Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Свищов, 05.06.2014 г.
СВИЩОВСКИЯТ районен съд, в публично заседание на 21.05.2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря Г.И. , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 205 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК, вр.с чл.86 от ЗЗД
Ищцата И.В.И. *** твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Г., родено на *** г. Твърди, че не живеят заедно с ответника и че всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от нея. Ответникът не изпращал пари за издръжка на детето, а то имало нужда от храна, облекло, обувки и т.н. Детето посещавало детска градина, за което също се изисквало заплащане на такса. Ответникът от своя страна работел, а и бил длъжен да осигурява издръжка за детето.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника като баща да и заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева, считано от датата на иска до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до окончателното изплащане.Претендира издръжка за минало време за период от една година назад в размер на 1800 лева, ведно със законната лихва от просрочието до окончателното изплащане; предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и разноски. В съдебно заседание редовно призована се явява лично и с адв.Г. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответникът Н.И.Д. ***, редовно призован, не се явява.Представлява се от адв.Н. от АК Разград. Оспорва исковете като процесуално недопустими и като неоснователни.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства и ги прецени приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане № 0113 от 04.09.2008 г. се установява, че страните са родители на малолетното дете Г.Н.Д, родена на *** г. Майката е получила средно брутно трудово възнаграждение за 2013 г. в размер на 4561,26 лева., за което е приложено удостоверение от работодателя ********* гр.Свищов. Детето посещава детско заведение *********, за което е издадена служебна бележка № 74/19.05.2014 г. От своя страна ответникът представя препис от трудова книжка, видно от която същият е с прекратено трудово правоотношение от 23.02.2009 г. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел Г. И. –майка на ищцата заяви, че страните се разделили, когато детето било на десет месеца и от тогава до сега дъщеря и с нейна помощ се грижи за детето. Бащата не е изпращал пари за издръжка , въпреки че майката му е искала при проведени разговори по телефона. Твърди, че ответникът нито е пращал пари, нито някакви дрехи, обувки или храна за детето. Детето посещавало детска градина, където при пълно посещение за месец таксата била около 50-60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
По иск с правно основание чл. 143, вр. с чл. 139, ал.1 от СК, вр с чл.86 от ЗЗД. Искът е процесуално допустим. По същество е частично основателен.
Безспорно се установи по делото, че страните са родители на малолетното дете Г.. Детето посещава детска градина в *********. Безспорно е и обстоятелството, че ищцата сама се грижи за малолетното дете с помощта на майка си св.Г. И., откакто бащата е напуснал семейното жилище преди повече от пет години. Ищцата работи , като средномесечното и брутно трудово възнаграждение за 2013 година е около 380 лева . Ответникът твърди чрез процесуалния си представител , че е безработен, представя и препис от трудова книжка, в която последния запис е от 2009 година. Детето е почти на 6 години, посещава учебно заведение-детска градина, за което се заплаща месечна такса, има нужда от храна, облекло, учебни пособия и т.н. Въпреки твърденията на ответника, че е безработен, това не го освобождава от задълженията му да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете. Той е млад човек, в активна трудоспособна възраст, а от друга страна съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Искът е доказан по основание, а по отношение на претендирания размер съдът го намира леко завишен. Ответникът твърди, че може да заплаща издръжка в размер на 85 лева, което е нормативно установения минимум от ¼ от минималната работна заплата за страната, която към момента е 340 лева. При определяне размера на издръжката съдът взема предвид нуждите на издържания и възможностите на издържащия. С оглед възрастта на детето , което е почти на 6 години и с оглед факта, че ответникът не реализира доходи от трудово правоотношение съдът намира, че към настоящия момент потребностите на детето биха се задоволили с ежемесечна издръжка от 200 лева, като бащата следва да заплаща на майката и законен представител на детето припадащата му се част от 100 лева, считано от подаване на иска, до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и. До този размер съдът намира иска за основателен и доказан като до пълния предявен размер от 150 лева, за разликата от 50 лева иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се присъди и законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане .
По иска с правно основание чл. 149 от СК –по същество иска е основателен и доказан, като по отношение претендирания размер е частично основателен. Безспорно се доказа от показанията на св.И., че от напускането на ответника на дома , когато детето е било на десет месеца и до сега само майката се грижи за детето както и това, че ответникът не е изпращал никакви пари за неговата издръжка. Съдът кредитира показанията на св.И., макар същата да е майка на ищцата, тъй като същите са логични и непротиворечиви и не се опровергаха по никакъв начин от ответника, който носеше доказателствената тежест относно това. Тъй като ответникът не ангажира доказателства в насока да е заплащал някога парични суми за малолетното си дете, съдът намира иска за присъждане на издръжка за минало време за период една година назад за доказан по основание. Твърденията на процесуалния представител на ответника , че иска бил процесуално недопустим поради това, че страните не били в брак и това била трайната съдебна практика съдът не намира нужно да коментира, доколкото същите не почиват на никакви законови разпоредби. Съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Предявен е размер от 1800 лева, тоест по 150 лева месечна издръжка за минал период, като по съображенията изложени по -горе относно нуждите на издържания и възможностите на издържащия съдът намира, че следва да уважи иска, като присъди издръжка за минал период в размер на 100 лева месечно или общо в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на иска до окончателното изплащане, за период една година преди завеждане на иска, считано от 06.03.2014 година, а за разликата от 600 лева / 50 лева месечно/ за период една година назад, до пълния предявен размер от 1800 лева, следва да отхвърли иска като неоснователен.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му досежно присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 144 лв. и ДТ върху присъдената издръжка за минало време от 48 лв. или общо 192 лв. по сметка на СвРС, както и 5,00 лв такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените разноски от ищцата съобразно уважената част от предявените искове възлизащи на 133,33 лева адвокатско възнаграждение. Ищцата, на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 33,33 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* ДА ЗАПЛАЩА на И.В.И. с ЕГН ********** ************ в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г.Н.Д с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 100 /сто /лева , считано от завеждане на иска- 06.03.2014 г. до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.В.И. с ЕГН ********** ************ в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г.Н.Д с ЕГН ********** срещу Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* за разликата от 50,00 /петдесет/ лв. до пълния претендиран размер от 150, 00 /сто и петдесет/ лв. ежемесечна издръжка , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА срещу Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И. с ЕГН ********** ************ в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г.Н.Д с ЕГН ********** издръжка за минало време по 100,00 /сто/ лева месечно или общ размер от 1200 /хиляда и двеста лева/ за период една година преди завеждане на иска, считано от 06.03.2014 година, ведно със законната лихва от подаване на иска , до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.В.И. с ЕГН ********** ************ в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г.Н.Д с ЕГН ********** срещу Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* за разликата от 600 /шестстотин/ лева до пълния претендиран размер от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева издръжка за минал период –една година преди завеждане на иска, считано от 06.03.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* да заплати по сметка на Районен съд Свищов държавна такса върху уважените искове в размер на 192 ,00 /сто деветдесет и два/ лв. и 5,00 лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* да заплати на И.В.И. с ЕГН ********** ************ сумата от 133,33 /сто тридесет и три лева и 33 ст./ лева разноски представляващи адв.възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН ********** ************ да заплати на Н.И.Д. с ЕГН ********** *** ********* сумата от 33,33 /тридесет и три лева и 33 ст./ съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му в регистъра на съдебните решения-05.06.2014 година, пред Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен съд Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..