Решение по дело №5414/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260237

 

гр.Бургас, 15.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5414 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Б.Я.С. с ЕГН: **********, с посочен адрес ***, чрез адв. С.К. - БАК, срещу Наказателно постановление № 20-7779-000931/12.11.2020г., издадено от Началник РУ-*** към ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е отказал да бъде тестван с техническото средство, а само е възразил срещу искането да бъде откаран в гр. *** за извършване на проверката, при положение че е бил установен в гр. Българово.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. С.К. – БАК, който поддържа жалбата. Заявява, че не се доказва безспорно с какво техническо средство е трябвало да бъде тестван жалбоподателят, като не му е било разяснено основанието за извършване на проверката, както и последиците от отказа или съответно от осъществяване на проверката. Възразява срещу подлагането на водача на проверка само защото в миналото е имал административни нарушения, свързани с употреба на алкохол, като обобщава, че процедурата не е била спазена, а наложеното наказание е несправедливо и неотговарящо на обстоятелствата по случая. Пледира за отмяна НП.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 17.12.2020г., а жалбата е депозирана на 23.12.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 07.11.2020 г., около 20.55 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, по ул. „***“. По същото време св. Х.Т. ***, изпълнявал служебните си задължения в района, когато забелязал лекия автомобил и решил да му извърши проверка. Подал сигнал и водачът спрял. Полицейският служител установил самоличността на водача в лицето на жалбоподателя, след което му извършил справка, при която се установило, че лицето има прояви по линия управление на МПС след употреба на алкохол. Това провокирало св. Т. да поиска съдействие от колегата си  - св. С.П. – полицейски инспектор в РУ-***, който пристигнал на място и поканил водача да го придружи до сградата на РУ-***, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Първоначално С. се съгласил и последвал св. П., но когато пристигнали в сградата на полицейското управление жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

При това положение св. П. издал на водача талон за медицинско изследване № 0065706, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 120 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери. Въпреки връчения талон П. не се явил в болничното заведение и не дал проба (писмо от МБАЛ-Бургас на л. 26).

За горните обстоятелства св. П. съставил на водача АУАН с бл. № 949569, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0065706 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също било отразено с подписа му.

В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 12.11.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на С. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на св. П. и св. Т. . Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на тези свидетели, поради което цени изложеното от тях. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Петър Тодоров – Началник РУ-*** към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 12.11.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски инспектор към РУ-***, който към 07.11.2020 г. е бил компетентен да съставя актове за нарушения на ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Допълнена със Заповед Рег. № 8121з-825/09.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, както и от приложеното служебно удостоверение (л. 35). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на св. Т. и св. П. и от приложения по делото талон за медицинско изследване  се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не е дал проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Не може да се споделят доводите, че на водача не е станало ясно с какво точно техническо средство е поканен да бъде тестван. В АУАН, подписан без възражения от водача, ясно е посочен видът и моделът на техническото средство, както и срокът му на годност. Действително св. Т. заяви, че според него водачът е бил поканен за проба с техническо средство „Дръг тест 5000“, но следва да се има предвид, че същият този свидетел няколкократно заяви, че той самият не е служител на „Пътна полиция“ и не е запознат в детайли с процедурата, както и че : „не се сещам за много подробности за конкретния случай“, поради което и съдът не отдава голямо значение на това разминаване.

Съдът не споделя и доводът на адв. К. – БАК, че С. е бил в невидение за последиците от отказа си. Тъкмо напротив – в АУАН ясно е посочено, какво нарушение извършва водач, който отказва да даде проба, като задължение на всеки гражданин е да познава закона. На какъв принцип полицейските служители са решили да извършат проверка на водача, също е ирелевантно и не влия на отговорността му, поради което и съдът не се спора подробно на него.

Не намира опора в доказателствата по делото и възражението, наведено в жалбата, но неподържано в съдебното заседание, че водачът не е отказал проба, а само е възразил срещу съпровождането му до гр. ***, доколкото са се намирали в гр. Българово. Видно от всички документи по делото – в действителност водачът е установен именно в гр. *** на ул. „***“, а не в гр. Българово, поради което и възраженията в обратна посока са крайно неубедителни.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от справката за водач (л. 9-10) това далеч не е първото му нарушение на правилата по ЗДвП. До момента С. е санкциониран с общо 3 НП и 1 фиш, като на съда е служебно известно и че спрямо него има одобрено споразумение по НОХД № 2368/2015г. на РС-Бургас, по което той е бил признат за виновен в извършване на престъпления по транспорта - по чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока и категорично изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.

  

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-7779-000931/12.11.2020г., издадено от началник РУ-*** към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Б.Я.С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.