РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Златоград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100021 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. с 422 ГПК.
Постъпила е искова молба от Н. С. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ч. № *, общ. К., обл. К., чрез пълномощника си адв. А.С. – АК – К.
със съдебен адрес: гр. М., ул. „Г.“ №*, срещу В. Н. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. З., ул. „С.С.“ №*, бл. *, ет.*, ап. *.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №224 по описа за 2021 г. на Районен съд З. и е
издадена Заповед за изпълнение № 114/02.12.2021 г. по цитираното дело.
Срещу издадената заповед е подадено възражение от ответника за
недължимост на заявеното му вземане. Поради това Н. С. А. предявява
настоящия иск.
Твърди в исковата си молба, че на 29.09.2021 г. в местността „Х. д.“,
край с. Ч., общ. К., обл. К. с ответника са сключили устен договор за добив
(сеч) на дървесина, с предмет на договора: „Добиване на 220 куб. метра дърва
от дъб за горене в местността „А. т.“ до с. Б. (заличено село), общ .И.“.
Цената, на която са сключили договора била в размер на 25 лева, за всеки
кубичен метър добита дървесина. Уговореният срок за плащане на услугата е
веднага, след като добитите дърва се изкарат от сечището и наредят на горски
път, което е изпълнено на 14.10.2021 г. Подпомогнат и от други хора, ищецът
изпълнил възложената му работа в съответствие с представения от ответника
план, като добил и извозил общо 220 куб. метра дърва до горски път в
1
местността „А. т.“ до с. Б. (заличено), общ. И. За една част от услугата по
добитите дърва - 92 куб. метра, му е заплатено на 16.10.2021 г., а останалите
128 куб.метра, въпреки уговореното и последващите обещания, не са му
заплатени от ответника-възложител. Ищецът представя кореспонденция по
Вайбър с ответника, която той частично изтрил, но от част от нея се
установява, че са имали отношения във връзка с настоящия иск. След това
ответникът престанал да отговаря и на телефонните повиквания. Преди
години по същия начин ответникът не му заплатил за подобна услуга.
Въпреки обещанията от страна на ответника, че ще заплати сумата в
размер на 3200 лева, веднага след изпълнение на възложената му работа в
съответствие с представения от ответника план (извозване на дървесината до
горски път), той не заплати цитираната сума.
Претендира за разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, чрез адв. А.С., ищецът поддържа предявения иск
и моли да бъде уважен, така както е предявен.
Ответникът, чрез адв. Н. Д., оспорва предявения иск, като твърди, че
не е влизал в никакви договорни отношения с лицето Н. С. А.. Единствено са
водени разговори и преговори, ищецът с неговата бригада да извърши добив
на дървесина, съобразно сключен договор между „ДГС – И.“ и „Б.“ ООД.
Сочи, че страните не са постигнали съгласие помежду си и до реално
възлагане и изпълнение на добив на дървесина не се е стигнало.
Ответникът чрез адв. Н. Д. сочи, както в лично качество, така и в
качеството си на представляващ „Б.“ ООД, че не е договарял и възлагал добив
на дървесина на ищеца. Добивът на дървесина е извършен изцяло от
работници на „Б.“ ООД, съобразно изискванията на Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове - Наредба № 8/05.08.2011 г., за сечите в
горите и Наредба № 1/30.01.2012 г., за контрола и опазване на горските
територии.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ответникът моли да се
отхвърли иска на ответника като неоснователен и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
По делото има приложена кореспонденция от Вайбър между Н. (най-
вероятно записан „К.“) и В. - З., от която кореспонденция се установяват
отношения по добив на дървесина. В тази кореспонденция се уточняват
добити количества. Кореспонденцията обаче е от 28.10.2021 г., а в исковата си
молба ищецът твърди, че е изпълнил ангажимента си изцяло на 14.10.2021 г. и
че на 16.10.2021 г. е получил частично плащане. Според св. А. пък, след
съставяне на АУАН на 4 човека добивът е бил спрян, т.е. на 20.10.2021г.
По делото е представен Договор № ****/08.01.2021 г. за продажба на
стояща дървесина на корен на Обект № 2107 в горска територия – държавна
собственост, предоставена за управление на ТП „ДГС-И.“. По силата на този
2
договор, ДГС е прехвърлило в собственост на „Б.“ООД, представлявано от
Н.Д. Л. и В. Н. Л. прогнозно количество, стояща, маркирана дървесина на
корен, на Обект № 2101. Това е обект, в Отдел 645, подотдел „е“. Посочена е
цена. В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т. 2.27
„Б.“ООД се е задължило преди започване на сечта, да представи в ТП „ДГС-
И.“ разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добив на
дървесина, като това разрешително е изготвено по образец и съдържа трите
имена и постоянния адрес на лицата, с които купувачът ще извършва дейност.
В т.2.28 е въведена забрана, купувачът да използва подизпълнители. В т.10.1 е
предвидена неустойка във вреда на купувача, ако използва работници, които
не са правоспособни. В т.9 е предвидена санкция за купувача и при поваляне
на немаркирани дървета, което налага тяхното отсичане.
По делото е приложено заявление от „Б.“ООД до Директор ТП „ДГС-
И.“ за издаване на разрешение за достъп до горски територии, а е приложено
и самото разрешително, като там фигурират имената З. Х., М. Х., Л. Т., З. А. и
С. А..
По делото е приложено и Позволително за сеч № ***, като срокът за
извозване на материалите и за провеждане на сечта е от 08.05.20221 г. до
31.12.2021 г.
Приложен е също технологичен план.
От приложеното по делото писмо от Директор на ТП „ДГС-И.“ се
установява, че Обект 2107, отдел 645 „е“, попада в местността „А. т.“,
землището на с. М. б., общ. И. От друго писмо от същото учреждение се
установява, че на Н. С. А. не е издавано разрешение за достъп до насаждения,
в които се извършва добив на дървесина в обект № **, отдел **.
Приложени са приемо-предавателни протоколи, превозни билети и
фактури, касаещи „Б.“ООД, от които се установява, че такива са издавани,
както преди 29.09.2021 г., така и след 29.09.2021 г. (датата, на която ищецът
твърди, че се е договорил с ответника). Превозните билети са издавани по
Позволително за сеч № ***, което е за Отдел ***.
По делото са разпитани като свидетели А. У., А.А., З. А., С.А. и Е.С.
Съдът дава вяра на показанията на св. А.А. и на свидетелите З. А. и С.
А., тъй като същите не влизат в противоречие помежду си, а и с приложените
по делото писмени доказателства, а също и с твърденията в исковата молба.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля А. У. и Е.С., поради
възникналите противоречия.
Налице е едно съществено противоречие между твърдението в
исковата молба, а именно, че на 14.10.2021 г., ищецът е изпълнил
задължението си към ответника, а в същото време, св. С. сочи, че когато
дошли проверяващите и съставили актове на групата роми, която добивала,
групата на Н. все още работела за В.Л.. Тоест, след като е изпълнило
задължението, няма как да е извършван допълнителен добив. По делото са
приложени 4 бр. АУАН и констативни протоколи за допусната незаконна сеч
в Отдел 645 „е“ на лицата А. Г. А., Р. К. М., Г. К. Л. и М. В.Б. Отделно от това
3
е налице противоречие между показанията на Е. С. и А. У., тъй като всеки от
свидетелите посочва практически две различни групи, които са добивали все
за В. и излиза практически, че ответникът дължи пари и на двете групи, а в
исковата молба няма пък такова твърдение. Свидетелят С. посочва, че са
добивали дървесина той, Н.А., А.У., Е. М. и лице с име Х. У. твърди,че
групата, с която той рязал са имали съставени актове от горското в И. Говори
за трима човека с актове и при това положение излиза, че в неговата група са
работели лицата, на които са съставени приложените по делото АУАН - А.,
М., Л. и Б. Разминаване се получава между показанията на С. и У. и относно
неплатеното количество добита дървесина. Според У. трябвало да добият
200-250 кубика, като останали неплатени между 130-150 куб.м. В същото
време в исковата молба се претендира за неплатени 128 куб.м. По-надолу в
показанията си У. претендира плащане за 150 куб. метра.
Повод да не се дава вяра на показанията на С. е и твърденията му, че
тяхната група са имали позволително да влезнат в обекта и да работят, и по-
точно позволителното било на името на Н.А.. Това твърдение противоречи на
приложеното по делото писмо от ТП „ДГС-И.“ и приложеното разрешително
за достъп.
Тоест от всичко гореизложено се налага извода, че следва да се
кредитират показанията на св. А.А., З.А. и С. А.. От техните показания се
установява, че за фирмата на В. са работели З. и сина му С., които имали
достъп до горската територия. Горкият стражар А.А. констатирал в обекта на
В. три групи семейства, които работели и извършвали незаконна сеч на около
10 куб.м. дърва. За допуснатите нарушения им били съставени 4 бр. АУАН.
А. уведомил ответника Л., който казал, че лицата, които са допуснали
незаконна сеч, няма да работят повече в обекта. Горският не е виждал св. А.У.
да реже в обекта на В. След съставяне на актовете, сечта в този обект била
спряна. А. Категорично отрича да е водил Николай да добива дърва в обекта
на В. Свидетелите З.А. и С. А. не са виждали в обекта на В. други лица да
режат дърва освен тях.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Както се посочи в установителната част според ищеца, той е изпълнил,
заедно с негови работници задължението си към ответника на 14.10.2021 г.
Анализирайки събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че между ищеца и ответника, или
представляваното от него дружество е имало определени договорни
отношения. Този извод се налага, както от признанията в исковата молба, че
ищецът е получил определено плащане за добити 92 куб.м. дърва, така също и
от кореспонденцията по Вайбър и от показанията на св. А.А., в частта им, в
която той обяснява, че след като били съставени 4 бр. АУАН на хора, които
работели на обекта на Владимир, последният казал, че работниците, които са
допуснали незаконна сеч няма да работят повече в обекта. Както се посочи в
4
установителната част, съдът кредитира показанията на св. А., тъй като същият
е държавен служител, изпълняващ определени служебни задължения и
показанията му кореспондират с останалите събрани по делото доказателства
и най-вече писмени такива. Тоест, договорни отношения е имало, но от
доказателствата по делото, които съдът кредитира, не могат да се установят
всички елементи на сключения договор в случая, който съдът приема, че в
случая е договор за изработка. Съгласно Решение № 199/09.01.2015 г., по т.д.
№ 500/2012 г., I-во т.о. на ВКС, предмет на договора за изработка може да е
както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или
изменението на вече съществуваща такава. В случая явно страните са
сключили такъв договор за изменение на вече съществуваща вещ, а именно,
нарязване на стояща дървесина на дърва за огрев.
Единствено от показанията на свидетелите, чиито показания съдът не
кредитира, се получава информация за цена на добит кубичен метър, но при
условие, че съдът не ги кредитира, то този елемент от сделката остава
недоказан. Не се доказва и общото количество договорено за добив.
В случая не е ясно, след като ищецът твърди, че е изпълнил своето
задължение на 14.10.2021 г., защо хората на ищеца са продължили с добива на
дървесина и за кого са добивали. Ако те са работели от 14 до 20.10.2021 г.
това са шест дни и ако са добивали соченото от тях количество – 20-30
кубика на ден, то се получава твърдяното от тях количество дървесина, което
претендират, че не им е платено. Но всичко това излиза извън договореното,
според посоченото в исковата молба. Съдът прави този извод и спазвайки
посоченото в Решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г., II-ро на
ВКС, в което решение ВКС уточнява, че съдът е длъжен да обсъди всички
събрани по делото доказателства, относими към спора. Тези доказателства
следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът
следва да вземе предвид и процесуалните позиции на страните и направените
от тях признания на неизгодни факти. Или в случая, анализирайки
доказателствата, приети по делото, които съдът кредитира, намира, че се
налагат горните изводи.
Следва да се анализира и факта, че никой от посочените от ищеца
свидетели не е посочен в разрешителното за достъп. Към този факт, като се
добави и безспорно установеният факт, че има съставени 4 АУАН на хора,
работели за ищеца, съдът намира, че се налага извода за наличие на
неправомерно поведение на ищеца и хора, работели за него и от това
неправомерно поведение той не може да черпи права. Това е принцип в
правото. Следва също да се посочи, че е практика в работата на горските
стражари, когато установят незаконна сеч, да не съставят АУАН за цялото
количество незаконно добита дървесина. Така, че в случая е възможно
добитата дървесина (немаркирана), да е много повече от 10 куб. м.
Както се посочи в установителната част на решението, дори да се
кредитират показанията, които съдът сочи, че не следва да се кредитират,
излиза, че в обекта на ответника са работели две групи работници на ищеца
със самостоятелни претенции.
5
Имайки предвид обстоятелството, че договор за добив на дървесина в
Отдел 645„е“ е бил сключен между „Б.“ООД и ТП „ДГС-И.“, то претенцията
на ответника би следвало да е към дружеството, което се представлява от
В.Л. и Н. Л., а не към един от управителите лично.
Или от всичко гореизложено, съдът намира, че не се установява по
безсъмнен и категоричен начин ответникът да дължи претендираната от
ищеца сума.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
разноски по делото, в размер на 460,00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Ч. № *, общ. К., обл. К., чрез пълномощника си адв. А. С.
– АК – К. със съдебен адрес: гр. М., ул. „Г.“ № *, срещу В. Н. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. З., ул. „С. С.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, за
заплащане на сумата 3293,33 лева, от които главница 3200 лева; 12,44 лева –
законна лихва, считано от 23.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и законната лихва
върху сумата 3200 лева, в размер на 80,89 лева за периода 09.11.2021 г. до
07.02.2022 г. и ведно със законната лихва върху сумата от 3200 лева, считано
от 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в
настоящото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2021
г., по описа на РС – З., които суми са претендират въз основа на сключен на
29.09.2021 г. между страните в местността „Х. д.“, в с. Ч., общ. К. устен
договор за добив на дървесина (договор за изработка), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ч. № *,
общ. К., обл. К. да заплати на В. Н. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. З., ул. „С.С.“ №*, бл. *, ет. 4*, ап. *,разноски по делото, в размер на 460
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______Д.Х.________________
6