№ 32542
гр. София, 10.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110168636 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК .
Образувано е по искова молба на О. А. С. против И. Д. С. с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и
издръжка в размер на 1000 лева за детето Ф И.ов С., иск по чл. 56 СК за
предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата и иск по чл. 53 СК
за фамилно име след развода. Предявен е иск с правно основание чл. 149 вр.
чл. 143, ал. 2 СК от Ф И.ов С., чрез неговата майка и законен представител О.
А. С. за осъждане на ответника И. Д. С. за заплащане на месечна издръжка за
минало време в общ размер от 12000 лева за период от 03.12.2022г. до датата
на предявяване на исковата молба – 03.12.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител- адв. Н., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло изложеното в
исковата молба.
По доказателствените искания на страните:
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните и за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на
страните.
Следва на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. да се изиска становище или
социален доклад от компетентната ДСП.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за наличие на непълнолетни деца, родени от
брака на страните.
1
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище, а при невъзможност - писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., както и до датата на съдебното заседание
да се изготви социален доклад във връзка с депозираната искова молба, като
докладът следва да съдържа какви са условията за живеене, които предлага
всеки от родителите за отглеждане на детето, родителският капацитет,
привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от
родителите. Социалният доклад следва да постъпи в съда до една седмица
преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищцата, че явяване й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на тяхното дете, като в
случай, че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2
ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00
лева.
НАСРОЧВА делото за 06.11.2024 г. от 11.30 часа, за когато да се
призоват страните, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата
молба, както и компетентните ДСП /по местоживеене на детето и страните/,
която следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а
при невъзможност- да изготви доклад съгласно чл. 21, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 15.04.2010 г., като по време на същия е родено малолетното им дете Ф И.ов
С.. Поддържа се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази
връзка се сочи, че по време на съвместното им съжителство между страните се
породили разногласия, които те не могли да преодолеят, взаимоотношенията
им станали непоносими и между тях имало чести скандали. Съпрузите имали
несходство в характерите, от къде се появили и дълбоки различия в начина и
възгледите им за живота. Твърди се, че детето на страните има нужди от битов
характер, посещава уроци по английски език и математика, както и спортни
занимания, като издръжката му понастоящем е осигурена от майката без
участието на бащата. Прави се искане бракът между страните да бъде
прекратен, да бъде определен съответен режим на лични отношения на
2
ответника с детето, съобразно предложения такъв в исковата молба,
ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в
претендирания размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищцата, както
и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. Предявен е и
иск за заплащане на издръжка за период от една година преди предявяване на
исковата молба.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, чрез
особен представител- адв. Н., ответникът оспорва изцяло изложените от
ищцата обстоятелства. От името на ответника се заявява, че не се
противопоставя бракът между страните да бъде прекратен, като се прави
искане родителските права по отношение на общото на страните дете да бъдат
упражнявани съвместно от двамата родители и страните да имат еднакви и
равни възможности да общуват с детето. Поддържа се, че семейното жилище
следва да бъде предоставено за ползване на майката, с която детето да живее,
като в негов интерес е да бъде отглеждано в семейна среда, в която е
отглеждано. Излага се, че в случай на предоставяне на родителските права на
майката, ответникът би имал възможност да изплаща издръжка в размер на
900 лева месечно. Предлага се съответен режим на лични отношения с
бащата. От името на ответника се отправя искане сключеният между страните
брак да бъде прекратен и се заявява готовност за сключване на споразумение.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК,
чл. 53, чл. 56 и чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 от СК е предпоставено от доказване
от страна на ищцата, че страните са съпрузи, изложените в исковата молба
положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства относно твърдените обстоятелства, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на ищцата е да
установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето тя да
упражнява родителските права спрямо детето; нуждите на детето от издръжка
в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищцата, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване
на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
3
имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от съпрузите
е поискал това и има жилищна нужда.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК в тежест на
ищеца по този иск е да докаже нуждата си от издръжка за процесния период.
Също така основателността на иска се предпоставя и от доказване на
конкретен размер на потребностите, както и за чия сметка са били покрити
направените разходи.
В тежест на ответника е да докаже, че е престирал издръжка за
релевантния период в размер, достатъчен да задоволи нуждите на детето,
както и твърденията си, които обуславят невъзможността му да заплаща
издръжка в претендирания размер. В случай, че не бъдат ангажирани такива
доказателства, се приема, че обичайните нужди на ищеца, които могат да се
презюмират за възрастта му, са били задоволени без участието на ответника в
издръжката му.
УКАЗВА на страните, че предвид естеството на производството, при
което се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да
събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства
от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са
скрепени със срок.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330
ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа
и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора - медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите
могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване
на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще
4
запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да
го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат
да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най- доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните,
а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator. mjs. bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
5
Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: ********@**********.**, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6