РЕШЕНИЕ
№ 18231
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110126579 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от В. Д. С. срещу ...
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 428,09 лева (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на размера му в открито съдебно заседание на
02.10.2025 г.), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в частично увреждане на лек автомобил „...“
с ДКН № ..., в резултат на реализирано застрахователно събитие, настъпило на ... г., и
покрито по силата на имуществена застраховка „Каско” на МПС № .../ ... г., със срок на
застрахователно покритие от ... г. до ..., сключена между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК пред съда – 30.09.2025 г., до
погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в
резултат на което са причинени частични увреждания по неговия лек автомобил - „...“ с ДКН
№ ..., за което при ответника е образувана преписка по щета. Твърди, че ответникът е отказал
да заплати в пълен размер дължимото обезщетение по щетата, поради което претендира
неизплатения остатък в размер на 428,09 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по размер. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
С неоспорения от страните и приет за окончателен доклад по делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата – елементи от
фактическия състав на заявената претенция, а именно че ищецът и ответникът са страни по
договор за имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС № .../... г., с обект на застраховане
– лек автомобил „...“ с ДКН № ..., със срок на застрахователно покритие от ... г. до ..., в
рамките на който, а именно на ... г., е настъпил пътен инцидент. Произшествието е
причинило частично увреждане по автомобила в областта на задната му броня, което е
признато от застрахователя в съставен от същия опис в рамките на образуваната пред него,
по искане на ищеца, преписка по щета № .../... г., като застрахователят е определил и
заплатил застрахователно обезщетение на ищеца за вредите от инцидента в размер на 107,11
лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие по което е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили щети по застрахованото имущество. За обезщетяването им е
платена сума в размер на 107,11 лева, която според ищеца е недостатъчна, за да покрие
действителните разходи за възстановяване на увреденото моторно превозно средство в
състоянието му преди произшествието.
С оглед на гореизложеното, настоящият спор е съсредоточен върху размера на
вредите, за което е допуснато извършването на съдебно – автотехническа експертиза. Видно
от неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, стойността на ремонтно – възстановителните дейности /вложен труд и
материали/, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието,
е 535,20 лева. Доколкото по процесната щета ответникът е платил на застрахования сумата
107,11 лева, остава дължима разликата до справедливия размер на обезщетението, установен
със заключението, от 428,09 лева.
От изложеното следва, че искът е доказан по основание и размер, и след бъде уважен
в предявения размер от 428,09 лева, съгласно допуснатото изменение в открито съдебно
заседание на 02.10.2025 г.
На ищеца се следва и законната лихва, като законна последица от уважаване на иска,
която същият е поскал изрично да му бъде присъдена от датата на подаване на молбата за
изменение на иска чрез увеличаване на размера му, а именно от 30.09.2025 г.
По разноските:
2
Ищецът претендира присъждане на сторените разноски по делото, като представя
доказателства за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице в общ размер на 930,00 лева.
По направеното в срок от ответника възражение относно претендираното от ищеца
възнаграждение, съдът намира следното. Уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева се явява прекомерно по размер с оглед ниската
фактическата и правна сложност на делото. Между страните е бил спорен единствено
размерът на следващото се обезщетение, като делото е приключило в едно съдебно
заседание, протекло без участие на представител на ищеца, в рамките на което е прието
заключение на съдебно – автотехническа експертиза с единствена задача вещото лице да
определи справедливата цена на ремонта на автомобила. Горното обосновава извод, че
възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 400,00 лева, която съдът счита за
справедливо възнаграждение за такъв тип дела, при съобразяване на конкретната сложност
на случая.
При съобразяване на изложеното, следващите се разноски на ищеца, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, са в общ размер на 850,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 428,09 лева,
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му в открито съдебно
заседание на 02.10.2025 г.), представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в частично увреждане на лек
автомобил „...“ с ДКН № ..., в резултат на реализирано застрахователно събитие, настъпило
на ... г., и покрито по силата на имуществена застраховка „Каско” на МПС № .../ ... г., със
срок на застрахователно покритие от ... г. до ..., сключена между страните, за което е
образувана преписка при ответника по щета № .../... г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК пред съда – 30.09.2025 г., до погасяване на
задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 850,00 лева, представляваща съдебно
– деловодни разноски, сторени в производството пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3