Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Л. Л. П., чрез юрисконсулт, с която срещу Н. К. У. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] е предявен установителен иск – за установите, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите в размер на 834,24 лв., представляваща гланица по договор за кредит, сумата от 591,76 лв., представляваща лихва, представляваща печалба за дружеството или общо сума в размер на 1426,00 лв., както и законната лихва върху главницата в размер на 103,93 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 06.07.2012г. до 09.10.2013г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимото, както и съдебни разноски от 25 лв. за заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., присъдени по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 7676/15.10.2013г. по ч.гр.д.№ 2450/2013г. по описа на РС Благоевград – правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем с номер CASH-04548822 от 30.05.2012г. ищецът е отпуснал паричен заем в размер на 900,00 лв. на ответника. Сумата, предмет на договора, се твърди, че е предоставена лично на ответника по банкова сметка на клиента, съгласно чл.1 от договора, с което Б. П. П. Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. Твърди се, че на основание чл.З, от сключения помежду им Договор за потребителски кредит, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 36 седмични вноски- всяка от по 46,00 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на Б. П. П. Ф. ЕАД. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № CASH-04548822 от 30.05.2012г., поради което ищецът твърди, че на основание чл.3, изр.2 от договора вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи четири или повече седмични вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема увеличен с надбавката или общо сума в размер на 1426,00 лв. Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 103,93 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 06.07.2012г. до 09.10.2013г. или към момента на подаване на иска ответникът дължи сумите, предмет на издаденото по ч.гр.д.№ 2450/2013г. по описа на БРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответната страна е подала възражение. Ищецът допълва в исковата молба, че от 23 май 2008г. е вписано в ТР промяна на наименованието му в настоящото такова от [фирма] . Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и за изискане и прилагане към настоящото на ч.гр.д.№ 2450/2013г. по описа на БРС, по което е издадена оспорената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Копие от исковата молба и приложените към нея доказателства е изпратена на ответника. В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответната страна не е депозиран писмен отговор по делото. В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител, както по закон, така и по пълномощие. Ответната страна, редовно призована, се явява лично. Не оспорва факта, че е сключен процесния договор с ищеца. По делото са приети писмени доказателства. Анализа на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски заем с номер CASH-04548822 от 30.05.2012г., ищцовото дружество е отпуснало паричен заем, в размер на 900,00 лева на ответника, като сумата, предмет на договора е предоставена лично на клиента, видно от графа удостоверяване на изпълнението в договора, в която е посочено, че ответника е получил от представител на заемодателя сумата от 600 лв., като е положен подпис от ответника. С получаване на заетата сума за ответника е поел и задължението да заплати на кредитора заетата сума на месечни погасителни вноски от 36 седмични вноски, всяка от които от по 46 лв. По делото не спори, че предоставената сума в размер на 900 лв. заедно с договорна лихва, представляваща печалбата на дружеството е следвало да се изплати на 36 седмични вноски. Не се спори, че ответника относно факта, че с ищцовото дружество е сключен процесния договор, както и че по същия не са извършени плащания във връзка със задължението на ответника, в качеството му на заемополучател да върне заетата сума, ведно с договорената лихва. На основание чл. 5, изр.2 от Общите условия към договора, кредиторът е обявил договора за заем за предсрочно изискуем, и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2450/2013г. по описа на БлРС, ищцовото дружество Б. П. П. Ф. ЕАД е подало заявление в РС Благоевград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Н. К. У. - за заплащане на парични суми, като заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7676 от 15.10.2013г., за заплащане от ответника, в качеството му на длъжник, на следните суми: сумата от 834,24 /осемстотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лв. главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CASH – 04548822 от 03 май 2012г.; сумата от 591,76 /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. договорна лихва за периода от 15 юни 2012г. до 11 януари 2013г.; сумата от 103,93 /сто и три лева и деветдесет и три стотинки/ лв. законна лихва за забава за периода от 06 юли 2012г. до 09.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.10.2013г. до изплащането на вземането, както и направените по заповедното производство разноски от 30,60 /тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева за заплатена държавна такса и сумата от 100,00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от връчването й на ответника е постъпило възражение от длъжника, поради което в едномесечния срок от съобщаването на ищеца по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск от заявителя за установяване на вземането по оспорената заповед за изпълнение. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По правната квалификация: Предявените от ищцовото дружество искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването им – ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски заем № CASH- 04548822 от 03.05.2012г. и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2450/2013г. на БлРС . Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, като иска по чл.422 от ГПК е предявен в едномесечния срок от уведомяване на ищеца. По същество на доводите: В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за заем. Безспорно се установи, че ответника У. се е задължил като заемополучател по Договора за заем с номер CASH-04548822 от 03.05.2012г. С оглед на горното по делото е доказано, че между страните е сключен договора за потребителски заем, като по него ищецът, в качеството на кредитор, е И. страна, тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват и предоставянето на ответника по делото на сумата по заема, т.е. при условията на пълно и главно доказване ищецът установи и факта на реално предаване на паричната сума на заемополучателя и предвид реалния характер на договора сочи на установен факта на сключване на валидно заемно правоотношение между страните. С оглед на това и настъпване на падежа на част от дължимите седмични вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на договора, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора. В хода на производството, ответника чиято е доказателствената тежест в процеса да установи изпълнение на задълженията си по договора по арг. чл.154, ал.1 от ГПК, не установи заплащане на дължимите суми, като главница и възнаградителна лихва уговорени с договора. Предвид изложеното следва да бъдат уважени предявените искове, за главница и надбавка изцяло като основателни и доказани, като бъде признато за установено дължимостта от ответника на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на тези искове. Следва да се отбележи, че предвид неиздължаване на задължението в уговорения срок ответника е изпаднал в забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на договора, поради което иска за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за посочения период също е основателен. Основателността на главното вземане, поради паричния му характер, прави доказано по основание и искането за присъждане на лихва за забава. Досежно размера на същата, на основание чл.162 от ГПК, съдът извърши служебно изчисляване на лихвата чрез А. 7 финанси, от което се установи, че същата е в посочения от ищеца размер. По изложеното искът следва да се уважи изцяло като основателен и доказан, както по основание, така и по размер и се признаят за дължими на ищеца от ответната страна и направените в хода на заповедното производство разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода и на настоящото установително производство, на ищеца се дължат и направените разноски по настоящия процес от 102,77 лв. за заплатена държавна такса, както и сумата от 300,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК вр. с чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно послд.изм обн. В ДВ. От 28.03.2014г. Водим от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК, Благоевградски районен съд Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. К. У. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] дължи на ищеца [фирма] [населено място], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] представлявано от законния представител Л. Л. П., следните суми: сумата от 834,24 /осемстотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лв. главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CASH – 04548822 от 03 май 2012г.; сумата от 591,76 /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. договорна лихва за периода от 15 юни 2012г. до 11 януари 2013г.; сумата от 103,93 /сто и три лева и деветдесет и три стотинки/ лв. законна лихва за забава за периода от 06 юли 2012г. до 09.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.10.2013г. до изплащането на вземането, както и направените по заповедното производство разноски от 30,60 /тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева за заплатена държавна такса и сумата от 100,00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7676 от 15.10.2013г., издадена по ч.гр.д.№ 2450/2013г. по описа на БРС. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. К. У. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Б. [фирма], [населено място], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] представлявано от законния представител ВЛ Л. П., сумата от 102,77 /сто и два лева и седемдесет и седем стотинки/ лв. за заплатена държавна такса, както и сумата от 300,00 /триста/ лв. възнаграждение за юрисконсулт, направени по установителното производство разноски. На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните. На основание чл.7, ал.1 от ГПК копие от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |