Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В.Търново, 18.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3041 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти.
Ищцата М.К.З. ***, чрез пълномощника си адв.Т. Т. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с първата ответница Й.З.З. са съсобственици на делбените недвижими имоти - ПИ с идентификатор **по кадастралната карта и регистри на гр.*, заедно с построените в него самостоятелни сгради с идентификатори: *.1, *.2, *.3, *.4 и *.5, които не могат да поделят доброволно. Твърди, че правата й в съсобствеността от 1/2 ид.част произтичат от качеството й законен наследник на родителите й К. и Й. Д.. Твърди, че първата ответница Й.З.З. притежава 1/2 ид.част от недвижимия имот, от които 1/6 ид.част като наследник на З. К. З. - син на общите наследодатели и 2/6 ид.части като купувач на идеалните части от дяловете в процесния имот от майка си Н.Д.З. и сестра си Ж.З.А., съгласно НА №39, том 13, н.д.№**/2018г.. Твърди, че първата ответница, съгласно цитирания НА №39, том 13, н.д.№**/2018г.., е придобила идеалните части от описаните в него имоти, ведно с всички подобрения и приращения в имота, предвид което е придобила и 1/3 ид.част от построените в него спомагателни обслужващи постройки - селскостопански сгради *.3 и *.5, които не могат да съществуват самостоятелно от имота, който обслужват - СГРАДА с идентификатор *.1. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да допусне извършването на съдебна делба на всички изброени по-горе процесни делбени имоти между нея и първата ответница при посочените в ИМ техни права от по 1/2 ид.част за всяка една от тях, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че собствеността върху процесните селскостопански сгради *.3 и *.5 не е прехвърлена по силата на НА №39, том 13, н.д.№**/2018г.., съдебната делба да бъде допусната между ищцата и трите ответници Й.З.З., Н.Д.З. и Ж.З.А., при посочени в ИМ техни права.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.Т. Т. от ВТАК, поддържа предявеният иск за съдебна делба и моли да бъде уважен изцяло по съображения, развити в писмена защита.
Първата ответница Й.З.З. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Б. - А. ***, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявеният иск за съдебна делба на делбените имоти, с изключение на сградите от допълващото застрояване с идентификатори *.3 и *.5, по отношение на които заема становище за процесуална недопустимост на предявеният иск за съдебна делба, доколкото същите като сгради от допълващото застрояване по см. на чл.41 ал.1 от ЗУТ нямат самостоятелен характер и с оглед заключението на ВЛ по СТЕ, самостоятелни сгради с идентификатори *.3 и *.5 са незаконно построени и не са търпими строежи и подлежат на премахване, позовавайки се на т.7 от ППВС №6/1974г. и Решение №1430/07.07.1976г. по гр.д.№943/1976г. на ВС, І г.о., съгласно които незаконните строежи не се оценяват, ако подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят, с довод, че незаконните постройки й пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост и тя желае да бъдат премахнати. Счита, че искът за съдебна делба е основателен и съдебна делба на делбените имоти, с изключение на посочените по-горе две сгради от допълващото застрояване, следва да се допусне между нея и ищцата при равни права от по 1/2 ид.част. Релевира възражение относно иска за съдебна делба досежно сградите от допълващото застрояване с идентификатори *.3 и *.5, че по отношение на тях ищцата включва в делбеното производство външни на съсобствеността лица - ответниците Н.Д.З. и Ж.З.А., по отношение на които искът за съдебна делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С писмения отговор първата ответница Й.З.З., доколкото не ползва нито една от делбените вещи, а ищцата ползва самостоятелно всички имоти, сезира съда с искане по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на привременни мерки, съобразно уточнението му в първо СЗ, чрез осъждане на ищцата да й заплаща наемоподобно обезщетение за ½ ид. част за делбените имоти /без сгради с идент.№*.3 и идент.№*.5/ в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на постановяване на определението за привременни мерки. След изслушване на писменото заключение на ВЛ по СТЕ във второ СЗ първата ответница, чрез пълномощника си адв.А. ***, във връзка с искането й за определяне на привременни мерки моли съда да постанови да ползва дял І по СТЕ, съответно ищцата да ползва дял ІІ от СТЕ, в който и понастоящем живее, като в случай, че съдът прецени, че не е удачно, да присъди като привременна мярка ищцата да й заплаща наем за припадащата й се 1/2 ид.част от делбените имоти, което искане за присъждане на наем като привременна мярка поддържа в хода на устните състезания и с писмената защита.
Ищцата, чрез пълномощника си, по искането на първата ответница по чл.344 ал.2 от ГПК моли съдът да разпредели ползването на делбените имоти между нея и първата ответница до окончателното извършване на делбата, като й възложи дял І по СТЕ, в който тя и семейството й са се разположили трайно, респ. възложи за временно ползване на първата ответница дял ІІ, до който спокойно може да й осигури достъп. Оспорва претенцията на първата ответница за присъждане на наемоподобно обезщетение като привременна мярка, предвид възможността за временно разпределение ползването на делбените имоти, съобразно квотите и обстоятелството, че никога не е препятствала и създавала пречки на останалите съсобственици да ползват съсобствените имоти и предвид процесуалното й поведение в хода на целия процес в първа фаза на делбата, вкл. в първо СЗ и нейно изразено желание за предоставяне на първата ответница на ключове за достъп до имота.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК втората и третата ответници Н.Д.З. и Ж.З.А. по отношение на иска за съдебна делба на сградите от допълващото застрояване с идентификатори *.3 и *.5 не депозират писмени отговори. В СЗ, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по иска за съдебна делба.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на НА №9, том 2, н.д.№458/1963гг. по описа на Великотърновски народен съдия, К. З. Д., по време на брака си с Й. Н. Д., общи наследодатели на страните, е закупил незастроено ДВОРНО МЯСТО от 1280кв.м., съставляващо парцел ХХІІІ-574 в кв.28 по регулационния план на с.*, който недвижим имот съставлява имот с идент.№*.5 по действащите КК и КР на гр.*. По силата на издадено строително разрешение №50/08.07.1963г. на К. З. Д. е позволено да построи къща върху 102 кв.м. в собственото си дворно място, кв.28, парцел ХХІІІ, съгласно строителна линия, дадена с Протокол №97/08.07.1963г. В процесното дворно място с идент.№ .№*.5 по действащите КК и КР на гр.*, видно от удостоверение №СА-01-03-1049/13.06.2018г., изд. от Община *, са разположени едноетажна ЖС с идент.№*.1 - 1963г., едноетажна жилищна пристройка с идент.№*.2 - 1963г. и едноетажна селскостопанска сграда с идент.№*.4- 1963г., са търпими строежи по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
В процесното дворно място, съставляващо ПИ с идент.№57354.300.574, са изградени и самостоятелна сграда с идент.№*.3, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:Селскостопанска сграда и Самостоятелна сграда с идент.№*.5, със застроена площ от 3 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда. Видно от писменото заключение на ВЛ инж.Д. по допуснатата СТЕ, възприето от съда като компетентно и обосновано, Сграда с идент.№*.3 е построена до северозападната граница на ПИ, представлява сграда с паянтова конструкция, респ. Сграда с идент.№*.5 е построена на северозападната граница на ПИ, конструкцията й е полумасивна, за тези две сгради от допълващото застрояване няма технически и строителни книжа за построяването им, не са новопостроени и са от около 70-те години на миналия век и най -вероятно са изпълнени от времето на наследодателите, не е представен документ с подпис на собственика на съседния имот за съгласие за строителство на граница, сградите са с паянтови конструкции и не са съвместими със строителните норми за съвременно строителство и са предназначени за отглеждане на животни и за съхранение на дърва, както и не са търпими строежи по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, основно поради застрояването им на границата с ПИ с идент.№57354.300.1742 по КККР на гр.*. Видно от СТЕ, сгради с идент.№*.3 и *.5 по КККР на гр.* не пречат на първата ответница за достъп до дворното място, тъй като има достатъчно място за пешеходен достъп до него.
