№ 646
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20251001000616 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете
страни в производството срещу Решение № 647/09.05.2025г. по т.д.№ 1342/24
по описа на СГС, VI-4 състав.
Ответникът „Енерджи Маркет Глобъл“ ООД, ЕИК ********* обжалва
решението в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.82 ЗЗД сумата от 624 828,57 лв. - обезщетение за вреди под формата на
загуби от неизпълнение на задълженията по договор от 05.02.2021 г. през
периода 01.07.2021 г. - 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г.
до окончателното плащане, както и е осъден да заплати разноски. Твърди се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че е налице
процесуално нарушение, тъй като не са били обсъдени всички изложени от
него доводи, както и че въз основа на доказателствата е било прието, че в
отправеното уведомление не се е позовал на чл. 19 ал.1 пр. четвърто от
договора. По отношение на нарушенията на материалния закон, твърди че
1
такова представлява извода на съда, че след като процесният договор е
сключен по реда на ЗОП, изпълнителят не разполага с право да го развали; че
за този договор е неприложим института на стопанската непоносимост, тъй
като договорът не е търговска сделка и установяването на предпоставките на
чл. 307 от ТЗ следва да стане само по исков ред.
Твърди, че е неправилен извода на съда, че искът е доказан по размер.
Счита, че тъй като са събрани писмени доказателства, че ищецът в качеството
си на възложител по договора е задържал внесената гаранция в размер на
23 175лв.
Счита, че предявеният иск за обезщетение, основан на договора между
страните е неоснователен, тъй като такова не е предвидено в самия договор и
тъй като договорът между страните бил прекратен на основание чл. 19 ал.1 от
същия т.е. въз основа на същия не може д есе претендира обезщетение за
вреди.
Излага подробни съображения относно предпоставките за прекратяване
на договора, както на основание чл. 19 ал.1 от същия, така и на основание чл.
307 от ТЗ.
Излага подробни съображения по всяко твърдение в жалбата.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната частта и да бъде
постановено ново, с което бъдат отхвърлени предявените искове в тази част.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор по жалбата, в който се оспорва същата.
Развити са подробни съображения по оплакванията. Моли да бъде потвърдено
решението в обжалваната част, като му се присъдят разноски за тази
инстанция.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД, ЕИК ********* е
обжалвал постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 195 423,22лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.08.2021г. до
28.06.2024г. върху главница от 648 0003,57лв. Счита за неправилен извода на
съда, че не е поставил ответника в забава, като не е изпратил покана за
плащане на задължението. Счита, че не е бил длъжен да кани ответника да
заплати задължението за обезщетение, тъй като ответникът е бил наясно, че с
прекратяването на доставките по договора ще му причини вреди в публично
2
известен или проверим за него размер. По изложените съображения моли да
бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде осъден ответник да
му заплати претендираната на основание чл. 86 от ЗЗД сума, както и разноски.
В срок е постъпил отговор от „Енерджи Маркет Глобъл“ ООД, ЕИК
*********, с който се оспорва жалбата, като се твърди, че същата е бланкетна
и неоснователна. Счита, че за да изпадне в забава е необходима изрична
покана от ищеца, както и че вредите, които се претендират от ищеца не са му
били известни. Моли да бъде потвърдено решението в тази му част.
Решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано в частта, в
която е отхвърлен иска по чл. 82 от ЗЗД над размера от 624 828,57 лв. до
предявения размер от 648 003,57лв.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност в обжалваната част намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Между „Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на възложител и „Енерджи Маркет Глобъл“ ООД, ЕИК *********,
в качеството на изпълнител е бил сключен на 05.02.2021г. писмен договор
след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на
ЗОП. По силата на договора, „Енерджи Маркет Глобъл“ се задължил да
доставя на „Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД нетна активна
електрическа енергия ниско и средно напрежение, както и координиране
балансираща група за обекти на „Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД.
Уговорена е цена за доставка на един MWh нетна активна електрическа
енергия на ниво ниско и следно напрежение в размер на 103 лв. без ДДС или
123,60 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
В чл. 19 ал.1 предложение четвърто от договора между страните е
предвидено, че той се прекратява в резултат на настъпили съществени
промени в обстоятелствата за изпълнение на договора по причини, за които
страните не отговарят.
Съобразно уговореното между страните, е представена банкова
гаранция N 027553G016/03.02.2021 г., с която „Търговска банка Д“ АД се е
задължила при писмено искане на ищеца да плати сумата от 23 175 лв. за
обезпечаване на изпълнението по договора, съобразно чл. 15 от същия.
Уговорено е, че същата ще служи за обезпечаване на вреди от неизпълнение то
страна на изпълнителя или от неточно (лошо) такова.
Не се спори между страните, че до 01.07.2021г. всяка от тях е изпълнява
3
уговореното в договора по между им.
На 28.06.2021г. „Енерджи Маркет Глобъл“ ООД е изпратило до
„Водоснабдяване и канализация - П“ЕООД писмо изх. № 140М/28.06.2021г., в
което уведомява ищеца, че „ предвид абсолютно безпрецедентната ситуация
на енергийния пазар, която доведе голям брой търговци до невъзможност да
продължат доставките си на ел. енергия до крайни клиенти, към тази дата
дори и хипотезата на увеличение на цената в рамките на законоустановеното
няма да е в състояние да покрие загубите, които търпи. За него не съществува
друга възможност, освен незабавно прекратяване на договора поради наличие
на стопанска непоносимост, считано от 01.07.2021г., като до избор на нов
изпълнител ще бъдат снабдявани от доставчик от последна инстанция“.
Ищецът е поставил вх. № на посоченото писмо на 30.07.2021г.
Представено е писмо вх.N 358/07.07.2021 г., с което ЕР ЮГ е уведомило
ищеца, че във връзка с постъпила информация за прекратен договор от
01.07.2021 г. ищецът ще бъде причислен към доставчик от последна
инстанция.
С писхо изх. № 362/08.07.2021г., „Водоснабдяване и канализация -
П“ЕООД, ЕИК ********* е уведомило ЕР – Юг гр. Пловдив, че има действащ
договор с „Енерджи Маркет Глобъл“ ООД, ЕИК ********* и няма основание
да му доставя ел. енергия, като доставчик от последна инстанция. Писмо с
идентично съдържание и изх. № 365/09.07.2021г. е изпратено и до ответника.
Представено е писмо вх.N 374/12.07.2021 г., с което ответникът е
уведомил ищеца, че поради повишаване на цените на електроенергията,
търгувана на Българска независима енергийна борса е в „положение
идентично на стопанска непоносимост“ и е налице обективна невъзможност
да доставка на електроенергия по договора от 05.02.2021 г.. Посочено е, че
достигнатите ценови нива на ЕНЕБ, по които закупува електроенергията за
своите клиенти значително се различават от индивидуално уговорените,
поради което ежедневно генерира огромни загуби, които няма как да бъдат
компенсирани и това противоречи на морала и добрите нрави. Посочено е , че
е изпратено писмо, с което е поискано актуализиране на цената с
допълнително споразумение, но предложението било отказано. Поради това
от 01.07.2021 г. обектите на ищеца ще се снабдяват с електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция.
С писмо изх.N 377/13.07.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че не са
налице предпоставки за прекратяване на договора.
С писмо изх. № 454/03.08.2021г. , в отговор на писмо изх. № 140
М/28.06.2021г., ищецът е отговорил на ответника , че не счита, че са налице
предпоставки за прекратяване на сключения между тях договор.От текста на
писмото не можела да се направи извод за наличие на стопанска непоносимост
по смисъла на чл. 307 от ТЗ, тъй като изпълнителят е могъл да предвиди
увеличението на цената.
На 09.11.2021 г., е сключен договор между ищеца и „Кумер“ ООД, по
силата на който „Кумер“ ООД е поел задължението да доставя на ищеца за
4
срок от 12 месеца количества нетна активна електрическа енергия ниско и
средно напрежение, а ищецът в качеството на възложител е поел насрещното
задължение да заплаща цена, определена по посочена в договора формула.
Представено е удостоверение от 31.03.2025 г. от „Търговска банка Д“ АД
с приложено към него преводно нареждане от 27.10.2021 г., от които се
установява, че по банкова гаранция N 027553G016/03.02.2021 г. „Търговска
банка Д“ АД е платила на 27.10.2021 г. на ищеца сумата от 23 175 лв.
По делото е допусната и и приета пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се
установява, че през периода от 01.07.2021г. до изтичане на срока на договора
от 05.02.2021г. – 28.02.2022г., ищецът е закупил електроенергия от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД и от „Кумер“ ООД в общо количество 2
967,07296 MWh на стойност от общо 953 612,08 лв. без ДДС, а стойността на
това количество електроенергия по процесния договор би възлизало на 305
608,51 лв. Разликата между заплатената сума и тази, която би била начислена
по договора е сумата от 648 003,57 лв. Ответникът не е могъл да се ползва от
предлагане на дългосрочни продукти на пазара на електрическа енергия през
процесния период. Най-използваният продукт на пазара на електрическа
енергия е „ден напред“.
Вещото лице е констатирало, че през периода 01.03.2021 г. - 28.02.2022 г.
е налице увеличение в цената на електрическата енергия от 3,61 пъти или
360,77 %.
Представено е писмо от 08.04.2025 г. на „Българска независима
енергийна борса“ ЕАД, в което се сочи, че за периода 05.02.2021 г. - 28.02.2022
г. не са предлагани дългосрочни продукти на организирания борсов пазар на
електрическа енергия.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 пр. второ от ЗЗД във
вр. чл. 82 от ЗЗД:
Между страните е бил сключен договор в писмена форма, след
проведена процедура по ЗОП, с предмет доставка на нетна активна
електрическа енергия и координиране на балансираща група. По силата на
уговореното между тях, ответникът се е задължил да доставя на ищеца
необходимата му за период от 12 месеца електрическа енергия ниско и средно
напрежение, а ищецът от своя страна се е задължил да заплаща същата по
цените уговорени в договора между тях.
От страна на ищеца се твърди в исковата молба пълно неизпълнение на
задължението на ответника за доставка на електрическа енергия след
01.07.2021г. до крайния срок на изтичане на договора - 28.02.2022г. Твърди се,
че от това неизпълнение за него са произтекли имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена по- висока цена доставена електроенергия от друг
доставчик и се претендира разликата между цената, която е била заплатена и
уговорената.
5
Ответникът твърди, че договорът между него и ищеца е бил прекратен,
считано от 01.07.2021г., с отправено от него писмено изявление до ищеца, като
прекратяването е станало на основание чл. 19 ал.1 от договора между страните
„в резултат на настъпили съществени промени в обстоятелствата за
изпълнение на договора по причини, за които страните не отговарят“.
На първо място, настоящата инстанция не споделя приетото от СГС,
относно липсата на възможност, изпълнителят по договора за обществена
поръчка да разполага с възможността на прекрати договора. Действително в
чл. 118 от ЗОП са предвидени изрични хипотези, при които възложителят по
договора за обществена поръчка може да прекрати същия. В цитираната
разпоредба, обаче, се предвижда и прекратяването на договора от
възложителя и на основания предвидени в самия договор, както и в
определени в други закони случаи. Изричното, неизчерпателно предвиждане
на основанията, на които възложителя може да прекрати договора, обаче, не
води до извод, че сключеният договор не може да бъде прекратен по никакъв
начин от изпълнителя по него. Напротив, изрично в чл. 120 от ЗОП е
предвидено, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се
прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и
договорите. След като в ЗОП не е налице изрично формулирана забрана за
прекратяване на договора от страна на изпълнителя, то следва да се прилагат
разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, които предвиждат възможност за прекратяване на
договора от страна на изпълнителя.
В тази връзка, следва да се отбележи и че настоящата инстанция не
споделя и извода на СГС, че договорът, сключен по реда на ЗОП не е
търговска сделка. По въпроса е налице е формирана каузална съдебна
практика – напр. решение № 3/24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2808/2019 г., II
т. о., ТК; решение № 44/28.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 509/2007 г., I т. о., ТК и
решение № 529/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 240/2008 г., I о., ТК, съгласно
която договорът за обществена поръчка е сделка със смесен фактически
състав, който включва юридически факти, както с административноправен
характер - по обявяване и провеждане на обществената поръчка, обявяване на
изпълнителя на обществената поръчка, така и с гражданскоправен характер
(сключване на граждански или търговски договор), като целта на насрещните
волеизявления на страните по него е насочена към пораждане на
гражданскоправни последици. Следователно, когато една от страните по този
договор е търговец, тази сделка следва да бъде квалифицирана като
относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ (в
този случай той представлява и едностранен търговски договор) и за нейното
сключване, действителност, изпълнение и прекратяване се приложими
специалните нормативни правила, уреждащи търговските сделки.
Търговският характер на тези договори е изяснен, както в доктрината, така и в
константната съдебна практика (Определение № 788 от 12.03.2025 г. на ВКС
по т. д. № 2149/2024 г., II т. о., ТК).
В настоящия случай, ответникът безспорно е търговец, като договорът е
сключен и във връзка с упражняваното от него занятие – търговия с
6
електрическа енергия. В този смисъл, приложими към процесния договор са
специалните разпоредби на ТЗ и общите такива на ЗЗД. Съгласно чл. 20а ал.2
от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени
в закона. Макар и да не е изрично предвидено, изводимо от разпоредбите на
ЗЗД е, че прекратяването на договорите има действие занапред, а се запазва
тяхното действие до момента на прекратяването.
Ответникът твърди, че е прекратил договора с отправянето на
изявление, което според него се покрива с хипотезата на уговореното в чл. 19
ал.1 пр. четвърто от договора - „в резултат на настъпили съществени промени
в обстоятелствата за изпълнение на договора по причини, за които страните не
отговарят“. Това твърдение не се установява от събраните по делото
доказателства. Безспорно е, че такова изявление може да направи всяка от
страните по договора. От представените по делото доказателства не се
установи, ответникът да е отправил изявление до ищеца, че прекратява
договора между тях, нито като е посочил номера на конкретната разпоредба
от договора, нито да го е уведомил, че счита това условие за осъществено.
„Енерджи Маркет Глобъл“ ООД, твърди във въззивната си жалба, че е
направил такова изявление, като не е бил длъжен да посочва разпоредбата от
договора, на която прекратява същия, а е задължение на съда да даде правна
квалификация. Задължението на съда се състои в това да даде правна
квалификация на претендираните пред съд права на страната. В конкретния
случай, ответникът не само не се е позовал на конкретния текст от договора
между страните, но и не е изложил конкретни твърдения, които да бъдат
подведени под чл. 19 ал. пр. четвърто от договора - „в резултат на настъпили
съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на договора по
причини, за които страните не отговарят“. В изпратеното писмо от
28.06.2021г. ответникът изрично е посочил, че не може да продължи да
доставя електроенергия, тъй като цената й се е повишила драстично и това го
поставя в условията на стопанска непоносимост, „поради което ежедневно
генерира огромни загуби, които няма как да бъдат компенсирани и това
противоречи на морала и добрите нрави“ (писмо от 12.07.2021г.) т.е. изрично
е посочил, че прекратява договора поради наличието на стопанска
непоносимост.
Тълкуването на чл. 19 ал.1 пр. четвърто от договора - „в резултат на
настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на договора
по причини, за които страните не отговарят“, съобразно другите уговорки в
договора, както и с оглед други основания предвидени за прекратяване на
договора, води до извода, че страните са се съгласили договора да се прекрати,
ако обективно, по независещи от нея причини, някоя от страните не е в
състояние да изпълнява задълженият си по договора (аналогично на
разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД). Задълженията на ответника са били за
доставка на електрическа енергия, като липсват доказателства, че той е бил
възпрепятстван фактически или поради нормативна забрана да доставя такава
на ищеца. Изпълнението на неговото задължение не е било невъзможно, а
както твърди той, е станало твърде обременително за него. Не е била налице
7
обективна пречка за изпълнение на задължението му по договора, поради
което и с неговото изявление до ищеца, договорът не е бил прекратен за в
бъдеще, на основание уговореното между страните.
По отношение на твърдяното наличие на предпоставките на чл. 307 от
ТЗ или стопанска непоносимост.
Тъй като настоящата инстанция намира, че се касае за търговска сделка,
по отношение на нея намират приложени разпоредбите на ТЗ и в частност чл.
307 от ТЗ.
Както е посочил и СГС, страна по търговска сделка няма право с
извънсъдебно изявление да се позовава на „стопанска непоносимост“.
Настъпилото през действие на договора съществено и значително изменение в
икономическите условия и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността, което представлява „стопанска
непоносимост“ по смисъла на чл.307 ТЗ, не подлежи на установяване
инцидентно, чрез възражение, а може да се въведе като предмет на делото
само по исков ред - чрез специален конститутивен иск (решение № 183 от
21.11.2018 г. по т. д. № 542 / 2018 г. на ВКС, I т. о. и решение № 185 от
16.03.2007 г. по т. д. № 672/2006 г., на ВКС, I т. о.). Стопанската
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на
изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва
съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при
продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за
възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните.
Тази промяна се постига чрез намесата на съда по предявен иск от
заинтересованата страна, който е констиутивен по характер. Тъй като такъв
иск не бил предявен от ответника, не следва да се обсъждат предпоставките за
наличие на стопанска непоносимост, включително и твърденията на
ответника, че не е могъл да предвиди настъпилото драстично увеличени на
цените на електроенергията на борсовия пазар.
От горното следва, че не е настъпило прекратяване на договора, както и
че не са налице други факти, които да освобождават изпълнителя от
отговорност за неизпълнение на задълженията му.
Не се спори между страните, че е налице пълно неизпълнение на
договорните задължения на ответника след 01.07.2021г. На основание чл. 79
ал.1 пр. второ от ЗЗД, ищецът има право да претендира обезщетение за
неизпълнението на договорното задължение на ответника.
Размерът на обезщетението се формира като разликата между цената на
електроенергията, която ищецът е закупил от трети лица, за да се замести
престацията, която не е получил по договора, поради неизпълнението на
ответника. В този случай обезщетението се равнява на разликата между
размера на цената, която ищецът би платил по процесния договор и размера на
цената, която той е платил по заместващите сделки, обслужващи същия негов
икономически интерес, който е нарушен поради неизпълнението на ответника.
Заместващите сделки са сключени от ищеца с „ЕВН България
8
Електроснабдяване“ ЕАД и с „Кумер“ ООД. От заключението на СТЕ,
издадените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от „Кумер“ ООД
фактури, договор за възлагане на обществена поръчка от 09.11.2021 г., както и
от представените платежни нареждания, се установява, че след
преустановяване на изпълнението на задълженията на ответника по
процесния договор, възложителят е сключил с „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и с „Кумер“ ООД „сделки на покритие“, по които е
закупил и платил цена за доставена от посочените дружества електроенергия
на стойност от общо 953 612,08 лв. Ако ответникът бе изпълнил задълженията
си по договора и бе доставил количествата електроенергия, които ищецът е
закупил, ищецът би платил сумата от 305 608,51 лв. - съобразно уговорената в
процесния договор цена. Разликата в посочените по-горе стойности възлиза на
648 003,57 лв. и формира размера на вредата, която подлежи на обезщетение,
защото е в пряка връзка и е обусловена от неизпълнението на задълженията на
ответника.
От посочената разлика следва да се приспадне удържаната от ищеца
сума по дадената, като обезпечение на неизпълнението банкова гаранция в
размер на 23 175 лв., като искът бъде уважен до размера от 624 828,57 лв.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и
цена 195 423,22 лв., с който се претендира обезщетение за забавеното
изпълнение на паричното задължение за обезщетение в размер на законната
лихва за забава:
Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На първо място законната лихва е претендирана за периода от 13.08.2021
г. - 28.06.2024 г, върху цялото обезщетение, но вредите от разликата в цените
са възникнали след плащането на всяка сума за всеки от месеците на
неизпълнение. На второ място, ищецът не е твърдял и не е доказал, че е
поставил ответника в забава да изпълни задължението за изплащане на
обезщетението, като го е поканил за му заплати същото в претендирания
размер. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че ответникът е
изпаднал в забава от самата дата на плащане на по-високата сума от ищеца,
тъй като му е било „нотороно“ известно, че ищецът ще заплати
електроенергията на по-висока цена. Касае се за забава да се изпълни парично
задължение, което не е с определен падеж и на основание чл. 84 ал.2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно
основателността на предявените искове съвпадат с тези на СГС, следва бъде
потвърдено решението в обжалваната му част.
По разноските пред въззивната инстанция:
Тъй като САС е намерил и двете жалби за неоснователни, не следва да
се присъждат на двете страни разноските, които са направили за държавни
такси по обжалването.
По отношение на претендираните от страните разноски за адвокатски
9
възнаграждения и двете страни са направили възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят-ищец „Водоснабдяване и канализация – П „ЕООД е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесулано представителство пред САС в размер на 3 600лв.
Жалбоподателят - ответник „Енерджи Маркет Глобал“ ООД е
представил доказателства за заплатени 9 900лв. в брой за процесуална защита
и представителство пред САС.
Уговорените и заплатени възнаграждения са съобразени с минималния
размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
с оглед материалния интерес по жалбата на всяка от страните, поради което не
следва да бъдат намалявани от съда.
Тъй като и двете възнаграждения са уговорени за общо процесуално
представителство, както по подадената от съответната страна жалба, така и за
защита по жалбата на насрещната страна, следва на страните да се присъдят
разноски, съразмерно на отхвърлената жалба на насрещната страна или на
„Водоснабдяване и канализация – П“ ЕООД сумата 2 742 лв., а на „Енерджи
Маркет Глобал“ ООД – сумата 2 359 лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 647/09.05.2025г. по т.д.№ 1342/24 по
описа на СГС, VI-4 състав в частта, в която е осъден „Енерджи Маркет
Глобал“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Мария Луиза“ N 47, ет.7, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация -П“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Панагюрище, ул.“Алеко Богориди“ N 7, на основание чл.82 ЗЗД сумата от
624 828,57 лв. - обезщетение за вреди под формата на загуби от неизпълнение
на задълженията по договор от 05.02.2021 г. през периода 01.07.2021 г. -
28.02.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното
плащане, както и съдебни разноски и в частта, в която е отхвърлен иска с
правно основание 86 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване и канализация -
П“ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерджи Маркет Глобал“ ООД, ЕИК
10
131481248за сумата от 195 423,22 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва, натрупана през периода 13.08.2021 г. - 28.06.2024 г. върху
сумата от 648 003,57 лв.
ОСЪЖДА „Енерджи Маркет Глобал“ ООД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Мария Луиза“ N 47, ет.7 да заплати на „Водоснабдяване и канализация -
П“ЕООД, ЕИК *********, гр.Панагюрище, ул.“Алеко Богориди“ N 7 сумата
2 742 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация -П“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Панагюрище, ул.“Алеко Богориди“ N 7 да заплати на „Енерджи Маркет
Глобал“ ООД, ЕИК ********* сумата 2 359 лв., представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11