължение на водача на ППС. В този смисъл КАС приема, че посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието остават доказани. Чрез събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, презумптивната доказателствена сила на АУАН се явява разколебана, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерните елементи от обвинението. Контролните органи не са преки очевидци на извършеното нарушение, същите са пристигнали на мястото на ПТП в по-късен момент, поради което техните показания не могат да служат като годни доказателства за противоправното поведение на жалбоподателя. Напротив, доказва се от протокола за ПТП, че жалбоподателят вече е бил предприел маневрата изпреварване, едва след което водачът на товарния автомобил е извършил завой на ляво.

Като е отменил процесното НП, ДРС е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №243/30.09.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №420/2025г.

Решението е окончателно.