Решение по дело №1628/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Л. К. К., чрез адвокат Р. В. и по жалба от М. Х. М., с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Р. В. против Решение № 32 -518406 от 16.08.2023г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което са отхвърлени митническата стойност по подадената митническа декларация, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. с чл.144, §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за стоките, поставена под режим допускане за свободно обращение е определена нова митническа стойност, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, определено по MRN, на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на тарифните кодове за стоки от М., спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определена данъчната основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДСна стоките от съответните М., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите по всяка една от М., , на основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 068,63лв., от които мито в размер на 646,45лв. и ДДС в размер на 1422,18 лв., ведно със задължение за лихви от уведомяването на длъжника.

В жалбите се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, немотивиран, необоснован, издаден при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на заповед за възлагане, издадена на основание чл.84в, ал.1 от ЗМ. В жалбата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 не е посочено, че възникналите съмнения са основателни, и в тази връзка не е изискана допълнителна информация от жалбоподателите. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката определена на основание чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“-„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от Канадските митнически власти не може да се приеме за достоверна. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също така и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Позовава се на разпоредбата на чл.140, § 2, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 2447/2015 г., като посочва, че остойностяването на стока по резервния метод по чл.74, § 3, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. не следва да се основава на цените за износ в трета държава, както и да се използва по-високата от двете стойности. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. Обосновава тезата си с Указания с рег. № 32-23261/21.01.2022г. на ЦМУ на А. М.. Позовава се на противоречие на административния акт с практиката на СЕС- дело С-291/15, С-256/07. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение. Ангажира докателства.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Р. В., която поддържа жалбите. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски, за които представя списък. Представя писмени бележки.

Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбите и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя административната преписка, Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в ЗМ и Регламента и счита, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

На 06.08.2020 г. е приета в МП „Пристанище Бургас Център“, ТД Митница Бургас митническа декларация с MRN 20BG001007021816R8, с вносител М. Х. М. и декларатор “Лидикар“ ЕООД-косвен представител. Деклариран е внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка MERCEDES BENZ, модел C-300, тип бензин, бр. места-5, товароносимост- 0, първа регистрация – 01.01.2013г., цвят –черен, работен обем – 3500, двигател – номер не се чете, шаси № WDDGF8AB7DA782699. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута – 2318.00 CAD; идентификационен номер на контейнера MEDU8759830(кл.7/10). При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: фактура № RA-E20061801/18.06.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 4880 rue Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист към фактура № RA- E20061801/18.06.2020 г., издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, Permit-vehicle portion №L2671176, морска товарителница № MEDUMC426670. За извършения внос са начислени мито в размер на 291,74 лева и ДДС в размер на 665,33 лева, при митническа стойност в размер на 2917,39лева /2318 CAD. В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език.

В А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. (л.142 и превод на български език на л.140), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912/11.10.2022г. (л.222) по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ са приложени „CERS“, и търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г. (л.221), в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007021816R8. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока –употребяван пътнически автомобил – марка MERCEDES BENZ, модел C-300, шаси № WDDGF8AB7DA782699- декларирана при внос цена 2318 CAD, а при износ – 6940 CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано „Prepayment“ (предплащане). Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

С писмо с рег.№ 32-43904/02.02.2023г., изпратено до жалбоподателя “Лидикар“ ЕООД е изискано предоставянето на документи, снимки и обяснения по повод на процесния внос. В отговор с рег.№ 32-108027/21.03.2023г., на посоченото писмо “Лидикар“ ЕООД не е представил допълнителни доказателства, но е направил изявление за поправка на митнимеската декларация в ел.д№3/21 „Код на статуса на представителя“ вместо 3 да се поправи на 2 и в ел.д. №3/18 „Декларатор“ вместо “Лидикар“ ЕООД да се поправи на М. Х.. Прилага пълномощно от 19.07.2020г. за пряко представителство между тях.

С писмо с рег.№ 32-43910/02.02.2023г., изпратено до жалбоподателя М. е изискано предоставянето на документи, снимки и обяснения по повод на процесния внос. В отговор с рег.№ 32-108027/21.03.2023г., на посоченото писмо “Лидикар“ ЕООД не е представил допълнителни доказателства, но е направил изявление за поправка на митнимеската декларация в ел.д№3/21 „Код на статуса на представителя“ вместо 3 да се поправи на 2 и в ел.д. №3/18 „Декларатор“ вместо “Лидикар“ ЕООД да се поправи на М. Х.. Прилага пълномощно от 19.07.2020г. за пряко представителство между тях.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя М. и жалбоподателя “Лидикар“ ЕООД е изпратено съобщение с рег. №32-142818/12.04.2023г., с което са уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас с неблагоприятен резултат, а именно отказ за допускане на поправка на митническа декларация MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г. Постъпило е становище от адресата.

С Решение № 32-460446/03.07.2023г. на Директора на Митница Бургас е отказано да бъде извършена поправка на данните декларирани в процесната митническа декларация. С решение Р-494/32-533550/28.08.2023г. на Директор на Агенция „Митници“ е отхвърлена жалбата на „Лидикар“ ЕООД против горното решение.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя М. и жалбоподателя “Лидикар“ ЕООД е изпратено съобщение с рег. №32-461930/04.07.2023г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на жалбоподателя “Лидикар“ ЕООД на 14.07.2023 г. и на жалбоподателя М. на 11.07.2023г., което се установява от приложените по делото известия за доставяне. В ТД Митница Бургас е постъпило становище от жалбоподателя “Лидикар“ ЕООД, чрез пълномощник с рег. № 32-513789/14.08.2023 г. и становище от жалбоподателя М., чрез пълномощник с рег. № 32-508599/09.08.2023 г. В приложените становища е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност с MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г. Посочва, че към препратеното писмо от Канадските митнически власти, представляващо електронен документ не е приложена износна декларация, както и други документи. Счита, че изложените съмнения не отговарят на критерия основателност, тъй като лицето не е уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията.. Периодът на справката от МИС3А е към момента на допускане на свободно обращение на процения автомобил, а не на момента на износа й. В съобщението не са посочени документи, в които да са обективирани, извършените действия от митническите органи по отношение на анализираните бази данни, в резултат на което е установено, че всеки един от вторичните методи е неприложим. Вторичните методи са отхвърлени необосновано и немотивирано, при определяне на цената необосновано са включени разходите за международен транспорт. Не са представени допълнителни доказателства.

С докладна записка с рег. № 32-515936/15.08.2023 г., изготвена от Началник МП „Пристанище Бургас център“, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното Решение № 32 -518406 от 16.08.2023г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което са отхвърлени митническата стойност по подадената митническа декларация, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. с чл.144, §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за стоките, поставена под режим допускане за свободно обращение е определена нова митническа стойност, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, определено по MRN, на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на тарифните кодове за стоки от М., спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определена данъчната основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДСна стоките от съответните М., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите по всяка една от М., , на основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 068,63лв., от които мито в размер на 646,45лв. и ДДС в размер на 1422,18 лв., ведно със задължение за лихви от уведомяването на длъжника.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA- E20061801/18.06.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено.

След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода 06.05.2020г. – 06.08.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 6940 CAD. За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 647,33 лева, представляващи средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същия период на разглеждания внос. Посочени са и декларациите, въз основа на които е извършено изчислението на приетите разходи за вноса.

В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателя възражения.

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. При огледа се установи на ред 346 са данните за процесния автомобил.

От жалбоподателя са представени копия на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-91/32-66168 от 17.02.2023 г. и решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г., всички на директора на А. М., с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация. Приложено е също така и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност.

В хода на съдебното производство е приложена, в превод на български език, и кореспонденция водена между митническите власти на РБългария и на Канада.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата от „Лидикар“ ЕООД и жалбата от М. М. са процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страна, засегнати от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. Съобщението е получено и е постъпило становище.

Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладна записка /л.58/ по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. С отделни писма от 02.02.2023г. е изискана допълнителна информация от жалбоподателите, депозирани са отговори, но не са представени допълнителни доказателства.

При разглеждане на оспорения акт по същество съдът констатира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Не без значение е обстоятелството, че в писмо рег. №32-343912 от 11.10.2022г. на основание Споразумение между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област е поискано извършването на проверка на продажбата на конкретен автомобил и точността на декларираните данни. Тази проверка не представлява извлечение от митническата информационна система, което е получено в отговор.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

В обобщение, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя „Лидикар“ ЕООД следва да се заплатят разноски по делото в размер на 610лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса, 560 лева – заплатен адвокатски хонорар и на М. Х. М. разноски по делото в размер на 520лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса, 510 лева – заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32 -518406 от 16.08.2023г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 068,63лв., от които мито в размер на 646,45лв. и ДДС в размер на 1422,18 лв. за внесената и допусната до свободно обращение стока.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК] сумата от 610 лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на М. Х. М. сумата от 520 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.