№ 13379
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110156192 по описа за 2022 година
Ищецът „***“ ООД – гр. Перник, ЕИК ***, гр. Перник, ул. „Средец“ №11, чрез адв. М., е
предявил срещу ответника И. Н. П. с ЕГН **********, гр. Перник, ул. „Св.св. Кирил и
Методий“, бл.10, ет.1, ап.1, чрез адв. Т., искове за сумите:
-768,70 лв., представляваща главница за доставка на ВиК услуги в имот с аб. № 1120349 в
гр. Перник, ул. „Св.св. Кирил и Методий“, бл.10, ет.1, ап.1 за периода от 20.7.2019г.-
17.3.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането;
- 97,29 лв. – обезщетение за забава за периода 20.8.2019г. – 16.6.2022г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
съществуването на облигационно отношение между страните, доставката на ВиК услуги в
имота, прави възражение за давност.
Правна квалификация на исковете: чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже: облигационни отношения с ответника, въз основа на които
ищецът доставя ВиК услуги в процесния имот; доставка на ВиК в процесния имот в
претендирания период и на претендираната стойност.
Относно съществуването на облигационно отношение: Съгласно чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
1
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая водоснабденият имот е жилище в сграда в режим на етажна собственост. На
основание чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата ищецът следва да докаже, че ответникът има право на
собственост или право на строеж или право на ползване върху жилището.
По делото като писмено доказателство е приет договор №2570/06.02.2018 г. за доставка на
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен между ответницата И. Н. П. и
ищеца „***“ ООД – Перник и заявление за промяна на партида вх.№ 2570/06.12.2018 г.,
видно от които документи ответницата е заявила желание за използване на ВиК услуги за
недвижим имот на адрес: гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, бл.10, ет.1, ап.1, а
ищцовото дружество се е задължило да доставя ВиК услуги до посочения недвижим имот.
По делото като доказателство е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №175, т.III, рег.№ 2946, дело № 411 от 2018 г. по описа на нот. Маруся
Маркова, рег.№063 на НК, видно от който на 28.11.2018 г. И. Н. П. е закупила
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.505.491.6.1 по КККР на гр. Перник,
одобрени със Заповед №РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, бл.10,
ет.1, ап.1.
Видно от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик
на процесния водоснабден имот и между страните е сключен договор за доставка на ВиК
услуги. При доказването на горните факти единственият възможен извод е, че именно
ответникът е бил собственик на имота през процесния период и следователно е потребител
на ВиК услуги и дължи тяхното заплащане. Предвид изложеното съдът намира, че
възражението на ответника за несъществуване на облигационно отношение между страните
е неоснователно.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
представените копия на карнетен талон на абоната се установява, че за процесния период от
20.07.2019 г. до 17.03.2022 г. (таблица №1 към ССчЕ) е отчетена от инкасатор доставена,
отведена и пречистена вода по 2 бр. водомери в общ обем на 353,788 куб.м., от които за
имота 323,894 куб.м. и за общи нужди 29,894 куб.м. на обща стойност 768,70 лв., които
задължения са обективирани в 28 бр. фактури, издадени в периода от 22.10.2019 г. до
07.04.2022 г. вкл. След справка в счетоводните книги на ответника се установява, че за
процесния период няма отразени плащания по партидата на ищеца. В заключението на
вещото лице се посочва, че счетоводните книги на дружеството са водени редовно, текущо в
хронологичен ред. Съдът намира заключението на съдебно-счетоводната експертиза за
обективно, обосновано и поради това го кредитира.
Относно възражението за давност: Съгласно чл.8 от Наредбата получаването на услугите В
и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
2
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Общите условия са публикувани в Интернет, поради което следва да се приемат за
общоизвестни. Съгласно чл.31 ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури, а
потребителите са длъжни да заплатят ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на
издаване на съответната фактура. В задължителната съдебна практика е прието, че тези
задължения са периодични и се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. В случая
е уговорен падеж за плащане, следователно давността тече от настъпване на изискуемостта
(чл.114, ал.1 ЗЗД). Заявлението по чл.410 ГПК, с което е прекъсната давността, е подадено
на 13.07.2022г. Следователно непогасените по давност вземания са тези, станали изискуеми
след 13.07.2019г. Доколкото претендираните в настоящото дело суми са за периода
20.07.2019 г. – 17.03.2022 г., няма погасени по давност суми, поради което възражението за
давност на ответника се явява неоснователно.
Относно размер на мораторната лихва: Съгласно заключението на ССчЕ Начислената по
фактури лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до 16.06.2022 г. е в размер на 97,29 лв.
Няма представени доказателства от ответника за заплатени за процесния период суми. След
справка в счетоводните записвания на ответника вещото лице по ССчЕ посочва, че няма
данни за заплатени по партидата суми за процесния период. Поради това съдът намира за
основателен в пълен размер и на иска за мораторна лихва.
Относно разноските: При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Разноските са в
общ размер на 1151,55 лв., от които: 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 51,55
лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител и 300 лв. – депозит
за съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. П. с ЕГН **********, гр. Перник, ул. „Св.св. Кирил и Методий“, бл.10,
ет.1, ап.1, чрез особен представител – адв. Т., да заплати на ищеца „***“ ООД – гр. Перник,
ЕИК ***, гр. Перник, ул. „Средец“ №11, представляван от управител Борислав Иванов, чрез
адв. М., сумите от 768,70 лв., представляваща главница за доставена, отведена и пречистена
вода в имот с аб. № 1120349 в гр. Перник, ул. „Св.св. Кирил и Методий“, бл.10, ет.1, ап.1 за
периода от 20.7.2019г.-17.3.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2022 г. до
изплащане на вземането и сумите от 97,29 лв. – обезщетение за забава за периода
3
20.8.2019г. – 16.6.2022г.
ОСЪЖДА И. Н. П. с ЕГН **********, гр. Перник, ул. „Св.св. Кирил и Методий“, бл.10,
ет.1, ап.1, чрез особен представител – адв. Т. да плати на ищеца „***“ ООД – гр. Перник,
ЕИК ***, гр. Перник, ул. „Средец“ №11, представляван от управител Борислав Иванов, чрез
адв. М., сумата 1151,55 лв., разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4