РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Перник, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500684 по описа за 2021 година
С Решение № 260983/16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 261/2021 г. по описа на РС
– Перник е признато за установено, че Я. Г. М., не дължи на цесионера „ЕОС Матрикс”
ЕООД сумата от 1000 лева - главница, представляваща частичен иск от общия размер на 18
556,39 лева – главница по договор за потребителски кредит от ***, сключен между цедента
„Юробанк и Еф Джи България“ АД и Я. Г. М., което вземане е прехвърлено от цедента
„Юробанк и Еф Джи България“ АД на ответното дружество и за което са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07088 по описа за 2010 г. на
Районен съд – Перник. Със същото решение ответникът „Еос матрикс” ЕООД е осъден да
заплати на ищеца направените разноски в размер на 350,00 лв.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, чрез юрк. Й.К., против Решение №
260983 от 16.07.2021г. по гр. д. № 261/2021 г. по описа на РС – Перник. В жалбата се
излагат доводи за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес
от страна на ищеца. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства,
ангажирани по делото, поради което неправилно се произнесъл по един недопустим иск. В
жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид молба на жалбоподателя
от 03.12.2020г., подадена до ЧСИ С. Д. с искане за прекратяване на изп.д.№454/2010г. на
същия съдебен изпълнител. Поради подробно изложеното се иска Окръжен съд – Перник да
постанови съдебно решение, с което да обезсили процесното решение по гр.д.№ 261/2021 г.
по описа па Районен съд – Перник. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник Я. Г. М., чрез адв.А.Ц., е подал
отговор на жалбата, като се излагат твърдения за неоснователност на същата. Моли се за
1
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и
обосновано. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК, с който
ищецът Я. Г. М. иска да бъде признато за установено спрямо ответника „ЕОС Матрикс”
ЕООД, че не му дължи сумата от 1000 лева, представляваща част от дължимата главница в
общ размер на 18 556,39 лева по договор за потребителски кредит от ***, сключен между
цедента „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Я. Г. М., което вземане е прехвърлено от
цедента „Юробанк и Еф Джи България“ АД на ответното дружество и за което са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07088 по описа за 2010
г. на Районен съд – Перник, поради погасяване правото на принудително изпълнение.
Не се спори по делото, а и от представените по делото писмени доказателства е видно,
че с влязло в сила Решение №260490/23.11.2020г. по гр.д. №3607/2020г. на ПРС е признато
за установено, че ищецът Я. Г. М. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от
1000 лева, представляваща част от дължимата главница в общ размер на 18 556,39 лева по
същия договор за потребителски кредит.
С молба от 03.12.2020г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал прекратяване на изп.д.
№454/2010г. на ЧСИ С. Д. спрямо длъжника Я. М., на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, като
към молбата е приложено и влязлото в сила Решение №260490/23.11.2020г. по гр.д.
№3607/2020г. на ПРС.
Върху горепосочената молба е поставено разпореждане от 10.12.2020г. на ЧСИ С. Д., с
което е задължила взискателя да заплати дължимите се такси по изпълнителното
производство преди произнасяне по съществото на молбата.
По делото е приложено копие от изп.д.№454/2010г. на ЧСИ С Д., видно от което по
същото няма постановление за частично прекратяване на изпълнителното производство
срещу ищеца Я. М..
Не се спори по делото, че за процесната част от вземането в размер на 1000лв. е
погасено по давност правото на принудително изпълнение, като погасено по давност е и
правото на принудително изпълнение върху цялото вземане по договор за потребителски
кредит от ***.
За да уважи исковете ПРС е намерил, че процесните вземания са погасени по давност,
но не е изложил съображения по възраженията на ответника за недопустимост на
производството, направени в отговора на исковата молба. Съдът намира, че обжалваното
решение е допустимо и правилно по следните допълнителни съображения:
С отрицателния установителен иск по чл.349 ГПК длъжникът не цели да отрече
материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск.
След изтичане на погасителната давност то продължава да съществува като естествено (не
се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118
ЗЗД). С предявяването на такъв отрицателен установителен иск длъжникът цели да осуети
възможността за принудително изпълнение по вземането, защото погасителната давност е
изтекла. В настоящия случай е безспорно между страните, че правото на принудително
изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.
Възражението, че производството по делото е недопустимо, поради липса на висящо
изпълнително производство е неоснователно. Съдът намира, че дори и при прекратяване на
изпълнителното производство е налице правен интерес от исковото производство с правно
основание чл.439 ГПК. Съгласно Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС,
ІІІ г.о., длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила
2
съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това
дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по
давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете.
Възражението, че вземането по процесния изпълнителен лист е архивирано и
опростено също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗЗД вземането се
опрощава ако кредиторът се откаже от него чрез договор с длъжника. Следователно
опрощаването на задължението не е едностранна сделка на кредитора, а е необходимо
сключването на договор между двете страни, какъвто не е представен по делото.
Съгласно константната съдебна практика по своята същност изпълнителният лист
представлява процесуална ценна книга, която материализира правото на кредитора на
принудително изпълнение. ГПК урежда както хипотезите, в които изпълнителният лист
може да бъде обезсилен, така и тези, в които без да се обезсилва изпълнителния лист се
прекратява изпълнителното производството, образувано, въз основа на същия. Такива
хипотези са отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист или
признаване за установено по реда на чл. 439 ГПК , че изпълняемото право не съществува.
Допълнителен аргумент в подкрепа на становището за допустимостта на
производството е, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. В този
смисъл е и Определение № 338 от 18.07.2018г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о.
Съгласно ТР 3/2016 ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Обективните предели на СПН на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да
се формира нова – различна СПН, поради което и производството по иск, за част от
вземането, която не е обхваната от СПН, е допустимо.
Предвид гореизложеното и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В съответствие с изхода на делото съдът намира, че следва да осъди въззивника да
заплати на въззиваемия Я. Г. М. сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Така присъденият размер на адвокатското възнаграждение е минимално предвидения
такъв съгласно НМРАВ.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260983/16.07.2021г., постановено по гр. д. № 261/2021г.
по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, кв. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петров- Казанджията“, №6,, сграда
„Матрикс Тауър“, етаж 4-6, да заплати на Я. Г. М., с ЕГН:********** и адрес:***, сумата от
300,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4