МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 34/20.02.2018 година по НОХД №338/ 2018г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по ДП № 4313М 433/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР -
Бургас, Пор. № 1227/2017 година по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Р.Н.С., с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, осъждан, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора-
Бургас, за това че на 30.04.2017 г., в гр. Бургас, кв.
"Победа", на ул. „Волга", в празен парцел, разположен между дом
№ 14 и дом № 18, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст,
което не разбира значението на извършеното- Р.К.И., ЕГН : **********, като
поставил половия си член в устата на пострадалата, накарал я да стимулира с
ръка половия му член, търкал половия си член в областта на гениталиите и ануса
й и я целувал по устата - престъпление по чл. 149, ал. 4, т.2, вр. ал.1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото е конституирана като частен обвинител и пострадалата
Р.К.И. чрез
нейната майка и законен представител. Частният обвинител се представлява от
адв. от АК- Бургас, назначен в хода на съдебното производство.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което
е предаден на съд подсъдимия С., като изтъква, че направеното самопризнание от страна
на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на
наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от
свобода, при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, в размер на осем години, което след редукцията по чл.58а НК
да бъде намалено на пет години и два месеца лишаване от свобода, изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. Изтъква
се съдебното минало на подсъдимия, характера и интензитета на извършеното и
възрастта на пострадалата. Иска се на основание чл. 68, ал. 1 НК да бъде
приведено в изпълнение наказанието по НЧД № 5978/2016 г. по описа на
БРС.
Повереникът на частния обвинител пледира за
наказание лишаване от свобода в размер на 12 години, а майката на частния
обвинител и неин законен представител, моли да бъде наложено наказание в максимален
размер.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Я., предвид разглеждането на
делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, счита поисканото от БРП наказание
за завишено. Изтъква младата възраст на подсъдимия, както и добрите
характеристични данни. Налице била и висока степен на алкохолно опиване, което
също било изключително смекчаващо обстоятелство. Моли на последния да бъде
наложено наказание при условията на чл. 55 НК. Евентуално се иска определяне на
наказанието в минимален размер от три години лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано с една трета, тъй като дългият срок на наказанието не би оказал
поправителен ефект.
Подсъдимият С. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник и в пренията
и последната си дума заявява, че съжалява за извършеното, че не знаел какво
прави, тъй като бил много пиян и моли за минимално наказание.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Н.С., с ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, осъждан, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора-
Бургас.
Подсъдимият С. е осъждан многократно, като с Определение
№ 2107/16.12.2016 г. на БРС по НЧД № 5978/2016г., влязло в сила на 04.01.2017
г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК на С., е наложено общо
наказание по НОХД № 6120/2015г., НОХД № 3589/2016г. и НОХД № 2519/2016г.,
всички по описа на БРС, в размер на най - тежкото от тях, а именно - „лишаване
от свобода”, за срок от осем месеца, като на основание чл. 25, ал. 4 НК, изтърпяването
на така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, е било отложено за изпитателен срок от три години.
На 30.04.2017 година, около 21.00 часа, обвиняемият Р.Н.С.
се разхождал по улиците на квартал „Победа" в гр.Бургас, когато на ул.
„Опълченска" забелязал познато за него малолетно дете- пострадалата Р.К.И.
/ на 6 години/, родена на *** год. Детето играело на улицата, при което обв. С.
се доближил до него и го заговорил. В хода на разговора, обвиняемият решил да
заведе малолетната на безлюдно място в квартала, където да извърши с нея
блудствени действия. При това той хванал детето за ръка, обяснявайки,че баба й
е дошла в квартала и ще я води на среща с нея. Малолетната повярвала на думите
на обв. С. и тръгнала заедно с него в посока ул. „Осогово" на квартал
„Победа" в гр.Бургас. Вървейки по улиците на квартала, на
ул."Волга" в кв."Победа" гр.Бургас, обвиняемият забелязал
празен парцел, между дом 14 и дом 18, с намиращи се в имота останки от
разрушена къща. След като се уверил, че наоколо нямало хора, той повел
пострадалата И. във вътрешната затревена част на парцела. Докато вървели в
имота, обвиняемият започнал да разговаря с детето, като обяснил, че двамата ще
правят секс, при което показал половия си член, след което свалил клина и
долното бельо / гащите/ на свид И.. Малолетната отказала, обяснявайки, че е
родителите й ще я търсят, както и се разплакала, молейки да се върне при майка
си. Обвиняемият С. обещал, че след като правят секс, ще я придружи до дома й,
след което легнал върху намираща се в парцела кафеникава постелка и издърпал
пострадалата до себе си. След
това той смъкнал панталона си до коленете, доближил и докоснал половия си член
до тялото на малолетната Р.И.. С цел да възбуди и удовлетвори половото си
желание без съвкупление, обвиняемият С. започнал да целува малолетната И. по
устата, както и да търка половия си член по гениталиите и ануса й. Малолетната
започнала да плаче, въпреки което обвиняемият поставял половия си член в устата
на детето, както и я накарал да докосва и гали с ръце половия му член и да
стимулира същия с ръка. Вследствие извършеното, обвиняемият С. еякулирал, като
част от семенната течност попаднала върху блузата и гащите на детето.
