№ 1105
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101565 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че на
22.11.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ответника ИЛ. Г. М. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план
Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лв. за срок от 24 месеца. За периода от
15.01.2018 г. до 15.05.2018 г. доставчикът издал следните фактури: фактура №
**********/15.02.2018 г., фактура № **********/15.03.2018 г., фактура №
**********/15.04.2018 г. и фактура № **********/16.05.2018 г. Твърди, че
абонатът е потребил и не е заплатил услугите, фактурирани за месеците
февруари, март, април и май 2018 г. на обща стойност 69.21 лв., поради което
доставчикът прекратил едностранно договора, считано от 21.05.2018 г.
Твърди също така, че вземанията по договора са прехвърлени първоначално
от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., а впоследствие от „С.Г.Груп“
ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Към
исковата молба прилага уведомление до длъжника за двете цесии. За
незаплатената стойност на потребените далекосъобщителни услуги в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 95/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С оглед дадените
от заповедния съд указания предявява иск за установяване на вземане в
размер на 69.21 лв., представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода от 15.01.2018 г. до 15.05.2018 г. Претендира присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени
1
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ИЛ. Г. М. чрез особения
представител адвокат В. оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца и доказателствата за представителна власт на лицето, подало исковата
молба. Оспорва редовността на исковата молба, тъй като не съдържа адрес на
ищеца, а посоченият адрес на пълномощника е несъществуващ. По същество
признава иска за частично основателен. Прави възражение за погасяване по
давност на задълженията за месеците февруари, март и април 2018 г. на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с оглед датата на подаване на исковата молба
в съда. Оспорва ответникът да е получил лично уведомление за цесия. Моли
да бъде прекратено производството по делото, а при условията на
евентуалност – да бъде уважен частично за фактурата за месец май 2018 г., а
разноските да бъдат присъдени по съразмерност. Няма доказателствени
искания.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 22.11.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ИЛ. Г. М. е бил сключен договор с
клиентски № *** за предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер
********* с избран абонаментен план Smart L+ и месечен абонамент в размер
на 26.99 лв. Срокът на действие на договора е 24 месеца.
За предоставените на потребителя мобилни услуги операторът е издал
месечна сметка № **********/15.02.2018 г. на стойност 33.50 лв. с ДДС с
период на отчитане от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., месечна сметка №
**********/15.03.2018 г. на стойност 26.39 лв. с ДДС с период на отчитане от
15.02.2018 г. до 14.03.2018 г., месечна сметка № **********/15.04.2018 г. на
стойност 26.39 лв. с ДДС с период на отчитане от 15.03.2018 г. до 14.04.2018
г., месечна сметка № **********/16.05.2018 г. на стойност 2.40 лв. с ДДС с
период на отчитане от 15.04.2018 г. до 14.05.2018 г. и месечна сметка №
**********/15.06.2018 г. на стойност 86.24 лв. с период на отчитане от
15.05.2018 г. до 14.06.2018 г.
На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД в качеството на цедент и „С.Г.Груп“
ООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, срещу
цена, която ще бъде определена в Приложение № 1 и дължима от цесионера
при сключването на договора в сроковете по т. 2.1 от договора.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът е потвърдил прехвърлянето
на цесионера на вземането с длъжник ИЛ. Г. М. в общ размер на 185.55 лв.,
като потвърждението представлява извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия от 16.10.2018 г.
С пълномощно от 24.10.2018 г. цедентът „БТК“ ЕАД е упълномощил
цесионера „С.Г.Груп“ ООД да го представлява в качеството му на цесионер
пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за
2
цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД в качеството на цедент и
„ЮБЦ“ ЕООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията, произтичащи от договора за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 –
Списък на вземанията, неразделна част от договора.
Към исковата молба е приложено уведомление от цесионера „БТК“
ЕАД чрез пълномощника „С.Г.Груп“ ООД до длъжника ИЛ. Г. М. за
извършената на 16.10.2018 г. цесия на задълженията към „БТК“ ЕАД,
възникнали от договор/и за мобилни услуги в общ размер на 185.55 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
е предявен от лице, в чиято полза е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и
отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане за незаплатена стойност на доставени
далекосъобщителни услуги.
Основателността на иска предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги, по който доставчикът е изпълнил задължението си да предостави
далекосъобщителни услуги на ответника и е настъпил срокът за заплащането
им, както и съществуване на валидни облигационни правоотношения по
договори за цесия, с които вземанията по договора са прехвърлени на ищеца.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
третото неучастващо по делото лице „БТК“ ЕАД и ответника ИЛ. Г. М. по
договор за предоставяне на мобилни услуги се установява по несъмнен начин
от ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото. Договорът за
мобилни услуги е съставен в писмена форма, подписан е от двете страни в
правоотношението и съдържа валидно направени от страните изявления,
насочени към настъпване на правните му последици. Поради това съдът
приема, че страните са надлежно обвързвани от сключения помежду им
договор за мобилни услуги.
От приетите по делото месечни сметки, съдържащи извлечения за
ползваните мобилни услуги през периода на отчитане, се установява, че
3
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника мобилни
услуги, което е породило насрещното задължение на ответника да заплати
уговорената цена в сроковете и по реда, предвидени в приложимите Общи
условия. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства
ответникът да е заплатил ползваните мобилни услуги, чиято изискуемост е
настъпила в 15-дневен срок от издаване на всяка фактура с оглед
разпоредбата на чл. 29 от Общите условия, поради което в полза на ищеца
следва да бъде признато съществуването на предявеното пред съда вземане.
На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД ответникът чрез особения си
представител е направил възражение за погасяване по давност на вземанията.
Възражението е неоснователно. Съгласно ТР № 3/2011 на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 29 от приложимите към
договора Общи условия предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Най-ранното предявено по делото вземане е станало изискуемо на
04.03.2018 г., когато е бил падежът за заплащане на мобилните услуги,
потребени през периода от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г. Тригодишният
давностен срок би изтекъл на 11.05.2021 г. (с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2
от ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗРЗИДЗЗ), ако на 12.01.2021 г. от
цесионера не е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 95/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен на 12.01.2021 г.
На основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с предявяване на иска давността се счита
прекъсната, а докато тече съдебният процес относно вземането давност не
тече съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Следователно на 12.01.2021 г.
погасителната давност е била прекъсната, а от тази дата до настоящия момент
давност не тече, поради което същата не е изтекла.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание валидно сключени
между първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД в качеството на цедент и
„С.Г.Груп“ ООД в качеството на цесионер и между „С.Г.Груп“ ООД в
качеството на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД в качеството на цесионер договори за
прехвърляне на вземания, сключени съответно на 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г.
Двата договора за цесия са двустранно подписани, съдържат уговорки за
всички съществени елементи на договора за цесия и поради това обективират
валидно изразена от страните воля за прехвърляне на вземанията по договора
за мобилни услуги, сключен с ответника. Договорите за цесия са породили
действие между страните по тях, а на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и спрямо
4
длъжника-ответник. На основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД последният е надлежно
уведомен за извършената цесия от предишния кредитор „БТК“ ЕАД чрез
пълномощника „С.Г.Груп“ ООД с уведомление за цесия, приложено към
исковата молба. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Приложеното
към исковата молба уведомление е адресирано до ответника и съдържа данни
за прехвърляне на вземането по договора за мобилни услуги, а цесионерът
„С.Г.Груп“ ООД е надлежно упълномощен от предишния кредитор „БТК“
ЕАД за извършване на уведомяването. Документите са надлежно връчени на
особения представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
едновременно с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея. Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о., връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения му представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – в случая
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, което следва да
бъде отчетено от съда като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло, като бъде постановено решение, с което в полза на
ищеца бъде признато съществуването на вземане в размер 69.21 лв.,
представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
15.01.2018 г. до 15.05.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото, включително
тези в заповедното производство, следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ИЛ. Г. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Н*** Ф***“ № ***, вх. *** ет.
***, ап. *** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, район Т***, бул. „Б***“ № ***, вх. *** ет. ***
представлявано от управителя Ю*** Б*** Ц***, на основание чл. 422 от ГПК
5
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 69.21 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.01.2018 г. до
15.05.2018 г. по договор за мобилни услуги с клиентски № ***, сключен на
22.11.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ИЛ. Г. М., вземанията по който са
прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 95/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ИЛ. Г. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Н*** Ф***“ №
***, вх. *** ет. ***, ап. *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, район Т***, бул. „Б***“ № ***, вх. *** ет. ***
представлявано от управителя Ю*** Б*** Ц***, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК разноски за заповедното производство за държавна такса в размер на 25
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 25 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв. и възнаграждение за особен представител
в размер на 200 лв.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми:
IBAN: BG94BPBI*** при банка „Юробанк Българя“ АД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6