РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Г., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200147 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-114-23/22.05.2024 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Стара Загора, с което на основание чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ******, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 2.1 и 2.1.1,
Условие 9.2.4., Условие 9.2.5. и 9.2.5.1 и 9.2.5.2, Условие 9.2.7 и 9.2.7.1, Условие 9.3.1 от
Комплексно разрешително № 40-Н2-И0-А0/2021 г., установено при извършена проверка в
периода от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.
Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в
жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на
административно нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
1
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Писмо с изх. №ПО-04-
011688/28.05.2024 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД
гр. Г., ведно с известие за доставяне; Наказателно постановление № 35-114-23/22.05.2024 г.;
Писмо с Изх. № КОС-06-6922/24.11.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора до
Изпълн. Директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., ведно с известие за доставяне; АУАН № 114/06.12.2023
г.; Заповед № РД-08-203/19.10.2023 г. на и. д. Директор на РИОСВ – Стара Загора и
Констативен протокол № 011688/01.11.2023 г.; Договор за правна помощ и процесуално
представителство от 24.06.2024 г., Фактура № **********/24.06.2024 г., Платежно
нареждане за кредитен превод от 05.07.2024 г.; списък на разноски по чл. 80 от ГПК;
Пълномощно от 25.10.2024г.; заключение на съдебно инженерно-техническата експертиза.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Д. Д. Г. и Н. Д.
Л..
Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. И. В. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на
вещото лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода 31.10.2023 г. – 01.11.2023 г. служители на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И. – главен експерт, Д.И.А. –
младши експерт, инж. Д.Б.Р. – главен експерт, Н. Д. Л. – младши експерт, Р.И.П. – главен
експерт, М.М.С. – главен експерт и М.Г.М. – главен експерт, са извършили планова проверка
на топлоелектрическа централа за производство на електроенергия с капацитет 510 MW,
стопанисвана от „Б.“ ЕАД, гр. Г., по чл. 155 от ЗООС във връзка с контрол по изпълнение на
условията в КР №40-Н2/2021 г., в съответствие с чл. 120, ал. 5 от ЗООС и чл. 19 от
Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и изпълнение на
Заповед № РД-08-203/19.10.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора. Установено е
неизпълнение на няколко от условията по КР, както следва:
Дружеството експлоатира горивната инсталация без писмено потвърждение от страна
на РИОСВ – Стара Загора за изпълнение на технически мерки по Условие 2.1.1 и
2
достигане на заложените НДЕ/НДНТ-СЕН за SOв Таблица 9.2.2.1. – продължение
2
към Условие 9.2.2. – неизпълнение на Условие 2.1. от КР;
Дружеството експлоатира Комин №2 с височина 150 метра при липса на анормален
режим на работа – неизпълнение на Условие 9.2.4. от КР;
Дружеството експлоатира Комин №2 с височина 150 метра без да са налични
обстоятелства, неблагоприятни метеорологични условия и/или завишение на
концентрациите на замърсителите в гр. Г., налагащи експлоатацията на Комин №2 с
височина 150 метра. ИОДГ-СОИ №2 все още не е изградена и не е монтиран
о -
топлообменник в комина за подгряване на димните газове до 80не изпълнява
Условие 9.2.5 от КР при неблагоприятни метеорологични условия, а именно посока на
вятъра от североизток спрямо гр. Г. и последващо завишение на концентрациите на
замърсителите в гр. Г. операторът след пречистване на димните газове от СОИ №1 да
ги изпуска през съществуващ Комин №2 с височина 150 метра при спазване на нормите
о
по Таблица 9.2.2.1., както и да се извършва подгряване на димните газове до 80чрез
топлообменник в комина. Не изпълнява и Условие 9.2.5.1. и 9.2.5.2. от КР;
Дружеството не извършва измервания на обема на димните газове, преминаващи през
Комин №2 с височина 150 метра в случаите по Условие 9.2.5. – неизпълнение на
Условие 9.2.7. Дружеството не документира измерен обем на димните газове в
нарушение на Условие 9.2.7.1 от КР;
Дружеството не изпълнява изискването всички емисии на вредни вещества от
Горивната инсталация да се изпускат организирано в атмосферния въздух през
изпускащо устройство, описано в Условие 9.2, а именно през Комин №1, като изпуска
неорганизирани емисии през покрива на котелен цех от западната страна /особено в
участъка между трети и пети котел/, където са електрофилтрите, както и през
неуплътнения димоход, особено през ЕК 1 – неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол
№011688/01.11.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №114/06.12.2023 г. за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с
установено неизпълнение на Условие 2.1, Условие 2.1.1, Условие 9.2.4., Условие 9.2.5. и
9.2.5.1 и 9.2.5.2, Условие 9.2.7 и 9.2.7.1, Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 40-
Н2-И0-А0/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. И. И. следва да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от нея
действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС, съдът
счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за
извършено административно нарушение по същество. По отношение на показанията на
3
свидетелите Д. Д. Г., същата е свидетел единствено при съставяне на АУАН, поради което не
може да даде сведения за нарушението.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на
нарушителя по установения за това ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението
визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и
наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат
доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно
наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на
нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Приложеният като писмено
доказателство по делото АУАН №114/06.12.2023 г. е съставен от Д. И. И., главен експерт в
РИОСВ – Стара Загора, в присъствието на свидетелите Д. Д. Г. и Н. Д. Л.. Разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
случая един от свидетелите при съставяне и връчване на акта е различен от тези
присъствали на проверката, по време на която е установено твърдяното нарушение. Д. Д. Г. е
свидетел единствено при съставяне на АУАН, не е присъствала на проверката. Възможност
актът да се състави в присъствието на друг свидетел е предвидена в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя условието, че тази хипотеза се прилага при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като и двата случая това се отбелязва в
акта. В случая в нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН липсват мотиви кои
са обстоятелствата, които са наложили съставянето на АУАН в присъствие на свидетел,
различен от тези, присъствали на проверката, при която е установено нарушението. По
делото не се сочи "невъзможност" АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите
Д.И.А., инж. Д.Б.Р., Р.И.П., М.М.С. и М.Г.М., поради което актосъставителят неправилно е
ползвал "друг" свидетел по съставяне на акта по смисъла на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН.
Нарушението на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено
процесуално нарушение, тъй като е приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН без да са
били налице основания за това. В резултат, сериозно е накърнено правото на защита на
жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от
4
възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за
да реализира адекватно защитата си.
При извършване на проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Налице са редица неясноти
относно начина на установяване на неизпълнение на условията по КР.
От страна на наказващия орган се твърди неизпълнение на Условие 2.1. и 2.1.1 от КР.
В АУАН и НП не е посочено каква е процедурата по потвърждение на изпълнението на
техническите мерки, което дружеството не е получило – има ли нормативно установена
такава процедура или тя е част от вътрешните правила на компетентната институция; кога и
по какъв начин е следвало да бъде поискано такова потвърждение.
По отношение на неизпълнението на Условие 9.2.4 и 9.2.5 от КР не е ясно как към
момента на проверката операторът е експлоатирал Комин №2 с височина 150 метра и
експлоатацията съответства ли на предназначението на съоръжението. Сочи се, че е
констатирано визуално, че част от потока димни газове се изпуска през Комин №2 без обаче
да е изяснено част от експлоатацията му ли е това.
Относно неизпълнението на Условие 9.2.7 от КР не се сочи какви точно димни газове
са констатирани, с какви характеристики и как трябва да бъдат измерени те – по какъв
начин, с какви средства, къде трябва да бъде отразено измерването.
По отношение на твърдяното неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР в санкционния акт
не се сочат никакви подробности за вредните емисии, които се твърди, че се изпускат
неорганизирано. Не е ясно как същите са преценени като „вредни“, какви са
характеристиките, съставът и съдържанието им, имало ли е характерни белези - цвят, мирис,
извършвани ли са измервания за установяване на тези обстоятелства.
Поради изложеното до тук съдът счита, че нарушението на нито едно от посочените в
АУАН и НП условия от КР не е достатъчно описано и индивидуализирано от обективна
страна, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
Допуснатите при реализирането на отговорността на жалбоподателя процесуални
нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите относно извършването на
административното нарушение, авторството и субективната страна, които следва да се
изследват само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че административнонаказващият
орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин нарушаването на посочените условия от
КР от страна на жалбоподателя. По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно
инженерно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда.
5
Според същото при процеса на горене на лигнитни въглища в пещната камера се развиват
много високи температури, като в ядрото на факела се наблюдава температура достигаща до
1400 градуса по Целзий. Химичният състав на генерираните димни газове от процеса на
изгаряне е серен диоксид, азотни окиси, въглеродни окиси, кислород и отнесени пепели.
Механизмът на работа в централата е следният, котлите произвеждат пара, която постъпва в
парната турбина, която чрез система от валове предава механичната работа на електрическия
генератор и се произвежда електроенергия. След изгарянето на въглищата в пещните камери
се получават димни газове с висока температура, която трябва да бъде усвоена за
повишаване на коефициента на полезно действие на съоръжението. Те отдават температура,
след това преминават във въздухоподгревател за подгряване на необходимия въздух за
процеса на горене в пещните камери. След това газовете влизат в електрофилтри, където
става отделянето на летящата пепел и по този начин се очистват от механичните частици, за
да могат да постъпят в сяроочистващата инсталация. Пречистените газове се изпускат в
атмосферата през комин. Според заключението е технологично невъзможно да бъдат
изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до комин №1
поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното – може да засмуква
от околния въздух, а не да нагнетява. Вещото лице е категорично, че евентуално изпускане
на вредни вещества и вредни емисии от горивна инсталация би довело до невъзможност на
експлоатационния и ремонтен персонал да изпълняват задълженията и задачите по
експлоатация и ремонт – в залата на котелен цех температурата на въздуха би се покачила
толкова много, че няма как жив организъм да издържи. Освен това, изгарянето на въглища е
съпроводено с генериране на силно задушливи вредни емисии с високо съдържание на серен
диоксид и това би довело до големи здравословни последици за персонала на инсталацията.
След изгаряне на въглищата се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез
включване на димен вентилатор до температура подходяща за работа на персонала. Този
вентилатор засмуква въздушни маси въздух от помещението, в което е котелът и ги
нагнетява в комин №2, където излизат отново в атмосферата. При това отвеждане на
въздушни маси през Комин №2 не го прави работещ, защото е предназначен за случаите на
разпалване на котел или централа и при аварийни положения на някои от работещите котли.
Съдът приема за установено, че в периода на проверката комин № 2 не е експлоатиран
по описания в наказателното постановление начин. Съгласно заключението на вещото лице
при извършване на ремонтни дейности в котелна уредба при неработещ котел е необходимо
да се извършва охлаждане и вентилиране на горивната камера и газоходите с цел да се
осигури нормална и безопасна среда на ремонтния персонал. В горивната камера на
парогенераторите протича процес по изгаряне на подаденото гориво. След изгарянето на
въглищата в пещните камери се получават димни газове с висока температура, която трябва
да бъде усвоена за повишаване на коефициента на полезно действие на съоръжението. След
това се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез включване на димен
вентилатор. За целта се отварят вратите на мелещите системи, всички люкове на горивната
камера, хидрозатвора под горивната камера се изпразва от наличната вода, за да се засмуква
околен въздух от помещението, в което се намира котелът. По този начин се извършва
6
охлаждане на горивната камера и всички нагревни повърхности вътре в нея до температура,
подходяща за работа на ремонтния персонал. Включеният димен вентилатор чрез отворените
люкове засмуква въздушни маси въздух от помещението, в което е котелът и ги нагнетява в
Комин № 2. Димните вентилатори са конструирани веднъж да засмукват флуид пред себе си,
след което да нагнетяват флуид след себе си. В случая при извършване на ремонтни
дейности по котела те засмукват въздушни маси от атмосферния въздух чрез люковете на
пещта и го нагнетяват в Комин №2, където излизат отново в атмосферата. Вещото лице е
категорично, че при това отвеждане на въздушни маси през Комин №2 не го прави работещ,
защото е предназначен за случаите на разпалване на котел или централа и при аварийни
положения на някои работещи котли. Освен това, вещото лице е категорично, че съгласно
Комплексното разрешително операторът на инсталацията има право да експлоатира Комин
№2 без на същия да има монтиран топлообменник, по силата на Условие 9.2.4.
Обвинението за нарушение на Условие 9.3.1 за изпускане на неорганизирани емисии
димни газове през покрива на котелен цех от западната страна /особено в участъка между
трети и пети котел/, където са електрофилтрите, както и през неуплътнения димоход,
особено през ЕК 1, също е недоказано, тъй като се базира единствено на визуалните
възприятия на служителите на РИОСВ, които са осъществили проверката. От показанията на
актосъставителя става ясно, че неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния
въздух, са възприети визуално. Предвид установения механизъм на работа в централата и
предвид заключението на вещото лице съдът счита за установено, че температурата на
газовете, които излизат от котлите е изключително висока и няма как същите да бъдат
изпускани неорганизирано, тъй като в централата работят хора. От събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява също така, че е технологично невъзможно да
бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация, както твърди
административнонаказващият орган, поради причината, че инсталацията работи с налягане
под атмосферното, иначе казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителните
деяния на визираните в АУАН и НП административни нарушения. Съдът счита, че за
обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е
достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя,
който не притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния
технически въпрос, предвид което АНО не установи безспорно твърдените нарушения и
наказателното постановление подлежи на отмяна.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление не е посочено бащиното име на неговия издател, а само собственото име и
фамИ., съдът счита същите за неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на
наказващия орган е формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените,
тъй като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за упражняване
на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е индивидуализиран
7
достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си. Актът е подписан според
изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест, не може да бъде направен извод, че
наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му налага административно
наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в
жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на
нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не са посочени датите на
раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по
месторабота, са неоснователни. Тези обстоятелства не представляват съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за
свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат
показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена,
длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта
не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни
същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са
посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, касаещи
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН, тъй като в акта не е посочена възможността за
обжалването му, както и конкретният съд, пред който наказателното постановление подлежи
на обжалване, не могат да бъдат споделени. Изискването за посочване на място на
извършване на нарушението касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е
и във връзка с разпоредбата на чл. 48 ЗАНН, който определя компетентния да разгледа
административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за извършване на
нарушение на територията на град Г., в обект, стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕАД, гр.
Г.. Предвид деянието и мястото на неговото извършване, което е безпротиворечиво
определено, не може да се приеме, че е накърнено правото за защита на санкционираното
лице да разбере пред кой конкретен съд подлежи на обжалване наказателното
постановление. Освен това, видно от развилото се съдебно производство, липсата на
посочен конкретен местно компетентен съд не е довела до ограничаване на достъпа на „Б.“
ЕАД до правосъдие.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата против НП е
основателна и като такава следва да бъде уважена, и обжалваното НП - да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1
от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо 4
140 лв. /четири хиляди сто и четиридесет лева/, от които: 3 840 лв. /три хиляди
осемстотин и четиридесет лева/ с вкл. ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение, и
300 лв. /триста лева/ - заплатен депозит за изготвяне на съдебно инженерно-техническа
8
експертиза.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-114-23/22.05.2024 г. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Стара Загора, с което на основание
чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ******, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 2.1 и 2.1.1,
Условие 9.2.4., Условие 9.2.5. и 9.2.5.1 и 9.2.5.2, Условие 9.2.7 и 9.2.7.1, Условие 9.3.1 от
Комплексно разрешително № 40-Н2-И0-А0/2021 г., установено при извършена проверка в
периода от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да
заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ******, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 4 140 лв. /четири хиляди сто
и четиридесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
9