Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 08.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.н.д. №
198 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260037/09.10.2020
г., постановено по НАХД №1139/2019 г., Ловешки районен съд е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3031267 издаден от ОД на МВР гр. Ловеч, с който на П.М.П. с ЕГН **********,***, на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 650 лв. за
нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2019 г. в 15,29 ч., на
път ІІ-
Решението е обжалвано в законовия срок с касационна
жалба от ОДМВР – Ловеч, чрез процесуален представител Р.. В касационната жалба
се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че мястото на нарушението е околовръстният път
на гр.Ловеч, който се намира извън населеното място.
Касаторът иска
да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се
потвърди ЕФ. Редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. И.,
оспорва касационната жалба. Претендира възстановяване на сторените деловодни
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в редакцията
приложима към момента на извършване на нарушението, водач на МПС, който превиши
разрешената скорост за движение извън населено място над
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава сигнализираната с пътен знак стойност на скоростта.
Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство /чл.188 ал.1 от ЗДвП/.
В случая законовият представител на собственика е
посочил на кого е предоставено МПС – П.М.П., и ЕФ е издаден на това лице.
По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:
Безспорно е установено пред първо-инстанционния съд,
че на 13.07.2019 г. в 15,29 ч., на път ІІ-
За нарушението, след като е отчетен толеранс от
В издадения ЕФ е съобразена в полза на нарушителя
възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписана като
установена скорост не отчетената
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. За установеното и заснето със системата нарушение е издаден обжалваният пред първата инстанция електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е създадена нова т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”
Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с годно автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /лист 5 и 6 от първо-инстанционното дело/, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.
Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а процедурата по връчването му в ал. 5 на същия член.
Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.
Представена е снимка на мястото с временния знак за
ограничение на скоростта и на автоматизираното техническо средство.
Първоинстанционният съд е изискал данни от ОПУ
гр.Ловеч /лист 39 от първоинстанционното дело/ за установяване на това, дали
участъкът от пътя, на който е извършено нарушението, се намира в населено място
или извън населено място.
В представеното писмо ОПУ – Ловеч изразява становище,
че околовръстният път на гр.Ловеч е част от населеното място, тъй като има
поставена табела Д11 за начало на населеното място на км. 44+836. Към писмото
няма приложена схема на участъка от пътя /лист 43 от първоинстанционното дело/.
В съдебно заседание пред касационната инстанция
процесуалният представител на ответника представя писмо от АПИ гр.София до
РИОСВ гр.Плевен от 02.09.2016 г., в което е посочено, че околовръстният път на
гр.Ловеч тангира до границата на населеното място, а в някои части се намира в
границите на населеното място. Към писмото също няма приложена схема, нито
извадка от КККР или от устройствен план на гр.Ловеч.
По делото не е безспорно доказано, че поставената на
км. 44+836 табела Д11 указва именно, че км. 44+200 от околовръстния път на
гр.Ловеч в посока гр.Плевен е част от населено място.
Съдът счита, че, с оглед наличието на отклонения от
републиканския път в частта му „околовръстен път на гр. Ловеч“ към гр.Ловеч и
към други населени места, не може да се приеме за безспорно доказано само въз
основа на писма от ОПУ – Ловеч и от АПИ – София, и от наличието на указателна
табела в част от този околовръстен път, че процесният участък безспорно се
намира в населеното място.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му
граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.
Следователно „населено място“, доколкото в ЗДвП няма
дефиниция на понятието за нуждите на този закон, е територията на селището,
определена от строителните му граници.
Поставянето на пътна табела Д11 не създава населено
място и не придава на път, който реално не е в строителните граници на населено
място, статут на „път в населено място“ по смисъла на ЗДвП.
Районният съд не е събрал всички относими
доказателства и е направил необоснован извод, че мястото на нарушението е в
населено място, поради което е приел, че неправилно е приложена санкционна
разпоредба за нарушения извършени извън населено място.
Становището на ОПУ – Ловеч и писмото от АПИ – София не
представляват доказателства, като съдът е следвало да изиска и представянето на
схема на участъка.
Първоинстанционният съд е следвало не да кредитира
изразено от ОПУ – Ловеч становище относно статута на пътния участък, в който е
извършено нарушението, а да изиска и анализира схема на участъка и служебно да
събере всички относими доказателства дали пътят е част от населеното място,
като при необходимост изиска информация и от Община Ловеч и от СГКК – Ловеч за
разположението на околовръстния път в процесния участък км. 44+200 спрямо
строителните граници на града.
Това обстоятелство не се изяснява и от писмото от
Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че касационната жалба е основателна. ЛРС е постановил решението си при непълнота на доказателствата и същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Следва да бъде отменено решението и делото върнато за повторно разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260037 от 09.10.2020 г. постановено по НАХД №1139/2019 г. по описа на Ловешки районен съд, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първо-инстанционния
съд, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: