Присъда по дело №171/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви по НОХД № 171/2025 година по описа на ОС- К.

Подсъдимият О. Р. А., роден на **.**.**** г. с. Ч., общ, К., обл. К. е
предаден на съд за това, че на 24.11.2024 г. в гр. К. на бул. „Б.“, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ peг. № * **** **
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП, като неспазил задължението си като водач на пътно превозно средство
при избиране скоростта на движението да се съобрази с характера и
интензивността на движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Г.
С. А. от с. Ч., общ. К. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът в съдебно заседание сочи, че на посочената дата -
24.11.2024 г., подсъдимият А. е пътувал с майка си - пострадалата А., с лек
автомобил „*****“, управляван от подсъдимия, като майка му е седяла на
задната седалка на автомобила. Преминавайки по бул. „Б.“, в района на
магазините „Лидъл“ и „Технополис“, подсъдимият е следвало да се съобрази с
бавното движение по въпросния пътен участък, тъй като преди него
автомобилите са намалили скоростта, за да осигурят безпрепятствено
преминаване на пешеходци по близката пешеходна пътека. Явно подсъдимият
проявил невнимание, тъй като към този момент той е управлявал автомобила
си със скорост, която при извършената на досъдебното производство
автотехническа експертиза е установена в размер на 63,21 км/ч. При това
положение той не е могъл своевременно да се съобрази и да намали скоростта
си на движение и е блъснал управлявания от него автомобил в предходния
движещ се, а именно - автомобил „*****“, който е бил управляван от
свидетелката Е. О.. Тя от своя страна след удара, понесен от автомобила й,
автомобилът й е блъснал предходно движещ се пред нея автомобил,
управляван от свидетеля Б. Р.. В резултат на удара от управлявания от
подсъдимия автомобил е настъпило внезапно извИ.е назад на главата на
пострадалата, която е седяла на задната седалка. От това тя е получила травма
на шията, като разкъсването на предната надлъжна връзка на гръбначния
стълб и раздалечаването на телата на четвърти и пети шийни прешлени е
довело до травма на гръбначния мозък и развитието на възходящ оток на
гръбначния мозък и продълговатия мозък, което вещото лице - съдебният
медик, е счел, че е причина за настъпването на нейната смърт.
От изясненото от автотехническата експертиза, според експерта,
моментът на възникване на опасността за движението в конкретната пътна
ситуация е когато лекият автомобил „*****“, е попаднал в опасната зона пред
автомобила „*****“, това е автомобилът, който управлявал подсъдимият.
1

Според вещото лице това се е случило, когато разстоянието между двата
автомобила е било 44,23 метра преди мястото на удара между двата
автомобила. Категоричен бил изводът, че ако водачът на лек автомобил
„*****“, тоест подсъдимият, при възникване на опасността аварийно
задейства спирачките е имал възможност да спре и да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие. От този категоричен
извод на вещото лице, безспорно се доказвало, че за възникването на
пътнотранспортното произшествие изключителна и единствена вина имал
подсъдимия, тоест другите участници в пътнотранспортното произшествие
при така изяснените обстоятелства по никакъв начин не са могли да влияят
както за настъпването на пътнотранспортното произшествие, така и за
настъпването на общественоопасните последици от него, а именно - смъртта
на пострадалата. Подсъдимият нарушил правилата за движение с това свое
поведение, които са посочени в чл. 20, ал. 2 изр. 1-во от ЗДвП, и по-конкретно
той не е съобразил скоростта на движение на автомобила, който е управлявал,
с характера на движението в пътния участък, в който се движи, и по-точно с
бавното движение, осъществяващо се в колона от автомобили пред пешеходна
пътека. Това нарушение на правилата за движение било в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата.
От субективна страна било ясно, че подсъдимият не е искал
настъпването на общественоопасните последици, но той е бил в ситуация, в
която е могъл да ги предвиди, и е бил длъжен да ги предвиди, тоест извършил
е престъплението при форма на вината непредпазливост. Редът на провеждане
на съдебното следствие изисквал наказанието, което следва да понесе
подсъдимият, да бъде определено при условията на чл. 58а, от НК. По
отношение на подсъдимия, преценяйки наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, едно от тях, а именно - чистото му съдебно
минало, прокурора намира за изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при което наказанието му би могло и следвало да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквато възможност
предвиждала разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като при
едновременно наличие на условията, посочени в чл. 58а, ал. 1, и тези,
посочени в чл. 55 от НК, се прилагал по-благоприятния за дееца закон.
Предлага да се определи срок за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ от 2 години и 10 месеца за изтърпяване от подсъдимия. Предвид
неговото чисто съдебно минало и събраните характеристични данни в хода на
досъдебното производство, както и предвид предложения размер на
наказанието „лишаване от свобода“, счита, че съдът не следва да определя
ефективно изтърпяване на това наказание. Разпоредбата на чл. 343г от НК
изисквала в случай на транспортно престъпление, да бъде наложено и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като предлага
продължителността на този срок да бъде 4 години. По отношение на
веществените доказателства, които са събрани в хода на досъдебното
производство, а това са лек автомобил „*****“ с рег. № *******, който е
2

