№ 220
гр. Плевен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.А
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500231 по описа за 2024 година
Въззивно обжалване.
С решение № 139/ 09.02.2024г.по гр.д.№ 2573/23г. , Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, против Р. А. Р.,ЕГН **********, от с. Б., ул. Р.П.
***, искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. А. Р.
ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД
сумите: 1781,76 лева - главница, представляваща задължения на ответника по
Фактура № **********/ 08.03.2022 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.
56 от ПИКЕЕ за периода от 05.12.2021 г. до 04.03.2022г. за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2021 г. до 17.04.2021г.,
117,26 лв. - мораторна лихва от 22.03.2022 г. до 28.02.2023г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 21.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
861/21.3.2023г. по ч.гр.д. 1531/2023г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. Р., ЕГН
**********, от с. Б., ул. Р.П. ***, разноските направени в исковото
производство в общ размер на 1290.00лв.
Това решение е било съобщено на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД на 23.02.2024г. поради което срокът за неговото
1
въззивно обжалване изтича на 08.03.2024г.
По пощата на 06.03.2024г. е била подадена въззивна жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,чрез
пълномощника юрк.К. М. срещу това решение на ПлРС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, има необходимото
съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т. за въззвното
обжалване.
Изпратен е бил препис от въззивната жалба на противната страна по делото -
Р. А. Р.,който е подал писмено становище,чрез пълномощника си адв. Е. П.
,според което въззивната жалба е неоснователна.
Във въззивната жалба не е било формулирано изрично доказателствено
искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция , но в
раздел „приложения“ е посочено ,че е приложен констативен протокол №
4888535/ 23.03.2021г. ,който Плевенски окръжен съд е счел ,че е относим
към предмета на делото и е приел като писмено доказателство в откритото
съдебно заседание на 09.05.2024г. ,което доказателство ще бъде обсъдено в
мотивите на ОС-Плевен.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в
кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във
въззивната жалба доводи ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от
посочените във въззивните жалби пороци ,поради което следва да бъде
потвърдено ,като в т.вр. Плевенски окръжен съд намира,че са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд ,който е развил
подробни съображения по всички значими за изхода на делото спорни
въпроси.
Ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на
възприетата от Плевенски районен съд фактическа обстановка по делото и в
подкрепа на направените въз основа на нея правилни правни изводи.
Преди всичко ,ПлОС намира ,че РС-Плевен е процедирал законосъобразно
и не е допуснал нарушение на процесуалните правила,като със свое
протоколно определение от 16.11.2023г. е изключил от доказателствата по
делото представения от ищеца по делото във вид на заварен от него препис ,
документ- заявление за предоставяне на услуги до „ЧЕЗ Разпределение
България „ от името на Р. А. Р. ,датирано от 29.08.2013г. ,поради това ,че
ищецът не е представил изисканият от съда оригинал на този документ с
обяснението ,че същият не се пази. Това процесуално действие на РС-Плевен
е извършено в съответствие с нормата на чл. 183,ал.1 от ГПК.
На второ място ,също така правилно е изключен от доказателствата по
делото и другият документ – заявление за продажба на ел. енергия за битови
нужди ,датирано от 30.08.2013г. с № ********** ,за което се е твърдяло ,че е
подписано от Р. А. Р.,тъй като в откритото производство по оспорване
2
автентичността на този документ е било установено чрез допуснатата от РС-
Плевен съдебно-графическа експертиза,че подписът за „клиент „ положен от
името на Р. Р. , не е положен от него.
Поради това ,правилно ,със свое протоколно определение от 11.01.2024г.
Плевенски районен съд е изключил и този документ от доказателствата по
делото,като преди това е признал ,че този документ е неистински.Това негово
действие е в пълно съответствие с нормата на чл. 194 , ал.2 от ГПК.
Поради тези съображения , правилен се явява изводът на РС-Плевен ,че
ищецът не е установил наличието на облигационна връзка с ответника Р. Р. по
отношение на процесния електроснабден обект- къща, находяща се на адрес –
с.Б. , ул. „ Х.Б. „ *** . В т.вр. също така правилно ПлРС е отчел,че дори
въпросните два документа да не бяха изключени от доказателствата по
делото , то същите отново не установяват наличието на такава облигационна
връзка ,доколкото и в двата документа се касае за съвсем друг обект – на друг
адрес,който е посочен като място на продажба на електрическа енергия и
това е къща ,находяща се с.Б. , на ул.“Септемврийско въстание „ № 2.
