Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Първомай, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 614 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. ІІ-ро от ЗЗД.
Ищецът В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. В.Ц.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Враца,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в
отношенията между страните,
че ответникът А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Плевен, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 15 000, 00 (петнадесет хиляди) лева – подлежащи на
възстановяване като получени с оглед на неосъществено основание – договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Бенц S 500“ (катастрофирал) с рег. № ***, и с идентификационен номер на рама: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2017 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
до окончателното изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на
което е издадена Заповед № 233/28.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени в
заповедното и в настоящото производство.
Исковата претенция се
обосновава с фактически твърдения, че през 2017 г. страните постигнали съгласие
да сключат договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът да
прехвърли на ищеца правото на собственост върху лек автомобил марка и модел „Мерцедес Бенц С 500“
(катастрофирал), с рег. № ***, и с идентификационен номер на рама: ***, след оглед на вещта в официалния сервиз на „Балкан Стар” по остатъчна
стойност. С оглед на така посочената уговорка на 02.03.2017 г. и на 09.06.2017 г. кандидат-купувачът предплатил на продавача
съответно сумата от 5 000, 00 лева и от 10 000, 00 лева, но поради
извършената от контролните органи дерегистрация на превозното средство, считано
от 24.04.2017 г., възнамеряваната сделка останала
нереализирана. Въпреки многобройните обещания ответникът не възстановил на
ищеца получената на неосъщественото договорно основание сума от 15 000, 00
лева, което мотивирало последния да пристъпи към принудително удовлетворяване
на процесното притезание по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед №
233/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 397/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Д.П.П.
депозира Отговор вх. № 156/09.01.2018 г., с който застъпва становище за
неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му. Излага доводи, че в
началото на 2017 г. публикувал в интернет сайта www.mobile.bg обява с код № 71fsn1f1 и с e-mail: ab.logistic@abv.bg, за продажба на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Бенц S 500“, негоден за обичайно употребление в резултат на пътнотранспортно
произшествие и съхраняван в сервиз на „Балкан Стар Мотърс” ЕООД, находящ се в
гр. София, кв. „Хаджи Димитър”, ул. „Резбарска”, за цена от 70 000, 00
лева, редуцирана впоследствие на 60 000, 00 лева. Към обявлението прикачил
седем-осем фотоснимки, изобразяващи състоянието на превозното средство след
злополуката.
В края на
месец февруари 2017 г. кандидат-купувач в лицето на ищеца се свързал с
ответника и след като огледал автомобила постигнал с първия устна уговорка да
го закупи срещу цена от 60 000, 00 лева. За сключване на така планираната
покупко-продажбена сделка на 02.03.2017 г. ищецът заплатил на ответника задатък
в размер на 5 000, 00 лева, в уверение на което последният му издал
разписка във формата на разходен касов ордер. Макар продавачът да демонстрирал
готовност незабавно да отстъпи собствеността върху обещаната вещ купувачът не
разполагал с достатъчно средства за доплащане на пълния размер на договорената
цена. На проведена помежду им среща на 09.06.2017 г. ответникът поканил ищеца
да изпълни поетия ангажимент, но получил от него като допълнение към задатъка
сумата от 1 000, 00 лева, което удостоверил, дописвайки собственоръчно в
съставения Разходен касов ордер от 02.03.2017 г. текста „9.06.17 + 1 000”.
В
изминалия до месец октомври 2017 г. период продавачът многократно приканвал
купувача към престиране и към окончателно договорно обвързване, като писмена
покана в същия смисъл му изпратил и на 22.12.2017 г., но адресатът не се
отзовавал.
Ответникът
оспорва истинността на приложения към исковата молба Разходен касов ордер от
02.03.2017 г. като подправен в частта на цифрите и символите, изписани на 10-ти
ред в документа непосредствено след текста „9.06.17 + 1 000”.
В открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не застъпва становище по предмета на спора, а ответникът лично и
чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на исковите претенции.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез
разпит в качеството на свидетели на Л.Л.К. и Я.И.Г.
са изслушани свидетелски показания, които следва да се кредитират, тъй като с
удовлетворителна конкретика, логичност, последователност, обективност и
правдоподобност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните
факти и се подкрепят от приобщените писмени доказателствени източници.
Преценяйки критично свидетелския
разказ на свид. М.И.С. поради възможната й заинтересованост от изхода на спора
предвид фактическото й съпружеско съжителство с ответника, съдът приема за достоверни
единствено изявленията й, които кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства, и респективно не цени тези, които не намират доказателствена
опора.
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съвпадение във фактическите твърдения на страните, свидетелските
показания и данните, отразени в Писмо изх. № 0-92-3137/19.03.2018 г. и вх. №
1890/20.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Управление на щети общо
застраховане“ при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД (л. 42), Писмо рег. №
433200-27463/20.03.2018 г. и вх. № 2189/29.03.2018 г. на Началника на Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР (л. 44), Справка от регионална база на АИС КАТ (л. 45
– л. 46) и Свидетелство за регистрация – част І № *** (л. 6), издадено от
СДВР, се установява, че през лятото на
2016 г. по силата на договор за лизинг ответникът ползвал принадлежащ на „БМ
ЛИЗИНГ” АД – София, ЕИК: ***, лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4
Матик“ с рег. № *** и идентификационен номер на рама: ***, застрахован
от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с полица № *** по застраховка „Каско+”. Още преди изплащане на дължимото се лизингово
възнаграждение в резултат на настъпило на 11.12.2016 г. пътнотранспортно
произшествие превозното средство било сериозно увредено. За констатиране и
остойностяване на причинените му повреди по възложителство на застрахователото
дружество, което по повод случая регистрирало щета № ***, в началото на месец
януари 2017 г. автомобилът бил транспортиран с платформа в оторизирания сервиз
на официалния представител на марката „Мерцедес Бенц” за България „Балканстар
Ритейл” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Силвър Стар Ритейл” ЕАД) в гр.
София, където след неколкократни огледи била изготвена оферта за разноските по
ремонта, съпоставката на които с действителната цена на вещта обусловила
заключението на застрахователя за икономическа нецелесъобразност на
отремонтирането и за обявяване на щетата като тотална.
Скоро след като узнал застрахователното
решение, в периода между месец януари 2017 г. и 02.03.2017 г. ответникът публикувал
в уебсайта www.mobile.bg обява за продажбата на автомобила в увреденото му
вследствие на пътния инцидент състояние, онагледено с фотоси, срещу цена от 80 000,
00 лева.
Запознат с параметрите на офертата,
ищецът осъществил контакт с ответника и на проведена на 02.03.2017 г. помежду
им среща в гр. София в присъствието на свид. Сърванска постигнали съгласие да сключат договор за покупко-продажба на увреденото превозно
средство с валидна регистрация при цена от 60 000, 00 лева, от която първият следвало да заплати предварително на
втория сумата от 5 000, 00 лева под формата на капаро, а остатъка – след
получаване на вещта, като купувачът незабавно предоставил на продавача авансовата
сума в брой. По изтъкнатите по-горе
съображения не се възприемат за правдиви показанията на свид. Сърванска, че ищецът
е изразил воля за договорно обвързване, след като е бил изрично предупреден от
ответника, че автомобилът подлежи на дерегистрация.
На следващия ден страните,
придружени от свид. Сърванска, посетили сервизната база, стопанисвана от
„Балканстар Ритейл” ЕАД, където ищецът огледал повредения автомобил. Визираното
обстоятелство същият признава и в своето Пояснение вх. № 2601/18.04.2018 г. на
исковата молба.
През пролетта на 2017 г. свид. Г. разгледал
гореспоменатата обява, която съдържала информация, че катастрофиралото превозно
средство се продава без регистрация срещу цена от порядъка на 60 000, 00
лева или 70 000, 00 лева, и с оглед съгласуване на евентуален отбив от нея
неколкократно разговарял с ответника, който му обяснил, че предстои
дерегистрация на автомобила и изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените
му вреди.
На 24.04.2017 г. регистрацията на
колата била прекратена въз основа на постъпило Писмо изх. № А3-1195/05.04.2017
г., с което Директорът на Дирекция „Управление на щети общо застраховане“ при
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД (л. 7) информирал Отдел „Пътна полиция” при СДВР
– София, че щетата ще бъде ликвидирана като тотална при условията на
застраховка „Каско+” и че на основание чл. 390, ал. 1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) обезщетението ще бъде заплатено след представяне от страна на
клиента на удостоверение от компетентните регистрационни органи за дерегистрация
именно по цитираната причина.
След като по инициатива на лизингодателя
неотремонтираният автомобил бил изнесен от сервиза и преместен за съхранение на
друго място, на 09.06.2017 г. ответникът приел от ищеца авансово плащане на още
1 000, 00 лева от покупната цена отново като капаро, но не се съгласил да му
предаде превозното средство, преди да получи оставащите 54 000, 00 лева. След
приблизително тримесечни преговори с продавача купувачът се отказал от покупката,
но в изминалия до приключване на съдебното дирене период предплатената от него
сума не му била възстановена.
На 28.07.2017 г. същият депозирал в
Районен съд – Първомай Заявление вх. № 5379/28.07.2017 г. за издаване на
заповед за изпълнение на процесното притезание (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело №
397/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), уважено със Заповед №
233/28.07.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 12 от ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай),
която била връчена на ответника на 21.09.2017 г. и срещу която на 05.10.2017 г. последният депозирал Възражение
вх. № 6740/05.10.2017 г. (л. 25 от ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец. Известен на
23.10.2017 г. за така заявеното оспорване, в законоустановения преклузивен
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглеждания
установителен иск с подадена на 07.11.2017 г. чрез пощенски оператор Искова
молба вх. № 7681/08.11.2017 г.
С Покана (л. 21), изпратена на
22.12.2017 г. чрез Телепоща изх. № 12, която, видно от Известие за доставяне
обр. 243 ИД PS 13030099YNR (л. 22), била доставена на
ищеца на 28.12.2017 г., ответникът го приканил в 7-дневен срок да доплати остатъка
от 54 000, 00 лева от уговорената продажна цена на автомобила и да се яви
да го получи.
С Телепоща изх. № 1/02.01.2018 г.
(л. 23) адресатът отговорил на подателя, че съглашението им било развалено
поради неспазване от негова страна на уговорката за продажба на регистриран и
годен за управление автомобил, и изискал връщане в 7-дневен срок на даденото
капаро от 16 000, 00 лева в двоен размер.
При така
установените фактически
положения съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковата претенция, заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на
принудително удовлетворяване задължение на ответника към ищеца, основано на института на неоснователното
обогатяване.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Разпоредбата разграничава три фактически състава на неоправдано разместване на имуществени
блага между различни правни субекти. Първият визира даване на съответната ценност при начална липса на основание,
когато е извършено без настъпил юридически факт
или въз основа на нищожен такъв. При втората хипотеза преминаването на блага от едно в
друго имущество се предприема с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче остава неосъществено. В съответствие с постановките на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. дело №
1/1979 г. на
Пленум на ВС кондикцията намира приложение при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и при двустранните договори, ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение. Към обсъжданата алтернатива константната съдебна
практика на ВКС отнася и обективната
неизпълнимост на ангажимента за сключване на окончателен договор, поет с
валиден предварителен такъв.
Чл. 55,
ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗЗД регулира случаите, в които основанието съществува
при получаването на престацията, но впоследствие отпада с обратна сила поради
унищожаемост, разваляне или сбъдване на прекратително условие на договорното
правоотношение.
В разглежданата
конкретика ищецът претендира връщане на сумата от 15 000, 00 лева като предплатена
на ответника част от уговорената продажна цена по обещана, но нереализирана
покупко-продажба на увреден вследствие на пътнотранспортна злополука
регистриран лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № *** и
идентификационен номер на рама: ***.
Липсата на твърдения
за сключен между страните действителен предварителен
договор или друго преддоговорно съглашение за
уреждане на отношенията им, позволява на съда, който е служебно задължен да определи
предмета на спора, като изхожда от наведените от ищеца факти и търсената защита, без да е обвързан от посочената от него правна квалификация, да заключи, че исковата му претенция се субсумира в състава на чл. 55, ал. 1, предл.
І-во от ЗЗД. Предвид казаното основателността й предпоставя наличие на фактическо действие по даване на
материална ценност от ищеца на ответника, тежестта за установяване на което
носи първият от тях, и
отсъствие на оправдаващо
имущественото облагодетелстване основание, което, ако се твърди, подлежи
на главно и пълно доказване от последния.
Данните по делото сочат,
че на 02.03.2017 г. страните са се
задължили взаимно да
сключат договор за покупко-продажба
на гореописаното превозно средство с валидна регистрация и в увреденото му след
произшествието състояние при цена от 60 000, 00 лева, от която на същата дата и на 09.06.2017 г. ищецът
в качеството на кандидат-купувач е предплатил
на ответника като продавач съответно сумата от 5 000, 00 лева и от 1 000, 00 лева с уговорката да престира остатъка след
получаване на вещта, бидейки в неизвестност относно обстоятелството, че се очаква окончателната
й дерегистрация, както и че на 24.04.2017
г. такава е била
извършена от контролните органи
поради обявяването й от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД за тотална щета. Противно на доводите на ответника, не са събрани годни
доказателства, разкриващи волята на ищеца да закупи автомобила и без действаща регистрация, тъй като показанията на свид. Сърванска в тази насока не се ползват с доверието на съдебния състав, а тези на свид. Г. съвсем не потвърждават
съдържанието на публикуваната уеб обява към момента, когато е провокирала ищцовия
интерес.
Доколкото истинността на
представения с исковата молба Разходен касов ордер от 02.03.2017 г. (л. 5) в
частта на цифрите и символите, изписани на 10-ти ред непосредствено след текста
„9.06.17 + 1 000”, е своевременно оспорена от ответната страна, но за
ползването му ищецът не е изразил желание в определения от съда срок, документът
не е включен в доказателствената съвкупност, поради което предаването на
исковата сума за разликата над 6 000, 00 лева до пълния й размер от
15 000, 00 лева остава недоказано.
Макар да е бил приканен от ищеца,
ответникът отказва да върне заплатената сума от общо 6 000, 00 лева, противопоставяйки
с отговора си основание да я задържи, по съображения че представлява задатък по
неформален предварителен договор за покупко-продажба, по който е изправна
страна и който не е реализиран в окончателен по вина на купувача, отказал се да
престира остатъка от покупната цена.
Установените факти мотивират тезата,
че вербално постигнатото на 02.03.2017 г. между страните съгласие за бъдеща продажба
на катастрофиралото моторно превозно средство срещу цена от 60 000, 00 лева разкрива
белезите на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, който наред със
съществените условия на окончателния съдържа и уговорка за авансови плащания,
извършени съответно на 02.03.2017 г. и на 09.06.2017 г. в размер съответно на 5 000, 00 лева и на 1 000, 00 лева, като
на тях договарящите, видно от извънсъдебната им кореспонденция по телепоща и от
показанията на свид. Сърванска, са придали ролята на задатък (капаро),
обезпечаващ изпълнението на взаимното обещание за договорно обвързване.
Според чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство
за сключване на договора, обезпечава
неговото изпълнение, а при неизпълнението му обезщетява изправната
страна, която може да се
откаже от сделката и съответно да задържи даденото
или да го
иска в двоен размер.
Предвид акцесорния му характер по
отношение на главния дълг функциите му биха могли да се осъществят единствено
ако договорът, в който е предвиден, е действителен. В случая към датата на
предварителното съглашение регистрацията на продавания автомобил все още не е
била прекратена и нормата на чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
(в редакцията от бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила
от 31.01.2017 г.) е изисквала при прехвърлянето на собствеността му подписите
на страните да бъдат нотариално заверени, а респективно за подготвящия
транслативната сделка предварителен договор чл. 19, ал. 1 от ЗЗД е предписвал писмена
форма. Поради неспазването й обаче устното обещание на страните за продажба на
автомобила не поражда правен ефект като нищожно по чл. 26, ал. 2, предл. ІІІ-то
от ЗЗД, каквато се явява и клаузата за дължимост на капаро. Следователно даденото
такова от общо 6 000, 00 лева подлежи на връщане като получено при начална липса на
основание, съгласно чл.
55, ал. 1, предл. І-во от ЗЗД (в този
смисъл Решение № 132/27.12.1994 г. по гр. дело № 632/1994 г., ІV г.о. на ВКС, и Определение
№ 904/28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2017 г., IV г. о.). При неналичие на валиден предварителен договор е
без правно значение кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателния.
Необходимо е да се отбележи, че
сумата от 1 000, 00 лева е заплатена след официалната дерегистрация на
автомобила, а изискуемата се, съобразно чл. 144, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата, форма за разпореждане с нерегистрирано моторно превозно средство е
обикновена писмена. По аргумент на противното от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД такава за
волеизявленията по предварителния не се предвижда. Поради отсъствие на сведения
в противоположния смисъл въз основа на наличния доказателствен масив съдът приема,
че въпросната парична сума е престирана в изпълнение на първоначално постигнатата
на 02.03.2017 г. уговорка като допълнителен аванс и капаро. Доказателствата не
позволяват извод, че съгласието на страните за бъдеща продажба обхваща и междувременно
настъпилата съществена промяна в характеристиката на вещта, изразяваща се в
нейната дерегистрация, или че е новирано в такъв аспект.
По изложените съображения до размера
от 6 000, 00 лева искът следва да се уважи, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.07.2017 г., а за разликата над присъдения до
пълния предявен такъв – да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се коментира,
че в Решение № 148/30.06.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., е аргументирано виждането, че са възможни и
допустими преддоговорни съглашения с
организационен и подготвителен характер, които не съдържат задължителните
елементи на предварителен договор по чл.
19, ал. 2 от ЗЗД,
предхождат го и обслужват пряко него или следващ етап от преговорите за
сключването му, и доколкото също имат договорен характер, е мислимо изпълнението
на поетите с тях задълженията да бъде гарантирано със задатък по чл. 93 от ЗЗД или отметнина. По волята на страните обаче конкретните предплащания са
предназначени да обезпечават обещание за окончателно, а не за предварително
договорно обвързване или други преддоговорни ангажименти.
При указаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
отговорността за претендираните от страните съдебно-деловодни разноски следва
да разпредели, като се възложи на:
Ø ответника, съразмерно с уважената част от иска,
заплащането на сумите от 120, 00 лева и 120, 00 лева, представляващи внесена държавна такса за разглеждане съответно на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав, и на исковата претенция,
Ø ищеца, съразмерно с отхвърлената част от иска,
заплащането на сумата от 36, 00 лева – разходи за събиране на свидетелски
показания, и 720, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат, заплатено в
уговорения глобален размер от 1 200, 00 лева (с начислен ДДС), съгласно
Договор за правна защита и съдействие № 0005053-013/10.10.2018 г. (л. 82).
Водим от
горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, дължи на В.В.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Ц.Ч., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Враца, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
сумата от 6 000, 00 (шест хиляди) лева, подлежаща на възстановяване като
получена без основание за сключване на договор за покупко-продажба на катастрофирал
лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № *** и с идентификационен
номер на рама: ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 233/28.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 397/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като за разликата над уважения
до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на В.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Ц.Ч.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Враца, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – съдебно-деловодни
разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за
разглеждане на предявения иск, съразмерно с уважената му част, и
Ø сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 397/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. В.Ц.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Враца,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на А.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 756, 00 (седемстотин петдесет и
шест) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за събиране на
свидетелски показания и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 397/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