№ 142
гр. Сливен, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106209 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. А. А. от гр. Сливен
срещу „Креди Йес“ ООД, с която е предявен иск за обявяване на нищожността
на сключен Договор за потребителски кредит, евентуално за нищожност на
клауза от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение.
Ищцата твърди, че на **** г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит, по силата на който усвоила главница в размер на 700,00
лв. Срокът на договора бил 7 месеца при ГЛП от 39,97 % и ГПР от 48,402 %. В
договора било уговорено кредитополучателят да заплати и неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 477,70 лв. Ищцата твърди, че
договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни норми на
закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като
уговорената неустойка не е включена в ГПР. В договора за кредит е посочен
ГПР в размер на 48,402 %, но поради невключване на неустойката, последният
не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
1
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност
ищцата счита, че клаузата на чл. 6 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3
ЗЗД. Ищцата излага, че посочената клауза води до нееквивалентност на
насрещните престации и накърняване на добрите нрави. Същата е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните. На изложените основания ищцата моли
да бъде признато за установено, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на
евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 6 от
Договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищцата моли и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва
сключения договор за паричен заем, но оспорва твърденията на ищцата за
нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква,
че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение по договора. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение също не следва да участва при
формиране на ГПР по договора. Излага, че ищцата е била запозната с Общите
условия и СЕФ преди сключване на договора, като клаузите на чл. 6 и чл. 8 от
договора са индивидуално договорени и не противоречат нито на
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нито на добрите нрави. На изложените
основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат
2
писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която
моли предявеният иск да бъдат отхвърлен като неоснователен и претендира
направените по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и
предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за
паричен заем № **** от **** г., сключен между ищцата Х. А. А., ЕГН:
********** и ответното дружество „Креди Йес“ ООД, евентуално за
нищожност на клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от договора, предвиждаща неустойка
за непредоставяне на обезпечение.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и
изцяло основателен и доказан.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „Креди Йес“ ООД и ищцата Х. А. А. е възникнало
заемно правоотношение по сключен Договор за паричен заем № **** от ****
г., по силата на което заемателят е усвоил заемна сума в размер на 700,00 лева.
Уговорено е, че срокът на договора е 7 месеца, при фиксиран месечен
лихвен процент по заема 3,330 %. ГПР е посочен като 48,402 %.
В чл. 6 от договора е предвидено заемателят да представи на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - ипотека върху
недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция
или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на
това задължение се начислява неустойка в размер на 477,70 лева,
разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която
следвало да върне ищцата, била в размер на 1274,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
3
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 48,402 %, а договорната лихва е с месечен лихвен процент 3,330 %.
Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои
разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне
на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в
какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. При включване на неустойката за непредставяне на
обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият нараства над петкратния
размер на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
4
ЗПК.
Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение
на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на
допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност -
нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 427,40 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
5
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал
писмено становище по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
На следващо място, с определение на съда на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СлРС държавна такса в размер на 50,96 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ****, като заемодател и Х. А. А., ЕГН:
**********, с адрес ****, като заемател Договор за паричен заем № **** от
6
**** г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., с персонален № *** от
САК, с адрес **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление **** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 50,96 лв.
/петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7