След смъртта на общите на страните наследодатели К. З. Д., видно от удостоверение за наследници изх.№318/09.07.2018г., изд. от Община П.Тръмбеш, починал на 05.0819987г., и преживялата го негова съпруга Й. Н. Д., видно от удостоверение за наследници изх.№319/09.07.2018г., изд. от Община П.Тръмбеш, починала на 15.03.1998г., ищцата М.К.З., тяхна дъщеря, придобива по наследство от родителите си 1/2 ид.част от делбените недвижими имоти, съответно първата ответница Й.З.З., като законен наследник /низходяща/ на баща си З. К. З., брат на ищцата и син на общите наследодатели К. З. Д.и Й. Н. Д., е придобила по силата на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН по наследство 1/6 ид.част от делбените имоти. По силата на НА за покупко - продажба на недвижими имоти №129, том 2, рег.№3879, н.д.№240/2018г. по описа на Нотариус К. с район на действие ВТРС първата ответница Й.З.З. е придобила чрез покупко - продажба от майка си Н.Д.З. и сестра си Ж.З.А. собствените им, наследени от баща й З. К. З. от по 1/6 ид.части от делбените имоти, равняващи се на 1/3 /1/6+ 1/6= 2/6 ид.части/ от делбените имоти - от ПИ с идент.№**по КККР на гр.*, ведно с всички подобрения и приращения в имота, ведно с 1/3 ид.части от построените в ПИ с идент.№**- Сграда с идент.№*.1, Сграда с идент.№*.2 и Сграда с идент.№57354.300.574.4.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за съдебна делба с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС на всички съсобствени между ищцата и първата ответница Й.З.З. недвижими имоти е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.
Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за съдебна делба с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС съдът следва да установи, че е налице съсобственост между страните върху недвижимите имоти, предмет на иска за съдебна делба, както и че същите не могат да ги поделят доброволно.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства установява по несъмнен начин наличието на съсобственост между ищцата М.К.З. и първата ответница Й.З.З. на всички процесни делбени недвижими имоти - ПИ с идент.№**и построените в него самостоятелни сгради с идентификатори № №*.1, *.2, *.3, *.4и *.5, при равни права от по 1/2 ид.част, както и че същите не могат да ги поделят доброволно, поради което предявеният иск по чл.34 ал.1 от ЗС за тяхната съдебна делба е доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен. Процесното незастроено дворно място, представляващо по действащите КККР на гр.* - ПИ с идент.№**е придобито по силата на чл.103 от СК от 1968г. /отм./ от общите на страните наследодатели К. З. Д., по време на брака му с Й. Н. Д., в режим на СИО, като след смъртта и откриване на наследството им, ищцата в процеса М.К.З., тяхна дъщеря, е придобила по наследство от тях на основание чл.5 ал.1 от ЗН 1/2 ид.част от процесния ПИ с идент.№**и от построените в него самостоятелни сгради с идентификатори № №*.1, *.2, *.3, *.4и *.5. Първата ответница в процеса Й.З.З., като низходяща /дъщеря/ на З. К. З., син на общите наследодатели К. и Й. Д. и брат на ищцата, по силата на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН е придобила по наследство 1/6 ид.част от всички делбени недвижими имоти, както и по силата на придобивната сделка - покупко - продажба, извършена с НА №129, том 2, рег.№3879, н.д.№290/2018г. по описа на Нотариус К. с район на действие ВТРС, е придобила като купувач по сделката от майка си Н.Д. З. и от сестра си Ж.З.А. техните, получени от наследство от З. К. З., от по 1/6 ид.части, общо 1/3 ид.част /1/6 + 1/6= 2/6 ид. части, равняващи се на 1/3 ид.част/ от делбения ПИ с идент.№57354.300.574, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и 1/3 ид.част от построените в него процесни Сгради с идент.№ *.1, *.2 и 57354.300.574.4. На основание чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на цитираната норма на чл.92 от ЗС и доколкото не е установено друго и предвид посоченото в НА №129, том 2, рег.№3879, н.д.№290/2018г., че се прехвърля дворното място - ПИ с идент.№57354.300.574, ведно с всички подобрения и приращения в имота, макар и да не са описани в предмета на продажбата в НА №129, том 2, рег.№3879, н.д.№290/2018г., построените в дворното място процесни Самостоятелна сграда с идент.№*.3 и Самостоятелна сграда с идент.№*.5, доколкото са от допълващото застрояване и съставляват спомагателни обслужващи постройки - селскостопански сгради и не могат да съществуват самостоятелно от имота, който обслужват - Сграда с идент.№*.1, то правото на собственост върху 1/3 /2/6/ ид.части от всяка от тях е прехвърлено по силата на цитирания нотариален акт от ответниците Н.Д.З. и Ж.З.А. на първата ответница Й.З.З., предвид което втората и третата ответници не са участници в съсобствеността върху процесните делбени Самостоятелна сграда с идент.№*.3 и Самостоятелна сграда с идент.№*.5 и предявеният от ищцата срещу тях иск по чл.34 ал.1 от ЗС за съдебна делба на тези сгради от допълващото застрояване следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. /Решение №1146/20.10.2008г. на ВКС, ІІ г.о. по дело №4832/2007г./.
Безспорно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че процесните сгради от допълващото застрояване - Самостоятелна сграда с идент.№*.3 и Самостоятелна сграда с идент.№*.5, построени около 70-те години на миналия век, са незаконно построени - за тях няма технически и строителни книжа за построяването им, които са необходими, построени са на северозападната граница на имота и не са търпими строежи по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, видно от СТЕ, не са съвместими със строителните норми за съвременно строителство и са с предназначение за отглеждане на животни и за съхранение на дърва. Този факт обаче, че тези две процесни самостоятелни сгради от допълващото застрояване с идент.№*.3 и №*.5 са незаконно построени и не са търпими строежи, не води до извод за процесуална недопустимост на предявеният от ищцата иск по чл.34 ал.1 от ЗС за съдебната им делба, предвид което възражението на първата ответница в обратна насока е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика, имотът се допуска до делба, заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки, които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост - чл.92 ЗС. Такива са бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни, складови постройки. Самостоятелните обекти се допускат до делба, само ако това изрично е поискано. По въпроса за делбата на незаконни строежи се счита, че делбата им е допустима само при наличието на посочените в закона предпоставки. Ако обаче предмет на делбата е дворното място с всички постройки в него, какъвто е процесният случай, то тогава е допустима делба и на такива строежи, дори да не са представени доказателства за тяхната търпимост, тъй като собственикът на земята, по силата на чл.92 ЗС, е собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това негово право. Извършвайки делбата на дворното място, съдът ще извърши делба и на незаконно построените сгради, в случая с идент.№*.3 и №*.5, като при оценката във втората фаза следва да се отчете обстоятелството, дали същите са търпими или подлежат на премахване. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на първата ответница Й.З.З., че процесните, макар и незаконни сгради и нетърпими строежи с идент.№*.3 и №*.5, подлежат на премахване. Незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е трайната съдебна практика, вкл. и по - новата практика на ВКС, напр. решение №432/19.06.2009г. по гр.д.№6086/2007г. на ВКТС, ІІ г.о., решение №315/25.10.2012г. по гр.д.№1189/2011г. на ВКС, Іг.о. По въпроса за подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.ІІ.7 на ППВС №6/74г., на което се позовава и първата ответница, е посочено, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство. Не е достатъчно, че не е поискано в срок узаконяването. /Решение №308/30.10.2012г. по гр.д.№271/2012г. на ВКС, Ігр.о. по гр.д.№271/2012г./. В процесният случай, по делото липсват наведени твърдения, респ. до приключване на устните състезания по първата фаза пред първата инстанция, не са представени доказателства, да е издадено предписание на техническите органи - заповед по чл.225 ал.1 от ЗУТ за премахване като незаконни на процесните сгради с идент.№*.3 и №*.5, поради което, противно на твърдението на първата ответница, същите не подлежат на премахване.
Предвид изложеното, искът по чл.34 ал.1 от ЗС за съдебна делба на всички процесни делбени имоти - ПИ с идент.№**и построените в него самостоятелни сгради с идентификатори № №*.1, *.2, *.3, *.4и *.5 , съсобствени при равни права между ищцата и първата ответница Й.З.З., е процесуално допустим и основателен, доколкото съсобствените имоти страните не могат да поделят доброволно, предвид което следва да бъде уважен, като съдът допусне извършването на съдебна делба на делбените имоти, при равни права от по 1/2 ид.част за всяка една от тях - 1/2 за ищцата по наследяване и 1/2 за първата ответница Й.З.З. /формирана като сбор от 1/6 по наследяване от баща й З. К. З. плюс 2/6 от придобивната сделка по НА №129, том 2, рег.№3879, н.д.№290/2018г. = 3/6 ид.части, равняващи се на 1/2 ид.част/.
По искането по чл.344 ал.2 от ГПК:
На основание чл.344 ал.2 от ГПК в настоящото решение по чл.344 ал.1 от ГПК или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Разпоредбата на чл.344 ал.2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това ползване. За да бъде уважено такова искане, следва да бъде установено, че съделителят, който го е направил, не ползва имота, предмет на делбата, а той се ползва изцяло от другия съделител. На следващо място, когато се иска присъждане на парично обезщетение, вместо реално разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да бъде установено, че последното е невъзможно. В процесният случай безспорно се установи, че първата ответница, предявила искането по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на ппривременни мерки, не ползва имотите, предмет на съдебна делба, а същите се ползват изцяло от другия съделител - ищца по делото, допуснала в имота, в частност в дял І от СТЕ - Жилищна сграда -1, да живеят пълнолетните й син /и семейството му/ и дъщеря с пожизнена 80% трайно намалена работоспособност, за която ищцата се грижи, които са трети на съсобствеността лица. Доколкото съделителят, първа ответница, не се ползва от делбените имоти, искането й по чл.344 ал.2 от ГПК се явява доказано по основание. Предвид факта, установен със СТЕ, на реално възможно временно разпределение на ползването на делбените имоти между съделителите чрез предложения от ВЛ по СТЕ проект за разпределение на ползването, съобразно правата на ищцата и първата ответница в съсобствеността, съдът следва да постанови привременни мерки по реда на чл.344 ал.2 от ГПК чрез временно разпределение на ползването между съделителите, съобразно правата им, до окончателното извършване на делбата. В този смисъл неоснователно е ответното искане за присъждане като привременна мярка на парично обезщетение, вместо реално разпределение на ползването на съсобствените имоти, доколкото от СТЕ е установено, че последното е възможно. Съдът съобрази и процесуалното поведение на ищцата в процеса, изразено още в първо СЗ в съгласие за предоставяне ключове от имота на първата ответница и поддържано от ищцата и във второ СЗ съгласие за осигуряване достъп до имота на първата ответница, която до приключване на устните състезания не е проявила желание и инициатива да го ползва. След като съобрази факта, че ищцата живее в делбения имот, необореното й твърдение за отрицателен факт, че не притежава друг жилищен имот, както и неоспорения от първата ответница, живуща ***, факт, че притежава друг жилищен имот и факта, че освобождаването на дял І от СТЕ ще създаде значителни неудобства за ищцата, счита, че по реда на чл.344 ал.2 от ГПК следва като привременна мярка, считано от влизане в сила на настоящото решение в частта по чл.344 ал.2 от ГПК до приключване на делбата да разпредели временно ползването на делбените имоти / без сградите от допълващото застрояване с идент.№ *.3 и №*.5/ между съделителите - ищца и първа ответница Й.З.З., съобразно правата им и предложения от ВЛ по СТЕ вариант за временно разпределение на ползването, като предостави за временно ползване на ищцата, дял І по СТЕ - Жилищна сграда - 1, описан в писменото заключение на ВЛ по СТЕ, оцветен в жълт цвят на схемата към задача №4 към СТЕ и в жълт цвят в графичната част към СТЕ, приподписани от съдията, включващ югозападната част на основната жилищна сграда, респ. предостави за временно ползване на първата ответница Й.З.З., втори дял - Пристройка - 2, оцветен в зелен цвят на схемата към задача №4 към СТЕ и в зелен цвят в графичната част към СТЕ, приподписани от съдията, включващ северната част от жилищната сграда - 1 и цялата пристройка - 2.
Видно от СТЕ, общата полезна площ на първи дял е 48,70 кв.м., съответно на втори дял - 34,95 кв.м., като действителния пазарен наем за делбените недвижими имоти, без сградите от допълващото застрояване с идент.№ *.3 и №*.5, към момента на изготвяне на писменото заключение, е 260лв. за месец, в т.ч. за дворното място 55лв. за месец. Доколкото правата на ищцата и първата ответница от делбените имоти са равни от по 1/2 ид.част и предвид разликата в полезната площ на двата дяла по СТЕ и с оглед недопускане неравностойност и неравноценност на дяловете /дял І - основна ЖС, а дял ІІ -жилищна пристройка/, съдът счита, че следва да уравни дела на първата ответница, получаваща при временното разпределение на ползването дял ІІ - пристройка - 2, чрез присъждане по реда чл.344 ал.2 от ГПК като привременна мярка на уравнително наемоподобно обезщетение, което следва да й заплаща месечно ищцата, считано от влизане в сила на решението в частта по чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното извършване на делбата, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка, на база СТЕ и определения с нея действителен пазарен наем за временно разпределените делбени имоти, при по-голяма полезна площ на дял І, съразмерно на разликата в полезните площи на двата дяла от 13,75кв.м. /48,70 кв.м. - 34,95кв.м. = 13,75 кв.м./, в доказан размер от 33,70лв. уравнително наемоподобно обезщетение за ползване, което следва да бъде присъдено.
Страните не се сезирали съда с претенции за разноски в първата фаза на настоящото производство по съдебна делба, поради което съдът с настоящото съдебно решение не дължи произнасяне в тази насока, предвид и специалното правило по чл.355 изр.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.344 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.К.З. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и Й.З. ***, с ЕГН **********, на следните съсобствени между тях недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор **(**) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-32/08.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК /Последно изменение
със заповед КД-14-04-379/13.12.2010г./, адрес
на недвижимия имот гр.***, площ на имота
Самостоятелна сграда с идентификатор
*.1, със застроена площ -
Самостоятелна сграда с идентификатор
*.2, със застроена площ -
Самостоятелна сграда с идентификатор
*.3, със застроена площ -
Самостоятелна сграда с идентификатор
*.4, със застроена площ -
Самостоятелна сграда с идентификатор
*.5, със застроена площ -
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.З. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********
против Н.Д.З. ***, с ЕГН **********,
и Ж.З. ***, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.34 ал.1 от ЗС за съдебна делба на Самостоятелна
сграда с идентификатор *.3, със застроена площ
-
На
основание чл.344 ал.2 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на делбените недвижими имоти между съделителите М.К.З. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и Й.З. ***, с ЕГН **********, като привременна мярка, считано от влизане
в сила на решението в частта по чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното извършване
на съдебната делба по Гр.д.№3041/2018г. по описа на ВТРС, както следва:
М.К.З. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, да ползва ПЪРВИ ДЯЛ - Жилищна сграда - 1, описан в писменото заключение на ВЛ по СТЕ, оцветен в жълт цвят на схемата към задача №4 към СТЕ и в жълт цвят в графичната част към СТЕ, приподписани от съдията, включващ югозападната част на основната жилищна сграда, както следва: три стаи с полезни площи 13.00кв.м; 10.80кв.м и 11.50кв.м; кухня-10.50кв.м и баня-тоалетна с площ 2.90кв.м . В този дял има три жилищни помещения, кухня, баня-тоалетна и самостоятелен вход. Обща полезна площ- 48.70кв.м. Към този дял може да се включи и сграда с идентификатор *.4за ползване за складова площ-15кв.м.
Й.З. ***, с ЕГН **********, да ползва ВТОРИ ДЯЛ - Пристройка - 2,
оцветен в зелен цвят на схемата към задача №4 към СТЕ и в зелен цвят в
графичната част към СТЕ, приподписани от съдията, включващ северната част от жилищната сграда - 1 и цялата пристройка - 2,
които включват стая с площ 15.90кв.м
и стая с кухненски бокс от пристройката - 16.80кв.м. и баня-тоалетна с площ
2,25кв.м. В този дял има две жилищни помещения, с кухненски бокс, баня-тоалетна
и самостоятелен вход. Обща полезна площ- 34,95кв.м. Към този дял се включва и
мазата за складова площ 23кв.м.
ОСЪЖДА М.К.З. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Й.З. ***, с ЕГН **********, като привременна мярка, считано от влизане в сила на решението в частта по чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното извършване на съдебната делба по Гр.д.№3041/2018г. по описа на ВТРС, за уравнение на получения от нея дял от разпределените временно за ползване делбени недвижими имоти месечно сума в размер на 33,70 лв. /тридесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща уравнително наемоподобно обезщетение за ползване, съобразно правата й върху делбените имоти.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, а в частта по чл.344 ал.2 от ГПК с характер на определение може да бъде изменено от същия съд, както и подлежи на обжалване от страните и с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................