След случилото се,
малолетната И. опитала да стане от постелката, обяснявайки, че е малка за да
върши подобни неща, при което обв. С. я придърпал до него и заявил, че е голяма
и ялова. Малко след това, около 21.30 часа, двамата станали, излезли от имота и
вървейки стигнали до ул."Опълченска" на кв."Победа" на
гр.Бургас, където в близост до дома на пострадалата, обв.Сандрв спрял и
започнал да убеждава детето да не споделя с никого случилото се. В хода на
разговора той обещал да купи на малолетната чехли и обеци, в замяна на
което тя не трябвало да споделя
случилото се с родителите си. След това обв.С. ***, а малолетната И. се върнала
в дома си. Виждайки родителите си в имота- свид. К.В.И. и, детето веднага
разказало за случило се, както и показало мястото, където е било блудствано с
нея.
Разбирайки за
извършеното от обв.Р.С., свид. решил да се саморазправи с него. За целта той
излязъл от дома си и се насочил към къщата, обитавана от обвиняемия, находяща
се на ул."Осогово" № 23 в кв."Победа" гр.Бургас. Влизайки в
имота, той започнал физическа саморазправа с обвиняемия, за което били
уведомени органите на МВР. На място пристигнали служители на ОД МВР-Бургас,
които при разговор със свид. Ангелов били уведомени за извършените блудствени
действия с малолетната Р.К.И..
По повод изложеното в Първо РУ МВР-Бургас
било образувано настоящето наказателно производство.
Същата вечер
малолетната Р.К.И. била прегледана и освидетелствана от акушер-гинеколог при
МБАЛ-Бургас. В хода на прегледа не били установени следи от сексуален контакт,
както и наранявания в областта на гениталиите.
С протокол, майката на пострадалата- свид. К.И.
доброволно предала дрехите, с които малолетната била облечена по време на извършване
на блудствените действия- фланелка с дълъг ръкав, със сини и сиви черти, с
надпис „Marions New York M&J", дълъг детски клин
на цветя, детско долно бельо тип „пликчета".
Наред с горното, по реда на чл. 166- чл.168
от НПК, бил извършен следствен експеримент, по време на който свид.Р.И.
посочила мястото на извършване на деянието- празен парцел, между дом 14 и дом
18, на ул."Волга" в кв."Победа" гр.Бургас. На имота бил
извършен оглед, по време на който била иззета постелката, върху която лежали
пострадалата и обвиняемият по време на извършване на блудстветните действия.
По делото е била
назначена комплексна съдебно- психиатрично-психологична експертиза, в
заключението на която вещите лица обективират изводи за това, че малолетната Р.К.И.
не страда от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет при Център
за психично здраве- Бургас. Посочено е, че към 30.04.2017 год. пострадалата е
разбирала свойството, но не и значението на случилото се и не е могла да
ръководи постъпките си. Същата е психически здрава и психическото й състояние
не препятства възможността да участва в наказателното производство, правилно да
възприема фактите, да дава показания и да участва в съдебното производство, при
условията, предвидени в процесуалния закон във връзка с нейното малолетие.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства
/ Протокол № 34 от 05.06.2017 год. на експерт при сектор „БНТЛ"-Бургас/ се
установява, че по фланелката с дълъг ръкав, със сини и сиви черти, с надпис „Marions New York M&J" както и по детското долно бельо тип
„пликчета", с които е била облечена пострадалата, по време на извършване
на процесното деяние е установено наличие на човешка сперма.
Наред с горното,
дрехите, с които е била облечена пострадалата по време на престъпното деяние са
били изследвани и по метода на ДНК профилирането. От заключението / протокол
№17/ДНК 151/14.07.2017 год./ на вещото лице се установява, че по фланелката с
дълъг ръкав, със сини и сиви черти, с надпис Marions New York M& J " и детското долно бельо тип „пликчета"
е установено наличие на човешка сперма, произхождаща от обв.Р.Н.С..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: протоколи за разпит
на свидетелите- К.В.И. (л. 11
от ДП), (л. 12 от ДП), Р.К.И. (л. 15
от ДП), (л. 94 от ДП), ( л. 18 от ДП), (л. 22 от ДП), справка съдимост,
протокол за разпознаване на лице (л. 24-27 от ДП), протокол за
освидетелстване (л. 28-30 от ДП), протокол за
следствен експеримент (л. 31-34 от ДП), протокол за оглед
на местопроизшествие (л. 35-38 от ДП), протоколи за
доброволно предаване (л. 39 от ДП), протокол за
вземане на образци за сравнително изследване (л. 40
от ДП), протокол № 34 от извършена съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства (л.42-43 от ДП), протокол №17
/ДНК-151 на експертиза при БНТЛ-Бургас (л.
44-48 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична- психологическа
експертиза (л. 52-57 от ДП), удостоверение за раждане (л. 66
от ДП), както и от другите множество приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия С. се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
Необходимо е само да подчертаят някои моменти във
връзка с доказателствената съвкупност. На първо място, комплексната съдебнопсихиатрична-
психологична експертиза е изготвена компетентно, отговаря ясно и изчерпателно
на поставените въпроси, като същата не съдържа никакви противоречия. В същата е
посочено, че пострадалата Р. Ангелова не страда от психично заболяване и не е налице
слабоумие, които да препятстват възможността й да разбира свойството и
значението на извършеното. Посочено е също, че към датата на деянието тя е
разбирала свойството, но не и значението на конкретно извършеното, поради
своето малолетие. Тези изводи не са противоречиви, а вторият допълва и пояснява
първия. Експертизата е дала отговор на въпроса дали пострадалата е разбирала
значението именно да действията, осъществени спрямо нея на 30.04.2017 г., с
оглед степента й на психофизиологическо развитие за нейната възраст, на фона на
принципната й способност (предвид липсата на установени медицински пречки за
това) да разбира значението на явленията от обективната действителност
(оценката, която обществото дава на дадено действие и неговото въздействие
върху действителността като цяло).
На следващо място, следва да се отбележи, че
показанията на св. Марин Стоянов и Филип Димитров допринасят за допълване на
фактическата обстановка, тъй като те двамата са били заедно с подсъдимия преди
деянието, употребявайки алкохол. Св. Стоянов заявява, че е изпратил подсъдимия
да си ходи, но не може да каже какво е станало после, което се потвърждава от
св. Димитров. Показанията на тези свидетели в съвкупност и с останалия
доказателствен материал оборват показанията на Трифон Андреев Атанасов, баща на
подсъдимия, на л. 131 от ДП, в които свидетелят (единствено той) заявява, че подсъдимият
е пиел в къщата им на ул. „Осогово”.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 4,
т.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2017 г., в гр. Бургас, кв.
"Победа", на ул. „Волга", в празен парцел, разположен между дом
№ 14 и дом № 18, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст,
което не разбира значението на извършеното- Р.К.И., ЕГН : **********, като
поставил половия си член в устата на пострадалата, накарал я да стимулира с
ръка половия му член, търкал половия си член в областта на гениталиите и ануса
й и я целувал по устата.
От
обективна страна е налице деяние, чийто непосредствен обект включва
обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и
съблюдаването на половия морал, както и тези, които възникват по повод
правилното духовно и физическо развитие на подрастващите.
Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, какъвто е и подсъдимият Р.С..
Също така, от обективна страна, пострадал от
посоченото престъпление е лице, което не е навършило 14-годишна възраст, като в
случая пострадалата Р. Ангелова е била на 6-годишна възраст към момента на
извършване на деянието.
Изпълнителното деяние на блудството спрямо
малолетно лице по чл. 149 НК, може да бъде осъществено по правило само чрез
действие, което по своето естество може да възбуди и/или удовлетвори полово
желания без съвкупление. В конкретния случай подсъдимият С. поставил половия си
член в устата на пострадалата, накарал я да стимулира с ръка половия му член,
търкал половия си член в областта на гениталиите и ануса й и я целувал по
устата, които действия от нормална житейска гледна точка
безспорно са от естество както да възбудят, така и удовлетворят полово желание,
т.е. С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. В случая
изпълнителното деяние е осъществено чрез множество действия, които са
продължили приблизително във времевия отрязък между 21.00 часа и 21.30 часа на
30.04.2017 г., но не се касае за продължавано престъпление, а за фактическо
усложнение при извършването на едно иначе обикновено престъпление- чрез
извършване на множество действия, всяко от които само по себе си е годно за
осъществяване на изпълнителното деяние, при което се стига до по-интензивно
засягане на съответните обществени отношения.
От
съществено значение от обективна страна в конкретния случай е обстоятелството,
че пострадалата не е разбирала значението на извършеното, тъй като това
обстоятелство определя квалификацията на извършеното по по-тежко наказуемия
състав по ал. 4, т. 2. Съгласно тази разпоредба блудството се наказва по-тежко, когато е извършено
спрямо лице, което не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното.
На първо място следва да се уточни, че да се разбира свойството и
значението на едно явление от обективната действителност са две различни неща.
Едно лице разбира свойството на едно явление/ постъпка, ако е било способно да
осъзнае самата постъпка и как тя въздейства на действителността, т.е. какви
изменения предизвиква тази постъпка в останалите елементи от действителността.
От друга страна, значението на една постъпка е оценката, която дава обществото
на самата постъпка и на нейното въздействие върху действителността като цяло,
от гледна на обществените интереси. Едно лице ще разбира значението на
постъпката, когато в съзнанието му може да се отрази как обществото оценява
тази постъпка. При липсата, на която и да е от тези две способности, се приема,
че е налице засягане на интелектуалните способности на лицето ( в този смисъл и
проф., „Съдебна психиатрия”, 1980 г., изд. „Медицина и физкултура”, стр. 29),
поради което и законодателят е предвидил, че при липсата, на една от тези
способности е основание за приложение на квалифицирания състав.
На следващо място е необходимо
да се уточни, че разпоредбата на чл. 149, ал. 4, т. 2 НК е въведена в НК с ДВ,
бр. 74 от 26.09.2015 г., като по тази начин в българското законодателство са
въведени разпоредби от Директива 2011/92/ЕС на европейския парламент и на Съвета ( на Европейския съюз) от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и
със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за
замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета, чийто чл. 9, б. „а” гласи, че държавите-членки предприемат необходимите
мерки, за да гарантират, че в съответствие с приложимите разпоредби на
националното право, като квалифициращо обстоятелство се явяват и случаите, в които престъплението е извършено спрямо дете в особено
уязвимо положение, например с дете с умствено или физическо увреждане, в
положение на зависимост или в състояние на физическа или умствена неспособност.
При съпоставката на ал. 4, т. 2 на чл. 149 НК с основния състав по чл. 1 на
същия член, се стига до извода, че законодателят възприема тезата, че лицата,
ненавършили 14-годишна възраст, не са по презумпция лишени от възможността да
разбират свойството и значението на явленията от обективната действителност
(иначе основният състав на престъплението щеше да е на практика неприложим).
Това означава, че във всеки отделен случай следва да бъде доказано, че
пострадалият не е разбирал свойството или значението на извършеното, или и
двете, като причините за това могат да бъдат както от медицинско естество, така
и да се дължат на особеностите на психофизиологическото развитие с оглед неговата
възраст.
В настоящия случай, обстоятелството, че пострадалата не е разбирала
значението на извършеното, се доказва от изготвената комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, която съдът изцяло кредитира. Като причина за
липсата на способност за това у пострадалата се сочи нейното малолетие към деня
на извършване на деянието, а именно 6-годишна възраст. Допълнително съдът
намира, че е трудно от чисто житейска гледна точка да се възприеме, че на тази
възраст едно дете е способно да разбира каква е действителната обществена
оценка на действията на подсъдимия, извършени спрямо него.
С оглед изложеното съдът счита, че е налице и квалифициращото обстоятелство
по чл. 149, ал. 4, т. 2 от НК, а именно- пострадалата не е разбирала значението
на извършеното.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като С. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На първо място,
подсъдимият е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14-годишна възраст, като
няма как той да не е бил сигурен в това, предвид на обстоятелството, че Р.И. е
на много по-ниска възраст от горната граница, посочена в чл. 149 НК- шест
години и видно от снимките, направени при освидетелстването (л. 30 от ДП), има
външен вид, характерен за дете на тази възраст. От събраните по делото
доказателства, както и от самопризнанието на С. се установява, че същият е
осъзнавал и че Р.И. не е разбирала значението на извършеното спрямо нея. След
като С. е казал на И., че ще правят „секс”, последната е изразила нежелание
единствено с довода, че щели да я търсят, което е показателно, че тя не е
разбирала значението на действия, които са насочени към възбуждане и
удовлетворяване на полово желание. Подсъдимият е бил и наясно, че извършените
от него действия са блудствени, т.е. са от естество да възбудят и удовлетворят
неговото полово желание, още повече, че накрая той е еякулирал. Без съмнение за
съда, С. е бил в ясно съзнание и много добре е разбирал общественоопасния
характер на извършеното от него, което се извлича от неговите предхождащи и
последващи деянието действия. Първо е казал на пострадалата, че баба й е дошла
в квартала и ще я заведе при нея, с което я е убедил да тръгне с него. После е видял
и е влязъл в изоставения парцел, т.е. същият съвсем ясно е разбирал, че не
трябва да бъде забелязан. След извършване на деянието, С. се е опитал да убеди И.
тя да не казва на родителите си за случилото се и дори й е предложил да й купи
обеци. Иначе казано, същият е опитал да въздейства върху психиката на детето в
желанието си деянието му да остане неразкрито, именно защото е съзнавал
престъпния му характер. Престъплението е формално (единствените
общественоопасни последици са засягането на съответните обществени отношения),
като подсъдимият е съзнавал неговите общественоопасни последици- засягането на
половата неприкосновеност на дете, а оттам и засягането на неговото нормално
развитие.
От субективна страна, за да е осъществен съставът
на престъплението по чл. 149 НК, е необходимо деецът да е имал и специална
съставомерна цел при извършване на деянието- да възбуди или удовлетвори полово
желание, като не е необходимо тази цел да е постигната, за да бъде ангажирана
неговата наказателна отговорност. От доказателствата по делото се установява,
че тази цел е била налице в съзнанието на подсъдимия, който е желаел, както да
възбуди, така и да удовлетвори половото си желание. С. е казал на пострадалата,
че ще правят секс, т.е. обективирал е намерението си да извърши действия, които
са насочени към възбуждане и удовлетворяване на половото му желание, извършил е
множество такива действия (без съвкупление) и в край на сметка е постигнал
целта си- същият е еякулирал (т.е. възбудил е и после е удовлетворил желанието
си).
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото
наказание за извършеното от Р.Н.С. престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2, вр.
ал. 1 НК е „лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Не може да бъде споделен доводът на защитника на подсъдимия, че последният се е
намирал в тежка степен на алкохолно опиване, поради което е бил ограничен във
възможността си да контролира действията си. На първо място, липсват каквито и
да е данни за тежка степен на алкохолно опиване, като има данни единствено, че С.
започнал да пие от рано през този ден. По-важното е обаче, че действията на
самия подсъдим разкриват, че той в никакъв случай не е бил лишен от
възможността да контролира действията си. Както бе посочено, той първо е
измислил как да мотивира пострадалата да тръгне с него- казал й, че баба й е в
квартала и че ще я заведе при нея. После, съвсем целенасочено е избрал
изоставен парцел и място, скрито сред растителност (видно от снимките на л. 34
и л. 38 от ДП), където да извърши деянието. Самото деяние не е резултат на
някаква спонтанност, която да не е могла да бъде контролирана, тъй като още
докато са вървели, С. е казал на И., че ще правят секс, т.е. желанието му да
извърши действия от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание е
било налице от по-ранен момент и това желание е било контролирано до момента на
намиране на подходящо скрито място за неговото реализиране. Също така, след
извършването на деянието, С. е предприел действия по склоняване на пострадалата
да не казва за случилото се. Това означава, че същият е разбирал характера и
значението на извършеното и е опитал да прикрие неговото извършване чрез
въздействие върху психиката на пострадалата с обещания, че ще й купи обеци.
Всичко изброено сочи на целенасоченост и систематичност на действията на
подсъдимия от момента, в който е видял пострадалата И. на улицата, до момента,
в който са се разделили след извършване на престъплението, като липсват каквито
и да е индиции, че деецът не е могъл да контролира постъпките си.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид на първо място обремененото съдебно минало на Р.С.,
който няколкократно е бил осъждан за извършване на престъпления против
собствеността, като настоящото деяние е извършено само половин година след
последното му условно осъждане и четири месеца след извършената кумулация.
Касателно конкретно извършеното и неговата обществена опасност, съдът намира
като отегчаващо обстоятелство ниската възраст на пострадалата, която към
момента на извършване на деянието е била на шест години. Тази ниска възраст
сочи на много по-малка способност за самозащита и адекватна реакция на
случващото се, респ. за дееца става по-лесно да осъществи престъпните си
намерения. Съдът отчита и характера и интензитета на извършените блудствени действия,
като същите са били множество и различни по вид (отъркване, целувки, орален
секс и т.н.), като са били извършвани продължително време. Колкото
по-интензивни и продължителни са блудствените действия, толкова по-голяма е
вероятността за по-тежко засягане на нормалното развитие на пострадалото дете и
неговата психика. Систематичните и целенасочени действия на подсъдимия преди и
след извършването на деянието пък сочат на завишена степен на обществената
опасност на неговата личност. Същият е измислил убедителна причинна
пострадалата да го придружи, потърсил е скрито, безлюдно място, където да
осъществи намеренията си (което улеснява, както извършването на деянието, така
и допринася за по-трудното му разкриване), а в последствие е опитал да прикрие
извършеното, като е обещавал подаръци на пострадалата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита младата възраст
на подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил на 20-годишна
възраст, както и изразеното съжаление за стореното. Не следва да бъде отчитано
като смекчаващо обстоятелство направеното в хода на съдебното производство
признание. Съгласно т. 7 на ТР № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, при
определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по
чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Видно от материалите по досъдебното производство, подсъдимият С. или е отказвал
да дава обяснения, или в даваните от него, категорично е отричал извършването
на деянието, поради което не може да се приеме, че е допринесъл за разкриване
на обективната истина по делото и е съдействал през целия ход на наказателното
производство.
При така
изложеното, наказанието принципно следва да бъде определено при превес на
отегчаващите обстоятелства, т.е. над средния размер. Следва да се отчете обаче,
както посочи и защитата на подсъдимия, че към момента спрямо него не е била
упражнена най-тежката форма на ограничаване на правата- ефективното изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода”, поради което съдът намира, че за
постигането на целите, залегнали в чл. 36 НК, ще допринесе определяне на
наказание под средния размер. Предвид това, най-подходящият размер на
лишаването от свобода се явява седем години. Този размер на наказанието създава
възможност за по-бързо и ефективно поправяне и превъзпитание предвид младата възраст
на дееца, която принципно предпоставя по-лесно премахване на изградените
престъпни навици. Също така, ще бъде постигната и ресоциализация на подсъдимия
след изтичане на срока на наказанието, когато същият е все още на млада възраст.
Същевременно този размер на наказанието отчита степента на обществена опасност
на извършеното и би въздействал възпиращо, както за дееца, така и за останалите
членове на обществото. Тъй като процесът протече по реда на Глава 27 от НПК с
признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
прилага предвидената в чл. 58а, ал. 1 НК редукция с 1/3 и така определеното
наказание от седем години лишаване от свобода се намалява на четири години и
осем месеца.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 68,
ал. 1 НК, тъй като деянието е извършено в тригодишния изпитателния срок,
определен с Определение № 2107/16.12.2016 г. на БРС по НЧД №
5978/2016г., влязло в сила на 04.01.2017 г. Престъплението по чл. 149, ал. 4, т.2, вр. ал.1 от НК, предмет
на настоящото наказателно производство, е умишлено, за него е наложено
наказание „лишаване от свобода” и е извършено на 30.04.2017 г. (три месеца след
влизане в сила на определението), поради което е налице фактическият състав на
чл. 68, ал. 1 НК и наложеното с герепосоченото определение наказание „лишаване
от свобода” в размер на осем месеца, чието изтърпяване е било отложено, следва
да бъде приведено в изпълнение.
По
отношение на режима, при който следва да бъдат изтърпени наложеното по
настоящото дело и приведеното по НЧД № 5978/2016г. по описа на БРС,
наказания „лишаване от свобода” в размер на четири години и осем месеца, респ.
осем месеца, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в” от ЗИНЗС, тъй като сборът от двете наказания превишава две години.
Поради това следва да бъде постановено наказанията да се изтърпят при
първоначален „строг” режим.
По
веществените доказателства:
Касателно приложените по делото веществени доказателства-
един брой шалте
/рогозка/, един брой детски клин, един брой детска тениска и един брой детско
бельо /пликчета/, съдът намира, че доколкото по същите се намират следи от
престъплението, следва да се отнемат в полза на държавата и да останат приложени
по делото.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски в смисъл – осъди подсъдимия Р.Н.С. на
основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град
Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 2152,48 /две хиляди сто петдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки/ лева за изготвените по делото експертизи.
Подсъдимия Р.Н.С. на основание чл.189, ал.3 НПК беше осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас и
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на
5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева