РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Благоевград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102476 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х.
М., чрез юрк. Е. Ц., против Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ул. Димитър
Благоев № 16, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като е предявен положителен установителен иск - за
установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание
чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ул. Димитър Благоев № 16,
вх. Б, ет. 1, ап. 2 дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от
управителите П. В. и Х.М., чрез юрк. Е. Ц., сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 154/2023г., а именно сумата
в общ размер от 328,21лв., формирана както следва : Главница по Договор за паричен заем
№ 4250269 в размер на 300,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за паричен заем 4250269_ec в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до
27.11.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем
4250269_ec в размер на 13,57лв. за период от 11.09.2021г. до 05.04.2023 г., както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията. Претендират се сторените разноски.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ въз основа на
което е било образувано ч.гр.д. № 154/2023 г. по описа на Районен Съд - Благоевград и била
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че на 01.09.2021
година Л. Л. Т., ЕГН ********** е сключил Договор за паричен заем № 4250269_ec с Изи
Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 300,00 лева, срещу което се
съгласил да заплаща 12 броя вноски от по 34,00 лв. в срок до 24.11.2021 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за паричен заем. Сочи се, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40%,
както и годишен процент на разходите в размер на 48,35 %. Сочи се, че от приложените
Общи условия и Договор за паричен заем № 4250269_ec на 01.09.2021 г. по безспорен начин
е установен сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че Договор за кредит
не е сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК и същият е действителен като сключен
според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в чл. 8 от
Договора за паричен заем страните се съгласили, че ответникът дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се,
че ответникът е сключил на 01.09.2021година Договор за предоставяне на гаранция с
дружеството Файненшъл България ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице - Изи Асет Мениджмънт АД и да отговаря пред Изи
Асет Мениджмънт АД солидарно с Л. Л. Т., ЕГН ********** за всички задължения по
Договора за кредит с Изи Асет Мениджмънт АД така, както те са установени в Договора за
кредит и приложенията към него. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
гаранция дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване
от Изи Асет Мениджмънт АД. Навежда се, че на 31.03.2022г. година Файненшъл България и
Л. Л. Т., ЕГН ********** са сключили договор за гаранция, по силата на който Файненшъл
България се е задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения на Длъжника
по Договора за паричен заем. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, с
подписването на същия, заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в
брой заеманата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената заемна сума, като ответникът Л. Л. Т., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. Навежда се, че Изи Асет Мениджмънт АД е
поканило Файненшъл България ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Л. Л. Т.,
ЕГН ********** по Договора за кредит. Сочи се, че Файненшъл България ЕООД е
изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от
Файненшъл България ЕООД. Твърди се, че на 04.06.2021г. Файненшъл България ЕООД е
погасило дължимите от Л. Л. Т., ЕГН ********** на Изи Асет Мениджмънт АД суми, както
следва : 1. Главница в размер на 300,00 лева по Договор за паричен заем; 2. Договорна лихва
в размер на 15,24 лева, считано от 11.09.2021г. до 27.11.2021г.; Дължима се лихва за забава в
размер на 13,57 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора за паричен заем страните, където
страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за период от
2
11.09.2021г. до 27.11.2021г. Сочи се, че Файненшъл България е изпълнило задълженията си
към Л. Л. Т., ЕГН ********** по Договора за предоставяне гаранция. Сочи се, че на
05.04.2022г. Файненшъл България ЕООД е уведомило по електронна поща ответника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
гаранция, за встъпването на Файненшъл България ЕООД в правата на кредитора Изи Асет
Мениджмънт АД. Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към ответника по описания договор за паричен заем на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, като ответникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора
електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от
задълженото лице на дата 31.10.2022 г. Ако бъде прието, че уведомяването на ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска от съда да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент
задължението все още не е погасено.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Препис от исковата молба и
доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на ответника чрез назначения му
процесуален представител на 16.09.2024 година. В указания от съда едномесечен срок
ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорван сключването на договор за паричен заем с „Изи Асет
Мениджмънт" АД и на договор за предоставяне на гаранция с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, но се твърди, че двата договора са нищожни.
Не се оспорват твърденията за сключването на договор за паричен заем с „Изи Асет
Мениджмънт" АД и на договор за предоставяне на гаранция с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като се твърди, че и двата договора са нищожни.
Оспорва се твърдението, че „гарантът" „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" АД е платил на
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на Л. Л. Т. по договора за паричен
заем и че е встъпил в правата на кредитора. Сочи се, че към връчения им екземпляр на
исковата молба липсва договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022
г., макар да е описан като приложен като доказателство към исковата молба. Ако е сключен
договор за прехвърляне на вземания, то се оспорва настъпването на целените с него правни
последици. Оспорва се и твърдението, че ответникът е бил уведомен за цедирането на
вземанията, поради което договорът за прехвърляне на вземания, ако такъв в действителност
е сключен, не е породил действие спрямо него. Прави се възражение за нищожност на
договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция. Сочи се, че не са
изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора
3
за паричен заем формално е посочено, че ГПР е в размер на 45,53 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Сочи се, че в договора липсва методика на формиране на ГПР по
кредита, включително базова такава, за това кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият, като поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е свързано лице с
кредитора по договора за заем - видно от справка в търговския регистър едноличен
собственик на капитала на дружеството-гарант е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Двете дружества имат идентични седалище и адрес на управление. Сочи се, че двата
договора (за паричен заем и за предоставяне на гаранция) са сключени в един и същи ден.
Тази свързаност според ответника обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза
на „гаранта" е известен на заемодателя, и че всъщност не може да става въпрос за никакво
обезпечаване на вземания, а единствено за схема, чрез която кредиторът да получи от
потребителя допълнително възнаграждение и да заобиколи законовите правила, даващи
защита на потребителите. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен в
нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискващи посочването по ясен и
разбираем начин на годишния процент на разходите по кредита и размера на общата сума,
дължима от потребителя. В случая се сочи, че тези величини формално са посочени, но
неточно, без да отразяват техния действителен размер. Твърди се, че е нарушена и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква действителният размер на ГПР да не
надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи се, че неспазването на посочените разпоредби води до пълна недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, а не до частична недействителност на отделни
договорни клаузи. Твърди се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, не е титуляр на
каквито и да е вземания спрямо Л. Л. Т. поради изложените съображения за нищожност на
договора за паричен заем, на договора за предоставяне на гаранция и поради липсата на
суброгация в правата на кредитора, което обуславя нищожност на договора за прехвърляне
на вземанията поради невъзможен предмет-чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че
не е налице нищожност на договора за прехвърляне на вземания на посоченото основание,
се твърди, че той не може да породи целеното правно действие поради известното
принципно положение в гражданското право, че никой не може да прехвърли повече права,
отколкото самият той притежава (nemo dat quod non habet). Оспорват се твърденията, че Л.
Л. Т. е уведомен за извършената цесия, като се сочи, че не са представени каквито и да
доказателства в подкрепа на това твърдение.
С Определение № 2186/30.10.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
4
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител. В хода на делото са депозирани молби от процесуалния
представител на ищцовото дружество, в което изразява становище, че поддържа
депозираната искова молба. По същество моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначен особен
представител - адвокат С. - Я., която не се явява в съдебните заседания, но е депозирала
молби, в които е изразено становище по същество на делото, с които се оспорват
предявените искове като неоснователни.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 154/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
съдът е издал Заповед № 70/26.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, като е разпоредил длъжникът Л. Л. Т., с ЕГН ********** и с настоящ адрес: г****, да
заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
законните представители Х. Маринов М. и Д. М. чрез пълномощника - юрисконсулт П. И. Б.
следните суми : - сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - главница Договор за паричен кредит №
4250269, сключен на 09.01.2021 г. между Изи Асет Мениджмънт и Л. Л. Т. с ЕГН
**********, обезпечен чрез сключен на 09.01.2021 година договор за предоставяне на
поръчителство сключен между Файненшъл България ЕООД и Л. Л. Т., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,76 лв. /деветдесет и два лева и
седемдесет и шест стотинки/ - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; сумата 15,24 лв. /петнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ - договорна
лихва за периода от 11.09.2021 година до 27.11.2021 година; сумата от 13,57 лв. /единадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ - законна лихва за периода от 11.09.2021 година до
05.04.2022 година; сумата от 25,00 лв. - държавна такса; сумата от 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане 2471/07.11.2023г., съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в
посочения срок.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова
5
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
154/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Ето защо и въз основа на изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск. Към исковата молба е приложен
сключен на 01.09.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Л. Л. Т., като
заемател Договор за паричен заем № 4250269, при следните параметри на отпуснатия заем :
съгласно чл.2 : размер на отпуснатия заем 300,00 лв.; вид на ползвания паричен заем:
потребителски заем по продукт Easy Credit; размер на седмична погасителна вноска в лева –
26,27 лв.; срок на заема в седмици - 12; брой вноски - 12; първа погасителна вноска –
11.09.2021г., последна вноска – 27.11.2021г..; фиксиран ГЛП - 40%; ГПР 45.53%; обща сума
дължима от заемателя – 315,24 лв.
Съгласно чл. 3 от договора за кредит, с подписването на договора, заемателят е
удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума. Съгласно чл.4 от
Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-
поръчители, които отговарят на описаните в договора изисквания - да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова гаранция
с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен и сключен 01.09.2021г. между Л. Л. Т. като потребител и
„Файненшъл България“ ЕООД като гарант Договор за предоставяне на гаранция с
№4250269, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума,
покриваща както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер на 300,00 лв.; -
задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари /чл.1/. Гаранцията влиза в сила в срок от 3 дни от подписване
на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и т.2 от
договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение. По силата на чл.3
6
за поемане на задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 92,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 7,73 лв. на посочени
падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че
потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен
заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.
По делото е представено и Приложение към Договор за предоставяне на гаранция,
както и погасителен план към процесния договор за кредит, в който са посочени сума на
кредита – 300,00 лева, срок на кредита в седмици – 12 седмици, дата на първа вноска –
11.09.2021 година, крайна погасителна вноска – 27.11.2021 година; като в табличен вид е
посочена първа и поседна вноска по кредита, размер на седмична вноска – 26,27 лева, в
която са включена главница и лихва, както и е посочен и размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в размер на 7,73 лева и общ размер на вноската – 34 лева.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.03.2022 година, сключен между „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/ и
„Файненшънъл България“ ЕООД /цедент/, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора, като по делото е представено и приложение № 1. Представено е и уведомление за
цесия /л. 72/, с което се уведомява Л. Т., че вземането по процесния договор е цедирано.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Д. Д., която не е оспорена от страните, което съдът намира за пълно,
компетентно изготвено и обосновано. В заключението вещото лице посочва, че няма данни
за извършени плащания от страна на ответника по процесният Договор за паричен заем №
4250269 от 01.09.2021 година към ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД. Посочва още, че общо
заплатена сума на 05.04.2022 година от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД по сметка на ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е в размер на 388,81 лева по превод за нареждане на кредитен
превод с номер на операцията 735В1002209502А8. Към АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД не са
налице платени суми от получателя на заема и ответник по делото - Л. Л. Т.. Вещото лице в
заключението сочи, че начисления по кредита и Договор за гаранция са както следва :
размер на отпуснатият заем : 300,00 лева; Договорна лихва 15,24 лева; Гаранция – 92, 76
лева, Лихва просрочие 13,57 лева, Разходи за събиране на вземането - такси – 60,00 лева,
Период ВНОСКИ + такси и лихва просрочие до 13.02.2022г. = 165 дни. Според вещото лице,
като е взело предвид 15,24 лева - договорна лихва, 13,57 лева - лихва просрочие; 60,00 лева
- такси събиране на вземането + 92,76 лева – гаранция, то ГПР възлиза в размер на 132,05
%.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
7
Предявените искове с правно основание :
- чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно
вземането за главница по договор за кредит;
- чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за вземането за договорна лихва;
- чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава.
От страна на ответника е направено възражение за нищожност на договорите на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.
Установителните исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяването
им, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 154/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 70/26.01.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане № 2471/07.11.2023
година, съдът указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно,
съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледани по
същество, исковете са частично основателни.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК :
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и
цедента по силата на процесния договор за заем, от който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема;
сключването на договор за гаранция между Файнешънъл България ЕООД и ответника, както
и, че Файненшнъл България ЕООД е погасило дължимите от ответника на Изи Асет
Мениджмънт АД суми; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното
вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за
извършената цесия; Ответникът - погасяване на претендираното от ищеца вземане,
представляващо главница по заемния договор, както и своите възражения.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД: Ищецът следва да установи наличието на
уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер
на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната; Ответникът - погасяване на
8
задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем, както
и своите възражения.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД : Ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от
процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница
става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника,
периода и размера на претендираната лихва; Ответникът - погасяване на задължението за
лихва за забава, както и своите възражения.
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания
(цесия), сключен от него с „Файненшънъл България“ ЕООД, което дружество от своя страна
е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 31.03.2022 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.
Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на вземането остава
цедентът. Ищецът не доказа, че до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, длъжникът е
уведомен за цедиране на вземането, но с връчването на препис от исковата молба и
направеното в исковата молба уведомление от цесионера „АПС Бета България“ЕООД,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
Установи се, че препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи
договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, пр. последно ЗЗД. Без значение
в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване,
съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен
(доброволен) и особен представител. Следователно ответникът е бил известен за
прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде
отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на
длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера,
придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в
облигационноправната доктрина (вж. Ал.Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за
облигационното отношение“, новаредакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр.
487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това
9
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая
липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде
известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на
уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.
д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.) - чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В настоящият случай съдът приема за доказано сключен на 01.09.2021г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Л. Л. Т., като заемател Договор за паричен заем №
4250269, при следните параметри на отпуснатия заем: съгласно чл.2: размер на отпуснатия
заем 300,00 лв.; вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easy Credit;
размер на седмична погасителна вноска в лева – 26,27 лв.; срок на заема в седмици - 12;
брой вноски - 12; първа погасителна вноска – 11.09.2021г., последна вноска – 27.11.2021г..;
фиксиран ГЛП - 40%; ГПР 45.53%; обща сума дължима от заемателя – 315,24 лв.
Въпреки, че вещото лице в заключението посочва, че не е представена разписка за
получената заемна сума, то съгласно чл. 3 от договора за кредит, с подписването на
договора, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума. Следователно с подписване на договора, ответникът е декларирал, че е получил
заемната сума. С оглед на изложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и
категоричен начин, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за паричен заем, изпълнени са всички задължения по него, като на Т. е
предоставена сумата от 300,00 лева под формата на кредит, и същата е усвоена от него.
Установи се по безспорен начин, че е сключен на 01.09.2021г. между Л. Л. Т. като потребител
и „Файненшъл България“ ЕООД като гарант Договор за предоставяне на гаранция с
№4250269.
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.
В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към
исковата молба договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е ответник по договора, в
договорните си правоотношения със заемодателя има качеството на потребител и с оглед
10
качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП -
съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между "Изи Асет Мениджмънт“ АД и Л. Л. Т. договор,
както и сключения между „Файненшънъл България“ ЕООД и Л. Л. Т. договор за
предоставяне гаранция, както и да направи проверка на клаузите относно годишния процент
на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на
правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му.
От представения по делото Договор за паричен заем № 4250269, сключен на
01.09.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Л. Л. Т., се установява, че
същия е отпуснат при следните параметри : съгласно чл.2 : размер на отпуснатия заем 300,00
лв.; вид на ползвания паричен заем : потребителски заем по продукт Easy Credit; размер на
седмична погасителна вноска в лева – 26,27 лв.; срок на заема в седмици - 12; брой вноски -
12; първа погасителна вноска – 11.09.2021г., последна вноска – 27.11.2021г..; фиксиран ГЛП -
40%; ГПР 45.53%; обща сума дължима от заемателя – 315,24 лв.
Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две
физически лица-поръчители, които отговарят на описаните в договора изисквания - да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова гаранция
с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото Договор за предоставяне на гаранция с №4250269,
сключен 01.09.2021г. между Л. Л. Т. като потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като
гарант е се установява, че по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава
да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума,
покриваща както следва : - задължение за връщане на заемната сума в размер на 300 лв.; -
задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на законна лихва
11
за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари /чл.1/. Гаранцията влиза в сила в срок от 3 дни от подписване
на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и т.2 от
договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение. По силата на чл.3
за поемане на задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 92,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 7,73 лв. на посочени
падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че
потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен
заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция. Видно от
Приложение към Договор за предоставяне на гаранция, както и погасителен план към
процесния договор за кредит, става ясно, че в същия са посочени сума на кредита – 300,00
лева, срок на кредита в седмици – 12 седмици, дата на първа вноска – 11.09.2021 година,
крайна погасителна вноска – 27.11.2021 година; като в табличен вид е посочена първа и
поседна вноска по кредита, размер на седмична вноска – 26,27 лева, в която са включена
главница и лихва, както и е посочен и размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция в размер на 7,73 лева и общ размер на вноската – 34 лева.
Настоящият съдебен състав смята, че договорът за потребителски кредит и договорът
за предоставяне на гаранция, страна по които е ответникът, са нищожни поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. Налага се
изводът, че Договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Това е така, защото по силата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
50 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшънъл
България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
12
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Съдът намира, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
заобикаляне на закона. Макар отношенията между кредитора и кредитополучателя и между
кредитополучателя и гаранта да са представени като две отделни и самостоятелни
правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от
договор за предоставяне на гаранция/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени
правоотношения. Едноличен собственик на капитала на ответника „Файненшъл България“
ЕООД е третото лице-помагач и кредитор по договора за заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите, който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Независимо че произтича от
друг договор, възнаграждението за гаранция съставлява разход по кредита по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го
плаща наред с другите парични задължение по договора за заем - главници, лихви и пр., като
същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на
падежа на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за гаранция не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на
разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от
потребителя. В настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на
45,53 %. Този размер обаче е формален и не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ответника „Файненшъл България“
ЕООД. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото
време, съгласно чл.3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства. След като кредиторът е едноличен собственик на
капитала на дружеството-гарант /поръчител/, то очевидно с договора за гаранция не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
13
доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си
сам на себе си. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за
гаранция, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла
на §1, т.5 ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до
допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита.
Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително
възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за
гаранция, ответникът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на
кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на
дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел
задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си.
Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване
на законни средства, то договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Отделно от горното, по отношение на сключения договор за гаранция е налице и
Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело C-337/23 („АПС Бета
България" ЕООД, „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД), съгласно което член
4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за
поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в
главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно
с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че
поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за
поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема а съгласно Член 3, букви ж) и и)
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите".
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22
ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на
заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от
съда недействителност на договор за потребителски кредит - погасителният план няма
действие между страните (в горния смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г. I т. о., Решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г. IV г. о., и
др.).
14
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
не е извършвал плащания по процесния договор за кредит, поради което съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за главница по договор за кредит в размер на 300,00
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, се явява основателен и доказан, като бъде уважен изцяло.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
паричен заем № 4250269 в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г. и
иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД – за законна лихва за забава върху
главницата по Договор за паричен заем № 4250269 в размер на 13,57лв. за период от
11.09.2021г. до 05.04.2023 г., следва да се отхвърлят.
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски.
Ищецът в заповедното производство е направил разноски в размер общо на 75,00 лева -
от които ДТ в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
а в исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 175,00 лева - заплатена
държавна такса, 400,00 лева, възнаграждение за особен представител. От страна на ищеца се
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Съдът намира, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ следва да бъде присъдено на ищцовото дружество претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, като при определянето му съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални
действия. От страна на съда са направени разноски в размер на 200,00 лева, за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази
насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно - деловодни разходи. Следва да
се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено
диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство,
така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в
заповедното производство в размер на 68,43 лв. и в исковото производство в общ размер на
615,86 лв., които ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищцовото дружество. С
оглед сторените от Районен съд Благоевград разноски в размер на 200,00 лева за изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза, то съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
15
заплати по сметка на Районен съд - Благоевград сумата от 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. Л. Т., ЕГН
**********, с адрес : гр. , че дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
законните представители Х. М. М. и П. В., следната сума, която е била предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 70 от 26.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 154/2023 г. на
Районен съд - гр. Благоевград, а именно сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/ -
главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 4250269, сключен на 01.09.2021 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна и Л. Л. Т., която сума е заплатена от
„Файненшънъл България“ ЕООД, като на 31.03.2022 година е сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Файненшънъл България“ ЕООД и „АПС Бета
България“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета
България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда /26.01.2023 г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ в
останалата част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове за заплащане на договорна
възнаградителна лихва в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г. и
законна лихва за забава върху главницата в размер на 13,57лв. за период от 11.09.2021г. до
05.04.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр., ДА
ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните
представители Х. М. М. и П. В., разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, съобразно уважената част на предявените искове, както
следва - сумата от 68,43 лв. /шестдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ -
представляваща разноските, дължими за заповедното производство съобразно уважената
част на предявените искове (ч.гр.д. № 154/2023г. на РС - гр. Благоевград), и сумата от 615,86
лв. /шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство, съобразно уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. , ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Благоевград сумата в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляваща сторени по делото разноски за изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, както и 5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
16
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 154/2023г. по описа на РС - Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17