Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
/
18.01.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 18.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АНТОАНЕТА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2272
по описа за 2020 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищецът "В...И К..." ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Донев
Вълканов срещу ответника В.Б.И. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К
услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-сума в общ размер на 420.38лв.(четиристотин
и двадесет лева и 38ст.), представляваща остатък от сбора на главниците за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 12.02.2016г. до 21.10.2019г. на адрес гр.И.,
ул.Н.Н.№ *, ПИ № ***;
-сума в общ размер на 72.52лв.(седемдесет
и два лева и 52ст.), представляваща остатък от сбора от обезщетенията за забава
върху тези главници за периода от 14.04.2016г. до 25.10.2019г.;
-както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-29.10.2019г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед №8250 от 30.10.20**г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №
***/20**г. по описа на ВРС, 39-ти състав.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В
и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на В.Б.И. ЕГН **********,***, ПИ № ****,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ******,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и
К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
На
29.10.2019г., В и К операторът сочи, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу В.И., въз
основа на което било образувано ЧГД № *****/20**г. по описа на ВРС, ГК-39 състав.
На
30.10.2019г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 461.82лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 14.12.2015г. до 21.10.2019г.; сумата от 90.20лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 18.02.2016г. до 25.10.2019г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-29.10.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв.
На 15.01.2020г., заявителят (сега
ищец), е бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, може да предяви
иск за установяване на вземането си.
На 09.01.2020г., е било извършено доброволно частично плащане на
суми за главници, лихви за забава и законна лихва по следните фактури, за които
е издадена заповедта за изпълнение:
Фактура №
******** от 18.01.16-главница от 24.12лв. и лихви от 8.63лв.
Фактура №
******** от 12.02.16-главница от 24.12лв. и лихви от 9.36лв.
Фактура № ******** от
14.03.16-главница от 15.98лв. и лихви от 9.15лв., остатък от 8.23лв.
Остатъкът
от претендираните от ищеца суми за главници и лихви
по всяка една от отделните фактури, както следва:№№ ***************, са в общ раззмер
за главниците 420,38лв. и общ размер на лихвите по тези посочени фактури –
72,52лв.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Всички
суми, предмет на настоящото производство, се сочи, че могат да бъдат платени по
сметка на „В.и к." ООД в „Ц.к.б." АД, IBAN ***; BIC ***.
Ответната страна В.Б.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** срока
по чл. 131 от ГПК, чрез назначен особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.Р.В.Ц., ВАК, е депозирала отговор на
исковата молба, изразява
становище, че оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.
Счита, че за част от задълженията има изтекла давност и по точно за периода от
2016г.
Отделно
от представените доказателства не става ясно кой е длъжника за периода
18.01.2016 до 24.04. 2017г. Там е посочено лицето В.И.К., а делото е заведено
срещу В.Б.И..
Счита
се, че посочените задължения на В.И.К., не касаят настоящото дело. Във връзка с
това оспорва се и основанието и размера на претендираната
лихва за забава.
Предвид
изложеното по-горе счита се за излишно да се излага становище по
основателността на исковете в настоящото изложение.
В
с.з., ищцовата страна, чрез процесуален представител
поддържа исковете, така, както са предявени и настоява за уважаването им.
Ответната
страна, чрез назначения си особен представител, изразява становище за
неоснователност на исковете, съобразно доводите си, изложени в отговора.
Настоява за преизчисляване размера на дължимите от ответната страна суми, като
се приспаднат сумите, които са платени, според актуална справка на страницата
на ищцовото дружество в интернет за задълженията на абонака към 17.12.2020г., изготвена преди приключване на
устните състезания по делото.
Досежно допустимостта на предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №
17720/2019г. на Районен съд-гр.Варна , се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
29.10.2019г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №8250/30.10.2019г.
