Р Е Ш Е Н И Е
260099/9.11.2020г. гр.Шумен, 09.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, в открито заседание на тринадесети октомври двехиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ем. Ангелов
при
секретаря В.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 1419
по описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №В-0050591/29.06.2020 год. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на
чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление или алтернативно да измени наказателното
постановление, като намали размера на наложената санкцията В съдебно заседание не се явява представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание също не се явява представител, но такъв депозира
писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за
продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин
„ТЕЛЕНОР “, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” №6. По повод постъпила
потребителска жалба от лицето Р. И.., на 02.03.2020 год. била извършена
проверка в горепосочения обект от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. В
хода на проверката било установено, че Р. И. на 05.10.2018г., чрез договор за лизинг, е
закупил от търговеца мобилен телефон, модел “Meizu M6“ . Поради повреда в апарата и след предявени от потребителя рекламации, обективирани в съответните
сервизни протоколи били извършени четири последователни ремонта на апарата,
съответно на 14.12.2018год., 11.01.2019год, 05.02.2019г. и на 11.03.2019г, като
и четирите рекламации са за един и същ дефект-„загрява при ползване, излизат
тъмни черти“. На 11.02.2020г., потребителката Р. И. е
направила искане да и бъде възстановена сумата от 143.84 лева, заплатена до
този момент или да и бъде заменен
апарата с нов.. Тъй като потребителката получила отказ/с писмо от
19.02.2020г/. да и бъдат удовлетворени исканията, подала жалба до КЗП.
На 28.05.2020г.
за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател е съставен акт за
установяване на административно нарушение №К-0050591, като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от
Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на
упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи
възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното
си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0050591/29.06.2020
год на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3
от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Н. И.Й. и на свид.А.Г.Д.
– свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в
акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните
правни съображения:
Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се
явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и
съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е
налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че търговецът е извършил не три а четири последователни ремонта на
закупения, чрез договор за лизинг от потребителката мобилен телефон, като се касае
за една и съща повреда, която пречи на
нормалното функциониране на телефона/ загрява при ползване, излизат тъмни черти
/, както и че след удовлетворяване на поредната четвърта рекламация телефонът
отново е дал подобен дефект, поради което потребителката е поискала да и бъде
възстановена сумата от 143.84 лева , или
да и бъде заменен апарата с нов, като не се спори между страните, че
тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП.
Следователно потребителят е бил в правото си, да иска възстановяване на заплатената от негова
страна сума. Поради изложеното,
настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало
възстановяване на сумата и по този начин
е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на
чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган,
мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било
наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, е наложил
наказание в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието с оглед на изложеното
по-горе се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби
на ЗЗП и е следвало санкцията да бъде наложена в размерите посочени в
разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В тази връзка изложеното по-горе относно
наличието на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП е основание за налагане
на санкция в двойния размер на определената такава в размерите и по правилото
на чл.222а от ЗЗП, но не е основание за налагане на санкция в максимален
размер. В случай, че административно-наказващият орган е счел, че наказанието
следва да бъде наложено именно в този размер, следваше да изложи конкретни
мотиви и съображения, обосноваващи преценката му за налагане на този размер на
наказанието и за степента на обществената опасност на самото деяние. В този
смисъл не е достатъчно посочване на влезлите в сила наказателни постановления,
доколкото, както бе посочено по-горе те са основание за прилагане на санкция в
двоен размер на определената такава в размерите по чл.222а от ЗЗП, но не и за
налагане на такава в максимален размер. В тази връзка съдът намира за правилно,
законосъобразно и справедливо на дружеството да бъде наложена санкция в размер
идентичен с минималния, предвиден в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, а именно „имуществена санкция“
в размер на 1000 лева.
. Съдът намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правото на защита на дружеството и да са довели
до невъзможност същото, чрез неговите представляващи да разбере какво нарушение
се твърди, че е извършило, кога и къде го е извършило, а от тук и да организира
по един адекватен начин защитата си срещу него.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като
наложената на дружеството санкция следва да бъде намалена от 3000 лева на 1000
лева.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ бр. 24/29.11.2019 г.,
в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление, страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище при КЗП – гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и
представен списък на разноските, равняващи се на 120 лева , то
тази сума следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която следва да се заплати от последния по сметка
на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище при КЗП – гр. Варна
.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № В-0050591/29.06.2020 год на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от
ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като
намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/
на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, да
заплати по сметка на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище при
КЗП – гр. Варна ОД на МВР
– гр. Шумен сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: