Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 28.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, .като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1188 по описа за 2019 г,за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника – юрисконсулрт Елена Божидарова
Рангелова, с искане на основание чл.250 от ГПК съдът да се произнесе и по
предявените в условията на евентуалност кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, като вземе предвид направените в законоустановения срок на
основание чл.143, ал.2 от ГПК уточнения на исковата морлба.
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.2 от ГПК съдът е изпратил препис от подадената молба на насрещната страна по делото с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
В законоустановения срок за отговор от страна на ответника не е депозиран такъв.
Молбата е допустима,тъй като
изхожда от легитимирано лице-ищеца по делото-„Агенция за събиране на
вземания“ЕАД. Констатира се, че същата е подадена своевременно-в рамките на
установения от закона /чл.250,ал.1 от ГПК/едномесечен срок .
Съдът, като съобрази изложеното в
молбата и материалите по делото, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по
предявени от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД– гр.София, чрез
пълномощник – юрисконсулт А.Н.Б., съд.адрес:***5, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК с искане съдът да се произнесе
с решение, с което, да признае
за установено, че ответницата
С.А.П. дължи на «Агенция за
събиране на вземания»ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 330/2019 г. на ЛРС, а именно: 5674.31 лв.
– неизплатената главница,
1638.64 лв – договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021 г., 564.11 лв.
– лихва/обезщетение/ за забава за периода от
21.10.2017 г. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното
производство.
В условията
на евентуалност, в случай, че съдът
не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли за неуважената част да бъде постановено решение,
с което съдът да осъди ответника да плати на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД следните суми, а именно: 5674.31. – неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017
г. до 20.05.2021 г., 1638.64 лв. – договорн а/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021 г.,
1003.84 лв. – лихва/обезщетение/
за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
С Решение № 135 от 04.05.2020 г., постановено по делото, съдът е признал за установено, на основание чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.Б. следните суми – предмет на Заповед № 186 от 15.02.2019 г, издадена по ч.гр.д.№330/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: главница в размер на 3448.11 лв /три хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 11ст/, договорна лихва в размер на 1 426.89 лв./ хиляда четиристотин двадесет и шест лева/ и обезщетение за забава в размер на 459.75 лв/ четиристотин петдесет и девет лева и 75ст/, дължими по Договор за потребителски кредит № № PLUS – 13315479 от 20.05.2016 г., за вноските с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / 12.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 5 674.31 лв. за главница, 1638.64 лв. за договорна лихва и 564.11 лв. за обезщетение за забава.
В решението съдът е пропуснал да
изложи мотиви относно предявените в условията на евентулност обективно
кумулативно съединени осъдителни искове.
Настоящият
състав намира, че с оглед изхода на спора по главния иск, който е частично
уважен, не дължи произнасяне по евентуално съединения осъдителен иск.
В случая условието, под което ищецът е
предявил за разглеждане евентуалния осъдителен иск, не се е сбъднало.
Евентуалният иск е предявен под условия, че не бъдат уважени предявените
обективно съединени положителни установителни искове. Главният иск е уважен
частично, което се явява процесуална пречка за произнасянето по осъдителния
иск, предявен като евентуален с исковата молба. При формиране на този извод
съдът съобразява практиката на ВКС, по-конкретно Решение № 210/27.07.2015 г. по гр.дело № 5600/2014 г., IV г.о. Един от въпросите, по които е
допуснато касационното обжалване е: при частично уважен главен иск,
евентуалният следва ли да се разгледа. На
така поставения въъъпрос е даден отрицателен отговор, като в мотивите си ВКС е
приел, че разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от
самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е
съдът да „преизчислява“ за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск,
ако главният е частично уважен; възможно
е така съединените искове да са и различни по вид – установитлни, осъдителни,
конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем
или евентуалността да е по отношение на субектите. Ако съдът уважи предходния
по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по
следващия, защото не се е сбъъднало условието, под което е предявен. При тези
мотиви ВКС е оставил в сила решението на въззивния съд, с което е обезсилено постановеното
решение на долната инстанция, която въпреки че е уважила частично главния иск,
се е произнесла за отхвърлената част по евентуалния, като недопустимо.
В настоящия казус е налице
идентична хипотеза и с оглед изхода на спора по установителния иск съдът не
дължи произнасяне по евентуалния иск.
Поради изложеното по-голе съдът
намира, че не са налице предпоставките за произнасяне и по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, поради което подадената молба с
правно основание чл.250 от ГПК се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищеца 4АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изп.директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника- юрисконсулт Елена Божидарова Рангелова молба за допълване
на Решение № 135 от 04.05.2020 г., постановено по гр.дело № 1188/2019 г. по
описа на РС – Ловеч, на основание чл.250 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: