Определение по дело №8715/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11807
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20221110108715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11807
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20221110108715 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Е., ЕИК .,
срещу АС. Й. Й. и АДР. В. Й..
1.1. Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че паричното му вземане срещу ответниците е възникнало от
Договор за потребителски кредит от 25.05.2015 г., сключен между „Ю., /като универсален
правоприемник на „А. и АС. Й. Й. – кредитополучател и АДР. В. Й. – солидарен длъжник.
Сочи, че банката е одобрила и предоставила на кредитополучателя, потребителски кредит в
размер на 3850,71 лева, кредитирайки разплащателна сметка с титуляр – АС. Й. Й.. Посочва,
че срокът за издължаване на кредита е 30 месеца или за периода от 25.06.2015 г. до
25.11.2017 г. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит па равни
месечни вноски, всяка в размер на 154,89 лева, дължими на 25-то число на месеца, съгласно
погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Сочи, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забав, за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на по-малкото измежду 10%
годишно и законната лихва. Твърди, че сумата по кредита била усвоена, но е останала
непогасена.С текста на чл. 50 от Общите условия страните се споразумели, че банката може
да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.
Твърди, че на 27.03.2020 г., по силата на Договор за прехвърляне на вземания, „Ю. е
прехвърлила на „К. /с предишно наименование „С./ портфейл от вземания. Същият
портфейл от вземания бил прехвърлен от ,,К.“ на „Е. с договор за цесия от 11.12.2020 г.
Всички вземания по цитирания договор били определени и индивидуализирани в
Приложение № 1 от 11.12.2020 г., включително и вземането към АС. Й. Й. и АДР. В. Й. по
договора за кредит. Твърди, че длъжниците били уведомени за извършената цесия съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, с уведомления приложени исковата молба. Сочи, че на 25.11.2017 г. , е
настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите
1
лихви, като считано от тази дата вземането е станало изцяло дължимо. Твърди, че на
крайния падеж, както и към датата на исковата молба, ответниците не са изпълнили
договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.
За вземанията си ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55380 по описа за 2021 г. на Софийски районен
съд, 145 състав, като срещу заповедта е подадено възражение от длъжниците и в
изпълнение на дадените от съда указания, заявителят предявил иск за установяване на
вземането си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове за следните суми:
Сумата в размер на 1847,33 лева, представляваща главница – част от претендираната
в заповедното производство главница, представляваща сбор от непогасените вноски за
главницата за периода 25.10.2016 г. 25.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане;
Сумата в размер на 528,03 лева - лихва за забава /в размера на законната лихва/
върху главницата от 1847,33 лева, представляваща част от претендираната в
заповедното производство лихва, съгласно намалената претенция за главница, за
периода от 27.09.2018г. до 20.09.2021 г., включително.
Претендират се и направените по делото разноски.
1.2. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците, с който оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че не са били
известени за извършената цесия, като оспорват процесуалната и материалноправната
легитимация на ищеца. Правят възражение за погасяването на задължението по давност.
2. Правна квалификация на предявените искове:
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99
ЗЗД;
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД.

3. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно правоотношение – Договор за потребителски кредит от
25.05.2015г., обстоятелството, че предоставената сума в пълен размер е усвоена, че
уговореният падеж на погасителните вноски е настъпил, размера на непогасените
задължения по процесния договор за кредит, както и уговарянето на обезщетение за забава и
2
настъпването на забавата на длъжниците; извършеното прехвърляне на процесните
вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответниците от цедента за
прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и
изпълнението на посоченото задължение, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти и обстоятелства, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установят, че са погасили задълженията си.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ за безспорни обстоятелствата, че ищецът и ответниците са
подписали Договор за потребителски кредит от 25.05.2015 г. с А. /чийто универсален
приемник е „Ю./, както и че кредитът по същия е изцяло усвоен.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се
произнесе по неравноправния им характер с крайния съдебен акт освен ако потребителят се
противопостави на това.
4. По доказателствените искания:
Ищецът представя писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо, като следва отново да се укаже на ищеца да представи четливи
копия или оригиналите на документите на л. 23-25 от делото, като в противен случай съдът
ще отмени определението си в частта, в която ги е приел като писмени доказателства по
делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.06.2022г., от
09:50 часа, за която дата и час страните бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада на делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, като УКАЗВА на
ищеца, че в срок до о.с.з. следва да представи четливи копия или оригиналите на
документите на л. 23-25 от делото, като в противен случай съдът ще отмени определението
си в частта, в която ги е приел като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4