№ 179
гр. Велико Търново, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110101862 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД .
Ищецът "Уникредит Булбанк" АД, гр.София , представляван от адв.И.
от АК Стара Загора сочи, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2458/2020 г. на ВТРС , връчена по
реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата
от 1000 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от подаване на
заявлението до окончателното изплащане; сумата от 99,82 лева неразрешен
овърдрафт с падеж на 4.12.2018 г.; сумата от общо 301,68 лева- дължими
лихви за забави и неустойки за периода 4.06.2019 г.- 13.10.2020 г. , от които
169, 09 лева лихва за просрочена главница ; 120,55 лева неустойка за
просрочена главница, 12,04 лева неустойка за просрочена редовна лихва,
както и 72 лева разходи за уведомяване. Вземането си основава на договор за
потребителски кредит на физическо лице , усвояван чрез овърдрафт от
3.07.2018 г., по силата на който банката е предоставила кредит овърдрафт в
размер на 1000 лева за срок до 3.06.2019 г. Изтъква, че след изтичането на
падежа ответникът не е платил дължимите суми съгласно договора. Твърди,
че е налице неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради
1
което предявява претенциите си по съдебен ред. Претендира разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
предявения иск.
Ответникът К. АТ. Д., чрез особения си представител адв. К. от ВТАК е
депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим и не взема
становище по основателността му. В съдебно заседание моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
частно гражданско дело № 2458/20 г. на ВТРС в полза на ищеца срещу
ответника за сумата от 1000 лева главница, ведно със законна лихва върху нея
от подаване на заявлението -14.10.2020 г. до окончателното изплащане;
сумата от 99,82 лева неразрешен овърдрафт с падеж на 4.12.2018 г.; сумата от
общо 301,68 лева- дължими лихви за забави и неустойки за периода 4.06.2019
г.- 13.10.2020 г. , както и 72 лева разходи за уведомяване и изпълнителен
лист за присъдените суми. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК , поради което с разпореждане на заповедния съд
образуваното изпълнително производство е спряно и са дадени указания на
заявителя да предяви вземането си по съдебен ред. От представените в
исковото производство доказателства се установява, че на 3.07.2018 г. между
банката и К. АТ. Д. е сключен договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт, за сумата от 1000 лева за текущи
разходи. Договорено е кредитът да се погаси в срок до 3.06.2019 г. В
договора са уговорени ГЛП и ГПР, както и дължимите такси и комисиони.
Неразделна част от договора са приложените Общи условия на банката и
погасителен план. В приложеното извлечение от счетоводните книги на
банката към 14.10.2020 г. е посочено, че кредитът е изцяло изискуем от
4.06.2019 г. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според
заключението на вещото лице за периода 3.07.2018 г.- 5.06.2019 г. ответникът
е усвоил общо сума от 5330,01 лева, представляващи сбор от изтеглени суми,
начислени такси, начислени лихви и начислена главница.Общо погасената
сума е 4230,19 лева. Неиздължената сума е 1099,82 лева. Последното
погасяване направено от ответника е на 2.11.2018 г., когато е внесена сума от
120 лева, след което плащанията са преустановени. Към датата на изготвяне
на заключението ответникът е усвоил сума от 99,82 лева повече от
договорената от 1000 лева по разрешения овърдрафт. Начислените лихви
върху неиздължената сума към 14.10.2020 г. са в размер на 301,66 лева.
Дължимите разходи за уведомяване са 72 лева. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към
ответниците е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, срещу която е депозирано възражение от солидарните
длъжници. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване
предполага установяване наличието на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а
ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по
договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия
размер. От представените по делото доказателства се установява по безспорен
начин възникналата облигационно-правна връзка между страните , основана
на подписания договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 620/0240/84053368, по
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя К. АТ. Д. кредит в размер
на 1000 лева , при договорен ГПР от 18,9065% и ГЛП от 12,95% . Предвидени
са обезщетение за забава в размер на 10% - размер на законната лихва,
начислявана върху всяка просрочена сума по кредита, включително върху
неразрешен овърдрафт. Началният срок на усвояване е от 3.07.2018 г., а
крайният падеж е до 3.06.2019 г. Съгласно чл. 10.7 и съобразно вида на
договора за кредит-овърдрафт, правото на кредитополучателя за ползване на
средства от кредита в рамките на договорения лимит се възстановява с всяка
издължена сума по него, при условие, че няма нарушение на договора. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, прието и
несопорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и
обосновано се установява, че в периода от подписването на договора -
3.07.2018 г. до 5.06.2019 г. по посочената разплащателна сметка ответникът
е усвоявал многократно суми от овърдрафта, възлизащи на общ размер от
5330,01 лева, включващи както изтеглените суми, така и начислените такси,
лихви и главница. От тях общо погасената сума е 4230,19 лева, а дължимата-
1099,82 лева. Ответникът е преустановил плащанията, считано от 2.11.2018
г., когато последно е погасил сумата от 120 лева. Според подписания договор
между страните падежът на кредита е настъпил на 3.06.2019 година, тоест от
4.06.2019 година цялото задължение по кредита е станало изискуемо.
3
Изложеното дотук мотивира съдът да приеме, че съгласно разпределената от
съда доказателствена тежест ищецът установи пълно и главно качеството си
на кредитор по процесния договор, както и правото си да претендира
неиздължените от ответника суми . Заключението на вещото лице установява,
че към 14.10.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК , кредитополучателят не е издължил сумата
от 1000 лева представляваща главница по разрешения овърдрафт, както и
сумата от 99, 82 лева представляваща неразрешен овърдрафт – надхвърления
от ответника лимит. Съгласно договора, при неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя да погасява в срок дължимите суми,
включително върху всяка просрочена сума, включително по неразрешен
овърдрафт се начислява обезщетение за забава. Според заключението на
вещото лице общо начислените лихви за забава за периода 4.06.2019 г.-
13.10.2020 г. възлизат на 301, 66 лева. Тъй като ищецът проведе пълно и
главно доказване на претенцията си относно тези вземания, а ответникът не
доказа изпълнение на договорните си задължения за плащане в установените
срокове, искането в тази част следва да бъде уважено, като основателно.
Относно претенцията за сумата от 72 лева , представляваща разходи за
уведомяване съдът счита, че същите останаха недоказани, както по основание,
така и по размер. Не са представени никакви документи, които да установят
какъв е характерът на тези разходи, кога и за какво са направени, за да
прецени съдът дали са дължими , или не. По това перо вещото лице е
изложило, че сумата е дължима, тъй като вероятно е начислена в
счетоводната програма на банката, но доколкото не се доказва по съответния
ред в настоящото производство, искането в тази част е неоснователно и
следва да се отхвърли. С оглед горните съображения следва да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1000 лева главница, представляваща незаплатено задължение по
договор за банков кредит на физическо лице ,усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 620/0240/84053368/3.07.2018 г. , ведно със законата
лихва върху главницата от 14.10.2020 г.- подаване на заявлението до
окончателното изплащане; сумата от 99,82 лева – неразрешен овърдрафт ,
както и сумата от 301,68 лева лихви за забава за периода 4.06.2019 г.-
13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №
1018/20.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2458/2020 г. на ВТРС . За сумата от 72 лева
4
представляваща разходи за уведомяване иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски, направени за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение ,
депозит за вещо лице и депозит за особен представител в размер от 1010,29
лева, от които съобразно уважената част от претенциите ответникът следва
да заплати сумата от 960,92 лева. Съдът в исковото производство се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство / за
ДТ от 29,47 лева и адв.възнаграждение от 60 лева/, възлизащи на 85,09 лева
съобразно уважената част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.1
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на К. АТ.
Д. с ЕГН ********** от гр.****, че ДЪЛЖИ на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 1000 /хиляда/ лева главница,
представляваща незаплатено задължение по договор за банков кредит на
физическо лице ,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
620/0240/84053368/3.07.2018 г. ведно със законата лихва върху главницата от
14.10.2020 г.- подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата
от 99,82 /деветдесет и девет лева и 82 ст./ – неразрешен овърдрафт , както и
сумата от 301,68 /триста и един лева и 68 ст./ лихви за забава за периода
4.06.2019 г.- 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 1018/20.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2458/2020 г. на ВТРС , като за
сумата от 72 / седемдесет и два/ лева разходи за уведомяване ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. АТ. Д. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 960,92 / деветстотин
и шестдесет лева и 92 ст./ представляваща направени по делото разноски ,
както и сумата от 85,09 / осемдесет и пет лева и 9 ст./ представляваща
5
направени разноски по частно гражданско дело №2458/20 г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6