РЕШЕНИЕ
№ 3870
гр. Варна, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110100755 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца П. К. И.,
ЕГН:**********, срещу ответника М. П. А., ЕГН:***, искова претенция с правно
основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищецът сезира съда с искане да се постанови решение, с което, както следва:
1. Да се предостави упражняването на родителските права върху детето Е. М. А.,
ЕГН: ********** - на нейната майка;
2. Да се определи местоживеенето на детето Е. М. А., ЕГН: **********, да е на
адреса на нейната майка и законен представител - в жилището на родителите на ищцата,
находящо се в гр.В., ул. „Г. Г. П." №**, вх.*, ет.*, ап.**.
3. Да се определи режим на лични контакти на бащата с детето Е. М. А., ЕГН:
**********, като му се даде възможност да я вижда и взема от при себе си, както следва:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 16.00 часа на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден; четири дни по време на Коледните и
Великденски празници на всяка четна календарна година и четири дни на Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна година от 09.00 часа на първия почивен ден до 18.00
часа на-последния почивен ден определени с Постановление на МС. - Два пъти по
15/петнадесет/дни лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. - През всяко друго
време след предварителна уговорка с бащата.
5. Да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето Е. М. А.,
ЕГН: **********, в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
22.01.2024 г., занапред с падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на обстоятелства, погасяващи това
задължение.
Отправено е особено искане-на основание чл.323 от ГПК, съда да постанови
1
привременни мерки до приключване на производството с влязъл в сила стабилен съдебен
акт.
По това искане, съдът се е произнесъл в с.з. на 31.05.2024г., е определил
привременни мерки по споразумение на страните, на основание чл. 323 от ГПК вр. с чл.127
ал.3 СК, както следва:
Постановени са на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК привременни мерки по гр.д.
№ 755/2024г. по описа на ВРС, 33-ти състав по предявената от П. К. И., ЕГН **********,
срещу ответника М. П. А., ЕГН **********, молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
в следния смисъл:
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете - Е. М. А., с ЕГН **********, родено на 12.11.2018 г. се предоставя
съвместно на двамата родители П. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. Г. П.“ № **,
вх. „*“, ет. *, ап. ** и М. П. А., ЕГН ***, с адрес: село З., местност „З. ч.", като същите ще се
упражняват от двамата родители съвместно за защита на основните и дълготрайни интереси
на детето, като разпределят помежду си ежедневното осъществяване на родителските права
както следва:
Считано от днес 31.05.2024 г. детето Е. А. ще бъде взето от неговата майка П. И.
и в следващите 4 дни тя ще упражнява родителските права по отношение на същото, като
детето ще бъде оставено на градина във вторник сутринта, след което бащата М. П. А. ще
вземе детето Е. А. от градината във вторник и следващите четири дни детето ще бъде при
него, като бащата ще упражнява родителските права по отношение на детето в тези четири
дни /с четири приспивания на детето при бащата/.
Така родителите ще редуват упражняването на родителските права по отношение
на детето, за да бъде при тях по равен брой дни/по четири/. Ако се пада събота, неделя или
почивен ден, родителя следва да предаде детето за изпълнение на режима при другия
родител между 09.00 и 10.00 часа сутринта.
За местоживеене на детето Е. М. А., с ЕГН **********, родено на 12.11.2018 г. ,
се определя местоживеенето на родителя, който ще осъществява родителските права в
периода от четири дни, съгласно постигнатото съгласие за съвместно упражняване на
родителските права през четири дни.
Предвид съвместното и равнопоставено упражняване на родителските права от
двамата родители, включително и относно материалното обезпечаване на детето, родителите
няма да дължат заплащане на издръжка един на друг.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, от които се твърди, че
произтичат претендираните права се свеждат до следното: Сочи се че страните са
съжителствали на семейни начала от 2017 г. в село З., община А., обл. В.. Фактическата
раздяла е настъпила в края на месец септември 2023г., поради непрестанен вербален и
психически тормоз от страна на майката на ответника срещу ищцата и поради паралелна
любовна връзка на ответника с друга жена. След напускане на семейното жилище И. се е
върнала да живее при родителите си гр.Варна. Детето Е. посещавала предучилищна група в
детска градина „Р." в с.А.. Предвид факта,че към момента не са постигнали споразумение
относно упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им, ищцата
настоява, че за нея възниква интерес да уредят тези отношения. Ответникът, според
изнесеното има още две деца, за които се грижат техните майки.
Вследствие на изложеното, се моли да бъде уважена предявената искова
претенция.
Ответникът М. П. А., ЕГН:***0, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба. С отговора изразява становище, че оспорва исковата
претенция. Сочи, че от самото раждане на детето и до настоящия момент Е. А. е живяла и
2
живее в посочения в исковата молба адрес на ответника, което е съставлявало и семейното
жилище на страните и роденото от връзката им дете. Детето живее и винаги е живяло в
жилището на своя баща, и неговите родители в с.З.. Сочи се, че грижата за детето до
момента е поемана предимно от бащата М. и от неговата майка Д.. При изнесеното се
отправя искане да се остави без уважение депозираното искане за привременни мерки,
доколкото същите съществено ще накърнят интересите на детето и ще застрашат неговото
безпроблемно съществуване и отглеждане, както до настоящия момент особено преди края
на учебната година в посещаваната предучилищна група. Сезира се съда с искане,
родителските права върху общото на страните по делото дете Е. М. А. ЕГН**********, да
бъдат предоставени на неговия баща М. П. А. ЕГН **********. Да се осъди майката П. К.
И. да заплаща на роденото от връзката им дете Е. А. месечна издръжка в размер на 400 лева,
считано от момента на завеждането на настоящата искова молба. Да се потвърди
съществуващото и към момента фактическо положение на местопребиваване на детето на
адреса на неговия баща, в който живее от раждането си и до настоящия момент без
прекъсване със своя баща М. П. А., а именно област В., Община А., с. З., м.„З.ч." и г.Ч. - ***.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В с.з. на 10.10.2025г., съдът по искане на ищцовата страна е изменил на
основание чл. 253 от ГПК определение от 31.05.24 г., в частта относно отправеното искане
по реда на чл.323 от ГПК вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, в следния смисъл:
Определил е на основание чл. 323, ал. 3 от ГПК привременни мерки по гр.д. №
755/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, по предявената от П. К. И., ЕГН **********
срещу ответника М. П. А., ЕГН ********** молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето – Е. М.
А., с ЕГН **********, родено на 12.11.2018 год., на неговата майка П. К. И., ЕГН
**********; - Определил е местоживеенето на детето - Е. М. А., с ЕГН **********, родено
на 12.11.2018 год., при неговата майка П. К. И., ЕГН **********, на адрес: гр. В., ул. „Р.“ бл.
**, вх. „*“, ет. *, ап. **; - определели е режим на лични отношения на бащата М. П. А.,
ЕГН ********** с детето Е. М. А., с ЕГН **********, родено на 12.11.2018 год., както
следва: бащата има право да вижда и взема детето при себе си, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца ,за времето от 09:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване,
като бащата има ангажимент да взема и връща детето от дома на майката, както и през
първата половина на зимната ваканция; - осъдил е бащата М. П. А., ЕГН **********, на
адрес: село З., община А., област В., да заплаща в полза на детето Е. М. А., с ЕГН
**********, родено на 12.11.2018 год., чрез неговата майка и законен П. К. И., ЕГН
**********, двете с адрес: гр. В., ул. „Р.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **, месечна издръжка в
размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, считано от 10.10.2025 година до приключване на
настоящото гр.д. № 755/2024 година по описа на ВРС, 33-ти състав с окончателен съдебен
акт, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 143 от СК.
Постановено е, че тези привременни мерки имат действие до постановяване на
окончателно решение. С приключване на производството те отпадат, тъй като се заместват
от трайна уредба на отношенията /т. 3 от Постановление № 5 от 15.III.1978г. по гр.д. №
77/1977г., Пленум на ВС/.
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени
родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят
всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях
до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето,
привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение,
материалните възможности на родителите.
3
По делото не се спори между страните, че същите са родители на Е. М. А., ЕГН:
**********, а това се установява и от представеното удостоверение за раждане.
Между страните не се спори, че същите живеят разделени. Не се спори и по
отношение обстоятелството, че детето по първоначално определените привременни мерки
живее съвместно с всеки от родителите си, при редуване за по 4 дни, а след определяне в
последно с.з. на изменени мерки по чл.323 ГПК, местоживеенето на детето е определено при
неговата майка на адреса й в гр. В., ул. „Р.“ бл. **, вх.„*“, ет. *, ап. **.
При решаване на въпросите, свързани с местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката, съдът следва да
изхожда преди всичко от интересите на всяко дете, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в
редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК
и пр.
Именно тези интереси предполагат изследване на редица условия, при които
децата се отглеждат и възпитават – материалната социално-битова среда, психологически,
здравни, личностни качества на двамата родители и др., като се даде в заключение
комплексна оценка как те влияят върху личността на детето.
Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите,
вниманието и обичта, от които всяко дете се нуждае, същевременно да отговорят на
потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката.
При доказана раздяла между родителите, релевантни за решаване въпроса за
упражняването на родителските права са както родителските и възпитателски качества,
които притежават родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на
благоприятна среда за отглеждане на детето.
В случая, майката на детето е сезирала съда с първоначална искова молба за
родителските права по отношение на детето да се определят на нея, а на бащата да се
определи режим на лични отношения с детето, който да е значително ограничен, предвид
ниската възраст на детето.
Бащата, явяващ се ответна страна по настоящото дело също желае родителските
права по отношение на детето и свързаните с тях местоживеене, издръжка и РЛО дете-
майка.
По отношение упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, съдът взема предвид както събраните гласни доказателства, така и данните от
извършените социални проучвания от ДСП – В. и ДСП- Д. ч..
По искане на ищцата е разпитана като свидетелят И. К. И. – ЕГН **********,
нейна майка, а по искане на ответника е разпитан свидетелят И.Д.И. – ЕГН **********,
приятел на ответника.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, отчитайки тяхната
заинтересованост в известна степен с оглед близките отношения със страните, на за
безспорно приема от тези показания, че и двете страни по делото полагат много добри
грижи за детето, и двамата родители имат изградена емоционална връзка с него, и двамата
родители са осигурили в жилищата, в които живеят подходящи битови условия за
отглеждането на детето. Достоверността на тези показания се потвърждава и от
установеното в хода на извършените социални проучвания по местоживеене на бащата, и по
местоживеене на майката, което именно е причина съда да кредитира тези показания.
4
На практика по настоящото дело се установява, че и двамата родители разполагат
с добри родителски и възпитателски качества.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, включително гласни
такива, изразените становища в приложените към делото социални доклади, изготвени от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Д. ч. и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. В.,
отчитайки изискването за съобразяване с оптималния интерес на детето в производството,
съгласно легалната му дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, съобразявайки физическите
и емоционални потребности на детето, сравнително ниската му все още възраст /седем
години/, и полът му, намира че следва да постанови упражняването на родителски права, да
се осъществява по отношение на детето Е. от неговата майка, като се постанови и
местоживеенето на детето да се определи при неговата майка, на адреса й в гр. В., ул. „Р.“
бл. **, вх.„*“, ет. *, ап. **. Съдът мотивира определянето на родителските права и
местоживеенето на детето при неговата майка и с установеното в Постановление №1/74 г. на
Пленумът на Върховния съд положение, че майката е по пригодния родител да отглежда и
възпитава деца от женски пол.
Предоставянето на родителските права на майката се мотивира и предвид
данните от приложения по делото на 30.09.2025г. социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. В., съгласно който процеса на проучване е констатирано, че майката
успява да осигури в пълна степен потребности на дъщеря си. Среща подкрепа от майка си и
съпруга й. В разговора с детето Е. се наблюдава, че е емоционално стабилно, запазва
положителен и спокоен тон в ежедневното си поведение и не проявява признаци на
тревожност или стрес, свързани с раздялата на родителите му. Успява да съхрани добри
взаимоотношения и с двамата, като показва увереност и сигурност в новата семейна
ситуация.
С оглед на гореизложеното, съда счита, че в най-добрия интерес на детето е
майката да упражнява приоритетно родителските права, където е осигурена стабилна,
спокойна семейна среда, а през почивните и ваканционните дни да прекарва време с баща
си, с оглед пълноценно общуване. Майчините грижи и ласки, съда счита, че са нужни за
физическото и психологическото развитие на детето, и неговото емоционално
благополучие.
При решаване въпроса за режима на лични отношения между баща и дете, съдът
съобразява, че детето следва да има изградена емоционална връзка със своя баща, да го
познава като личност и спокойно да приема отсъствието му.
Съдът намира, че отношенията между родителите не следва да влияят на връзката
между бащата и детето по начин, същата да бъде ограничена, с оглед необходимостта от
изграждане пълноценна емоционална връзка между тях.
В случая следва да бъде съобразена възрастта на детето, поради което при
определяне на режима на лични отношения с бащата, съдът приема, че на бащата, като се
има предвид необходимостта да му се даде възможност да изразява своята обич и
привързаност към детето, а и детето да развива чувства към него, но и съобразявайки
предотвратяването възможността детето да бъде неправомерно отделено от майката и да й
бъдат препятствани или осуетени нейните преки грижи с оглед възложените й родителски
права.
Налага се извод, че с настоящото решение режимът на лични отношения следва
да бъде определен в сравнително по-широк режим на лични отношения, което ще бъде в
5
интерес както на детето, което има нужда при израстването си от активното участие на
неговия баща, така и на бащата, който изразява готовност и желание да участва активно в
отглеждането на детето.
Съдът намира, че определените контакти между детето и неговия баща създават
възможност то да израсте не само под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и
бащината обич на бащата, след раздялата на родителите, при което следва да се определи
следния режим:
-всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с
преспиване при бащата;
-да взема детето два пъти за по 15 дни през месеците юли
и август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
-да взема детето през Коледните празници за времето от 15.00 часа на 24-ти
декември до 16.00 часа на 25-ти - на всяка нечетна година и през Новогодишните празници
за времето от 19.00 часа на 30-и декември до 16.00 часа на 01-и януари – всяка четна година,
- два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с
преспиване;
-както и 3 делнични дни от пролетната ваканция на всяка четна година;
-рождения ден на детето ще протича с изрична покана от единия към другия
родител, с предварително обозначена дата, място и час поне един месец по-рано, така че да
има възможност да присъстват и двамата, като в нечетните
години ще се организират от бащата, а в четните от майката. Родителят, който организира
тържеството поема разходите по него.
-за осъществяване на личните контакти, бащата следва да взема детето от дома, в
който живее с майката, съответно – да го връща в този дом, на адрес: гр. В., ул. „Р.“ бл. **,
вх. „*“, ет. *, ап. **.
Относно въпроса за издръжката на детето, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното
му дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат
децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за
обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат – чл.142, ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото
пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния източник, включително и когато
детето получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и
др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия
пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
6
доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от
ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата трудоспособност, както
и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на
решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която
е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и за
указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия
момент е в размер на 269,25лв. месечно. Ето защо предявеният иск е доказан по своето
основание.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на детето,
нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди –
образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В
случая към момента детето е първи клас, което означава, че за него са възникнали голяма
част от сочените потребности. От друга страна детето е момиче и се намира във възраст, в
която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни пособия, които
да стимулират развитието му. Освен това от съда се отчита и фактът, че понастоящем
икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на
цените на стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив.
В случая навършването на почти осем годишна възраст от детето, обуславя
извод, че потребностите му са от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна и
пр.жизнено необходими нужди. Не са събрани доказателства детето да притежава други
източници на издръжка. Детето, с оглед възрастта му се нуждае и от разходи във връзка с
обучение в училище.
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка следва да се
определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст. По
отношение на детето не се установени специални, по-големи от обичайните нужди и
съответно разходи.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което
съдът следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на детето издръжка.
При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара
на работна ръка и размера на минималната работна заплата , предвиден да покрие основните
7
разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на нуждите на непълнолетното дете,
съдът намира, че към настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е
необходима месечна издръжка в рамките на около 600лв.
При липсата на данни за нетрудоспособност на страните по делото, съдът приема,
че всяка от тях е в състояние да реализира доходи поне в размер на средната за страната
работна заплата. И за двамата родители са изнесени данни, че полагат труд и получават
трудово възнаграждение. Според възрастта на детето, съдът преценявайки, че неговата
средномесечна нужда от издръжка е в рамките на около 600лв., преценява, че от тях майката
следва да осигурява сумата от 200лв., а участието на бащата да е в размер на 400лв. По-
малкото парично участие на майката е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, които тя ще полага. Издръжката следва да се присъди, така както е
претендирана, от датата на депозиране на молбата -22.01.2024 г.
Издръжката следва да се присъди с падеж всяко от 1-во до 5-то число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение в частта за издръжката.
По разноските:
Производството по определяне на мерките по отношение на ненавършили
пълнолетие деца представлява спорна съдебна администрация. Решението, с което завършва
това производство не се ползва със сила на присъдено нещо.
Отговорността за разноските е уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая, в полза на ищцовата страна
следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 1200.00лв. и заплатена
д.такса 25лв., общо 1225,00 лева.
Предвид характера на производството бащата следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 576,00 лева, на основание чл.7
т.2 от Тарифа към ЗДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето Е. М. А., ЕГН: **********, на неговата
майка П. К. И., ЕГН:**********, с адрес в гр. В., ул. „Р.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от СК детето Е. М. А., ЕГН:
**********, ДА ЖИВЕЕ при своята П. К. И., ЕГН:**********, според нейния адрес на
местоживеене, който към датата на постановяване на решението е в гр. В., ул. „Р.“ бл. **,
вх.„*“, ет. *, ап. **.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М. П.
А., ЕГН:**********, с детето Е. М. А., ЕГН: **********, както следва:
-всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с
8
преспиване при бащата;
-да взема детето два пъти за по 15 дни през месеците юли
и август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
-да взема детето през Коледните празници за времето от 15.00 часа на 24-ти
декември до 16.00 часа на 25-ти - на всяка нечетна година и през Новогодишните празници
за времето от 19.00 часа на 30-и декември до 16.00 часа на 01-и януари – всяка четна година,
- два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с
преспиване;
-както и 3 делнични дни от пролетната ваканция на всяка четна година;
-рождения ден на детето ще протича с изрична покана от единия към другия
родител, с предварително обозначена дата, място и час поне един месец по-рано, така че да
има възможност да присъстват и двамата, като в нечетните
години ще се организират от бащата, а в четните от майката. Родителят, който организира
тържеството поема разходите по него.
-за осъществяване на личните контакти, бащата следва да взема детето от дома, в
който живее с майката, съответно – да го връща в този дом, на адрес: гр. В., ул. „Р.“ бл. **,
вх. „*“, ет. *, ап. **.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, М. П. А., ЕГН:**********, с
адрес в с.З., общ.А., обл.В., ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Е. М. А., ЕГН:
**********, действащо чрез своята майка и законен представител П. К. И.,
ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 400,00лв./четиристотин лева/, считано
от датата на депозиране на молбата – 22.01.2024 г, с падеж от 1-во до 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА, ЧЕ на основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. П. А., ЕГН:**********, с
адрес в с.З., общ.А., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. К. И., ЕГН:**********, с адрес:
гр. В., ул. „Р.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **, сумата в общ размер от 1225.00лв.,
представляваща сторени разноски за заплатена д.такса и адв.възнагражение.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН:**********, с адрес в с.З., общ.А., обл.В., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата от 576,00лв., представляваща държавна такса на основание чл.7 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00 лв./пет
лева/, за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Детето, има право на въззивна жалба срещу решението, в съответствие с
разпоредбата на чл.15, ал. 8 от ЗЗДт, като техните права могат да се реализират чрез
Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Варна, в двуседмичен срок датата на съобщаване на
решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5
9
от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10