№ 579
гр. Пазарджик, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500583 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.83 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1982 от
23.09.2022г. /л.251/ постановено по гр.д.№20215220102578 по описа на съда за
2021г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата,
приложена към подадена въззивна частна жалба с вх.№18811 от 23.09.2022г.
на жалбоподателя Д. П. Г., с ЕГН-**********-с искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по подадената от него въззивна
частна жалба и е даден едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе
държавна такса за подадената въззивна частна жалба в размер на 15лева по
сметка на Окръжен съд Пазарджик с представяне на документ за внасянето й.
В частната си жалба с вх.№20011 от 06.10.2022г. частният
жалбоподател Д. Г. поддържа доводи за незаконосъобразност на
определението. Твърди се, че съдът не е поискал справка от затвора
Пазарджик за доказване липсата на парични средства, тъй като същите били
изхарчени в лавката на затвора, както и по наложен запор от Частен съдебен
изпълнител и при несеквестируемо обезщетение. Затова и съдът нямал право
да се намесва по реда на ГПК и че противното означава психически тормоз
спрямо него. Счита, че определението е незаконно и е постановено в
1
нарушение на чл.3 от ЗСВ и на чл.117 ал.2 от КРБ. Моли да се отмени
обжалваното определение и се постанови освобождаването на жалбоподателя
от такси и разноски по делото. Направено е доказателствено искане за
изискване на справка от затвора Пазарджик за налични парични средства по
партидата му в затвора. Приложена и декларация по чл.83 ал.2 от ГПК като
декларира, че му е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частният жалбоподател Д. П. Г. е ответник по гр.д.№20215220102578
по описа на РС-Пазарджик по заявена срещу него и от ищеца В. С. С.
облигационна претенция с правно основание по чл.36 от Закона за
адвокатурата, като с решение №458 от 04.05.2022г. /л.178/ Пазарджишкият
районен съд е осъдил Д. П. Г., ЕГН-**********, в Затвора Пазарджик, да
заплати на ищеца С. сумата от 5720лв представляваща определено му от Адв.
Съвет при АК-Пазарджик, адвокатско възнаграждение по реда на чл.36 ал.3
от ЗА, формирано от адвокатските възнаграждения по административни дела
690/ 2015г. на Адм.С-Пазарджик, адм.д.№4829/2016г. на ВАС-трето
отделение; адм.д.№394/2017г. на АС-Пазарджик, адм.д.№64/2020г. на АС-
Пазарджик и за изготвена жалба до ЕС по правата на човека, ведно със
законната лихва.
Така постановеното решение е връчено лично на ответника Г. на дата
18.05.2022г. /л.183/ като в срока за въззивно обжалване от последния е
постъпила срещу цялото решение въззивна жалба с вх.№11030 от 30.05.2022г.
/л.196/ от Г. и с искане да бъде отменено. С разпореждане №3356 от
01.06.2022г. исковият съд е оставил без движение въззивната жалба на Д. Г. и
му е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе
държавна такса за подадената въззивна жалба в размер на 125лв по сметка на
ОС-Пазарджик и да представи документ за внасянето й./л.201/. С молба до
съда вх.№13474 от 29.06.2022г. /л.206/ подадена в срока за отстраняване на
нередовностите/ жалбоподателят лишеният от свобода Д. Г. е поискал да
бъде освободен от такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 от
ГПК, както и да му бъде назначен адвокат за процесуално представителство и
да изготви допълнения км жалбата. Представя саморъчно написана
2
декларация по чл.83 ал.2 от ГПК, в която декларира, че той и семейството му
няма доходи; няма имущество; неженен е; здравословното му състояние е
влошено-има хипертонично заболяване, язва; не работи; на 57 г.; изтърпява
наказание доживотен затвор със специален режим и се намира в затвора
Пазарджик от 2г./л.207/.
Междувременно е постъпила молба от ищеца В. С. с възражение по
искането за освобождаване на ответника Г. от такси и разноски като се
излага довод, че същият преди половин година е получил финансови средства
от 12000лв, които е следвало да запази и че в затвора е на пълна държавна
издръжка.
Последователно са постановени няколко акта на първоинстанционния
съд с които са оставяни без уважение молбите на Д. П. Г. за освобождаване
от такси и разноски в производството и за предоставяне на правна помощ,
срещу които са подавани частни жалби от последния отново с искания за
освобождаване от такси и разноски и за предоставяне на правна помощ.
За да откаже да уважи искането на молителя и въззивен жалбоподател
за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ,
Пазарджишкият районен съд с обжалваното си определение №1982 от
23.09.2022г. /л.251/ приема, че в развилото се исково производство с влязло в
сила като необжалвано определение №96 от 18.01.2022г. по реда на чл.96 ал.2
във връзка с ал.1 т.1 от ГПК е била прекратена предоставената на ответника
Д. П. Г. правна помощ под формата на процесуално представителство и до
приключването му във всички инстанции, с мотиви, че ответникът има
достатъчно парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, предвид постъпилата по партидата му
парична сума за обезщетение от 12492.30лв, като в подадената молба от
молителя Г. към частна жалба с вх.№18811 от 23.09.2022г. жалбоподателят не
бил посочил и не е представил доказателства за наличието на каквато и да е
промяна в така установените и приети обстоятелства по делото, поради което
не следва да бъде освобождаван от заплащане на такси и разноски и следва да
му се даде нов едноседмичен срок за внасяне на държавната такса по
обжалването.
Обжалваното определение №1982 от 23.09.2022г. е валидно и
3
допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за молителя Д. Г. да иска
освобождаване от внасянето на такси и разноски по въззивното обжалване
както и да иска да му бъде предоставена отново правна помощ.
По същество частната жалба с вх.№20011 от 06.10.2022г. подадена
от Д. Г. основателна.
Обжалваното определение е неправилно.
Същото е постановено при неизяснена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК Такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други констатирани обстоятелства.
Съгласно чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ / (Изм. - ДВ, бр. 32 от
2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 28 от 2013 г., доп., бр. 92 от 2018 г./ По
граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите,
когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни
органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно
председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид: 1.
доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние,
удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.
В случая ответникът в исковото производство и настоящ частен
жалбоподател лишеният от свобода Д. П. Г., в срока за обжалване на
Разпореждане №5503 от 07.09.2022г. на РС-Пазарджик, /л.236/ с което му е
върната като просрочена въззивна частна жалба с вх.№16959 от
23.08.2022г. /л.225/ подадена против разпореждане № 4629 от 27.07.2022г. на
4
РС-Пазарджик/л.220/ постановено по гр.д.№2578/2021г. с което му е върната
въззивна частна жалба с вх.№15327 от 26.07.2022г. подадена срещу
определение №1380 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. №2578/2021г. както
и подадената към жалбата молба вх.№15328 от 26.07. 2022г. с която е
отправено искане на жалбоподателя да бъде освободен от такси и разноски
във връзка с подадената от него частна жалба, като с това определение
/№1380-л.210/ е оставена без уважение молбата с вх.№ 13474 от 29.06.2022г.
на Д. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадена от
него въззивна жалба с вх.№ 11030 от 30.05.2022г. против решение №458 от
04.05.2022г. по гр.д.№2578/2021г. на РС-Пазарджик, и за разноски по
производството, както и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване
на служебен адвокат/, e подал частна жалба с вх.№18811 от
23.09.2022г./л.241/, против разпореждането /№5503/ 07.09.2022г. като е
поискал да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по частното
обжалване, и е приложил собственоръчно изготвена и подписана декларация
/л.249/. Данните в декларацията са схематично изложени от декларатора без
яснота досежно към кой момент лицето декларира, че няма никакви доходи и
финансови средства при положение, че на първоинстанционният съд е било
служебно известно за получен от декларатора паричен ресурс 9/девет/ месеца
по-рано от 12492.30лв, дало основание на съда да прекрати предоставянето на
отв. Г. на правна помощ по същото това дело /определение №96 от
18.01.2022г.-л.157/. С обжалваното определение №1982 от 23.09.2022г.
исканията на молителя са оставени без уважение от съда.
Следвало е този въпрос да бъде изследван от съда по-задълбочено и
всеобхватно с даване на указания до декларатора да представи справка защо и
как и за какви лични нужди е изразходван този значителен финансов ресурс
от лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода и изцяло на държавна
издръжка, като представи съответните доказателства за разхода, респективно
съдът да събере данни чрез разпечатка и чрез други документи за
движението на сумите по партидата на лишения от свобода и евентуално
налични данни за злоупотреба с процесуални права на молителя изпадайки
умишлено в неплатежоспособност, в хипотеза, че лишените от свобода са на
пълна издръжка от държавния бюджет и техните лични нужди са изцяло
задоволени за времето на пребиваването им в местата за лишаване от
5
свобода. Неизяснен е останал и въпроса за имущественото състояние на
молителя като имуществото включва както недвижимо така и движимо
имущество. Не са представени медицински документи удостоверяващи
декларираните от лишения от свобода заболявания и дали същите са
основание за евентуално медикаментозно или друг вид лечение /включително
пролежаване и в болнично заведение за периода/ изискващо допълнителни
финансови средства; и дали лицето може да полага или да не полага труд в
затвора и защо. Не е изследван въпроса преди началото на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, а и към момента какво е било
домакинството му, от какви членове се е състояло, има ли низходящи и други
данни, трудово ангажирани ли са същите или не, получават ли и какви доходи
ако са в едно домакинство с молителя. Не са събрани и данни дали лишеният
от свобода получава финансови средства чрез пощенски и други записи от
близки и роднини, или има постъпления с друг произход, в какъв размер са и
дали е получавал такива от момента на прекратяване на правната помощ -
18.01.2022г. и до сега и на каква стойност са.
Касае се за установяване на факти и обстоятелства относими към
изясняване на въпроса дали молителят има или няма достатъчно средства за
да плати таксите и разноските по производството, още повече, че в случая
размерът на държавната такса по частното обжалване е само в размер на
15/петнадесет лева/ съгласно чл.19 от ТДТССГПК, както и за предоставянето
на безплатна правна помощ.
Първоинстанционният съд е следвало да събере данни за посочените
факти и обстоятелства като изисква допълнителна информация от
декларатора и по преценка и служебно да събере данни с оглед на изложените
обстоятелства в мотивите към обжалваното определение №1982 от
23.09.2022г. след което да направи повторна преценка и се произнесе
мотивирано по искането на отв. Д. П. Г.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че ще следва да отмени
обжалваното определение и да върне делото на първата инстанция за ново
произнасяне по искането след събиране на данни за посочените
обстоятелства.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Пазарджишки районен съд №1982 от
23.09.2022г. постановено по гр.д.№20215220102578 по описа на съда за
2021г., с което е оставена без уважение молбата, приложена към подадена
въззивна частна жалба с вх.№18811 от 23.09.2022г. на жалбоподателя Д. П. Г.,
с ЕГН-**********-изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
Пазарджик с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и
разноски по подадената от него въззивна частна жалба и е даден
едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе държавна такса за подадената
въззивна частна жалба в размер на 15лева по сметка на Окръжен съд
Пазарджик с представяне на документ за внасянето й.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишки районен съд за ново произнасяне
след изпълнение на указанията дадени в мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7