Това ,че в двата документа, /които както беше посочено по –горе са
изключени от доказателствата по делото / като адрес на заявителя Р. Р. по
лична карта , е посочен адресът в с.Б. , ул.“Х.Б. „ *** съвсем не означава ,че
и към момента на подаване на тези заявления това е бил действителния адрес
на който е живеел Р. Р. и не доказва ,че същият има качеството на потребител
на ел. енергия за този недвижим имот. Не е установено Р. Р. да е имал
качеството собственик или ползвател на процесния обект с адрес с.Б. ,
ул.“Х.Б. „ *** нито към датите на подаване на посочените по –горе заявления
– 29 и 30.08.2013г. ,нито пък в по-късен период ,в т.ч. и към датата на
съставяне на констативен протокол № 3034001 / 04.03.2022г. въз основа на
който ищецът претендира индивидуализираното в исковата молба вземане .
Напротив,от представеният по делото нотариален акт по обстоятелствена
проверка,издаден по нот.дело № 99/ 2022г. на нотариус Митхат Метин и по –
точно от протокола за извършената обстоятелствена проверка ,датиран от
19.08.2022г.,се установява ,че процесния имот с адрес с.Б. , ул.“ Х.Б. „ *** е
бил владян от О.К.А. /който е признат за собственик на имота поради
давностно владение/ най-малко десет години преди 19.08.2022г. , т.е. още от
19.08.2012г. В същия смисъл са и показанията на самия О.К.А.,депозирани
пред РС-Плевен. Така че,дори в някакъв момент ответника Р. Р. да е
обитавал процесния имот ,което обстоятелство самият той признава в
писмения си отговор / че е обитавал имота за периода от 2007-2010г./ , то той
отдавна не се намира в процесния имот , а същият е бил владян именно от
О.К.А.,който впоследствие е признат и за собственик на имота с посочения
по-горе нотариален акт.
В т.вр. съдът възприема и писменото доказателство ,което беше прието
пред въззивната инстанция – констативен протокол № 4888535/ 23.03.2021г.
съставен по повод подмяна на средствата за търговско измерване на адрес с.Б.
, ул.“Х.Б. „ *** ,в който макар формално като потребител да е посочен Р. Р.
,то изрично по –горе е отразено ,че протокола е съставен в присъствието на
3
Ю.О.А. ,който е посочен като „нов собственик“ на процесния имот. От това
писмено доказателство следва извода ,че още към датата на съставяне на този
протокол – 23.03.2021г. ищецът е бил наясно ,че процесният имот има нов
собствевик ,който е различен от ответника Р. Р. .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено .
С оглед на това следва да бъдат присъдени направените от въззиваемата
страна деловодни разноски ,които според доказателствата за тяхното
извършване са в размер на 650 лв. – адвокатски хонорар. Направено е от
противната страна по делото възражение за прекомерност на
разноските,касаещи адвокатското възнаграждение.
Плевенски окръжен съд, като взе предвид, че съгласно чл. 7,ал.2 т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед цената на предявените искове , минималният размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай се равнява на 490 лв., то надвишаването
на този минимален размер със 160лв. не е прекомерно голямо, като се имат
предвид особеностите на конкретния правен спор , който разкрива специфика
спрямо обичайните казуси при които не е бил спорен въпроса дали
ответникът ,респ. въззиваемият е имал качеството собственик или ползвател
на процесния електроснадбен имот, т.е. въпросите не са се концентрирали
само върху изследването на това има ли неправомерна промяна в схемата на
свързване и относно правилното изчисляване на неплатената електроенергия.
Поради това съдът счита , че няма основание за уважаване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да се
присъди в размера в който е договорено и направено като разход от
въззиваемата страна.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 139/ 09.02.2024г. по гр.д.№
2573/23г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. Р., ЕГН **********, от с. Б., ул. Р.П. ***,
разноските, направени във въззивното производство, в размер на 650 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5