№ 302
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260093/03.11.2021г., постановено от
Районен съд – Карнобат по гр. д. № 109/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Илинден, улица „Кукуш“ № 1 да се приеме за установено по отношение на ИВ. М. Й.,
ЕГН: ********** от с. Г, община С област Бургаска, че последният дължи на дружеството
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 310/27.07.2020г., както следва:
126,00 лева, представляващи изискуеми, незаплатени задължения за ползвани електронни
съобщителни услуги, дължими по договор № *********/07.08.2015г. и неизплатени
задължения по договор за продажба на изплащане № *********/18.03.2016г на апарат
Lenovo A536 DS Black 1г+; 40,17 лева, представляващи законна лихва за забава за периода
от 09.02.2017г. до 27.04.2020г.; 150 лева, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги със SIM карта 0882 535 170; 161,46 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги;
29,97 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
телевизионна абонаментна услуга; 100 лева, представляващи неустойка за възстановяване
на стойността на невърнато техническо оборудване – допълнителен телевизионен
приемник, предоставен с договор № 201000420680/06.08.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.04.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД против решение №
260093/03.11.2021г. в частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимост на
главницата от 112 лева, представляваща сбор от 14 броя погасителни вноски, дължими по
договор за продажба на изплащане № *********/18.03.2016г. на апарат Lenovo A536 DS
Black 1г+ Жалбоподателят твърди, че тези вземания се погасяват с изтичането на общата
погасителна давност, а не на кратката такава. Дружеството – жалбоподател иска от
1
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В нарочна писмена молба
прави искане за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – ИВ. М. Й. се представлява в процеса от особен представител –
адвокат С.Л., който представя писмен отговор и изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. В съдебно заседание адвокат Л. пледира за отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 28.04.2020г. „А1 България“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ИВ. М. Й. за следните суми: 126,00 лева,
представляващи изискуеми, незаплатени задължения за ползвани електронни съобщителни
услуги, дължими по договор № *********/07.08.2015г. и неизплатени задължения по
договор за продажба на изплащане № *********/18.03.2016г на апарат Lenovo A536 DS
Black 1г+; 40,17 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 09.02.2017г. до
27.04.2020г.; 150 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги със SIM карта 0882 535 170; 161,46 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги; 29,97 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телевизионна абонаментна услуга; 100
лева, представляващи неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване – допълнителен телевизионен приемник, предоставен с договор №
201000420680/06.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 28.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 386,10
лева – разноски в заповедното производство, представляващи държавна такса в размер на
26,10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
На 27.07.2020г. Районен съд – Карнобат издава заповед № 310/27.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение за заявените суми. Заповедта е съобщена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът указва на
заявителя, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок от уведомяването.
На 02.12.2020г. „А1 България“ ЕАД предявява иск срещу ИВ. М. Й. да се приеме за
установено, че последният дължи на дружеството сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение. В исковата молба се сочи, че главницата от 126 лева, представлява сбор от
следните суми: 14 лева, представляващи цената на ползвани електронни съобщителни
услуги, за които е издадена фактура № *********/19.01.2017г. с падеж 08.02.2017г., (както и
законна лихва върху тази сума в размер на 4,57 лева) и 112 лева, представляващи неплатени
месечни вноски за продукт на изплащане, за които са издадени следните фактури: фактура
№ *********/19.01.2017г. на стойност 8,00 лева и законна лихва в размер на 2,61 лева с
падеж 08.02.2017г. и фактура № *********/20.02.2017г. със стойност 104 лева и законна
лихва 32,99 лева и падеж 12.03.2017г. В исковата молба са изложени твърдения и за
останалите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В отговор по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника оспорва
основателността на иска и прави възражение за погасяване на главницата поради изтичане
на кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
В хода на съдебното производство са приети приложените към исковата молба общи
условия на „А1 България“ ЕАД, договор за продажба на изплащане №
*********/18.03.2016г., приемо-предавателен протокол към него за закупено крайно
устройство, представляващ приложение № 1, погасителен план, представляващ приложение
№ 2 и фактури. Представени са и договори за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, които са относими към претенцията за неустойка. Въз основа на тези доказателства
районният съд приема, че главницата в общ размер на 126 лева е погасена поради
изтичането на кратката 3-годишна давност и искът на дружеството е неоснователен.
2
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260093/03.11.2021г. е правилно в обжалваната част. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според ТР №
3/18.05.2012г., постановено от ОСГК по ТД № 3/2011г. понятието „периодични плащания“
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са определени
изначално или са определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Погасителната давност отнема възможността на кредитора да търси
принудително осъществяване на своето право. Вземанията на топлофикационните,
електроснабдителни и водоснабдителни дружество, както и тези на доставчиците на
комуникационни услуги, са посочени в тълкувателното решение като пример за периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, за които се прилага специалната тригодишна
давност. В конкретния случай, спорният въпрос, който е пренесен пред въззивната
инстанция, е представляват ли периодично плащане вноските по договора за продажба на
изплащане № *********/18.03.2016г на движима вещ – апарат Lenovo A536 DS Black 1г+,
респ. погасено ли e по давност правото на кредитора да търси изпълнение на тези вноски.
Отговорите на тези въпроси са положителни и се извеждат от актуалната практика на ВКС
по идентични казуси.
Според тази практика, продажбата на движима вещ на изплащане се доближава по
своите правни последици до договора за финансов лизинг, който съчетава в себе си
елементи на договор за поръчка и на договор за наем. Задълженията по договора за
финансов лизинг са трайно повтарящи се парични задължения, падежът на които настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално
определен и произтича от единен правопораждащ факт. Поради това, задълженията на
лизингополучателя за лизингови вноски се покрива с понятието „периодични плащания“ в
чл.111, б. „в“ от ЗЗД и разясненията, дадени в ТР № № 3/18.05.2012г. и се погасяват с
изтичането на 3-годишна давност (решение № 225/18.10.2017г. на ВКС по гр. д. №
60274/2016г., IV ГО, решение № 77/13.07.2017г. на ВКС по т. д. № 84/2016г., II ТО, решение
№ 16/09.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 50185/2016г., I ГО). Вземането на „А1 България“ ЕАД
3
за 14 броя погасителни вноски по договора за продажба на изплащане, за които са издадени
фактура № *********/19.01.2017г. на стойност 8,00 лева и законна лихва в размер на 2,61
лева с падеж 08.02.2017г. и фактура № *********/20.02.2017г. на стойност 104 лева и
законна лихва 32,99 лева с падеж 12.03.2017г. се доближава по своята правна същност до
лизинговите вноски, за които се отнася посочената по-горе съдебна практика, поради което
по отношение на него се прилага кратката 3-годишна давност. В конкретния случай,
падежът на тези вземания е настъпил на 08.02.2017г., съответно на 12.03.2020г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.04.2020г., т.е. след
изтичане на 3–годишния срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и се явява погасено по давност. Като е
достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение в тази част, по
отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.
Възражението на въззивната страна, че за процесните вноски се прилага общата
погасителна давност, тъй като същите представляват разсрочени падежи на части от едно
задължение за главница, а не периодични плащания, е неоснователно. Практиката на която
се позовава жалбоподателя – решение № 261/12.07.2011г., постановено по гр. д. №
795/2010г. – се отнася до договор за заем, който не се доближава по правните си последици
до договора за продажба на изплащане. Освен това, цитираното от въззивника решение е
постановено преди ТР № 3/18.05.2021г.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и трябва да се остави без
уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093/03.11.2021г., постановено от Районен съд –
Карнобат по гр. д. № 109/2020г. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4