Р Е Ш Е Н И Е № 615
гр. Видин, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми август две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.дело № 1229 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗак.Д.
Делото е образувано по
молбата Д „СП” гр.
Димово, с която се иска малолетното дете П. А. Р., ЕГН **********
да бъде настанено в професионално приемно семейство на А.Д.П., ЕГН ********** и
П.Г.П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***.
Майката на детето-А.Р.Р., ЕГН
********** се явява в съдебно заседание, като изразява несъгласие с молбата и
моли да й бъде върнато детето.
За ДСП-Димово-се явява в
съдебно заседание юр.к К. Й. и взима становище по молбата.
Съдът, като се запозна с
доказателствата по делото приема за установено следното: От удо-е за раждане на
детето П. А. Р., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0017/07.05.2020
г. от Община Белоградчик, е видно, че баща на детето е неизвестен, а негова майка е А.Р.Р.,
ЕГН **********. Детето със заповед № ЗД-Д-ВН-Д-028/24.06.2020 г. на директор на
дирекция ”Социално подпомагане” гр. Димово е настанено временно в професионално
приемно семейство на А.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********. Към
молбата за настаняване е приложен и социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-Димово,
касаещ социалния статус на детето. Видно от същия, е че са съобразени различни
фактори, налагащи настаняването на детето в професионално приемно семейство, като
е посочено, че то е в негов интерес, тъй като се нуждае от специални грижи и
подходящ режим на отглеждане, тъй като майката е подала молба за настаняване на
новородения П., поради невъзможност да полага грижи за бебето. По делото са
приложени молба от майката А.Р. ***, три броя декларации по чл. 24, ал. 3 от
ППЗЗД.
В съдебно заседание е изслушан и социалния работник изготвил
социалния доклад Е. Т.. Същата излага, че има настъпили нови обстоятелства: биологичната майка е подала
молба за реинтеграция, консултирана е и
с подаването на молбата за реинтеграция е подала и молба за ползване на
социална услуга в КСУДС – Видин за оценка и повишаване на родителския
капацитет, която е краткосрочна услуга за три месеца, и след заключителния
доклад от специалистите от комплекса ще се прецени дали ще има условия да се
прекрати настаняването в приемното семейство.
Социалният работник
излага, че майката има и други деца, за които обаче се грижи, но във времето
назад е имало сигнали, че майката е в чужбина и е изоставила децата си без
родителска грижа. Оставени са били на възрастен човек – роднина,като в
последствие майката се е върнала от чужбина. Сочи че, майката полага грижи за
останалите си три деца в с. Макреш при човека, с който съжителства К. В. К.ов.
Последният е разпитан и
изслушан по делото .Същия заявява,че е във фактическо съжителство с
майката на детето,както и че не е
биологичен баща на детето П..Сочи, че от 01.05.2020 г. живее с А.Р. и с три от
децата й и заедно полагат грижи за тях. Твърди, че е солидарен с А. в желанието
й да си върне детето, както и че всеки ден страда за него и искрено съжалява.
Свидетелят сочи, че работи по осем часа на ден, получава пенсия и гледа и
животни.
Показанията на К.ов не противоречат на
установените факти,поради което съдът ги кредитира.
Майката на детето твърди в съдебно заседание, че към момента счита, че имам условия за отглеждане на детето
си и моли същото да й бъде върнато. Същата подчертава, че не е изоставила
детето си на улицата, а е отишла в Д „СП“–Димово и е помолила детето да бъде
настанено в приемно семейство, тъй като към онзи момент не е могла да полага
грижи за него. Твърди, че от момента в който го е оставила до сега съжалява
искрено, страда всеки ден за него и моли да й бъде върнато. Заявява, че има още
три деца, които са си при нея и се грижи за тях, а така също счита, че има
родителски капацитет да се грижа за децата си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение
молбата направена от Директора на Д „СП“-Димово на основание чл. 28
вр. чл. 26 от ЗЗ
Детето, по следните съображения:
„Отглеждането“ на детето изисква непрекъснати и
непосредствени грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр.
Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим
характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва
първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите децата
могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат
да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. При негативното засягане на основните права на
децата/право на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на
грижи за здравето, имуществото и др./законодателят е предвидил различни
административни и съдебни мерки за закрила на детето в чл. 4 от ЗЗак.Д,
включващи както мерки за закрила и съдействие, така и такива, свързани с
настаняване на детето извън семейството.
При наличието на последната
хипотеза законодателят се е ръководил от принципа, че интересите на детето,
грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са
приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите,като следва
да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа,
прогласен в СК, че децата живеят с родителите си и необходимостта децата да
бъдат защитени, мерките за закрила на децата се предприемат от съда.
Основанията, при които се
прилагат тези мерки, в т.ч. и за настаняване на детето извън семейството, са
уредени в чл. 25
и чл. 4, т. 2
– т. 4 от ЗЗак.Д
и чл. 25 от ЗЗак.Д.
В чл. 25, ал. 1
от ЗЗак.Д са посочени изчерпателно основанията за настаняване извън
семейството: „Може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители
са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права
са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от
В случая, като основание за
исканата мярка се сочи наличието на хипотезите на чл. 25, ал.
1, т. 1. т. 3 от ЗЗакД,
а именно: родителите са починали, неизвестни, лишени от родителски права или
чиито родителски права са ограничени и чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Ето защо, предмет на доказване
по настоящото дело е наличието на твърдяната трайна невъзможност на родителите
да отглеждат детето и/или без основателна причина трайно да не полагат грижи за
детето.
Правната квалификация очертава
обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК между страните. Недоказаните твърдения са неосъществени,
несъществуващи факти и като такива нямат каквито и да е правни последици. Сега
действащия ГПК не предвижда изрична уредба на „неоспорените факти“. Страната,
която твърди даден правопораждащ факт и черпи изгодни за себе си правни
последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита,
че не е доказан. Така исканията си
страната трябва да установи с допустими и събрани по законен ред доказателства.
Безспорно е, че основание за
настаняване на детето по административен ред е депозираната нарочна молба от страна на майката,когато детето е на
близо два месеца,с която е поискала съдействие от Д“СП“ в тази посока,като в
същата като основание за искането е
посочено обстоятелството,че е самотна майка и се грижи за още три деца.
В социалния доклад се твърди,
че майката е безработна, без доходи и собствено жилище, и че към момента е
създала ново семейно съжителство с лице, което не й оказва подкрепа в грижите
за новороденото.
Към настоящия момент обаче
последният факт,с оглед заявеното от св.К.ов и майката на детето,не
кореспондира на обективната действителност. Двамата са категорични,че искат да
отглеждат детето П. и имат условия за това/последния факт не е оспорен/.
Ако, в контекста на останалите
доказателства по делото, се приеме, че необходимостта от извеждане е била
породена от отказа на майката да се грижи за детето П., следва да се има
предвид, че няма данни за продължаване или задълбочаване на проблемите в
семейството в хода на съдебното
производство,напротив-майката демонстрира желание да си върне детето и да го
отглежда,като е подкрепена в това от човека ,с който е във фактическо
съжителство,като е подала и молба се реинтеграция.
С оглед горното се налага
извод,че временното настаняване на
детето по административен ред за периода от 24.06.2020 г. до произнасянето на
съда е изпълнило своето предназначение и не се налага продължаването му.
Отделно към момента няма данни за непосредствено
застрашаващи обстоятелства по §1, т.11 от
ДР на ЗЗДетето, които да обосновават извод, че детето П. А. Р. е в
риск, което от своя страна да наложи
извеждане от семейството. Не са събрани каквито и да е било
доказателства за трайна невъзможност на майката да отглежда детето и/или да
съществува сериозна опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето, обстоятелства установяването на
които, е в тежест на Д „СП“ гр. Димово.
Напротив, ангажирани са доказателства от
страна на майката на детето за осигурено жилище, работа и допълнителна помощ в
отглеждането на детето,включително и от трето лице.
По смисъла на §1, т.7 от ДР
на ЗЗак.Д „семейна среда“ е биологичното семейство на детето или
семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето или
приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26 от
ЗЗДетето.
В тази връзка А.Р.Р. и К. В. К. заедно
образуват семейната среда на детето П. А. Р. и с оглед променената фактическа
обстановка,спрямо наложилата настаняването,
и прокламирано желание за отглеждане и обективната възможност за това,
включително и ангажимент от страна на майката да ползва услуга за повишаване на
родителски капацитет,се налага извод,че настаняване извън биологичното
семейство,а именно в приемно такова, не би било обосновано.
Законът за закрила на детето
отдава приоритет на отглеждане в семейна среда, като в изключителни случаи детето
може да бъде настанено извън семейството, и то ако важни причини налагат това.
Във връзка с изложеното настоящия състав счита , че не са налице
основания за настаняване на детето извън семейството, или доколкото такива се
излагат в искането, то те не са установени по безспорен и категоричен начин.
В конкретния случай не следва и не може да бъдат
игнорирани освен желанието на майката да се грижи за детето,така и създадените семейна среда и добри
социално-икономически условия за живот на детето ( осигурено жилище, доходи,включително
и допълнителна помощ в отглеждането му),
за които по делото се ангажираха данни .
Предвид гореизложеното, като прецени всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, ръководейки се от осигуряване интереса на детето, съдът, намира, че
не са налице предпоставките за определяне на исканата мярка за закрила на
детето – настаняване извън семейството.
Безспорно е ,че в интерес
на детето е да израства и да се възпитава в семейната си
среда с дейното участие на родителите му ,поради което
следва да се завърне в семейството си и да продължи да
живее в тази
семейна среда.
Исканата от молителя мярка за
закрила – настаняване извън семейството, е изключителна, и се налага само
когато са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1
от ЗЗак.Д, в частност т.1 и 3,които обаче при данните по делото към
момента не са налице,поради което молбата на Д“СП“-Димово не следва да бъде
уважена,като грижите за детето в бъдеще следва да се осигуряват от биологичния
му родител и неговото семейство.
Следва да се има предвид, че доколкото определянето на мярка за закрила е
въпрос на спорна съдебна администрация, настоящото съдебно решение не се ползва
със сила на присъдено нещо, а определената мярка за закрила или отказът да се уважи
искането за такава, може да се изменя при изменение на обстоятелствата –
например при възникване на риск за детето, изчерпване на нормативно
предвидените мерки за закрила в семейна среда и др.
Водим от горното,Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Д „СП“-Димово за настаняване по съдебен ред на детето П. А. Р., ЕГН ********** в професионално приемно семейство на А.Д.П., ЕГН **********
и П.Г.П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***,като за напред грижите за
детето следва да се полагат от неговата майката А.Р.Р., ЕГН ********** и в
биологичното му семейството.
Препис от решението
да се връчи Дирекция "Социално
подпомагане" Димово,на родителя на детето А.Р.Р. и на професионалното приемно семейство за сведение
и изпълнение.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Обжалването не спира изпълнението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Видин в седмодневен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: