Решение по дело №12925/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4269                      11.11.2019 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:    

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12925 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.

Ищецът „Нефертити- Варджиев и С-ие“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Зорница” бл. 22, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от  ***  К.М.В., чрез пълномощника си адв. Д.Д., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16, 28 лева- за коригирана сметка за електроенергия по фактура № **********/ 30.05.2019 г. за периода 22.04.2017 г.- 30.04.2017 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът през м. юни 2019 г. получил от ответника фактура № **********/ 30.05.2019 г. за сумата от 16, 28 лева- допълнително начислена ел. енергия за периода 22.04.2017 г.- 30.04.2017 г. за обект с ИТН: ***, находящ се в **** *** **** , с клиентски номер ****. Посочвало се, че сумата била дължима в следствие на установено неизмерване, непълно и неточно измерване на количество ел. енергия за електромер № ****. Твърди се, че фактурата била издадена без правно основание, поради което се моли за признаване на установено, че не се дължи сумата по нея. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, като чрез пълномощника си взема подробно писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че била извършена проверка на имота на ищеца, като служителите на ЕР Юг установили нерегламентирано въздействие върху електромера. Уредът бил демонтиран, поставен в безшевна торба и изпратен за метрологична експертиза. За проверката бил съставен протокол в присъствието на двама свидетели, тъй като абонатът не бил открит на място. Експертизата установила, че имало осъществен достъп до вътрешността на електромера и в тази връзка се начислила допълнително ел. енергия в размер от 114 kWh за период от време- 8 дни (22.04.2017 г.- 30.04.2017 г.). Била издадена и корекционна фактура, която се изпратила на ищеца. Твърди се, че съществувало законово основание за преизчисляване на сума за ел. енергия- чл. 51 ал. 1, вр. чл. 48 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ, като операторът нямал задължение да доказва виновно поведение на абоната, когато упражнявал правото си да извърши корекция в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. Така не се целяло да се санкционира абоната, а да се компенсира доставчикът с оглед изравняване на получения дисбаланс. В ОУ на оператора бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиента, който в случая бил спазен. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2017 г. представители на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол с № ****за извършена техническа проверка на електромер с фабр. № ****, в който е отразено, че отчита грешка, която била извън границите на допустимите норми. Уредът е бил демонтиран и изпратен за изследване по метрологична експертиза.

В експертизата на БИМ е посочено, че имало осъществен достъп до вътрешността на уреда, като допълнително били монтирани три допълнителни съпротивления, променящи неговите характеристики, които по този начин не съответствали на одобрените изисквания за съответния тип електромер.

Поради това неточното отчитане, се извършила корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- за 8 дни назад, като била издадена процесната фактура № **********/ 30.05.2019 г. за допълнително начислена енергия за периода 22.04.2017 г.- 30.04.2017 г. в размер на 114 kWh, за което абонатът е писмено уведомен.

Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за извършената проверка на СТИ, констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ, фактура за корекция на сметка, справка за корекцията, както и уведомително писмо до абоната за корекцията.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на негов обект. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.

В чл. 47- 51 от ПИКЕЕ /отм./ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Предвидена е още обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция може да се допусне при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване със заложените нормативи.

С измененията на ЗЕ, които са в сила от 17.07.2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по т. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след въпросното изменение, съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, както  и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Следва да се отбележи, че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./.

Съгласно изменението на горецитирания текст в ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, служебно известни на съда. Следователно, ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно- да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на ПИКЕЕ. Оттук следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно или непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

От така изложеното следва, че, за да е допустима едностранната корекция на оператора, трябва да са налице три предпоставки: първо- предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; второ- наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; трето- спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

Както вече беше посочено, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ, тъй като действащите ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма- чл. 28, ал. 2 от ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Така липсва първата от горните три предпоставки за корекция.

На следващо място, липсва и третата предпоставка, защото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ /отм./ процедура за извършване на корекцията. Според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се доказват или ангажират доказателства за установяване на негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.

Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия.

Предвидената възможност в материалния закон не създава право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ /отм./, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ /отм./, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ /отм./. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).

Горните съображения не се променят от обстоятелството, че към момента вече действат нови ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 г., доколкото правилата нямат обратно действие, тъй като те са издадени въз основа на ЗЕ, който пък не предвижда обратна сила за тях. Конкретната проверка в случая е извършена около две години преди влизане в сила на новите правила, поради което те не са приложими за абоната.

С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече съображения по останалите наведени от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира, че предявеният установителен иск относно допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., че „Нефертити- Варджиев и С-ие“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Зорница” бл. 22, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от *** К.М.В., НЕ ДЪЛЖИ сумата от 16, 28 (шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща коригирана сметка за електроенергия по фактура № **********/ 30.05.2019 г. за периода 22.04.2017 г.- 30.04.2017 г., за обект с ИТН: ***.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., да заплати на „Нефертити- Варджиев и С-ие“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Зорница” бл. 22, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя К.М.В., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ :  /п/

 

Вярно с оригинала.

АД