Присъда по дело №12059/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 278
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110212059
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 278
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
СъдебниКАЯ Д. ЮРУКОВА-ИЛИЕВА

заседатели:Таня Цв. Златанова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
и прокурора И. Т. М.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110212059 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. Р., ЕГН **********, род. ************,
българин, с българско гражданство, неженен, с постоянен адрес: гр.
*********************, адрес за призоваване: *******************,
осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2021 г. в гр. София, бул.
„************, от оптика „*********“ отнел чужда движима вещ - слънчеви
очила марка „Vuarnet”, модел „161300137184“, на стойност 600.00 лева от
владението на В. Г. П., собственост на търговско дружество
****************, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив — след
като Д. И. Р. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, както следва: с присъда по НОХД № 4515/2020 г. по описа на
СРС, влязла в сила на 02.10.2020 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 ,вр. чл. 194, ал. 1 ,вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание
чл. 58А, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета, като му
е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
1
години - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
“
1, б. „А от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
“
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А от НК, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл.373, ал.2 НПК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /ДВЕ/
ГОДИНИ.
ПОСТАНОВЯВА така наложеното наказание „лишаване от свобода“ да
бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. И. Р., ЕГН ********** /с посочени по-горе
данни за самоличност/ да заплати разноските, направени в хода на
производството, на основание чл. 189, ал.3 НПК, както следва: сумата от
382,78 /триста осемдесет и два лева и 78ст./ лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство за експертизи, в полза на
държавния бюджет и по сметка на СДВР.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
градски съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда рег.№ 278 от 13.05.2025 г., постановена по
н.о.х.д. № 12059/2024 г., по описа на СРС- НО, 129-ти състав


С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Д. И. Р., ЕГН **********, за това че:
На 16.11.2021 г. в гр. София, б************“ отнел чужда движима вещ -
слънчеви очила марка „Vuarnet”, модел „161300137184“, на стойност 600.00 лева от
владението на В. Г. П., собственост на търговско дружество „************ без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив — след като Д. И. Р. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: с присъда по НОХД № 4515/2020 г.
по описа на СРС, влязла в сила на 02.10.2020 г., за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 ,вр. чл. 194, ал. 1 ,вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 58А,
ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета, като му е наложено
окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години - престъпление
“
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение. Счита, че в хода на досъдебното производство са събрани доказателства,
въз основа на които може да се направи категоричен и несъмнен извод, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение пред
съда. Посочва, че това се установява от показанията на разпитаните свидетели,
изготвените ВТЕ и приобщените документи, относно инкриминираната вещ.
При индивидуализация на наказанието, счита, че следва да се вземат предвид
отегчаващите отговорността му обстоятелства, като многократните осъждания на
подсъдимия и многократните изтърпени наказания ЛОС, които не са постигнали
целите на наказанието. Поради това, предлага на съда, да наложи на подс. Р. наказание
„лишаване от свобода“ за срок 2 години и половина, което да бъде редуцирано с 1/3,
като на подсъдимия се възложат и направените разноски по делото.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. И. от САК счита, че след като
подзащитният му е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, са
налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК и
наложеното наказание да бъде намалено с 1/3. Предвид влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, за което счита, че има данни по делото, както и стойността
на инкриминираната вещ, независимо от обстоятелството, че обвинението е за опасен
рецидив, моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срока, предложен от
представителя на СРП, а именно 2 години и 6 месеца, което да се намали с една
трета.
Подс. Р. заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума
моли за снизходителност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено
установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която изцяло
бе призната от подсъдимия и се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, а именно:
Д. И. Р., с ЕГН ********** е род. на ************ български гражданин,
неженен, адресно регистриран в *************с адрес за призоваване: гр. София,
************.
Същият е многократно осъждан за престъпления против собствеността, като
едно от осъжданията му е с присъда по НОХД № 4515/2020 г. по описа на СРС, влязла
в сила на 02.10.2020 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 ,вр. чл. 194,
ал. 1 ,вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК, вр. чл. 373,
ал. 2 от НПК е намалено с една трета, като му е наложено окончателно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години.
На 16.11.2021 г. следобед, подс. Д. Р. се намирал в гр. София, на бул. „Патриарх
Евтимий“ заедно със своя познат св. Г. Д. Д. и вървели по тротоара. Минали покрай
оптика ********* находяща се на ************* Подс. Д. Р. взел решение да влезе в
оптиката и да извърши кражба. Св. Г. Д. нямал представа за намеренията на подс. Р. и
го изчакал на булеварда. Подс. Д. Р. бил облечен със спортно долнище, тъмно яке с
качулка и надпис на гърба „Adidas”. Подс. Р. влязъл в оптиката, като си поставил на
лицето медицинска маска и тъмна шапка на главата с надпис „Adidas”. Въпреки това,
останали видими очите и конфигурацията на веждите му, висулката на двете ушни
миди, били видими и множеството кожни дефекти /бенки/ в областта на лицето и
врата му, бил видим и характерния му кожен релеф, изразяващ се в наличие на
специфични гънки - назална гънка и вертикални глабеларни линии при корен на носа,
лателарни орбитални и подочни гънки и назолабиални/носоустни гънки.
Докато бил в оптиката, подс. Д. Р. се възползвал от момента, в който
продавачката В. П. не наблюдавала действията му и взел чифт слънчеви очила марка
„Vuarnet”, модел „161300137184“, на стойност 600.00 лв. от стъклената витрина до
вратата и ги поставил на масата в центъра на помещението, зад малко огледало, така че
П. да няма видимост към тях. След това подс. Д. Р. започнал да води привиден
разговор с продавачката, като се поинтересувал да разгледа и пробва други очила,
изложени за продажба. Докато В. П. била клекнала до едно от бюрата с чекмеджета за
да вземе и предложи калъфи за различни слънчеви очила, подс. Р. отишъл към масата
в центъра на помещението, взел и поставил в десния джоб на якето си слънчевите
очила марка „Vuarnet”, модел „161300137184“, на стойност 600.00 лв., които по - рано
взел от стъклената витрина. Провел кратък разговор със св. П. и напуснал търговския
обект, без да заплати очилата, които поставил в джоба си.
Слънчевите очила марка „Vuarnet”, модел „161300137184“, на стойност 600.00
лв. били собственост на търговско дружество „************ с управител В. П. И..
Оптиката била оборудвана с видео камери, които заснели извършените от подс.
Д. Р. действия.
Видно от изготвената повторна двойна видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза, обективирана в Протокол 23/ ИДИ-202 на НИК - МВР,
2
заснетото на записите от оптика ***********лице е Д. И. Р..
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава
на направеното самопризнание от подс. Д. Р. по чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя
от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и
съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол за доброволно предаване на видео записите от оптиката - л. 9, разпити на
свидетелите: В. П. И. - л. 15 и л. 149, В. Г. П. - л. 16, Г. Д. Д. - л. 50, фактура на
отнетите очила - л. 17, ВТЕ - л. 22-27, Видео - техническа и лицево
идентификационна експертиза - л. 53-60, повторна двойна видео техническа и лицево
идентификационна експертиза - л. 112-122, Флаш памет със видео записи - л. 123,
сравнителни образци на Д. И. Р. от полицейски регистрации - л. 125-126, сравнителни
образци от Г. Д. - л. 51, справка търговски регистър на ОЮЛ - л. 180, справка съдимост
на подс. Р. - л. 211 и другите материали по делото.
По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване
на престъплението от страна на подсъдимия няма противоречия между
доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме за
установена описаната фактическа обстановка, която е възпроизведена в обвинителния
акт и която подсъдимият призна изцяло.
С оглед на това и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът в настоящите мотиви
приема за установени фактите, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на посочените доказателства, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, без да извършва подробен доказателствен анализ,
какъвто е смисълът, вложен в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, относно
изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, при проведено съкратено
съдебно следствие по чл.372, ал.4, вр. 371, т.2 от НПК. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК обосновава извод, че не се налага извършването на доказателствен анализ при
провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че
законът е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите
към присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата
разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на
присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по общия ред (чл. 305, ал.
3 НПК) създава задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при
противоречие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля
други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че
в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда
по този ред съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени противоречия в
доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Смисълът на
разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК следва да се съзре в необходимостта съдът да
реши въпроса за това кои доказателства (и достатъчни ли са те – по вид и съдържание)
подкрепят самопризнанието на подсъдимия с определението по чл. 372, ал. 4 НПК.
Доказателственият анализ е немислим и защото съдът не може да анализира
противоречия в доказателства, които не е събрал сам въз основа на принципите на
устност и непосредственост. В диференцираните процедури е допуснато отклонение от
3
тези принципи, но при ясно определени условия – когато доказателствата, събрани в
досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и позволяват
извеждането на несъмнен извод за подкрепеност на фактите, които е признал, при
наличието на които не се дължи доказателствен анализ.
От правна страна:
Съдът намира от правна страна, че по гореописания начин подсъдимият Д. И. Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.
“
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А от НК.
От обективна страна, престъплението е извършено чрез действие – подсъдимият
е отнел инкриминираната чужда движима вещ – слънчеви очила марка „Vuarnet”,
модел „161300137184“ на посочените в обвинителния акт дата и място, като е
прекъснал чуждата фактическа власт над нея /на владелеца на вещта – св. В. Г. П./ и е
установил своя фактическа власт над отнетата вещ, отдалечавайки се от мястото на
отнемането. Стойността на отнетата вещ към датата на отнемането е установена въз
основа на посочената от представителя на юридическото лице – собственик на вещта,
продажна цена, на която очилата се продавали в търговския обект, от който са отнети.

Вещта е отнета от подсъдимия Р. от владението на св. В. Г. П., без нейно съгласие
и с намерение противозаконно да я присвои, като е прекъснал чуждата фактическа
власт над нея и е установил своя – взел инкриминираната вещ и се отдалечил от
местопрестъплението, като действията му били заснети от охранителната камера,
монтирана в търговския обект, от който вещта е отнета.
Присвоителното намерение е обективирано с прекъсването на чуждата
фактическа власт и установяването на своя, чрез отдалечаване от местопрестъплението
с намерение впоследствие да се разпореди с нея.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
бил наясно с общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществноопасни последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че
противозаконно отнетата от него вещ е чужда, съзнавал е противоправния характер на
поведението си, както и че извършва деянието след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно с присъда по НОХД №
4515/2020 г. по описа на СРС, влязла в сила на 02.10.2020 г., за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 ,вр. чл. 194, ал. 1 ,вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години
Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, тъй като подс. Р. е извършил това престъпление,
след като е бил осъждан за горепосочената присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК
Горното обосновава извод за това, че деянието е извършено, при условията на
квалифицирания състав по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от
НК.
С оглед гореизложеното, съдът прие за установено по несъмнен начин, че с
действията си от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл,
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
4
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, по начина и при условията така както се поддържа от
обвинението.
Относно наказанието:
За престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а от НК,
съдът намира, че наказанието на подсъдимия Д. Р. следва да бъде определено на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съгласно която разпоредба, съдът при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета, доколкото настоящият съдебен състав не намери основания за приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК, поради липса на изключителни и/или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Р., съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства тежко обремененото му съдебно минало - осъждан
многократно /по 18 наказателни производства/ само за престъпления против
собствеността /извън осъждането, което обосновава квалификацията на настоящето
престъпление, като извършено при условията на опасен рецидив/, за които е
изтърпявал наказание лишаване от свобода със значителна продължителност, но
въпреки това не се е поправил и превъзпитал.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете невисоката
стойност на отнетата вещ в конкретния случай /600 лева/, напредналата възраст,
влошените здравословно състояние и социален статус на подсъдимия. Като такова не
беше отчетено процесуалното признание на подсъдимия по реда на чл.371,т.2 от НПК,
тъй като същото има единствено характер на предпоставка, активираща приложението
на глава 27 НПК, съгласно т.7 от ТР №1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС /вкл. Р-233-
2011-III; Р-193-212-II; Р-151-2012-II/, а не е елемент на цялостно, обективно проявено
на ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението.
Тези обстоятелства мотивираха съда да определи на подсъдимия Р. наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки като такова най-
вече невисоката стойност на инкриминираната вещ, при което ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК - чл.54 от НК, настоящият съдебен състав счете,
че справедливото наказание за постигане целите по чл.36 НК е такова под средния
размер и малко над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отчитайки
тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия. При определяне на този размер
на наказанието съдът взе предвид, че за постигане на индивидуалната превенция – да
се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия, така, че да се
въздържа от извършване на други престъпления, очевидно е налице необходимост от
по-продължителното му изолиране от обществото.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с
една трета, като наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 2
години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС постанови да бъде
изтърпяно при първоначален „строг режим“, тъй като извършеното престъпление е
умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода.
5
На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото – признаването на
подс. Д. Р. за виновен по повдигнатото му обвинение, същият беше осъден да заплати
разноските, направени в досъдебното производство за експертизи в размер на 382,78
/триста осемдесет и два лева и 78ст./ лева, в полза на държавния бюджет и по сметка
на СДВР.
Воден от изложените фактически и правни съображения, съдът постанови
присъдата си.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 11.06.2025 г.



Съдия в Софийски районен съд: ……………………………
/ Г. Кокоева /



6
Съобщи за изтекли лични данни