собственост на подсъдимия, счита, че следва да бъде върнат на същия след
влизане на присъдата в сила. Другото веществено доказателство - лек
автомобил „*****“ с рег. № * **** **, който е собственост на свидетелката Е.
О., след влизане на присъдата в сила също следвало да бъде върнат на
собственика му. Направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 2 419,43 лв. следвало да бъдат заплатени от подсъдимия, в полза на
институцията, която ги е направила, а именно - ОД на МВР гр. К..
Защитникът на подсъдимия – адв.И. Б. от АК - К. сочи, че нямало спор
по фактите, като възниквал спор по отношение на правото. Това било едно
поредно дело за причиняване на смърт в резултат на ПТП, но това била и една
голяма житейска трагедия за подсъдимия, тъй като той не само губи по такъв
нелеп начин майка си, а след няколко дни губи и баща си. Губи майка си на
път за болницата в гр. К., където лежи неговия баща, болен от инсулт, и
където те с майка му са били негови придружители. Вярно било, че се е
движел с несъобразена скорост в чертите на града, където максимално
допустимата била 50 км/ч, но експертизата установила, че неговата скорост е
63 км/ч. Законодателят бил предвидил санкции за такива непредпазливи
деяния, които да бъдат съобразени не само със закона, а и с житейската логика
и с живота. Да, подсъдимият щял да си понесе отговорността, макар че той
отговорността я носел от момента, в който било причинено деянието от него -
от 24.11.2024 г., и тази отговорност и тази мъка той щял да я носи цял живот.
Наказанието, което съдът щял да му наложи, нямало да е в повече от онова,
което му бил наложил животът и което той изпитвал. Също счита, че за
подсъдимия е по-благоприятно при определяне на наказанието да бъде
ползван чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, но моли за наказание „лишаване от свобода“,
което след редукцията, която чл. 58а изисква, да бъде в рамките на 2 години с
изпитателен срок от 3 години. В случай, че се определи наказание с
използването на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, моли при налагане на кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г от НК да се съобрази и Тълкувателно
решение № 1/13.04.2023 г., което обратно на онова, което четем в НК, и
предвид систематическото тълкуване на нормите в него, казвало, че при
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не е задължително съдът да прилага
ал.3, тоест съдът можел да не приложи кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право, в случая да управлява МПС. Той не бил лишен досега от
това право, нямало причина да бъде лишаван занапред от това право. Това
право водело със себе си възможности за работа, възможности да обслужва
семейството си, каквото той имал с малки деца, поради което не бивало да
бъде толкова строго наказан за онова, което е извършил, и поне да си
упражнявал гражданското право да управлява МПС, за да обслужва и да се
грижи за семейството си. Пледира за този вид и размер на наказание, който е
съобразен и с „буквата“, и с „духа“ на закона.
Подсъдимият О. Р. А. при дадената му възможност за лична защита и в
последната си дума заявява, че се съгласява изцяло с казаното от защитника
му и моли за минимално наказание, защото той изгубил майка си, Господ го
3

наказал.
Съдът на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия О. А., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от
НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия и на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а
именно:
Подсъдимият О. Р. А. е правоспособен водач на моторни превозни
средства (МПС) от 1994 г., като към 12.12.2023 г. - датата на издаване на
последното свидетелство за управление на МПС, притежавал
правоспособност да управлява превозни средства от категории А, В, С, М,
ТКТ, AM, А2, А1, В1 и С1. В периода от 2001 г. до 2024 г. обвиняемият бил
наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП.
На 24.11.2024 г. подсъдимият О. Р. А. и майка му - пострадалата Г. С. А.
пристигнали в гр. К. от с. Ч., общ. К., за да посетят в болницата бащата на
подсъдимия, съотв. съпруг на пострадалата. Пътували с лек автомобил
„*****“ peг. № * **** **, управляван от подсъдимия А..
Около 11.40 часа подсъдимият и пострадалата преминавали с
автомобила по бул. „Б.“ в гр. К. в посока към автогара „XXI век“, в района на
магазините „Технополис“ и „Лидл“, намиращи се в ляво по посоката на
движение, и автобусна спирка, намираща в дясно по посоката на движение на
автомобила. Нормативно разрешената скорост за движение на превозни
средства била 50 км/ч. Автомобилът се управлявал от подсъдимия О. А.,
пострадалата стояла на задната седалка в дясно. Движението в този участък от
булеварда било двупосочно, пътната настилка била суха, имало добра
видимост, движението на превозни средства било интензивно.
Пред управлявания от подсъдимия лек автомобил „*****“ се движил
лек автомобил „Ауди A3“ с рег. № *******, управляван от свидетелката Е. З.
О., а пред него - лек автомобил „Хюндай Купе" с рег. № *******, управляван
от свидетеля Б. И. Р., който пътувал с майка си - свидетелката М. К. Р.а,
стояща на седалката до водача и малолетния си брат, стоящ на задната седалка
на автомобила.
По посоката на движение на трите автомобила следвало преминаване
през пешеходна пътека, намираща се пред магазин „Лидл". Пред автомобила
„Хюндай Купе" с рег. № *******, управляван от свидетеля Р., се движили три
автомобила, които намалили скоростта си на движение, за да пропуснат
преминаване на пешеходци през пешеходната пътека. Свидетелят Р. също
намалил скоростта на движение дори спрял, за да превключи за движение на
първа предавка. Свидетелката Е. О., движеща се бавно с автомобила си „Ауди
A3“ приближавала автомобила на Р.. Подсъдимият се движил зад автомобила
4

на Е. О. със скорост от 63,21 км/ч, като не преценил интензивния трафик в
посоката му на движение и предстоящото преминаване през пешеходна
пътека, не намалил скоростта си на движение и ударил с предната дясна част
на автомобила си „*****“ задната лява част на автомобила „Ауди A3“,
управляван от свидетелката О.. От удара автомобила „Ауди A3“ рязко се
придвижил напред ударил с предната си лява част автомобила „Хюндай Купе“
в неговата задната дясна част.
В резултат на удара на управлявания от подсъдимия автомобил „*****“
в автомобила „Ауди A3“, управляван от свидетелката О., главата на
пострадалата Г. А. рязко и внезапно се извила назад, от което последвало
преразтягане и разкъсване на предната надлъжна връзка на гръбначния стълб
раздалечаване на телата на четвърти и пети шийни прешлени. Това причинило
на пострадалата травма на гръбначния мозък и развитие на възходящ оток на
гръбначния мозък и продълговатия мозък, което от своя страна потиснало и
блокирало дишането и кръвообръщението на пострадалата, като смъртта й
настъпила много бързо.
Свидетелят Р. телефонирал на ЕЕН 112 и съобщил за възникналото
пътнотранспортно произшествие.
На местопроизшествието пристигнали свидетелят И. В. Г., полицай при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на MBР – К. и негов колeгa. След около 5-6
минути пристигнал и екип на ЦСМП - гр. К., като медицинските лица
констатирали смъртта на пострадалата Г. А..
Полицейските служители изпробвали подсъдимия О. А. и свидетелите
Е. О. и Б. Р. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като всички
тестове били отрицателни.
Свидетелят И. Г. и колегата му запазили местопроизшествието, като
дежурна оперативна трупа на РУ на МВР - К. извършила оглед на
пътнотранспортното произшествие.
От заключението на извършената на ДП съдебна автотехническа
експертиза се установяват следните обстоятелства и механизъм на възникване
на пътнотранспортното произшествие /ПТП/:
Нормативно разрешената скорост за пътни превозни средства в
участъка, в който е възникнало ПТП е 50 км/ч.
Лек автомобил „Хюндай Купе ГК" с рег. № *******, управляван от Б. Р.
се движил по бул. „Б.“ в посока от кв. „В.“ към автогара „XXI век“ в гр. К..
Попътно зад него се движил лек автомобил „Ауди A3“ с рег. № *******,
управляван от Е. О., зад него - лек автомобил „*****“ с peг. № * **** **,
управляван от О. А.. Движението им било в колона от автомобили. В района
на пешеходната пътека пред магазин „Лидл“ лек автомобил „Хюндай“ и други
три автомобила пред него спрели и пропуснали пешеходци. Лек автомобил
„*****“ попаднал в габаритите на лек автомобил „Ауди A3“, траекториите им
на движение се пресекли и с преданата си дясна част автомобил „*****“
5

ударил автомобил „Ауди A3“ в задната лява част. Последният автомобил
извършил транслация напред и с предната си лява част ударил автомобил
„Хюндай“ в задната дясна част.
Вещото лице сочи, че ударът на автомобил „*****“ в автомобил „Ауди
A3“ предизвикал рязко изменение на вектора на скоростта на автомобила, в
който пътувала пострадалата Г. А. и това генерирало голяма инерционна сила,
под въздействието на която пострадалата е получила травматичните
увреждания.
Скоростта на движение на лек автомобил „*****“ с peг. № * **** ** в
момента на удара в лек автомобил „Ауди A3“ с рег. № ******* и преди удара,
е била 63,21 км/ч.
Лек автомобил „*****“ с peг. № * **** ** е бил технически изправен.
В констативно-съобразителната част на автотехническата експертиза
вещото лице е изложило анализ и изводи за възникване на опасността и
възможността за реакция на водача на лек автомобил „*****“, разглеждайки
четири позиции преди удара на лек автомобил „*****“ в лек автомобил „Ауди
A3“, а именно: Във всеки един от разглежданите моменти - 1, 2, 3 и 5,45 сек
преди удара, е имало видимост между водачите на автомобилите. Моментът
на възникване на опасността когато лек автомобил „Ауди A3“ е попаднал в
опасната зона пред „*****“. Това се е случило, когато разстоянието между
тези автомобили е било 44.23 м, 5,45 секунди преди мястото на удара. Ако
водачът на лек автомобил „*****“ при възникване на опасността аварийно
задейства спирачките, би спрял на 44,23 м, като имал възможност да спре и да
предотврати настъпването на ПТП.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп
50/2024 г., при съдебномедицинското изследване на трупа на пострадалата Г.
С. А. са установени травма на шията - разкъсване на предната надлъжна
връзка на гръбначния стълб в шийния му отдел, между четвърти и пети шийни
прешлени и раздалечаване на прешленните тела по дължина на гръбнака;
кръвонасядане на рехавите тъкани и мускулите на шията на нивото на
прекъсването; травма на лицето - малка разкъсноконтузна рана, оток,
кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето.
Установено е, че причината за смъртта на Г. С. А. е травмата на шията,
като разкъсването на предната надлъжна връзка на гръбначния стълб и
раздалечаването на телата на четвърти и пети шийни прешлени е довело до
травма на гръбначния мозък и развитието на възходящ оток на гръбначния
мозък и продълговатия мозък. Посочено е, че в резултат на тези изменения
гръбначният и продълговатият мозък се потискат и блокират центровете на
дишането и кръвообращението, които се намират в продълговатия мозък. По
този механизъм смъртта може да настъпи за секуиди или няколко минути.
Описаните травматични увреждания са възникнали при действието на
твърд тъп предмет.
6

Травмата на шията, която пряко е довела да настъпването на смъртта се
дължи на внезапно рязко, над максимално допустимото безконтролно извИ.е
на главата назад, което е причинило преразтягането и разкъсването на
предната надлъжна връзка на гръбначния стълб с разчленяване на нивото на
разкъсването. Нарушената конфигурация на гръбнака води и до промяна в
пространственото съотношение на прешлените в зоната на гръбначния канал,
което травмира гръбначния мозък и обвивките му с развитието на описания
възходящ травматичен оток.
Малката разкъсно-контузна рана, отокът, кръвонасяданията и
охлузването на кожата на лицето са повърхностни наранявания нямат
отношение към танатогенезата - механизмът на настъпване на смъртта.
При химическото изследване на кръвна проба, взета от трупа на Г. А.
при извършената аутопсия, отразено в Протокол за химическо изследване №
200/26.11.2024 г., се установява, че в пробата кръв няма етилов алкохол.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена
позовавайки се на направеното от подс.О. А. самопризнание и събраните на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а
именно: свидетелските показания на Б. Р., Е. О., М. Р.а и И. Г., които съдът
кредитира изцяло като последователни и логични; от писменото заключение
по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза,
която установява телесните увреждания и причините за смъртта на
пострадалата Г. С. А.; от писменото заключение по назначените авто-
техническа и химически експертизи; протокол за медицинско изследване,
както и от останалите писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства – МПС-та и фотоалбум, справка за нарушител, справка за
собственост на МПС, справка за съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, декларация за СМПИС, удостоверение за наследници на
пострадалата Г. С. А. и др.
Всички събрани по делото доказателства са напълно еднопосочни,
взаимодопълващи се и кореспондиращи помежду си, като изцяло подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. По делото няма спор по приетите
факти, както и няма такива доказателства, които да внасят съмнение в
достоверността им, поради което и съдът ги възприема и кредитира без да е
необходимо подробно да ги коментира, анализира и съпоставя.
По така описания начин подс.О. А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б.“в”, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, а именно: на 24.11.2024 г. в гр. К. на бул. „Б.“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ peг. № * **** ** нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като
неспазил задължението си като водач на пътно превозно средство при
избиране скоростта на движението да се съобрази с характера и
интензивността на движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Г.
7

С. А. от с. Ч., общ. К..
При управлението на МПС – лек автомобил „*****”, подсъдимият
безспорно е нарушил вменените му с обвинението разпоредби на ЗДвП, а
именно: чл.20, ал.2 от ЗДП, която разпоредба задължава водачите на МПС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движение и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението, както и да направят всичко
възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението. Безспорно по делото
е, че подс.О. А. не е съобразил описаните обстоятелства, които имат значение
за безопасността на движението, а именно движението в колона при
интензивен трафик в градски условия, където в близост се намира и
пешеходна пътека, като не е намалил скоростта и не е спрял МПС при
възникналата опасност за движението. Описаните нарушения на правилата за
движение са довели, като пряка и непосредствена последица до
пътнотранспортното произшествие, от което е настъпил съставомерния
резултат - смъртта на пострадалата Г. С. А., негова майка, която е пътувала в
автомобила му на задната седалка.
С оглед на изложеното, вследствие противоправното поведение на
подсъдимия като водач на МПС - нарушаване на правилата за движение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, е настъпил вредоносния резултат, а именно смъртта на Г.
А.. Налице е причинна връзка между поведението на дееца, допуснатите
нарушения за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни
последици.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият е съзнавал, че когато се движи в колона от автомобили трябва да
съобрази скоростта си на движение и тя да бъде безопасна такава и да му
позволи при възникнала опасност да реагира своевременно като намали
скоростта, а при необходимост да спре безпрепятствено, като отговорността за
безопасността на пътуващите в превозното средство пътници е негова. С оглед
на обстоятелството, че подсъдимият е с дългогодишен опит като водач на
МПС, както и обстоятелството, че правилата за безопасно движение са
задължителни за водачите на МПС, то подсъдимият, съзнавайки, че допуска
нарушения на правилата за движение, е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Съзнаването на всички
елементи от престъпния състав, е обективирано в поведението на подсъдимия,
който се е движел с несъобразена с конкретните условия скорост, т.е. същият
напълно е съзнавал какво поведение е следвало да има на пътя, като е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че това му противоправно поведение ще
доведе до настъпването на престъпния резултат.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са
8

проявената самоувереност и небрежност при управление на МПС и
нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Обществената опасност на деянието е принципно
висока с оглед факта, че е отнет човешки живот и в същото време е типична за
този именно вид престъпления. Обществената опасност на дееца съдът отчита
като изключително ниска, като са налице множество смекчаващи
отговорността му обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, пълните му самопризнания, извън тези направени по
реда на чл.371, т.2 от НПК, съдействал е за разкрИ.е на обективната истина,
изразява искрено съжаление и разкаяние за извършеното. Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство, съдът отчита единствено санкционирането
по административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП, като в тази връзка
съдът съобрази, че тези му санкции не са нито многобройни през последните
години, нито за допуснати драстични нарушения. При определяне на
наказанието, съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалата при
възникналото ПТП е майката на подс.О. А.. При наличието на многобройни
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, съдът намира, че в случая следва
да се приложи разпоредбата на чл.58, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй
като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” от НК – „лишаване от свобода” за срок от три години, би
се оказало несъразмерно тежко за извършеното деяние. Съдът съобрази, че в
настоящия случай приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК е по
благоприятна при съпоставката й с наказание определено по реда на чл.58а,
ал.1 от НК. С оглед установеното за обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите и причините за извършване на деянието и другите
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че
справедливо и адекватно на конкретно извършеното престъпление е наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 10 месеца. Изпълнението на така
определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от
НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са
налице предпоставките за това - размерът на наложеното наказание е под три
години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на осъдения не е наложително ефективното
му изтърпяване, както и че така определено то би изиграло своята
предупредителна, възпитателна и възпираща роля, както върху дееца, така и
върху другите членове на обществото.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. “в”, във вр. с
чл.342, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия О. А. следва да бъде
наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” при спазване
разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера му. Във връзка с това
9

съдът съобрази обстоятелството, че в случая се касае за нарушение на
правилата за движение, в резултат на което са настъпили тежки
общественоопасни последици със смъртен резултат, поради което и счита, че
искането на защитата да не са налага това наказание, е неоснователно. С оглед
на това и като взе предвид, че размерът на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК
не може да бъде по-нисък от наложеното наказание лишаване от свобода, с
оглед постигане целите на лишаването от правоуправление, размерът на
същото следва да бъде за срок от 1 година и 10 месеца, считано от датата на
отнемане на свидетелството му за правоуправление.
С така наложените на подсъдимия наказания съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Относно веществените доказателства по делото, следва приобщените
такива - лек автомобил марка „*****“ peг.№ * **** **, на съхранение в база
на ОД на МВР- К., след влизане на присъдата в сила следва да се върне на
собственика му – Е. З. О. от с.З., обл.К., с ЕГН **********; лек автомобил
марка „*****“ peг. № * **** **, също на съхранение в база на ОД на МВР- К.,
следва след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му – О. Р.
А. от с.Ч., обл.К., с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила, тъй
като не са налице условията на чл.53, ал.1 и ал.2 от НК, те не са послужили за
извършване на умишлено престъпление, както и не е забранено
притежаването им.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НПК, следва подсъдимият О. Р. А. да бъде осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР - К. направените на досъдебното производство по делото разноски в
размер на 2 419.43 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател:
10

Номер на акта:	11
Дата:	25 юни 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия:	Йорданка Георгиева Янкова

Дело:	20255100200171
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2025 г.

Присъда по дело №171/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите