№ 8275
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
Гражданско дело № 20221110157515 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. В. П. редовно уведомена се явява лично с адв. А. и адв.
М, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. А. И. редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. Б., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. А. С. уведомен по телефона, не се явява.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба от вещото лице Д-р С., с което заявява, че не е
изготвил заключението, тъй като не са разпитани свидетелите в предходното
съдебно заседание.
ДОКЛАДВА молба на ответника, с която заявява, че допуснатият свидетел
е адв. Ангел Моренов, който е служебно ангажиран в гр. Търговище, поради
което е налице невъзможност да бъде доведен за днешното съдебно заседание,
1
поради което моли да бъде разпитан за следващото съдебно заседание, като счита,
че не необходимо да се проведе съвместен разпит. Представя доказателства за
служебната ангажираност на свидетеля.
ДОКЛАДВА постъпилото от СРП копие на пр.пр.№50023/2020 г.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Моля да ни дадете възможност в определен от
Вас срок, да се запознаем и да изразим становище по приложената преписка.
АДВ. А.: Ние водим тримата ни свидетели при режим на довеждане,
предвид определеният ни краен срок. Към предходното съдебно заседание
ответникът не посочи кой е точно неговия свидетел, сега разбираме, че това е
колега адвокат, действително е посочена служебна ангажираност за
03.04.2023 г. в гр. Търговище. Моля
СЪДЪТ намира, че ответникът е представил доказателства за
служебната ангажираност за допуснатият свидетел, поради което са налице
предпоставките да му се даде възможност да бъде разпитан свидетелят в
следващото съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА да доведе
допуснатият свидетел за разпит за следващото съдебно заседание, в което
съдът ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране на гласните доказателства.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в срок до датата на следващото съдебно
заседание да представи доказателства, че този свидетел е участвал в
процесното съдебно заседание, за което е бил ангажиран, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът може да му
наложи глоба за недобросъвестно упражняване на процесуалните права и
неоснователно отлагане на делото.
ПРИСТЪПИ към снемане самоличността на свидетеля и го въведе в
залата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
Н.Р.К..А, 36 г., родена на 19.10.1976 г., неосъждана, без дела и родство
със страните.
2
Със снета самоличност от л. к. № ******** г., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ********
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля КА: С П. П. се запознахме
през м. 09.2020 г. в група по психология за личностно развитие и бързо
станахме близки. Знам, че има две дечица – Антоан и Янина. Бащата съм го
виждала на 05.11.2020 г., когато бях извикана от нея за помощ. Преди това ми
е разказвала, че с бащата са разделени и се е преместила да живее в София с
двете си деца. П. ми се обади някъде към 6.00 ч. /вечерта/ за помощ, тъй като
бащата се опитва да отнеме малката дъщеря от майка й. Пристигнах в 6.30
ч./вечерта/ пред 3 РУП – София на 05.11.2020 г. с колелото си. Оставих си
колелото и се качих по стълбите, влязох вътре и чух скандали, бащата викаше
по майката – имам предвид П. и нейният съпруг. Доколкото зная са живеели
на семейни начала. Доколкото си спомням тя беше гушнала детето, тя беше
разстроена, а детето също беше разстроено. Бащата обикаляше около нея.
Сцената се развива във районното. Тогава полицаите ме помолиха да изчакам
навън, тъй като нямам право да стоя вътре и аз застанах отвън на стълбите,
където има голямо стъкло, от където се вижда вътре. Самата врата беше с
голямо стъкло отгоре до долу и от там имах видимост към фоайето и аз
виждах П. и бащата на детето. Отвън не успях много да чуя като епитети, но
видях, че П. беше гушнала детето в скута си и бащата избута П. и издърпа
детето и я настъпи по левия крак, избута я някак си към дясната
предмишница, счупи й токчето. П. след случката имаше огромна синина и
трябваше да се възстановява около месец и детето също беше много
разстроено. П. нямаше глас. Бащата на детето буквално се опита да отвори
вратата на районното и да излезне навън с детето, П. тръгна след него и
крещеше за помощ, тогава двама полица го оградиха от двете страни,
препречиха му пътя и взеха детето. Останахме до към 20.00 ч. в районното.
Беше много разстроена и я беше страх да се прибере вкъщи. Не можеше да се
възстанови почти година след тази случка. По това време аз работех в
занималнята, където посещаваше голямото дете. Децата ми споделяха, че
Антоан го няма, защото баща му бие майка му и е лош. След случката тя се
страхуваше бащата да не дойде и да вземе отново детето. Тя тогава
3
накуцваше, не можеше да носи токчета, ходеше по чехли, нямаше глас близо
10 дена, самата тя и малкото дете бяха много разстроени и дълго време се
възстановяваха. П. ме е молила за помощ да гледам децата, за да не дойде
бащата да ги вземе, да седя при тях, помагала съм в домакинската работа,
пазарувала съм, самата П. имаше нужда от подкрепа. Тя беше с травма,
трудно ходеше и беше изключително стресирана. Тя бързаше да си вземе
детето от детска градина и от училище. Тя почти една година беше в
изключителен стрес, никъде не пътуваше. Преди тази случка не ми се е
случвало П. да ме моли за помощ в ежедневните й дейности. Преди случката
сме се събирали приятелски, за да си общуваме, но не да гледам децата, тя е
носила отговорността за децата. Тя е перфектна майка. Около година не беше
на себе си, никъде не пътуваше, стоеше си само в къщи и с децата. Освен за
крака, той я беше хванал за ръката, която я болеше, доколкото си спомням,
минало е доста време. Аз видях, че този човек я хвана за ръката – отстрани
дясната ръка, опита се да я избута, за да продължи с детето да го вземе. П. не
ми се е оплакала, че я боли ръката, това го видях през стъклото. По мои
впечатления много силно я хвана за ръката, дори я изви. Мисля, че П. се
удари във вратата, вследствие на това, че беше избутана.
На въпроси на ответната страна – Сближаването с П. се изразяваше в
ходене на гости, излизане, посещавахме заедно семинар, който беше м.
септември 2020 г., който продължи един месец/ бяха четири срещи/. И към
момента продължаваме да поддържаме такива отношения. Ходим си на гости
често около един път в седмицата. Трябваше да се видим миналата седмица,
но аз се разболях. Бях свидетел на дело в Търговище, където видях бащата,
видях го и на делото в София. Не помня датите на делата. Свързвам датата
със шока, който е преживяла майката и детето, не зная защо не помня другите
дати. П. ми се обади, че има нужда от помощ и подкрепа, тя плачеше и беше
изключително напрегната и много разстроена и ми каза „Неви ела, имам
нужда от помощ, Боян се опитва да вземе детето от детската градина…“,
става въпрос за малкото дете Яни. Каза, че е пред районното и помоли да
отида. Там беше адвоката й и бегло си спомням още една жена. Във фоайето
на районното бяха П., детето, бащата на детето и служителите на районното.
Не си спомням други да е имало. Спомням си, че адвокатът на П. беше на
стълбите пред районното, влезна за малко във фоайето. Имаше стаичка, но
беше това, което видях извън стаичката. Докато бях вътре чух, бащата да
4
изрича думата „боклук“ по адрес на П., спомням си, че П. плачеше и
трепереше, не съм чула от нея да казва какво и да било.
Адв.Б.:Току-що казахте, че думата „боклук“е използвана по отношение
на П.? Дали не става въпрос за друг вид боклук?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса.
Продължава свидетелката: Не съм видяла да има физически контакт
между П. и бащата на детето – Деян докато бяха във фоайето. Той крещеше,
викаше, служителите седяха отстрани и молеха да водят цивилизован
разговор. Постоях много малко там, защото служителите ме помолиха да
излезна навън. Стоях на стълбите отляво към вратата, която беше изцяло от
стъкло. Майката П. беше седнала на стол и беше гушнала детето, той тръгна
към нея, настъпи я, избута я и изтръгна детето. П. се развика и помоли за
помощ и тръгна след него, тя се опита да го задържи по някакъв начин и той
тогава я избута и това е всъщност, което видях, че той я хвана за ръката и
някак си я изви. В момента, в който тя се опита да го задържи, той я хвана за
ръката и я избута. Виждах ги отвън в цял ръст, П. беше настъпана по левия
крак. Тя беше отдясно от мене, а той от ляво. Не си спомням с коя ръка
носеше детето. Мисля, че с дясната ръка той избута и хвана П..
Адв. А.: Налага ми се да излезна за малко.
СЪДЪТ освобождава адв. А. от залата.
ПРОДЪЛЖАВА СВИДЕТЕЛКАТА: П. тогава беше зад него. Това което
видях беше, че Деян беше хванал детето, беше тръгнал да отваря вратата, П.
беше зад него опитвайки се да го спре и той някак си я избута с ръката си с
нейната ръка и успя да отвори вратата, след което го пресрещнаха полицаите.
Полицаите дойдоха отвътре. Полицаите го наобиколиха отвънка. Не зная П.
да е боляло ръката преди това. За синината на П. разбрахме още същата вечер,
тя нямаше глас. Тя си събу обувката пред районното. Не зная и не съм
виждала други наранявания на П. преди случката. След случката ръката и
беше подута около китката. Тя беше много разстроена, трепереше, детето
също беше разтроено. Аз се прибрах. Тя не спа в дома си, защото я беше
страх. Тръгна си с адвоката. При приятели спа, доколкото си спомням.
Помагала съм й за битови нужди, когато мога след работа. Един, два месеца й
помагах в домакинската работа. В мое присъствие не е имало други хора,
5
мисля, че майка й също и помагаше. Тя беше много нестабилна и изплашена
и си седеше само в къщи. П. ми е споделяла, че преди случката е обичала да
пътува и е пътувала. Преди случката беше ходила на някакво пътешествие
около м. септември. Да в същият месец бяхме на курс. Година и година и
половина не е ходила никъде, тя обожава да пътува. Сега е по спокойна, но не
зная дали пътува. Пътува по служебни ангажименти. П. е преводач към
момента на случката, но не зная къде точно е работила. Тя имаше проблеми с
работодателят си, защото й се налагаше се да излиза по-рано да прибере
детето от детска градина, за да е повече време с децата. Не зная дали е
тръгвала по-рано от работа. П. беше в шок и разстроена. Не зная дали е
отсъствала от работа.
Страните/поотделно/:Нямаме повече въпроси.
На свидетеля беше върнат документа за самоличност.
Свидетелят бе освободен.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
Н.П.В.-С, 43 г., р.25.04.1979 г., неосъждана, без дела и родство със
страните, снета самоличност по ЛК№*******, изд. на ***** г., ЕГН
**********, с адрес – гр. София, ****
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обеща да говори истината.
На въпроси на ищцовата страна – Познавам П. П. от края 2017 г., тя ме
потърси в качеството ми на психолог за консултация за по-голямото й дете,
което тогава посещаваше детска градина. Има две деца – Антоан /по-
голямото дете/ и Яни /малкото дете/. Тогава тя живееше в гр.Търговище. Аз
познавам бащата на децата. Започнахме да правим дистанционна сесия, тъй
като аз се намирам в гр. София, на тема поведение на детето, тъй като
поведение на детето е доста често отражение на отношенията в семейството,
стана ясно, че има конфликти между нея и партньора й. Предложих да
направим съвместна сесия с него, той от началото отказа, но направихме една
дистанционна консултация, на която и той присъстваше. П. живее в гр.София
от 2020 г., тогава Антоан започваше първи клас. Провеждали сме множество
консултации с П., бащата се съгласи да присъства само на една от сесиите, не
пожела да присъства на повече сесии, тъй като според него нямало смисъл. П.
6
ми се обади на 05.10.2020 г. притеснена, че бащата искал да вземе детето от
детската градина, че иска да вземе детето, тя беше притеснена, че той иска да
вземе детето и тя да не може да го вижда вече, това го зная, защото е отправял
такива заплахи към нея – не само за малкото дете, а и за двете деца. Аз я
успокоих, като й дадох съвети, че никой не може да вземе дете, когато майка
е адекватна, в добро състояние и полагаща добри грижи за децата. Тя ми се
обади още веднъж същата вечер, мисля, че ми каза, че са в полицията и
продължават да текат някакви спорове, беше много силно претеснена.
Седмица по-късно дойде на място в кабинета ми, на живо, с двете си деца,
като проведохме консултация и там ми разказа по-подробно за случката. При
срещата ни тя беше изключително уплашена и децата бяха много тревожни,
особено Яни /по малкото дето/, която е свидетел на цялата случка, беше
истерична, неспособна да си заиграе, неспособна да общува адекватно, както
съм я виждала преди това. П. беше много притеснена и уплашена, че може
мъжът й да й вземе децата и да ги заведе някъде, където да не ги види повече.
Беше в страхове. П. нямаше глас, което го отдавам на стреса. Сподели ми, че
в полицията след конфликт с бащата е наранен кракът й и доколкото си
спомням накуцваше. П. беше доста време притеснена, което продължи около
5-6 месеца в доста сериозни страхове, след което животът продължи
нормално. Като всеки човек съм я виждала по-напрегната от натовареното й
ежедневие, още повече една самотна майка, която отглежда сама децата си в
големия град, но след случката при нея имаше тревожност – страхове. Беше я
страх да оставя детето на госпожата от занималнята, за това излизаше на обяд
от работа да го води и взима от занималня. Сподели ми на консултации, че не
смее да излиза, да оставя децата сами, докато излиза на разходка гледа да е с
други хора, да не е сама, за да не дойде някой и да й вземе децата. П. беше с
амбиции за кариера, че иска да се премести в София, в по-голям град и
повече възможности. За дълго време това беше възпрепятствано, вследствие
на тези страхове.
На въпроси на ответната страна: Не съм била пряк свидетел на
случилото се на 05.11., това го зная от П. и децата. След случката се появи
тази тревожност и единственото събитие в живота би могло да промени
състоянието е именно тази случка. Децата ми разказаха, че баща им е дошъл
да ги вземе, Яни беше притеснена, говореше за това и разказваше, „че тати
иска да я открадне от мама“. На следващата седмица след случката
7
направихме тези интервюта. По принцип работим с майката, заедно с децата.
Видях, че кракът на П. е с оток. Мисля, че беше десният крак, не съм сигурна,
мина доста време. Тя беше в страхове и за двете си деца. Преди случката не
зная и нямам информация дали е имала някакви искания към учебните
заведения, но преди това имаше също страхове, че мъжът й говорил, че ако
тръгне да се разделя с него, ще й вземе децата и повече няма да ги види. Това
беше пролетта, лятото есента на 2020 г. Споделяла ми е, че преди това
ползвала консултациите на друг психолог, във връзка с нейната личност.
Зная, че след въпросната случка П. е нощувала при приятели заедно с Яни.
адв. М: Какво е казал Антон във връзка със случката?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса, тъй като е неотносим към предмета на
спора.
Страните/поотделно/:Нямаме повече въпроси.
На свидетеля беше върнат документа за самоличност.
Свидетелят бе освободен.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
МСК –****, г., р.***** г., неосъждана, без дела и родство със страните,
със снета самоличност по ЛК№*****, изд. ***** г., ЕГН **********, гр.
София, *******
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обеща да говори истината.
На въпросите на ищцовата страна – Познавам П. от 2018 г.,
запознахме се на курс по личностно развитие. Към момента сме много близки
приятелки. Познавам и двете дечица. Познавам и бащата на децата на П..
Първия път го видях през 2020 г. пред дома на П., когато той беше там с
неговата адвокатка /посочва процесуалният представител на ответника/.
Чувала съм го и съм го виждала на телефонни разговори и видео връзка с П..
Зная за случката от П., поради променя на привременните мерки, за която тя
не е била уведомена, бащата отишъл в детската градина да вземе детето
Янина. На този ден 05.11. ми се обади Поли, беше разстроена по телефона и
се намираше пред детската градина и ми обясни, че той е дошъл да вземе
децата със съдебен изпълнител, тя не била уведомена и не знае за какво става
8
въпрос. Аз не можах да отида при нея, защото бях болна. В този същият ден
имахме повече от 4 разговора, случката беше в четвъртък, а ние се видяхме
вторник на следващата седмица. Състоянието на П. беше тежко – отчаяна,
объркана, страдаше, физически имаше на лявата ръка синина, кракът и беше
настъпен от Деян, имаше синка на левият крак, имаше също синка на кракът,
беше счупено токчето, страхуваше се. Беше много огорчена и объркана и не
можеше да повярва, че нещата се случват по този начин, без да е уведомена за
привременните мерки. Всичко рефлектира много и върху детето. Промяна
имаше в П., защото е емоционален човек, обича пътуванията, приключенията,
но след случката заради страха спря да пътува, кариерното развитие мина на
втори план и удоволствията, дори се притесняваше да излезне в парка сама с
децата. Дори и беше трудно да я накара да излезне с нейните и моите деца в
парка. Физически се възстанови, това което имаше на крака си около месец, а
емоционално около 4-5 месеца и бяха необходими. Преди случката с бащата,
П. работеше във фирма, която собствениците са китайци и даваха някакви
експертизи и тя е права, тя работеше като търговски директор, а сега в
момента работи в МРРБ, не зная позицията.
На въпросите на ответната страна – Информация за случката имам
от Поли, а за нейното състояния след това от личните й срещи. Също така ми
каза, че се е посъветвала с психоложка. Не си спомням дали е звъняла на
полицията. Видях нараняванията – едната синина беше на дясната ръка, а на
левия крак беше на ходилото отгоре и пръстите. Видях обувката със
счупеното токче. Имаше един период след събитията, в който П. не ходеше
на работа. Ходили сме си на гости, не съм и помагала за домакинската работа,
а сме приготвяли заедно храна за децата ни. Не зная дали имаше нужда от
домакинската работа и обслужването тя се справяше, беше силна. Не зная
дали някой й е помагал в домакинството и гледане на децата. Зная, че от 2018
г. до случката П. е пътувала, но не мога да кажа за всичките й пътувания.
След случката П. не е пътувала около година, дори зная конкретно, че и на
мене отказа по повод покана да отпразнуваме заедно рождените дни, която тя
отказа. Сега започна да пътува, зная че имаше няколко пътувания по работа и
едно за рожденият й ден. П. в момента работа в Министерство на
регионалното развитие и благоустройство. След ситуацията редовно й се
налагаше да излиза от работа, за да взима детето, преди това не й се
налагаше, защото детето имаше възпитател, който ги води в занималнята и си
9
загуби работата заради това. Спомням си, че П. имаше едно боледуване от
Ковид, но не зная за други заболявания. Мисля, че не е ходила на робата
около две седмици.
Ищцата: Какво образование имам, едно ли е, две …?
СЪДЪТ не допуска въпроса, тъй като неотносим към предмета на спора.
Страните/поотделно/:Нямаме повече въпроси.
На свидетеля беше върнат документа за самоличност.
Свидетелят бе освободен.
адв. Б.: Във връзка с издадените ни съдебни удостоверения представям
отговор на искова молба, 4-броя болнични листа, електронна кореспонденция
и ведомости за заплати. Моля да задължите ищцата да представи заверени
копия от болничните листи по настоящото дело. Представям ти, тъй като е
видно, че ищцата в настоящето производство е страдала от вестибуларни
нарушения до 02.02.2021 г., но на 01.02.2021 г. е присъствала на заседание в
гр. Търговище, по делото има още един протокол, представен от ищцата, от
който е видно, че същата е била в съдебно заседание, когато е била в
болничен, в този смисъл нейните твърдения за добро поведение пред
работодателя, коректно отношение към съда, считам за неотносимо. Във
връзка с разпитаните свидетели и дадените свидетелски показания моля, да
бъде изискано от 18 училище Уилям Гладстон информация за това, кога
детето Антоан е отсъствал от училище и по какви причини и информация от
класния ръководител Ива Петрова за това, има ли закъснения на детето, за
идване, за взимане от училище, имали случаи да е взимано извънредно и
същата информация да се изиска и от ПЪРВА ДЕТСКА ГРАДИНА, ул.
Брегалница, за да установим доколко показанията на свидетелите са годни и
емоционалното състояние на ищцата след случката. Моля да се изиска
справка от Гранична полиция за периода 01.01.2018 г., за да установим,
периодичността на пътувания на ищцата. Моля да се изиска справка от МРРБ,
кога ищцата е ползвала отпуска след постъпването на работа и кога е ходила
в командировки, установявайки пътуванията и и командировките й.
Адв. М: По представените в днешното съдебно заседание доказателства,
възразяваме да бъдат приети и нямат отношение към настоящия спор и
същите са неотносими. По отношение на искането за справки от 18 училище
10
и детска градина, това касаят голямото дете на доверителката ми и са
неотносими към предмета на делото.
ИЩЦАТА: Считам, че е неотносимо искането, тъй като излизанията ми
извън страната са свързани с моята дейност като преводач, а не с настоящият
ми работодател, поради което съм излизала с командировъчни, тъй като това
е свързано с частната ми дейност като преводач.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, намира, че следва
да приеме като писмени доказателства по делото представените болнични
листа, както и имейл от 14.01.2021 г., доколкото същите са свързани с
опровергаване от страна на ответника, твърдението на ищеца по отношение
на влошеното здравословно състояние във връзка с процесната случка.
Ведомостта за заплати, както и отговора на искова молба по дело
№20410/2021 г. по описа на СРС, 52 състав, са неотносими по предмета на
спора и не следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде прието като доказателство по делото и представения протокол от
съдебно заседание по в.гр.д.№262/2020 г. по описа на Търговищки окръжен
съд, доколкото съдът намира, че е относимо доказателство по делото.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените болнични листа и имейл кореспонденция и
протокол от съдебно заседание в.гр.д.№262/2020 г. по описа на Търговищки
окръжен съд, като писмени доказателства по делото.
НЕ ПРИЕМА представените молба за издаване на преписи, ведомост за
работна заплата и отговор на ИМ от трето лице неучастващо в процеса.
ПО ОТНОШЕНИЕ на исканията на ответника за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с информация от 18 Училище „Уилям Гладстон“
и ПЪРВА ДЕТСКА ГРАДИНА, както и за настоящия работодател на ищеца -
МРРБ за командировките, СЪДЪТ НАМИРА, че това искане е неотносимо,
доколкото е за събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които
не са част от предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за издаване на съдебни
удостоверения от 18 Училище „Уилям Гладстон“ и ПЪРВА ДЕТСКА
ГРАДИНА и МРРБ.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.05.2023 г. от 14:50 ч., за която
дата и час страните – уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ служебна бележка на ищцата.
Съдебното заседание приключи в 15:48 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12