за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът В.Б.И., ЕГН:**********,
с адрес: ***, ПИ № ІХ-560, да заплати на кредитора „В...И
К...” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***,
сумата от 461,82лв./четиристотин шестдесет и един лева
и 82ст./, главница за периода от
14.12.2015г. до 21.10.2019 г., представляваща
незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с абонатен № ******, за което са издадени фактури за периода от
18.01.2016 г. до 24.10.2019 г., за обект-имот, находящ
се в гр.И., ул. „Н.Н.“ № **, ПИ № *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 90,20лв. /деветдесет лева и 20ст./, представляваща лихва за забава за периода 18.02.2016 г. до 25.10.2019г., както и сумата
от 75,00лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00лв., на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Посочено е
, че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с абонатен № ******, за което са издадени фактури за периода от
18.01.2016 г. до 24.10.2019 г., за обект-имот, находящ
се в гр.И., ул. „Н.Н.“ № **, ПИ № ****.
Посочено е, че присъдената сума може
да се преведе по посочената в заявлението б. сметка, както следва: IBAN:***;
BIC:***; „ЦКБ“ АД
Съдът е приел, че издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение
е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което
е указал на заявителя да заведе иск
по реда на
чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия
иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването
му за дадените
от съда указания
и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията ,
които са предмет на заповедното
и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото
са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД.
Видно от
приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и
к."ООД, са публикувани в два ежедневника.
Представена
е и справка за недобора на частен абонат с клиентски №******, за издадени
фактури на абоната В.Б.И., за периода от от14.03.2016г. до 24.10.2019г., с
отчет на разпределения от 12.02.2016 г. до 21.10.2019 г.
Представена
е справка за недобора на частен абонат с клиентски №******, за издадени фактури
на абоната В.Б.И., за периода от от 18.01.2016г. до
24.10.2019г., с отчет на разпределение от 14.12.2015г. до 21.10.2019 г.
Видно от
представен по делото Споразумителен протокол Спогодба
за разсрочено прлащане № 4931/13.10.2017г., на
посочената дата, подписалата се като потребител В.Б.И., признава задълженията
по партида с аб.№ ******, към ВИК-Варна ООД,
начислени по фактури, издадени в периода от 18.05.2015г. до 24.04.2017г., като
се задължава да ги плати не по-късно от 15.04.2018г. Протоколът е подписан
лично от В.Б.И..
Видно от
приложено към делото заявление за прехвърляне на патрида,
№ ******* от 13.10.2017г., отв.В.Б.И. е заявила пред ищцовото дружество, партидата с аб.№******
на адрес в гр.И., ул.“Н.Н.“№ **, да й бъде
прехвърлена, за което е представила копие от документ за собственост – нот.акт № **, том ***, вх.рег.№ ***, н.д.№****/2017г.,
видно от който е закупила имот – дворно място и къща, находящи
се в гр.Игнатиево, ведно с лицето Стела Панчева Станева от продавачите на имота
– В.И.К. и Д.Г.Д.
Представено
е и Споразумение при съсобственост за титуляр на партида, между В.Б.И. и Стела
Панчева Станева, в което отв.В.Б., е посочила себе си
за титуляр на партида с аб.№ на адрес в гр.И., ул.“Н.Н.“№***.
По делото
са приобщени два броя карнетни листи на абонат №******,
в които като абонат е вписан В.И.К.. Видно от карнетите
в същите са положени подписи на абоната, с някои изключения.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните , както и от изложеното от вещото лице в проведеното по
делото открито съдебно заседание, се установява след проверка в счетоводните документи,
находящи се в ищеца, че общия размер на месечните
задължения за заплащане на ВиК услугипо
посочените фактури в Справката за недобора до 25.10.2019г. на частен абонат № ******, за периода от 12.02.2016г. до 21.10.2019г., е
в размер на 420,38лв. , а лихвата за забава
върху всяко едно от месечните задължения от падежа на всяко задължение
до 25.10.2019г. е в размер на 72,72лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения
иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на
вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги, са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги.
С идентично съдържание е
и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.
Съдът намира, че
ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "В...И К..." ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства , ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, заедно с
лицето С.П..С на 09.10.2017г., чрез покупка. Със заявление от 13.10.2017г.,
ответницата В.Б.И. е заявила прехвърляне на партида с аб.№******
на нейно име, като е представила на същата дата и Споразумение със съсобственика
си С.П.С., партидата на имота да бъде записана на нейно име.
На основание подписан от ответницата В.Б.И. споразумителен
протокол на 13.10.2017г., същата е признала задълженията на предходния абонат
по пардида с аб.№****** – В.И.К.,
по фактурите, издадени в периода от 18.05.2015г. до 24.04.2017г.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по
делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК
услуги за питейно - битови нужди до потребител на жилище.
Вследствие на изложеното, съдебният състав намира, че напълно
законосъобразно ищецът е да изисква пълния размер от ответника на незаплатената
и консумирана ВиК услуга по издадените фактури от
24.10.2016г. до 24.04.2017г., доколкото задълженията към ищцовото
дружество по тези фактури са признати от ответницата В.Б.И., в подписания от
нея Споразумителен протокол Спогодба за разсрочено прлащане № 4931/13.10.2017г.
Задълженията по фактурите, издадени за периода от 27.05.2019г. до
24.10.2019г., също се явяват дължими от ответницата В.Б.И., предвид факта, че
последната със заявление от 13.10.2017г., е заявила прехвърляне на партида с аб.№****** на нейно име, като е представила на същата дата
и Споразумение със съсобственика си С.П.С, партидата на имота с аб.№******, на адрес в
гр.И., ул.“Н.Н.“№**,
да бъде записана на нейно име.
Като съобразява представената разпечатка от интернет страницата на
ищцовото дружество, за задълженията на аб.№ ****** към ВиК-дружеството,
фигуриращи като неплатени към 17.12.2020г., което доказателство следва да се
съобрази при решаването на делото, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът
намира следното:
Видно от тази справка в нея фигурират като неизплатени задълженията
по следните фактури с номера: *********
В посочената справка не фигурират като неизплатени задълженията по
фактури със следните №№:*********., при което следва да се приеме, че
задълженията по тези фактури към 17.12.2020г. са недължими към ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това
задължение, на основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за
потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според
ал.3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
В настоящият случай, ответната страна не е оспорила получаването
на начисленото в процесния период количество вода, не
е оспорила и показанието на водомера, нито отчетите, които не са извършени в нейно
присъствие или на представител на титуляра.
В този смисъл, съдът
приема, че начисленото на ответника до този момент количество вода е потребено, следователно за процесния
период карнетите обективират изявление,
че остойностеното количество вода е доставено.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически
констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице
елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото
дружество е провело успешно доказване за дължимост на
сумите, начислени по фактури, както следва: с номера: *******/24.10.2016г. – главница
22лв. и лихва 6,51лв., **********/24.11.2016г. - главница
20,30лв. и лихва 5,84лв., *********/12.12.2016г.
- главница 20,30лв. и лихва 5,73лв., *********/18.01.2017г. - главница
20,30лв. и лихва 5,53лв., *************/14.02.2017г. -
главница 20,30лв. и лихва 5,37лв., **********/13.03.2017г. - главница
20,30лв. и лихва 5,22лв., *********/24.04.2017г. - главница
16,92лв. и лихва 4,15лв., ********/27.05.2019г. - главница
8,42лв. и лихва 0,28лв., **********/18.06.2019г. - главница
66,44лв. и лихва 1,83лв., ********/16.07.2019г. - главница
10,72лв. и лихва 0,21лв., ***********/20.08.2019г. -
главница 17,15лв. и лихва 0,17лв., *******/17.09.2019г. - главница
45,01лв. и лихва 0,10лв., ***********/24.10.2019г. -
главница 23,58лв. и лихва 0,00лв.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84,
ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури,
считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на
съответната фактура.
С
оглед въведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на иска, и при
съобразяване с постановките на ТР №3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г.,
ОСГТК, предвид датата на предявяване на иска в съда – 29.10.2019г. / датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, по арг.
чл.422, ал.1 от ГПК/ и началната дата на
изискуемост на претендираното вземане, вземанията на
водоснабдителното дружеството са погасени по давност за периода, претендиран от началната дата на заявената претенция до
29.10.2016г., както и това по фактура №*******/24.10.2016г., включваща период
на консумация от 14.09.2016г. до 19.10.2016г.,
т.е. отчетът по която попада в периода, обхванат от погасителната
давност на вземането по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, както и по фактура № ********* от
24.11.2017г. Съдебният състав намира, че въпреки , че фактура №1 **********, е
издадена на 24.11.2016г., доколкото същата включва задължения за периода от 19.10.2016г.
до 24.11.2016г.,, т.е. за период , част от който /19.10.2016г. до 29.10.2016г./
предхожда периода от три години преди датата на подаване на заявлението в съда,
то задължението по тази фактура, поради неяснота относно разпределението на консумацията в
този период, също следва да се
приеме за погасено по давност, предвид че част от отчетът попада в периода, обхванат от погасителната
давност на вземането по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, в какъвто смисъл са и твърденията
на особения представител на ответника и не може да се открои безспорно дали
консумацията на ВиК услугите не попада именно в този
период, обхванат от погасителната давност. В този смисъл решение , постановено
по въззивно търговско дело №606 по описа за 2016г. на
Окръжен съд-гр.Варна/.
Вследствие
на изложеното съдебният състав намира, че искът за главница е основателен и
следва да бъде уважен за сумите, начислени по фактури, издадени за ползвани и
незаплатени В и К услуги, за периода от 24.11.2016г. до 21.10.2019г., на обща
стойност от 269,44лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер като погасен по давност.
Предвид
своевременно направеното възражение от ответника за настъпила погасителна
давност съдът приема, че такава е настъпила по отношение на вземанията за лихва
за забава по отношение на горепосочените погасени вземания за главница.
Вследствие на изложеното, искът за обезщетение за забава е основателен и следва
да бъде уважен за сумите, начислени по фактури с №№ ***********************., на обща стойност от
28,59лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер като погасен по давност.
Основателно е и искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски
съответно на уважената част от исковете, съгласно представени по делото
доказателствата за реализирани разходи - депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза - 150,00лв., депозит за особен представител – 300,00лв. Следва се на
ищецът и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00лв.
Поради
невнасяне на дължимата д.такса в производството по чл.77 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на ВРС сумата от 75лв.,
за предявените искови претенции по чл.422 ГПК.
От
общия размер на разноските, които ищецът прави в производството по чл.422 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно на уважената част от исковете,
сума в размер на 347,67лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските
в заповедното производство. Разноските в заповедното производство са 25,00лв.-
държавна такса и 50,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер от 45,35лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищецът "В...И К..." ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника В.Б.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, от друга
страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К
услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 269,44лв. , представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги по партида с абонатен
номер ****** за периода от 24.11.2016г. до 21.10.2019г. за обект на потребление,
находящ се в гр.И., ул.“Н.Н.“№3, за което са издадени фактури сс
№№ ****************
-
сумата в общ размер от 28,59лв.,
представляваща сбор от дължимата лихва за
забава върху всяка от главниците, претендирани
като цена на услуги за периода от падежа на всяко месечно задължение по
съответната фактура до 25.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №8250 от 30.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №
****/20**г. по описа на ВРС,
39-ти състав,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница - за разликата над
присъдения до пълния претендиран размер от
420,38лв. и за периода от 12.02.2016г. до 24.11.2016г. и иска за лихва за забава – за разликата
над присъдения до пълния претендиран размер от 72,52лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 от ГПК, "В...И
К..." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 75.00лв., представляваща дължима
държавна такса в настоящото исково производство по чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Б.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "В...И К..." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 347,67лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от
исковата претенция, както и сумата от 45,35лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 17720/2019г. на
Районен съд-гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: